Китай и сблъсъкът на цивилизациите
След разпадането на множеството комунистически страни през 90-те години на предишния век, светът навлезе в интервал на непрестанен мир. Политологът Франсис Фукуяма от Станфордския университет го назова „ краят на историята”, в който демокрацията и капитализмът ще се трансфорат в приключената форма на човешко ръководство. В отговор на неговата книга от 1992 година, политологът от Харвард Самюъл Хънтингтън издава книгата „ Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на международния ред”. Хънтингтън счита, че въпреки ерата на идеологическия спор сред комунизма и капитализма да е завършила, то ще се зароди нов спор на цивилизационно равнище. Книгата му се концентрира върху „ кървавите граници” сред ислямските и неислямските общества.
Хънтингтън написа за девет цивилизации, като две от тях се пробват да се наложат над останалата част от света. Ислямската цивилизация започва с нападенията над Световния търговски център през 1993 година, и разрушаването на кулите близнаци на 11 септември 2001 година. Но ислямските старания бледнеят пред това, което е подготвил Китай. Страните, които не желаят да бъдат доминирани от Пекин, най-малко се провеждат, с цел да отговорят на опасността.
Използвайки шаблона на Хънтингтън, светът може да бъде разграничен на три лагера: антикитайски лагер, безучастен подобен, и самият Китай, написа „ Американ тинкър”. В първия лагер са западните страни, Индия и Източна Азия, до момента в който в равнодушния са ислямските страни, Русия, Африка и Латинска Америка. Те съставляват 20% от международния Брутният вътрешен продукт.
Бъдеща война с Китай ще означи края на глобализацията. В подготовката за войната антикитайските сили ще създадат всичко допустимо, с цел да ударят китайската стопанска система. Част от оръжията са търговски рестрикции, стартирайки от напъните на Тръмп да понижи комерсиалния недостиг с Пекин. На фронтовата линия в Източна Азия са Япония, Южна Корея и Тайван, които осъзнават нуждата от това. Традиционните европейски морски сили като Англия и Франция също осъзнават, че Китай би трябвало да бъде възпрян. Париж и Лондон оповестиха, че имат намерение да изпратят кораби във взривоопасното Южнокитайско море.
Ако Китай предприеме нападателни дейности, има огромна възможност Европейският съюз да ограничи достъпа на Китай до европейския пазар. Подобно на мюсюлманите, европейците се пробват да наложат своя културкампф на останалата част от света. Глобалното стопляне е религията, а тези, които не следват линията, са застрашени от търговски мита. Европейците също по този начин осъзнават, че са били изиграни от Китай, написа създателят Дейвид Арчибалд. Европейски компании построиха заводи на фона на процъфтяваща стопанска система, само че до момента в който тези старания са сполучливи, то Китай изземва собствеността. Например 25% от активите на датската логистична компания Maersk са в Китай и на китайска земя оперираха 1000 чиновници. Китайското държавно управление обаче не възобнови визите на съвсем всички от тях. Останаха единствено двама изгнаници на Maersk в Китай, което значи, че компанията е изгубила 25% от активите си. Други европейски компании понесоха санкции, тъй като сполучливо се опълчват на китайските си съперници. Китай също по този начин дава подтик на държавните компании, които имат една трета от продуктивността на частните.
Китай продължава да работи нападателно по отношение на Индия в Хималаите, а в отговор индийците се пробват да оказват помощ на Виетнам и Индонезия за идния спор. Безразличната група от страни имат прилики с Китай. Членове на този „ лагер” са най-вече страни под тирания, с голяма корупция и липса господство на закона. Бидейки аморални, тези страни не престават щастливо търговията си с Китай, без значение какъв брой смъртни случая предизвикват китайците. В същото време държанието на Пекин не носи другари на страната. Когато стане ясно, че Китай губи войната, която ще стартира сама, то тези страни ще й извърнат тил за сметка на съдружниците.
А какво да кажем за третия лагер – самият Китай? Ние няма да се бием против милиард и 300 милиона китайци, а единствено против 330 милиона от тях. Дори не е нужно да водим наземна война с тях – Виетнам ще го направи. Всичко, което би трябвало да създадем, е да потопим техните кораби и да установим надзор над островите в Южнокитайско море. Светът ще осъзнае, че може да се схваща и без Китай – напълно щастливо. Междувременно стана ясно, че репресиите против корупцията, които разгласи Си Дзинпин, са ориентирани към пречистване от партийната подчиненост на чиновници, идващи от елементарни фамилии. Китайската политическа система се трансформира в голяма наследствена феодална система.
Хънтингтън написа за девет цивилизации, като две от тях се пробват да се наложат над останалата част от света. Ислямската цивилизация започва с нападенията над Световния търговски център през 1993 година, и разрушаването на кулите близнаци на 11 септември 2001 година. Но ислямските старания бледнеят пред това, което е подготвил Китай. Страните, които не желаят да бъдат доминирани от Пекин, най-малко се провеждат, с цел да отговорят на опасността.
Използвайки шаблона на Хънтингтън, светът може да бъде разграничен на три лагера: антикитайски лагер, безучастен подобен, и самият Китай, написа „ Американ тинкър”. В първия лагер са западните страни, Индия и Източна Азия, до момента в който в равнодушния са ислямските страни, Русия, Африка и Латинска Америка. Те съставляват 20% от международния Брутният вътрешен продукт.
Бъдеща война с Китай ще означи края на глобализацията. В подготовката за войната антикитайските сили ще създадат всичко допустимо, с цел да ударят китайската стопанска система. Част от оръжията са търговски рестрикции, стартирайки от напъните на Тръмп да понижи комерсиалния недостиг с Пекин. На фронтовата линия в Източна Азия са Япония, Южна Корея и Тайван, които осъзнават нуждата от това. Традиционните европейски морски сили като Англия и Франция също осъзнават, че Китай би трябвало да бъде възпрян. Париж и Лондон оповестиха, че имат намерение да изпратят кораби във взривоопасното Южнокитайско море.
Ако Китай предприеме нападателни дейности, има огромна възможност Европейският съюз да ограничи достъпа на Китай до европейския пазар. Подобно на мюсюлманите, европейците се пробват да наложат своя културкампф на останалата част от света. Глобалното стопляне е религията, а тези, които не следват линията, са застрашени от търговски мита. Европейците също по този начин осъзнават, че са били изиграни от Китай, написа създателят Дейвид Арчибалд. Европейски компании построиха заводи на фона на процъфтяваща стопанска система, само че до момента в който тези старания са сполучливи, то Китай изземва собствеността. Например 25% от активите на датската логистична компания Maersk са в Китай и на китайска земя оперираха 1000 чиновници. Китайското държавно управление обаче не възобнови визите на съвсем всички от тях. Останаха единствено двама изгнаници на Maersk в Китай, което значи, че компанията е изгубила 25% от активите си. Други европейски компании понесоха санкции, тъй като сполучливо се опълчват на китайските си съперници. Китай също по този начин дава подтик на държавните компании, които имат една трета от продуктивността на частните.
Китай продължава да работи нападателно по отношение на Индия в Хималаите, а в отговор индийците се пробват да оказват помощ на Виетнам и Индонезия за идния спор. Безразличната група от страни имат прилики с Китай. Членове на този „ лагер” са най-вече страни под тирания, с голяма корупция и липса господство на закона. Бидейки аморални, тези страни не престават щастливо търговията си с Китай, без значение какъв брой смъртни случая предизвикват китайците. В същото време държанието на Пекин не носи другари на страната. Когато стане ясно, че Китай губи войната, която ще стартира сама, то тези страни ще й извърнат тил за сметка на съдружниците.
А какво да кажем за третия лагер – самият Китай? Ние няма да се бием против милиард и 300 милиона китайци, а единствено против 330 милиона от тях. Дори не е нужно да водим наземна война с тях – Виетнам ще го направи. Всичко, което би трябвало да създадем, е да потопим техните кораби и да установим надзор над островите в Южнокитайско море. Светът ще осъзнае, че може да се схваща и без Китай – напълно щастливо. Междувременно стана ясно, че репресиите против корупцията, които разгласи Си Дзинпин, са ориентирани към пречистване от партийната подчиненост на чиновници, идващи от елементарни фамилии. Китайската политическа система се трансформира в голяма наследствена феодална система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ