Желязната църква в пълен блясък очаква откриване
След шестгодишен ремонт до дни ще завърши дефинитивно цялостната реституция и подсилване на българската черква в Истанбул “Свети Стефан ”, известна като Желязната черква. Сумата за ремонта е поета от истанбулската община. Реставрацията коства близо 16 милиона турски лири на турската страна.
Навръх Стефановден в храма “Свети Йоан Рилски ” в българския екзархийския дом в Истанбул се състоя тържествена литургия, ръководена от Старозагорския митрополит Киприян. Службата трябваше да бъде в ремонтирания храм “Свети Стефан ”, само че поради довършителни ремонтни действия, се организира в Екзархийския дом. Въпреки работния ден в Турция храмът бе изпълнен с православни българи, измежду които архонтът на Вселенската патриаршия Димитър Атанасов, богословът проф. Иван Желев, съветникът в консулството ни в Истанбул Димитър Тонев, някогашният ръководител на българската общественост Георги Костандов и други.
Българската реликва “Свети Стефан ”, позната като “Желязната черква ”, е издигната върху парцел, дарен от Стефан Богориди. Той е авторитетен турски жрец от османско време и внук на Софроний Врачански. Църквата е именувана на него. Тя съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Иконостасът е изработен в Москва, иконите са изписани от съветския художник Клавдий Лебедев. Шестте камбани също са отлети в Русия. Църквата е осветена тържествено от Екзарх Йосиф през 1898 година. Тя е една от дребното оживели стоманени църкви в света и съставлява една от огромните архитектурни забележителности на Истанбул.
Официално църквата ще отвори порти на 7 януари 2018 година. На откриването ще участват българският министър председател Бойко Борисов и президентът на Турция Реджеп Ердоган, чака се и вселенският патриарх Вартоломей.
Васил Лиазе, ръководител на църковното настоятелство на българските православни храмове в Истанбул, пред „ Труд ”:
Можем да си върнем и болничното заведение, издигната с пари на Евлоги Георгиев
Васил Лиазе е представител на така наречен „цариградски българи“. Роден е в Истанбул, предприемач, ръководител на църковното настоятелство на българските православни храмове в Истанбул и Одрин и фондация „Църква „Свети Стефан“. Храмовете в Истанбул са „Свети Димитър“ в гробищния парк до истанбулския квартал „Шишли“, „Свети Стефан“, позната още както „Желязната църква“ и „Свети Йоан Рилски“, която се намира в екзархийския дом в квартал „Шишли“. Фондацията ръководи и църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Одрин и метоха, който прилежи към „Желязната църква“ на брега на Златния рог.
– Каква е ориста на имота, на който беше тогавашната българска семинария?
– Парцелът беше върнат от турските управляващи на българската общественост в Истанбул, на нашата фондация. Сега ние, на правилото на бартер, против подчинение на една част от застроеното и даване на земя на строителна компания, строим на това място старешки дом, жилищни здания и магазини. Имотът е на стойност почти 600 милиона турски лири. Ще бъдат издигнати обекти с 500 хиляди квадрата разгърната повърхност. А теренът е с повърхност 60 декара.
– Кой обезпечава средствата?
– Инвестицията е на строителя.
– Това е голяма повърхност.
– Да, богати ще станем. Сега не сме, тогава ще станем.
– Да върнем историята малко обратно за ориста на българската болница „Евлоги Георгиев“, която след Първата международна война става подчинена административно на турските управляващи. Загубена ли е за българите нашата болница, издигната с парите на Евлоги Георгиев?
– Българската страна би трябвало да приказва с турската страна по този въпрос. Защото нашата фондация не се споделя Евлоги Георгиев и нямаме общо с него. Общо има българската страна. Затова болничното заведение е под ръководство на истанбулската община.
– Може ли българската страна да направи нещо, което да върне този парцел?
– Може. За мен този парцел не е изгубен. Тази болница е издигната да лекува небогати българи и може още веднъж да служи на българската общественост. Но това е работа на страната. Тя би трябвало да предприеме съответните стъпки към турската страна.
– Според изявления в пресата старите цариградски българи са наброявали 80 хиляди през XIX век, а през днешния ден те са няколкостотин. Колко са в действителност?
– Днес наследниците на българите, които живееха през Османско време тук, са към 1000 души.
– Знаем, че те са най-вече от Егейска Македония. Защо в Истанбул останаха тъкмо тези българи, а тракийските българи, тези от Мизия и другите се прибраха в България?
– Да, в действителност болшинството от локалните са наследници на изселници от Костурско, Леринско и Северна Гърция, егейци. Но, има и много българи от други краища на остарялата ни татковина.
– Колко време върви ремонтът на църквата „Свети Стефан“ и ще завърши ли до оповестената дата за откриването, 7 януари? Ще завърши ли за 10 дни?
– Ремонтът продължи 6 години. Изключително тежък и комплициран, поради потребността да бъде укрепен брегът, с цел да не пропада тежката постройка към залива. Беше излят доста бетон в основите. Виждате, има машини сега, които наоколо до брега забиват пилони надълбоко в земята за подсилване. Ремонтът се забави, тъй като след първия търг умря шефът на компанията и трябваше да вършим нов търг. Сега компания „Ташиабъ“ се движи с доста бързи темпове. Виждате, че непрекъснато има сред 50 и 100 служащи, които са на мястото непрекъснато, с цел да може на 7 януари да се поздравим със приключен ремонт.
– Българската страна би трябвало да ремонтира нещо реципрочно…
– Да, българската страна би трябвало надлежно да направи ремонт на джамията в Пловдив на „Джумаята“. Има контракт сред министерствата на културата на България и Турция.
Навръх Стефановден в храма “Свети Йоан Рилски ” в българския екзархийския дом в Истанбул се състоя тържествена литургия, ръководена от Старозагорския митрополит Киприян. Службата трябваше да бъде в ремонтирания храм “Свети Стефан ”, само че поради довършителни ремонтни действия, се организира в Екзархийския дом. Въпреки работния ден в Турция храмът бе изпълнен с православни българи, измежду които архонтът на Вселенската патриаршия Димитър Атанасов, богословът проф. Иван Желев, съветникът в консулството ни в Истанбул Димитър Тонев, някогашният ръководител на българската общественост Георги Костандов и други.
Българската реликва “Свети Стефан ”, позната като “Желязната черква ”, е издигната върху парцел, дарен от Стефан Богориди. Той е авторитетен турски жрец от османско време и внук на Софроний Врачански. Църквата е именувана на него. Тя съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Иконостасът е изработен в Москва, иконите са изписани от съветския художник Клавдий Лебедев. Шестте камбани също са отлети в Русия. Църквата е осветена тържествено от Екзарх Йосиф през 1898 година. Тя е една от дребното оживели стоманени църкви в света и съставлява една от огромните архитектурни забележителности на Истанбул.
Официално църквата ще отвори порти на 7 януари 2018 година. На откриването ще участват българският министър председател Бойко Борисов и президентът на Турция Реджеп Ердоган, чака се и вселенският патриарх Вартоломей.
Васил Лиазе, ръководител на църковното настоятелство на българските православни храмове в Истанбул, пред „ Труд ”:
Можем да си върнем и болничното заведение, издигната с пари на Евлоги Георгиев
Васил Лиазе е представител на така наречен „цариградски българи“. Роден е в Истанбул, предприемач, ръководител на църковното настоятелство на българските православни храмове в Истанбул и Одрин и фондация „Църква „Свети Стефан“. Храмовете в Истанбул са „Свети Димитър“ в гробищния парк до истанбулския квартал „Шишли“, „Свети Стефан“, позната още както „Желязната църква“ и „Свети Йоан Рилски“, която се намира в екзархийския дом в квартал „Шишли“. Фондацията ръководи и църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Одрин и метоха, който прилежи към „Желязната църква“ на брега на Златния рог. – Каква е ориста на имота, на който беше тогавашната българска семинария?
– Парцелът беше върнат от турските управляващи на българската общественост в Истанбул, на нашата фондация. Сега ние, на правилото на бартер, против подчинение на една част от застроеното и даване на земя на строителна компания, строим на това място старешки дом, жилищни здания и магазини. Имотът е на стойност почти 600 милиона турски лири. Ще бъдат издигнати обекти с 500 хиляди квадрата разгърната повърхност. А теренът е с повърхност 60 декара.
– Кой обезпечава средствата?
– Инвестицията е на строителя.
– Това е голяма повърхност.
– Да, богати ще станем. Сега не сме, тогава ще станем.
– Да върнем историята малко обратно за ориста на българската болница „Евлоги Георгиев“, която след Първата международна война става подчинена административно на турските управляващи. Загубена ли е за българите нашата болница, издигната с парите на Евлоги Георгиев?
– Българската страна би трябвало да приказва с турската страна по този въпрос. Защото нашата фондация не се споделя Евлоги Георгиев и нямаме общо с него. Общо има българската страна. Затова болничното заведение е под ръководство на истанбулската община.
– Може ли българската страна да направи нещо, което да върне този парцел?
– Може. За мен този парцел не е изгубен. Тази болница е издигната да лекува небогати българи и може още веднъж да служи на българската общественост. Но това е работа на страната. Тя би трябвало да предприеме съответните стъпки към турската страна.
– Според изявления в пресата старите цариградски българи са наброявали 80 хиляди през XIX век, а през днешния ден те са няколкостотин. Колко са в действителност?
– Днес наследниците на българите, които живееха през Османско време тук, са към 1000 души.
– Знаем, че те са най-вече от Егейска Македония. Защо в Истанбул останаха тъкмо тези българи, а тракийските българи, тези от Мизия и другите се прибраха в България?
– Да, в действителност болшинството от локалните са наследници на изселници от Костурско, Леринско и Северна Гърция, егейци. Но, има и много българи от други краища на остарялата ни татковина.
– Колко време върви ремонтът на църквата „Свети Стефан“ и ще завърши ли до оповестената дата за откриването, 7 януари? Ще завърши ли за 10 дни?
– Ремонтът продължи 6 години. Изключително тежък и комплициран, поради потребността да бъде укрепен брегът, с цел да не пропада тежката постройка към залива. Беше излят доста бетон в основите. Виждате, има машини сега, които наоколо до брега забиват пилони надълбоко в земята за подсилване. Ремонтът се забави, тъй като след първия търг умря шефът на компанията и трябваше да вършим нов търг. Сега компания „Ташиабъ“ се движи с доста бързи темпове. Виждате, че непрекъснато има сред 50 и 100 служащи, които са на мястото непрекъснато, с цел да може на 7 януари да се поздравим със приключен ремонт.
– Българската страна би трябвало да ремонтира нещо реципрочно…
– Да, българската страна би трябвало надлежно да направи ремонт на джамията в Пловдив на „Джумаята“. Има контракт сред министерствата на културата на България и Турция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ