Алфа рисърч: БСП скъсява дистанцията с ГЕРБ до 2,5%
След свадите към ЧЕЗ, акцията против приемането на Истанбулската спогодба, офанзивите против посредническата роля на България на европейската сцена, Българска социалистическа партия отбелязва свои символни победи и съкратява дистанцията с ГЕРБ до 2,5%. С поддръжка от 20,5% левицата се доближава до резултата на ГЕРБ, само че не поради електорален растеж, а поради спада на главния политически конкурент. ГЕРБ резервира мястото си на първа политическа мощ с поддръжка от 23,1% от всички гласоподаватели. Това демонстрира изследване на " Алфа рисърч ", проведено в интервала 15 – 24 март 2018 година измежду 1025 пълнолетни жители от цялата страна.
Антиевропейската изразителност на Българска социалистическа партия обаче я слага в самобитен капан във връзка с първите избори, на които ще бъде тествано нейното въздействие – Европейските през 2019 година Успявайки да ерозира облика на Европа измежду своите гласоподаватели, тя ги демотивира от присъединяване в тях до степен, че при проективен въпрос за избор на Евроизборите, дистанцията сред нея и ГЕРБ нараства на 7%. А това разрешава да се изведе и един по-общ стратегически проблем пред партиите – дали борбите за публичното мнение, които водят, могат да ги доведат до действителни електорални победи.
Най-голямото тестване за Кабинета " Борисов " 3, договорката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк отрицателен резултат върху неговия имидж. 57% са на мнение, че държавното управление е забъркано по някакъв метод в продажбата на най-голямото електроразпределително дружество в България на пазарджишката компания " Инерком ", а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя персонален рейтинг.
Същевременно, 42% са на мнение, че в политически проект този скандал се употребява от съперниците на държавното управление, с цел да го смъкват от власт. Така, въпреки симпатизантите на ГЕРБ също да са сериозни към договорката, във връзка с държавното управление те заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът резервира доверие от 21%, колкото имаше и през декември. С 4% обаче се усилват неговите критици (до 43%), като отрицателните настроения нарастват основно измежду столичани и жителите на селата.
Европредседателството и външно-политическата интензивност на кабинета, от своя страна, са главният запас за една по-широка социална поддръжка по основни тематики, надхвърляща електоралната база на съдружните сътрудници. 37% дефинират Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз като сполучливо до този миг, против едвам 13% - като несполучливо. 50% утвърждават целта на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този подтекст министър председателят Борисов покачва рейтинга си с 3% по отношение на декември. Министрите, директно зает с европейската политика, са измежду най-одобряваните в кабинета - Томислав Дончев, който покачва рейтинга си с нови 5 на 100, Лиляна Павлова и Екатерина Захариева.
Трите месеца от началото на годината не трансформират значително позициите на главните политически сили и техните водачи, само че дават забавни индикации за резултатите, към които ги води тяхното политическо позициониране.
ГЕРБ търпи лека електорална ерозия в следствие от свадите към ЧЕЗ и вътрешно-коалиционните разтърсвания. Любопитно е, че вътрешнопартийните удари сред „ патриотите “ рикошират в огромния съдружен сътрудник и нанасят спомагателни вреди върху неговия имидж. Въпреки този процес, ГЕРБ резервира мястото си на първа политическа мощ с поддръжка от 23,1% от всички гласоподаватели. Външно-политическата интензивност на водача на партията Борисов води до растеж от 3 на 100 в неговия персонален рейтинг – до 36%. През интервала нарастват обаче и отрицателните отзиви за ръководството, което би представлявало риск най-много в обстановка на мажоритарен избор, в случай че против претендентите на ръководеща партия се изправят мощни съперници.
Като съществена опозиционна мощ, Българска социалистическа партия означи поредност от свои победи през миналия интервал. Възползва се от настоящите кавги, от разпалените от дебатите по Истанбулската спогодба публични страхове, от националистическа изразителност към посредническата роля на България в разговора сред Европейски Съюз и Турция. В резултат, с поддръжка от 20,5% левицата съкратява дистанцията с ГЕРБ, само че не поради електорален растеж, а поради спада на главния политически конкурент. Лидерът на партията, Корнелия Нинова (доверие 26,4%) също не съумява да увеличи персоналния си рейтинг. Като по-сериозен проблем пред партията се обрисува обаче стратегическото разминаване сред антиевропейската й изразителност и първия тест за нейното електорално въздействие – Европейските избори следващата година. Ерозирайки сполучливо облика на Европа измежду част от своите гласоподаватели, тя намалява мобилизацията в ляво, в резултат на което изостава по-значително от ГЕРБ, в сравнение с при народен избор. Така, рискът пред нея е да попадне в своего рода капан на личните си ПР победи.Въпреки свадите посред им, Обединените патриоти съумяват да се задържат на 5,2% електорална поддръжка. Кр. Каракачанов е с най-голям персонален рейтинг (29.8%), следван от В.Симеонов – 11.4% и В.Сидеров – 6,4%. Отрицателните оценки и към тримата водачи нарастват, само че позитивните не понижават. В случая, националистите се възползват от така наречен резултат на отрицателната готовност – увеличението на публичната непоносимост към техни обществени изяви, води до консолидация на почитателите им.
При Движение за права и свободи , както и при " Воля " , основни промени не се следят. Движението сигурно би имало парламентарно посланичество (5.1%), до момента в който “воля-та “ няма да е задоволителна да вкара още веднъж партията на В. Марешки в Народното събрание (2.0%).
Твърде ниска, евентуално даже наказателно ниска, остава поддръжката за фрагментираната извънпарламентарна десница . Всяка една от партиите събира сред 0,6% и 1,8%. От водачите им с релативно най-висока поддръжка се употребява Христо Иванов (9%). Заради безапелационните проевропейски настройки на гласоподавателите им, Европейските избори са удобна опция за пробив за тези партии. Въпросът е дали във формата и с лицата, с които ще се явят, те ще дадат късмет за посланичество на своите евентуални гласоподаватели.
Българските жители не престават да демонстрират висока сдържаност към активността на болшинството от институциите в страната.
Изключение от тази наклонност прави президентът Румен Радев , който се употребява с доверието на 59% от пълнолетните поданици на страната. Въпреки позитивния тренд обаче, част от дейностите му също се посрещат сериозно.
Одобрението за Народното събрание (12%) и ръководителя му Цвета Караянчева (21%) бележи леко усъвършенстване през първите три месеца от годината. Въпреки това Народното събрание продължава да търпи сериозна рецесия на публично доверие.
Аналогична е обстановката с отношението към правораздавателните и правоохранителни институции, чиято активност е придружена от трайна рецензия: съд (9% позитивни оценки против 56% отрицателни), основен прокурор (10% позитивни оценки против 43% отрицателни). Поредицата от случаи на битови закононарушения през последните месеци се отразява в изразителен спад на утвърждението за работата на полицията (от 27% на 20%) и мощен растеж в неодобрението (от 30% до 41%).
Сред външно-политическите фактори, оказали ненадейно мощно въздействие върху публичното мнение, би трябвало да се означи на първо място отзвукът от политическите изявления на съветския патриарх Кирил. 67% правят оценка неговите думи, че българите не са показали благодарност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги одобряват за допустими и обективни. Извън съответните думи обаче, за първи път се следи по-сериозно проблематизиране от необятни публични пластове на държанието, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия упорства не за просто благодарност, каквато болшинството от хората в действителност демонстрират, само че и страната ни да следва нейния път на развиване. Което, също съгласно болшинството от българите, не подхожда на техния избор.
Информацията за изследването е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.
Антиевропейската изразителност на Българска социалистическа партия обаче я слага в самобитен капан във връзка с първите избори, на които ще бъде тествано нейното въздействие – Европейските през 2019 година Успявайки да ерозира облика на Европа измежду своите гласоподаватели, тя ги демотивира от присъединяване в тях до степен, че при проективен въпрос за избор на Евроизборите, дистанцията сред нея и ГЕРБ нараства на 7%. А това разрешава да се изведе и един по-общ стратегически проблем пред партиите – дали борбите за публичното мнение, които водят, могат да ги доведат до действителни електорални победи.
Най-голямото тестване за Кабинета " Борисов " 3, договорката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк отрицателен резултат върху неговия имидж. 57% са на мнение, че държавното управление е забъркано по някакъв метод в продажбата на най-голямото електроразпределително дружество в България на пазарджишката компания " Инерком ", а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя персонален рейтинг.
Същевременно, 42% са на мнение, че в политически проект този скандал се употребява от съперниците на държавното управление, с цел да го смъкват от власт. Така, въпреки симпатизантите на ГЕРБ също да са сериозни към договорката, във връзка с държавното управление те заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът резервира доверие от 21%, колкото имаше и през декември. С 4% обаче се усилват неговите критици (до 43%), като отрицателните настроения нарастват основно измежду столичани и жителите на селата.
Европредседателството и външно-политическата интензивност на кабинета, от своя страна, са главният запас за една по-широка социална поддръжка по основни тематики, надхвърляща електоралната база на съдружните сътрудници. 37% дефинират Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз като сполучливо до този миг, против едвам 13% - като несполучливо. 50% утвърждават целта на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този подтекст министър председателят Борисов покачва рейтинга си с 3% по отношение на декември. Министрите, директно зает с европейската политика, са измежду най-одобряваните в кабинета - Томислав Дончев, който покачва рейтинга си с нови 5 на 100, Лиляна Павлова и Екатерина Захариева.
Трите месеца от началото на годината не трансформират значително позициите на главните политически сили и техните водачи, само че дават забавни индикации за резултатите, към които ги води тяхното политическо позициониране.
ГЕРБ търпи лека електорална ерозия в следствие от свадите към ЧЕЗ и вътрешно-коалиционните разтърсвания. Любопитно е, че вътрешнопартийните удари сред „ патриотите “ рикошират в огромния съдружен сътрудник и нанасят спомагателни вреди върху неговия имидж. Въпреки този процес, ГЕРБ резервира мястото си на първа политическа мощ с поддръжка от 23,1% от всички гласоподаватели. Външно-политическата интензивност на водача на партията Борисов води до растеж от 3 на 100 в неговия персонален рейтинг – до 36%. През интервала нарастват обаче и отрицателните отзиви за ръководството, което би представлявало риск най-много в обстановка на мажоритарен избор, в случай че против претендентите на ръководеща партия се изправят мощни съперници.
Като съществена опозиционна мощ, Българска социалистическа партия означи поредност от свои победи през миналия интервал. Възползва се от настоящите кавги, от разпалените от дебатите по Истанбулската спогодба публични страхове, от националистическа изразителност към посредническата роля на България в разговора сред Европейски Съюз и Турция. В резултат, с поддръжка от 20,5% левицата съкратява дистанцията с ГЕРБ, само че не поради електорален растеж, а поради спада на главния политически конкурент. Лидерът на партията, Корнелия Нинова (доверие 26,4%) също не съумява да увеличи персоналния си рейтинг. Като по-сериозен проблем пред партията се обрисува обаче стратегическото разминаване сред антиевропейската й изразителност и първия тест за нейното електорално въздействие – Европейските избори следващата година. Ерозирайки сполучливо облика на Европа измежду част от своите гласоподаватели, тя намалява мобилизацията в ляво, в резултат на което изостава по-значително от ГЕРБ, в сравнение с при народен избор. Така, рискът пред нея е да попадне в своего рода капан на личните си ПР победи.Въпреки свадите посред им, Обединените патриоти съумяват да се задържат на 5,2% електорална поддръжка. Кр. Каракачанов е с най-голям персонален рейтинг (29.8%), следван от В.Симеонов – 11.4% и В.Сидеров – 6,4%. Отрицателните оценки и към тримата водачи нарастват, само че позитивните не понижават. В случая, националистите се възползват от така наречен резултат на отрицателната готовност – увеличението на публичната непоносимост към техни обществени изяви, води до консолидация на почитателите им.
При Движение за права и свободи , както и при " Воля " , основни промени не се следят. Движението сигурно би имало парламентарно посланичество (5.1%), до момента в който “воля-та “ няма да е задоволителна да вкара още веднъж партията на В. Марешки в Народното събрание (2.0%).
Твърде ниска, евентуално даже наказателно ниска, остава поддръжката за фрагментираната извънпарламентарна десница . Всяка една от партиите събира сред 0,6% и 1,8%. От водачите им с релативно най-висока поддръжка се употребява Христо Иванов (9%). Заради безапелационните проевропейски настройки на гласоподавателите им, Европейските избори са удобна опция за пробив за тези партии. Въпросът е дали във формата и с лицата, с които ще се явят, те ще дадат късмет за посланичество на своите евентуални гласоподаватели.
Българските жители не престават да демонстрират висока сдържаност към активността на болшинството от институциите в страната.
Изключение от тази наклонност прави президентът Румен Радев , който се употребява с доверието на 59% от пълнолетните поданици на страната. Въпреки позитивния тренд обаче, част от дейностите му също се посрещат сериозно.
Одобрението за Народното събрание (12%) и ръководителя му Цвета Караянчева (21%) бележи леко усъвършенстване през първите три месеца от годината. Въпреки това Народното събрание продължава да търпи сериозна рецесия на публично доверие.
Аналогична е обстановката с отношението към правораздавателните и правоохранителни институции, чиято активност е придружена от трайна рецензия: съд (9% позитивни оценки против 56% отрицателни), основен прокурор (10% позитивни оценки против 43% отрицателни). Поредицата от случаи на битови закононарушения през последните месеци се отразява в изразителен спад на утвърждението за работата на полицията (от 27% на 20%) и мощен растеж в неодобрението (от 30% до 41%).
Сред външно-политическите фактори, оказали ненадейно мощно въздействие върху публичното мнение, би трябвало да се означи на първо място отзвукът от политическите изявления на съветския патриарх Кирил. 67% правят оценка неговите думи, че българите не са показали благодарност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги одобряват за допустими и обективни. Извън съответните думи обаче, за първи път се следи по-сериозно проблематизиране от необятни публични пластове на държанието, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия упорства не за просто благодарност, каквато болшинството от хората в действителност демонстрират, само че и страната ни да следва нейния път на развиване. Което, също съгласно болшинството от българите, не подхожда на техния избор.
Информацията за изследването е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ