Желязната църква платена с тон злато
След шестгодишен ремонт, до няколко дни ще завърши дефинитивно цялостната реорганизация и подсилване на българската черква в Истанбул “Свети Стефан ”.
Връщането на цялостния искра на известната като Желязната черква е дълго чакано събитие освен от всички българи християни, само че и от сънародниците ни в прилежаща Турция, както и от българските мюсюлмани. Ремонтът на неповторимата желязна църква – една от дребното такива в света, коства 16 милиона турски лири, платени напълно от турската страна.
Може и да не е търсена умишлено, само че датата 7 януари, когато ще бъде открит публично реконструираният храм “Св. Стефан ” в Истанбул, е безусловно алегорична. Тогава голяма част от православния свят ще празнува Рождество Христово – по остарелия жанр. Така Новата година ще стартира за българите с това толкоз значимо и прочувствено събитие, което сигурно ще бъде едно от най-важните за 2018-а. А през септември ще се празнуват и 120 години от освещаването му през 1898 година
Официално на тържествената Света литургия в Желязната черква се чака да бъдат българският министър председател Бойко Борисов и турският президент Реджеп Ердоган. Църквата “Св. Стефан ”, която е емблематична за българската общественост в Истанбул, съществува от средата на XIX век. Градежът на храма постоянно е бил особено събитие в съзнанието на българина – свързван е и до момента с битките за църковната ни самостоятелност. По време на Възраждането в Цариград живеят над 100 хиляди сънародници. Сред тях са хора с европейско образование и ориентировка като българинът на турска държавна работа княз Стефан Богориди (виж за него в карето) и юристът и мъдрец Лазар Йовчев – бъдещият екзарх Йосиф.
Историята на черквата
С първи храм сънародниците ни в Цариград се сдобили през есента на 1849 година. Година по-рано със султански ферман било разрешено на всички етноси в империята свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да имат молитвени домове. За духовните им потребности авторитетният османски общественик княз Богороди (внук на Софроний Врачански) дарил на българската общественост две свои каменни и една дървена къщи с огромен двор в аристократичния квартал “Фенер ”, ситуиран сред площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, покрай Вселенската патриаршия. Долният етаж на дървената къща бил трансфорат в параклис и осветлен на 9 октомври 1849 година, а по-късно – в храм с патрон Св. Стефан – настойникът на донора княз Стефан Богориди. Този храм е прочут като Дървената черква. През 1850 година двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е приключен метоха – триетажна постройка с 25 стаи.
На 27 февруари 1870 година султан Абдул Азис разрешил основаването на Българската Екзархия. Това е и формалната дата на възобновяване на самостоятелността на Българска православна черква. След руско-турската освободителна война през 1878 година седалището на Българската екзархия остава в турската столица. Десет години по-късно (март 1888 г.) цариградският проектант от арменски генезис Ховсеп Азнавур е победител в интернационален конкурс в Рим за изграждане на храм на Златния Рог. Заслугата за градеж на металния храм е на двама просветени българи – Екзарх Йосиф и Георги Вълкович, които получават образованието си в Париж. На 18 октомври 1889 година Екзархът отбелязва в своя дневник, че българският дипломатически сътрудник в Цариград доктор Вълкович ходил при него да желае единодушие църквата да се направи от желязо с размери 24 метра дължина и 12 метра широчина.
Султанският декрет
На 25 юни 1890 година бил публикуван нов султански ферман, с който се разрешавало на Екзархията да построи на мястото на изгорялата дървената черква нова. По самодейност на екзарх Йосиф главният камък бил положен на 27 април 1892 година Понеже мястото било насип, архитектът Азнавур предложил структурата да бъде от сглобяеми стоманени плоскости, които при потребност можело да бъдат пренесени. Те били направени във компанията на Рудолф декор Вагнер във Виена (кои други български монументи са лети там – виж в карето). Църквата е трикорабна, единствено металните й елементи тежат 500 тона. Олтарът гледа към Златния рог, камбанарията е висока 40 метра. За цялостното изграждане на храма българското държавно управление превело на Екзархията крупната за това време сума от към 1 млн. златни франка. Горе-долу това е съвсем един звук злато. Елементите за църквата са превозени с трен от Виена до Триест. Оттам до Истанбул те пътуват с кораби под егидата на компанията “Лойд ”. Данни от тези години сочат, че болтовете, гайките и нитовете са били съвсем 4 милиона, а сглобяването на църквата завършва през 1896-а.
Интересен факт е, че първият, към този момент подготвен иконостас, бил върнат, тъй като заради недовиждане на възложителите – българската църковна общественост, бил направен по католически пример. Наложило се основният секретар на Екзархията Атанас Шопов и арх. Азнавур да заминат за Москва, с цел да сключат контракт с московския велможа индустриалец Николай Алексиевич Ахапкин за разработване на нов. Изписването на иконите упълномощили на московския живописец Лебедев. В фамозната фабрика на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани.
Откриването
Окончателното довеждане докрай на църквата “Св. вкмч. Стефан ” станало през лятото на 1898 година, като решили екзарх Йосиф да я освети на празника Рождество Богородично (Малка Богородица) – 8 септември. Научавайки за идното освещаване на храма, хиляди родолюбци от Княжество България почнали да се стягат за път. За задачата бил квалифициран специфичен увеселителен трен. До 1 септември 1898 година се записали над 3000 души, само че насладата им скоро била помрачена. Както се случва в такива моменти, един грък – лекар в София, “услужливо уведомил ” Цариградската вселенска патриаршия, че имало заплаха под прикритието на туристи в турската столица да дойдат арменски и македонски атентатори и да създадат някои разстройства. И султанът издал декрет, с който забранил отиването на увеселителния трен в Цариград.
Българското държавно управление, отпред с доктор Константин Стоилов, положило много старания, с цел да разсее подозренията по освещаването на българската черква. Едва на 6 септември 1898 година бил публикуван нов султански декрет, с който се разрешавало отиването на българи за освещаването на храма.
С трен до Цариград
На 7 септември 1898 година вечерта от гара София потеглил специфичен пътнически трен с 22 вагона, теглен от парния локомотив “Бузлуджа ”. Първоначално туристите били 320, само че на всички спирки и гари до границата се качвали нови хора и броят им достигнал 740 души. Възникнал пожар в допълнение затруднил напредването на влака. Истинска покруса обаче очаквала пасажерите на гара Мустафа паша (дн. Свиленград), където пристигнали по обяд на 8 септември. Там туристите били забавени четири часа и ги глобили за нередовни документи.
След това безславно и изнурително пътешестване влакът спрял на гара Сиркеджи в Цариград в 7 часа сутринта на 9 септември 1898 година Пътуващите в него туристи пропуснали освещаването на храма, което станало предния ден при изключителна церемониалност – пред църквата се бил стекъл многочислен народ. За да компенсират закъснелите български посетители, църковното настоятелство и екзархийското управление отслужили същия ден (9 септември) от 9 часа тържествена литургия. Отново служил екзарх Йосиф I дружно с осем митрополити и доста други духовници.
От дървената черква през днешния ден е непокътнат единствено напрестолния камък от олтара. В двора на “Св.вмчк. Стефан ” са заровени Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.
Стефан Богориди е основният покровител
Стефан Богориди
Църквата “Св. Стефан ” е издигната с помощта на напъните и щедростта на Стефан Богориди. Той е най-високопоставеният българин от времената на Османската империя и е единственият християнин, в чийто богат цариградски дом са гостували не един, а двама султани. Познат е и с още две имена – Стефанаки бей и Стефанос Богориди, а същинското име на родения в Котел християнин е Стойко Цонков Стойков. Богатите българи в османската столица Цариград имали нечовечен спор къде тъкмо да бъде издигната църквата. Мнозина желали тя да бъде издигната на по-централно място в града. Големият стихотворец Петко Славейков написа, че отговорът на княз Богориди, бил следният: “Доде вие купите това място, Патриаршията, която ще ви противодействува, може да го купи по-напред или да възвиши цената му и по други способи да подействува и да осуети съвършеното дело. Затова ковете желязото, додето е топло. Нека създадем в този момент това което можем ”.
И през 1849 година всички оферти на 74-годишния Богориди били признати на огромно заседание в неговата къща. Присъствалите на него 263-ма видни българи в Цариград го афишират единомислещо за пръв ктитор на черквата, а след издигането й е записано, че тя и мястото вечно стават благосъстоятелност на българския народ.
Орлите, лъвовете и Левски също лети във Виена
Лъвов мост
Бронзовите орли на Орлов мост и лъвовете на Лъвов мост в столицата също са отлети във Виена. Проектите са дело на Вацлав Прошек и на основния проектант на София Адолф Вацлав Колар.
Преди да получи името Лъвов мост, мястото е наричано Шарен мост. Заради четирите лъва от двете му страни всички стартират да го назовават Лъвов. Изпълнението му става през 1889-1890 година от компанията “Братя Прошек ” и коства големите по това време 260 000 златни лв.. От целия комплекс е издигнат единствено мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари.
Орлов мост е изработен през 1891 година. Той е издигнат като знак на свободата, защото тук за първи път са посрещнати пандизчиите от Диарбекир, надигали глас срещу турското господство. Металните елементи са създадени, излети и доставени от виенската компания “Рудолф Филип Ваагнер & Биро ” (1891).
Изящните произведения на тази компания украсяват и други софийски архитектурни монументи – Паметника на Васил Левски и оградата на Градската градина (дело на А. В. Колар), на Княжеския замък (днес Национална художествена галерия).
Връщането на цялостния искра на известната като Желязната черква е дълго чакано събитие освен от всички българи християни, само че и от сънародниците ни в прилежаща Турция, както и от българските мюсюлмани. Ремонтът на неповторимата желязна църква – една от дребното такива в света, коства 16 милиона турски лири, платени напълно от турската страна.
Може и да не е търсена умишлено, само че датата 7 януари, когато ще бъде открит публично реконструираният храм “Св. Стефан ” в Истанбул, е безусловно алегорична. Тогава голяма част от православния свят ще празнува Рождество Христово – по остарелия жанр. Така Новата година ще стартира за българите с това толкоз значимо и прочувствено събитие, което сигурно ще бъде едно от най-важните за 2018-а. А през септември ще се празнуват и 120 години от освещаването му през 1898 година
Официално на тържествената Света литургия в Желязната черква се чака да бъдат българският министър председател Бойко Борисов и турският президент Реджеп Ердоган. Църквата “Св. Стефан ”, която е емблематична за българската общественост в Истанбул, съществува от средата на XIX век. Градежът на храма постоянно е бил особено събитие в съзнанието на българина – свързван е и до момента с битките за църковната ни самостоятелност. По време на Възраждането в Цариград живеят над 100 хиляди сънародници. Сред тях са хора с европейско образование и ориентировка като българинът на турска държавна работа княз Стефан Богориди (виж за него в карето) и юристът и мъдрец Лазар Йовчев – бъдещият екзарх Йосиф.
Историята на черквата
С първи храм сънародниците ни в Цариград се сдобили през есента на 1849 година. Година по-рано със султански ферман било разрешено на всички етноси в империята свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да имат молитвени домове. За духовните им потребности авторитетният османски общественик княз Богороди (внук на Софроний Врачански) дарил на българската общественост две свои каменни и една дървена къщи с огромен двор в аристократичния квартал “Фенер ”, ситуиран сред площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, покрай Вселенската патриаршия. Долният етаж на дървената къща бил трансфорат в параклис и осветлен на 9 октомври 1849 година, а по-късно – в храм с патрон Св. Стефан – настойникът на донора княз Стефан Богориди. Този храм е прочут като Дървената черква. През 1850 година двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е приключен метоха – триетажна постройка с 25 стаи.
На 27 февруари 1870 година султан Абдул Азис разрешил основаването на Българската Екзархия. Това е и формалната дата на възобновяване на самостоятелността на Българска православна черква. След руско-турската освободителна война през 1878 година седалището на Българската екзархия остава в турската столица. Десет години по-късно (март 1888 г.) цариградският проектант от арменски генезис Ховсеп Азнавур е победител в интернационален конкурс в Рим за изграждане на храм на Златния Рог. Заслугата за градеж на металния храм е на двама просветени българи – Екзарх Йосиф и Георги Вълкович, които получават образованието си в Париж. На 18 октомври 1889 година Екзархът отбелязва в своя дневник, че българският дипломатически сътрудник в Цариград доктор Вълкович ходил при него да желае единодушие църквата да се направи от желязо с размери 24 метра дължина и 12 метра широчина.
Султанският декрет
На 25 юни 1890 година бил публикуван нов султански ферман, с който се разрешавало на Екзархията да построи на мястото на изгорялата дървената черква нова. По самодейност на екзарх Йосиф главният камък бил положен на 27 април 1892 година Понеже мястото било насип, архитектът Азнавур предложил структурата да бъде от сглобяеми стоманени плоскости, които при потребност можело да бъдат пренесени. Те били направени във компанията на Рудолф декор Вагнер във Виена (кои други български монументи са лети там – виж в карето). Църквата е трикорабна, единствено металните й елементи тежат 500 тона. Олтарът гледа към Златния рог, камбанарията е висока 40 метра. За цялостното изграждане на храма българското държавно управление превело на Екзархията крупната за това време сума от към 1 млн. златни франка. Горе-долу това е съвсем един звук злато. Елементите за църквата са превозени с трен от Виена до Триест. Оттам до Истанбул те пътуват с кораби под егидата на компанията “Лойд ”. Данни от тези години сочат, че болтовете, гайките и нитовете са били съвсем 4 милиона, а сглобяването на църквата завършва през 1896-а.
Интересен факт е, че първият, към този момент подготвен иконостас, бил върнат, тъй като заради недовиждане на възложителите – българската църковна общественост, бил направен по католически пример. Наложило се основният секретар на Екзархията Атанас Шопов и арх. Азнавур да заминат за Москва, с цел да сключат контракт с московския велможа индустриалец Николай Алексиевич Ахапкин за разработване на нов. Изписването на иконите упълномощили на московския живописец Лебедев. В фамозната фабрика на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани.
Откриването
Окончателното довеждане докрай на църквата “Св. вкмч. Стефан ” станало през лятото на 1898 година, като решили екзарх Йосиф да я освети на празника Рождество Богородично (Малка Богородица) – 8 септември. Научавайки за идното освещаване на храма, хиляди родолюбци от Княжество България почнали да се стягат за път. За задачата бил квалифициран специфичен увеселителен трен. До 1 септември 1898 година се записали над 3000 души, само че насладата им скоро била помрачена. Както се случва в такива моменти, един грък – лекар в София, “услужливо уведомил ” Цариградската вселенска патриаршия, че имало заплаха под прикритието на туристи в турската столица да дойдат арменски и македонски атентатори и да създадат някои разстройства. И султанът издал декрет, с който забранил отиването на увеселителния трен в Цариград.
Българското държавно управление, отпред с доктор Константин Стоилов, положило много старания, с цел да разсее подозренията по освещаването на българската черква. Едва на 6 септември 1898 година бил публикуван нов султански декрет, с който се разрешавало отиването на българи за освещаването на храма.
С трен до Цариград
На 7 септември 1898 година вечерта от гара София потеглил специфичен пътнически трен с 22 вагона, теглен от парния локомотив “Бузлуджа ”. Първоначално туристите били 320, само че на всички спирки и гари до границата се качвали нови хора и броят им достигнал 740 души. Възникнал пожар в допълнение затруднил напредването на влака. Истинска покруса обаче очаквала пасажерите на гара Мустафа паша (дн. Свиленград), където пристигнали по обяд на 8 септември. Там туристите били забавени четири часа и ги глобили за нередовни документи.
След това безславно и изнурително пътешестване влакът спрял на гара Сиркеджи в Цариград в 7 часа сутринта на 9 септември 1898 година Пътуващите в него туристи пропуснали освещаването на храма, което станало предния ден при изключителна церемониалност – пред църквата се бил стекъл многочислен народ. За да компенсират закъснелите български посетители, църковното настоятелство и екзархийското управление отслужили същия ден (9 септември) от 9 часа тържествена литургия. Отново служил екзарх Йосиф I дружно с осем митрополити и доста други духовници.
От дървената черква през днешния ден е непокътнат единствено напрестолния камък от олтара. В двора на “Св.вмчк. Стефан ” са заровени Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.
Стефан Богориди е основният покровител
Стефан Богориди Църквата “Св. Стефан ” е издигната с помощта на напъните и щедростта на Стефан Богориди. Той е най-високопоставеният българин от времената на Османската империя и е единственият християнин, в чийто богат цариградски дом са гостували не един, а двама султани. Познат е и с още две имена – Стефанаки бей и Стефанос Богориди, а същинското име на родения в Котел християнин е Стойко Цонков Стойков. Богатите българи в османската столица Цариград имали нечовечен спор къде тъкмо да бъде издигната църквата. Мнозина желали тя да бъде издигната на по-централно място в града. Големият стихотворец Петко Славейков написа, че отговорът на княз Богориди, бил следният: “Доде вие купите това място, Патриаршията, която ще ви противодействува, може да го купи по-напред или да възвиши цената му и по други способи да подействува и да осуети съвършеното дело. Затова ковете желязото, додето е топло. Нека създадем в този момент това което можем ”.
И през 1849 година всички оферти на 74-годишния Богориди били признати на огромно заседание в неговата къща. Присъствалите на него 263-ма видни българи в Цариград го афишират единомислещо за пръв ктитор на черквата, а след издигането й е записано, че тя и мястото вечно стават благосъстоятелност на българския народ.
Орлите, лъвовете и Левски също лети във Виена
Лъвов мост Бронзовите орли на Орлов мост и лъвовете на Лъвов мост в столицата също са отлети във Виена. Проектите са дело на Вацлав Прошек и на основния проектант на София Адолф Вацлав Колар.
Преди да получи името Лъвов мост, мястото е наричано Шарен мост. Заради четирите лъва от двете му страни всички стартират да го назовават Лъвов. Изпълнението му става през 1889-1890 година от компанията “Братя Прошек ” и коства големите по това време 260 000 златни лв.. От целия комплекс е издигнат единствено мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари.
Орлов мост е изработен през 1891 година. Той е издигнат като знак на свободата, защото тук за първи път са посрещнати пандизчиите от Диарбекир, надигали глас срещу турското господство. Металните елементи са създадени, излети и доставени от виенската компания “Рудолф Филип Ваагнер & Биро ” (1891).
Изящните произведения на тази компания украсяват и други софийски архитектурни монументи – Паметника на Васил Левски и оградата на Градската градина (дело на А. В. Колар), на Княжеския замък (днес Национална художествена галерия).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ