След скандала със записите на Къро и финансирането на лобисти,

След абсурда със записите на Къро и финансирането на лобисти, лъсна и проект за ликвидиране на някогашен служител на реда

Красимир Каменов – Къро е упрекнат като подстрекател на убийството на някогашния служител на реда Любомир Иванов, осъществено тъкмо преди година, заяви в понеделник прокуратурата.

Не, няма неточност. Става дума за същия Къро, който преди броени дни лъсна като един от координаторите на добре проведен скрит план против Иван Гешев, настоящи прокурори и проверяващи служители на реда. Заговор, събрал „ престижи “ в незаконния свят, политици, поръчкови публицисти, олигарси - бегълци от правораздаването, търсени от Интерпол непознати измамници.

Същият Къро, за който от откритите записани на негови телефонни диалози се разбра, че е от хората, които събират и разпределят пари (в това число за стотици хиляди левове подкупи), които разпореждат задания на „ доближени “ и са отдадени в огромното начинание. Той назовава „ мои хора “ ДБ-тата и ПП-тата, негови са  „ американците “, „ хората в Швейцария “, не един и двама публицисти от разнообразни медии. Заканва се да „ сготви “ Гешев, Сарафов, Мишо от ГДНП - щото това е „ пътят им “. „ Тия ще ги направя изобщо да не живеят там “, твърди Къро в един от диалозите със собствен доближен. 

Дали от самоувереност или от нелепост, в един от записите, разказан като „ Къро заплаща на убийци “, Каменов разкрива близостта си с Боян Табаков, притеглен като помощник в убийството, за което към този момент е упрекнат и Къро.  „ На Боян би трябвало да му даваш каквото би трябвало, знаеш за какво, тъй като там трябват пари. Да си взима той заплатата… “, разпорежда Къро по телефона на един от хората си. 

Дотук всичко е ясно. Или, съвсем всичко. Ясна е ориста на Красимир Каменов, като на следващия невъзвращенец в меката на българската проведена престъпност Дубай или по-далечната дестинация - ЮАР, където се допуска, че живее от години. Така ще е и даже при победа на „ положителните сили “, в помощ на които се е посветил. Той е с наложено прокурорско задържане, ако бъде открит, го чака и алена бюлетина за интернационално търсене на Интерпол.

Ясно е също, че никой от преследваните от прокуратурата престъпни престижи няма да прибере кесията си или да спре напъните си за събаряне на основния прокурор, за смачкване или „ изчегъртване “ на омразната прокуратура, само че и за възкачване на „ по-добрите “ управници. На правилото услуга за услуга. Както споделя Къро – с цел да „ се изчистят “ от обвиняванията и правосъдните каузи. И още - обвинените и подсъдими олигарси да си върнат и запорираните от съда близо 3,5 милиарда лв..

Първата крачка в тази посока бе направена със закриването на профилираното правораздаване. Тогава всички честваха, а до през днешния ден нито едно от делата против непристойно забогателите предприемачи (станали великодушни спонсори на общото начинание) не е мръднало и на йота. Наред е идната крачка - основната, оказала се най-трудната и даже най-мъчителната - успеха на „ положителните сили “. 

Няма подозрение също, че в България има купени медии - увити в първокласна хартия и вързани със златна панделка, отдадени да обслужват ползите на съответни бизнес и политически кръгове. Със сигурност такива ще има и в бъдеще. Но отсега нататък няма да могат да се кичат с етикета (и даже да се свързват с понятието) „ свободна публицистика “.

Неясното в тази ситуация е едно. Дали фиксацията върху личността на Гешев на обявилите се за „ реформатори “ и „ променкаджии “ негови отявлени врагове не е еволюирала до здравното си изражение на фона на безсилието им към този момент близо три години и половина да го смъкват от поста с демократични средства? Дали точно това изтощение ги е подтикнало към парадокса да прибегнат до услугите на знакови лица, преследвани от правораздаването. Заради подобие на избран интерес? Че даже и да внедряват измежду тях свои хора като контактьори?

Какво реализираха с това в последна сметка, в случай че не едра шепа тиня в личното си лице. При това в прекомерно несъответствуващ миг - броени дни преди следващите парламентарни избори, които те имат упоритостта да „ завоюват “ или да ръководят страната със свое държавно управление на малцинството. Ще могат ли да се дистанцират от престъпните си сътрудници, говорещи наперено надали не от тяхно име, цитирайки съответни имена или по-точно прякори като „ Кокорчо “? Или пък да не помнят цената на партньорството с тях в името общата цел – елиминирането на основния прокурор?

Враговете на Гешев уредиха с кофа тиня и „ американците “ – не тези от Харлем и Бронкс, а авторитетните лобисти в Щатите. Тези, оказали се „ поети “ от „ Цецо от Белград “, който обезпечил „ неограниченото финансиране за Гешев “. Хора, чиято дума се чува в целия свят, измежду които евентуално има и държавни служители. Дали е имало, има или ще има заплатен лобизъм като инструмент за решение на вътрешни проблеми най-малко към този момент не може да се твърди сигурно. Има съображение да се одобри обаче, че най-малко в един случай от последните месеци сходен лобизъм е налице (този с конгресмена Уорън Дейвидсън, който изиска Гешев да бъде включен в листата „ Магнитски “ по гледище на Цветан Василев).  

Последният щрих в тази картина се оказа обвиняването против Красимир Каменов-Къро като подстрекател на брутално, безочливо, показно ликвидиране на някогашен служител на реда измежду бял ден, на улицата. Същият този Къро, чийто запис на един от телефонните му диалози е озаглавен „ Къро министър “.