Ядрото на Земята и неговото спиране, обръщане и мистериозни трансформации
След разкритието, че преди 15 години въртенето на вътрешното ядро може да се е забавило до степен, в която наподобява, че то стопира или обръща посоката си по отношение на земната повърхнина, ново изследване демонстрира, че тази смяна има освен това от това, което наподобява на повърхността.
На среща на Американския геофизичен съюз геофизикът Джон Видейл от Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис заяви, че вътрешното ядро освен се върти по друг метод - повърхността му евентуално също се видоизменя, Тъй като земното ядро остава отвън директния обхват на индивида, откривателите употребяват сеизмични талази от трусове, с цел да учат ядрото.
Учените постоянно изследват земетресенията на Южните Сандвичеви острови край Антарктика, които се намират на противоположната страна на планетата от станциите за наблюдаване в Аляска. Тъй като вълните от земетресенията минават през Земята, някои от тях минават през вътрешното ядро, преди да доближат Аляска. Инструментите там записват тези талази като модели, наречени вълнови форми, които разкриват детайлности за материалите, през които минават вълните.
За точното разкриване на измененията в ядрото откривателите нормално съпоставят трусове с сходни размери, случили се на едно и също място в разнообразни интервали от време.
Обикновено двете трусове би трябвало да генерират идентични форми на вълната, в случай че пътят им е еднакъв. Изследователите обаче виждат нещо друго - двата труса не генерират идентични вълнови форми, което допуска, че нещо във вътрешното ядро се е трансформирало сред времената на двата труса.
През 2023 година геофизиците оповестяват, че разликите във формата на вълните се дължат на фрапантното закъснение на въртенето на вътрешното ядро, което наподобява стопира или даже се обръща по отношение на земната повърхнина.
Тази година единствено Видале удостовери обръщането на посоката.
За задачите на новото проучване екипът проучва 200 двойки трусове, случили се в интервала от 1991 до 2024 година Те проучиха двойки съвпадащи форми на вълните, записани преди и след обръщането на посоката на придвижване в две приемни решетки покрай Феърбанкс, Аляска, и Йелоунайф, Канада.
Около 10 вълнови форми демонстрираха фини разлики във вълновите форми в Йелоукнайф, които не участваха във вълновите форми от Феърбанкс.
Изводът тук е, че двете талази, достигащи до тези масиви, одобряват вълните, достигащи до тези масиви.
Изследователите считат, че това може да се случи единствено в случай че вътрешното ядро е деформирано.
Съществува опция или цялото ядро да се деформира, или единствено сектори от повърхността на вътрешното ядро да се подуват или свиват.
Друга опция е и двете да се случват по едно и също време.
Що се отнася до аргументите, заради които това се случва, тези промени може да са резултат от гравитационното привличане на мантията - най-големият вътрешен пласт на Земята - или от потока материал във външното ядро.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
На среща на Американския геофизичен съюз геофизикът Джон Видейл от Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис заяви, че вътрешното ядро освен се върти по друг метод - повърхността му евентуално също се видоизменя, Тъй като земното ядро остава отвън директния обхват на индивида, откривателите употребяват сеизмични талази от трусове, с цел да учат ядрото.
Учените постоянно изследват земетресенията на Южните Сандвичеви острови край Антарктика, които се намират на противоположната страна на планетата от станциите за наблюдаване в Аляска. Тъй като вълните от земетресенията минават през Земята, някои от тях минават през вътрешното ядро, преди да доближат Аляска. Инструментите там записват тези талази като модели, наречени вълнови форми, които разкриват детайлности за материалите, през които минават вълните.
За точното разкриване на измененията в ядрото откривателите нормално съпоставят трусове с сходни размери, случили се на едно и също място в разнообразни интервали от време.
Обикновено двете трусове би трябвало да генерират идентични форми на вълната, в случай че пътят им е еднакъв. Изследователите обаче виждат нещо друго - двата труса не генерират идентични вълнови форми, което допуска, че нещо във вътрешното ядро се е трансформирало сред времената на двата труса.
През 2023 година геофизиците оповестяват, че разликите във формата на вълните се дължат на фрапантното закъснение на въртенето на вътрешното ядро, което наподобява стопира или даже се обръща по отношение на земната повърхнина.
Тази година единствено Видале удостовери обръщането на посоката.
За задачите на новото проучване екипът проучва 200 двойки трусове, случили се в интервала от 1991 до 2024 година Те проучиха двойки съвпадащи форми на вълните, записани преди и след обръщането на посоката на придвижване в две приемни решетки покрай Феърбанкс, Аляска, и Йелоунайф, Канада.
Около 10 вълнови форми демонстрираха фини разлики във вълновите форми в Йелоукнайф, които не участваха във вълновите форми от Феърбанкс.
Изводът тук е, че двете талази, достигащи до тези масиви, одобряват вълните, достигащи до тези масиви.
Изследователите считат, че това може да се случи единствено в случай че вътрешното ядро е деформирано.
Съществува опция или цялото ядро да се деформира, или единствено сектори от повърхността на вътрешното ядро да се подуват или свиват.
Друга опция е и двете да се случват по едно и също време.
Що се отнася до аргументите, заради които това се случва, тези промени може да са резултат от гравитационното привличане на мантията - най-големият вътрешен пласт на Земята - или от потока материал във външното ядро.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ