Как изглеждат първите женски списания в СССР?
След революцията се появяват списания за работничките в индустрията, дамите от село, жените-политици.
В тях разгласяват публикации най-видните партийни дейци, а доста от изданията се курират персонално от Надежда Крупская. За какво пишат списанията за руските дами?
Списания за дами се издават и в царска Русия, само че те са безусловно приложни: в тях се написа за мода и всемирски вести, ръкоделие и домакинство, разгласяват се литературни новости. Важните публични събития се допират единствено по допирателната. Но списанията са налични и се четат от много стеснен кръг от образовани дами. Всичко се трансформира след рухването на монархията.
След революцията през 1917 година болшевиките афишират за своя задача да ограмотят необятните маси и основават средства за всеобща информация, които са взети под контрола на партията и извършват пропагандни задания. Издадено е и особено разпореждане за „ нуждата от увеличаване на партийното управление в женския щемпел “ – болшевиките се отървават от журналите със препоръки за домакините. Целта на новата преса е „ да се привлекат работничките и селянките към битката за комунизма и към руското строителство “. За болшевиките е значимо дамите да станат равноправни членове на обществото и трудови детайли.
Архивна фотография
Повечето списания излизат под зоркото око на дамата на вожда на революцията – Надежда Крупская, която оглавява политико-просветния комитет към министерството на просветата и дава отговор за цялата агитационно-пропагандна работа. В списанията се разгласяват публикации от видните революционерки Инес Арманд и Александра Колонтай, сестрата на Ленин Анна Улянова-Елизарова, политици, измежду които са и първият национален комисар на просветата Анатолий Луначарски, секретарят на Ленин и редактор на „ Правда “ Владимир Бонч-Бруевич.
Ето единствено някои от списанията, ориентирани особено към жеите.
„ Комунистка “Декември 1920 година
Архивна фотография
Това е политическо списание и печатен орган на партийния Женски отдел (Отдел за работа измежду жените). То излиза в относително дребен тираж от 20-30 000 екземпляра от 1920 до 1930 година, когато Женският отдел е премахнат от Сталин.
Януари 1928 година
Архивна фотография
Целта на списанието е да възпитава жените-членки на партията политически. То написа по какъв начин независимо да се води пропагандна работа, по какъв начин да станеш началник и да готвиш нови партийни фрагменти. Историкът по публицистика Елена Коломийцева примери за другите му рубрики: „ Въпроси на организацията “, „ Въпроси на пропагандата “, „ Въпроси на комунистическото образование “ – и заглавия: „ Да засилим растежа на ленинската партия “, „ Да готвим кадри-безбожници “, „ Решително да бъдем нараснали на управителна работа “ и други
Март, 1929 година
Архивна фотография
В „ Комунистка “ се създава и общата система на женския щемпел и се дефинират нейната цел (комунистическо образование на жените) и публика – селянки, работнички и „ партийни активистки “, които имат потребност от обособени издания. „ Комунистка “ дава и препоръки за водене на такива списания и приканва да се привлекат репортери от редиците на работничките и селянките, които да пишат материали.
Списание „ Красная сибирячка “ („ Червена сибирячка “)
Архивна фотография
Взето е решение да се основат и обособени списания в районите – появяват се доста клонове като „ Червена сибирячка “, „ Труженички от Северен Кавказ “ и други
„ Работница “ („ Работничка “)Май 1923 година
Архивна фотография
Още през 1914 година за „ отбрана на ползите на женското работническо придвижване “ Владимир Ленин инициира стартирането на първото пролетарско списание за дами – „ Работница “. То е закрито от царската полиция, само че след революцията е обновено. Списанието написа за значимостта „ да се извършват заветите на Илич “ и за комунистическото образование. Но основните тематики са свързани с въпроси около труда.
Февруари 1927 година
Архивна фотография
Списанието споделя за героини в производството и за специалности, подобаващи за дами (например, един от броевете поучава дамите да се насочат към шлосерската специалност, която не изисква огромна физическа сила). Има и препоръки за комфортни облекла за работа, какъв брой са рискови високите токчета и така нататък
Най-важната тематика на списанието е революцията в бита – дамите би трябвало да бъдат освободени от мъжкото и фамилното „ иго “ и да станат пълноправни строители на комунистическото общество и „ великия нов живот “.
Декември 1935 и 1936 година – на корицата е Сталин
Архивна фотография
„ Умственото развиване се забавя от дребни грижи, тенджери, нощви, мръсни кофи и прочие мерзости. Отхвърляйки всичко това, дамите бързо ще тръгнат напред и ще се почувстват изцяло свободни и щастливи “, написа Надежда Крупская в „ Работница “ през 1925 година.
През 1917 година тиражът на списанието е към 30 000 и непрекъснато пораства: през 1941 година той е 425 000 екземпляра, а през 1990-те доближава 23 милиона.
Август 1956 година
Архивна фотография
Освен това, това е едно от дребното списание, които се издават и до през днешния ден.
„ Крестьянка “ („ Селянка “)Март 1929 година
Архивна фотография
Списанието „ Селянка “ излиза от 1922 до 2015 година и то с многомилионен тираж – през 1989 година той е 21 милиона екземпляра. Целта на списанието е „ пропаганда измежду селянките, агитация на комунистическите хрумвания, внедряване в съзнанието на селянките познания, нужни за всекидневието и работата им “.
Списанието споделя по какъв начин да се върти семейството и селското стопанство, по какъв начин да се отглеждат децата, а също така и по какъв начин живеят селянките в други места и по какъв начин да се улесни животът на трудещите се дами. Селянките схващат какъв брой е значимо да се усили количеството на хляба и за какво е належащо това.
Април 1935 година
Архивна фотография
В „ Селянка “ се разгласяват и художествени разкази за дами, като особено за списанието пишат най-хубавите руски създатели – от Максим Горки до Александър Твардовски. Има и „ Весела страничка “, която в поетична форма се присмива на старите устои и нарушителите на новия ред.
„ Батрачка “ („ Наемна работничка “)Октомври 1929 година
Архивна фотография
След гибелта на Ленин, от 1925 до 1929 година, се издава списание „ Батрачка “, което до известна степен е сходно със „ Селянка “. То се популяризира измежду селскостопанските и горските работнички. С годините абонаментът на списанието и тиражът му непрестанно порастват – от 10 до 40 милиона екземпляра.
Май 1928 година
Архивна фотография
Списанието става краткотрайно събитие и заради обстоятелството, че самото разбиране „ батрак “, т.е. наемен служащ, съществува само в ранния Съюз на съветските социалистически републики и в интервала на новата икономическа политика.
Март 1928 година
Архивна фотография
В „ Батрачка “ има публикации, отдадени на женския труд и ролята на дамите в обществото. Жената би трябвало да служи преди всичко на ползите на пролетариата и на комунизма, а не на фамилията.
Илюстрация „ Трудов контракт “, 1925 година
Архивна фотография
В списанието има и материали със препоръки за грижа за децата, основи на хигиената и профилактиката на заболявания, излъчени по сексуален път. То е предопределено за слабограмотни селски работнички, по тази причина и им изясняват какво е сифилис и какъв брой е нездравословен самогонът.
източник: RUSSIA BEYOND
В тях разгласяват публикации най-видните партийни дейци, а доста от изданията се курират персонално от Надежда Крупская. За какво пишат списанията за руските дами?
Списания за дами се издават и в царска Русия, само че те са безусловно приложни: в тях се написа за мода и всемирски вести, ръкоделие и домакинство, разгласяват се литературни новости. Важните публични събития се допират единствено по допирателната. Но списанията са налични и се четат от много стеснен кръг от образовани дами. Всичко се трансформира след рухването на монархията.
След революцията през 1917 година болшевиките афишират за своя задача да ограмотят необятните маси и основават средства за всеобща информация, които са взети под контрола на партията и извършват пропагандни задания. Издадено е и особено разпореждане за „ нуждата от увеличаване на партийното управление в женския щемпел “ – болшевиките се отървават от журналите със препоръки за домакините. Целта на новата преса е „ да се привлекат работничките и селянките към битката за комунизма и към руското строителство “. За болшевиките е значимо дамите да станат равноправни членове на обществото и трудови детайли.
Архивна фотография
Повечето списания излизат под зоркото око на дамата на вожда на революцията – Надежда Крупская, която оглавява политико-просветния комитет към министерството на просветата и дава отговор за цялата агитационно-пропагандна работа. В списанията се разгласяват публикации от видните революционерки Инес Арманд и Александра Колонтай, сестрата на Ленин Анна Улянова-Елизарова, политици, измежду които са и първият национален комисар на просветата Анатолий Луначарски, секретарят на Ленин и редактор на „ Правда “ Владимир Бонч-Бруевич.
Ето единствено някои от списанията, ориентирани особено към жеите.
„ Комунистка “Декември 1920 година
Архивна фотография
Това е политическо списание и печатен орган на партийния Женски отдел (Отдел за работа измежду жените). То излиза в относително дребен тираж от 20-30 000 екземпляра от 1920 до 1930 година, когато Женският отдел е премахнат от Сталин.
Януари 1928 година
Архивна фотография
Целта на списанието е да възпитава жените-членки на партията политически. То написа по какъв начин независимо да се води пропагандна работа, по какъв начин да станеш началник и да готвиш нови партийни фрагменти. Историкът по публицистика Елена Коломийцева примери за другите му рубрики: „ Въпроси на организацията “, „ Въпроси на пропагандата “, „ Въпроси на комунистическото образование “ – и заглавия: „ Да засилим растежа на ленинската партия “, „ Да готвим кадри-безбожници “, „ Решително да бъдем нараснали на управителна работа “ и други
Март, 1929 година
Архивна фотография
В „ Комунистка “ се създава и общата система на женския щемпел и се дефинират нейната цел (комунистическо образование на жените) и публика – селянки, работнички и „ партийни активистки “, които имат потребност от обособени издания. „ Комунистка “ дава и препоръки за водене на такива списания и приканва да се привлекат репортери от редиците на работничките и селянките, които да пишат материали.
Списание „ Красная сибирячка “ („ Червена сибирячка “)
Архивна фотография
Взето е решение да се основат и обособени списания в районите – появяват се доста клонове като „ Червена сибирячка “, „ Труженички от Северен Кавказ “ и други
„ Работница “ („ Работничка “)Май 1923 година
Архивна фотография
Още през 1914 година за „ отбрана на ползите на женското работническо придвижване “ Владимир Ленин инициира стартирането на първото пролетарско списание за дами – „ Работница “. То е закрито от царската полиция, само че след революцията е обновено. Списанието написа за значимостта „ да се извършват заветите на Илич “ и за комунистическото образование. Но основните тематики са свързани с въпроси около труда.
Февруари 1927 година
Архивна фотография
Списанието споделя за героини в производството и за специалности, подобаващи за дами (например, един от броевете поучава дамите да се насочат към шлосерската специалност, която не изисква огромна физическа сила). Има и препоръки за комфортни облекла за работа, какъв брой са рискови високите токчета и така нататък
Най-важната тематика на списанието е революцията в бита – дамите би трябвало да бъдат освободени от мъжкото и фамилното „ иго “ и да станат пълноправни строители на комунистическото общество и „ великия нов живот “.
Декември 1935 и 1936 година – на корицата е Сталин
Архивна фотография
„ Умственото развиване се забавя от дребни грижи, тенджери, нощви, мръсни кофи и прочие мерзости. Отхвърляйки всичко това, дамите бързо ще тръгнат напред и ще се почувстват изцяло свободни и щастливи “, написа Надежда Крупская в „ Работница “ през 1925 година.
През 1917 година тиражът на списанието е към 30 000 и непрекъснато пораства: през 1941 година той е 425 000 екземпляра, а през 1990-те доближава 23 милиона.
Август 1956 година
Архивна фотография
Освен това, това е едно от дребното списание, които се издават и до през днешния ден.
„ Крестьянка “ („ Селянка “)Март 1929 година
Архивна фотография
Списанието „ Селянка “ излиза от 1922 до 2015 година и то с многомилионен тираж – през 1989 година той е 21 милиона екземпляра. Целта на списанието е „ пропаганда измежду селянките, агитация на комунистическите хрумвания, внедряване в съзнанието на селянките познания, нужни за всекидневието и работата им “.
Списанието споделя по какъв начин да се върти семейството и селското стопанство, по какъв начин да се отглеждат децата, а също така и по какъв начин живеят селянките в други места и по какъв начин да се улесни животът на трудещите се дами. Селянките схващат какъв брой е значимо да се усили количеството на хляба и за какво е належащо това.
Април 1935 година
Архивна фотография
В „ Селянка “ се разгласяват и художествени разкази за дами, като особено за списанието пишат най-хубавите руски създатели – от Максим Горки до Александър Твардовски. Има и „ Весела страничка “, която в поетична форма се присмива на старите устои и нарушителите на новия ред.
„ Батрачка “ („ Наемна работничка “)Октомври 1929 година
Архивна фотография
След гибелта на Ленин, от 1925 до 1929 година, се издава списание „ Батрачка “, което до известна степен е сходно със „ Селянка “. То се популяризира измежду селскостопанските и горските работнички. С годините абонаментът на списанието и тиражът му непрестанно порастват – от 10 до 40 милиона екземпляра.
Май 1928 година
Архивна фотография
Списанието става краткотрайно събитие и заради обстоятелството, че самото разбиране „ батрак “, т.е. наемен служащ, съществува само в ранния Съюз на съветските социалистически републики и в интервала на новата икономическа политика.
Март 1928 година
Архивна фотография
В „ Батрачка “ има публикации, отдадени на женския труд и ролята на дамите в обществото. Жената би трябвало да служи преди всичко на ползите на пролетариата и на комунизма, а не на фамилията.
Илюстрация „ Трудов контракт “, 1925 година
Архивна фотография
В списанието има и материали със препоръки за грижа за децата, основи на хигиената и профилактиката на заболявания, излъчени по сексуален път. То е предопределено за слабограмотни селски работнички, по тази причина и им изясняват какво е сифилис и какъв брой е нездравословен самогонът.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ