След режисьора Степан Поляков, тези дни и журналистът Мартин Кабровски

След режисьора Степан Поляков, тези дни и журналистът Мартин Кабровски заяви, че съдът е осъдил наклеветилите го незаслужено с случайни и недоказани изказвания, че бил „ четирихилядник ”. Преди това станахме очевидци и на доста други каузи за обиди и клюки сред политици като да вземем за пример това, че Слави Трифонов Станислав Тодоров Трифонов e български артист, ефирен водещ и продуцент. Роден е в завоюва подобен развой против и така нататък и тъй наречените

Някой спомня ли си въобще по кое време тъкмо стартира това случайно мятане на обидни и погрешни изказвания против обществено известни хора у нас?!

Обидата и клеветата са закононарушения, ориентирани против личността и засягането на положителното име и престиж на човек. Санкцията, която съдът постанова за клюка е санкция от три хиляди (3000) до седем хиляди (7000) лв. и публично неодобрение. Предвиденото наказване за засегнатост е санкция от 1000 лева до 3000 лева Заедно с санкцията, съдът може да наложи и наказване публично неодобрение.

Мисля, че единственото избавление да спре тази публично токсична наклонност да се нагрубяват и опетняват известни хора, е в действителност да се обръщаме към съда като една почтена и обективна инстанция, способна да опази достолепието и престижа на изявени хора. Уточнявам, че да съди тук, в земния свят, може не някой друг-противникът ти в кавгата, а единствено и само съдът.

Мартин Карбовски Мартин Кирилов Богданов e същинското име на Мартин Карбовски е български публицист роден в, с присъщото си възприятие за комизъм е подал в своя иск равностойна сума за възмездяване от 4000 лв.. Зер, щом е „ четирихилядник ”, то дано този, който го твърди без да има грам доказателство за това да му заплати тези пари, плюс правосъдните разходи по делото. Благодарение на положителния си юрист М.Коен, Мартин съумя да завоюва делото.

Това е единствено един образец по тази причина

по какъв начин можем и би трябвало да се пазиме на прекомерно разкаляния обществено-политически терен у нас.

Публичната тирада от дълго време удари дъното и даже от най-високата естрада на Народно събрание в парламентарната ни република се сипят ката ден слова на ненавист, на засегнатост, на пренебрежение. Това няма по какъв начин да не дава отражение върху всеки българин, тъй като посредством медиите хулителите влизат във всеки български дом. Политици се замерят даже с нецензурни слова, а децата ни щат нещат ги гледат и чуват.

Затова мисля, че може би пътят за реализиране на рационално, толерантно и възпитано гражданско общество у нас ще е дълъг и не елементарен, гарниран и с прочувствения заряд, който си носим като балканци. Ако той минава и през правосъдните зали, което не е покруса, може пък постепенно и бавно обществото ни да привикне към по-добри нрави.

Преди години в едно изявление пред мен превъзходният магистрат, някогашен правосъден министър проф. Петър Корнажев показа простичкият факт, че, в случай че хората можеха да се схващат между тях, то нямаше да има потребност от закони, от съдилища, от правораздаване изобщо. Ето че и след близо три десетилетия, думите му са правилни, а хората от ден на ден опират до сляпата Темида.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на novini.bg