)
4 грешки, които разбиват сърцето ви след раздяла – и как да ги избегнете навреме По женски
След разлъка опитите ни да заглушим болката постоянно се трансформират в неточности, които единствено удължават страданието и ни пречат да се възстановим.
Болката от загубата на една връзка е изцяло естествена реакция на хубавичко душeвност. Именно в този интервал обаче, постоянно, без да го осъзнаваме, правим дейности, които не, а единствено задълбочават раната. Въз основа на своя опит психологът и психотерапевт Диляра ческидова е откроила основни, които пречат на 90% от дамите да преминат през този път с минимум загуби и да излязат от него актуализирани.
1. Грешката на отричането и потискането на страстите
Това е първият и най-фундаментален капан. Обществото ни е научило да бъдем мощни и ние се опитваме да потиснем болката във вътрешността, преструвайки се, че „ всичко е наред “. Страхуваме се да си дадем право на сълзи, яд, горест и обезсърчение. Но страстите, сходно на водата, постоянно намират излаз. Неизплаканите сълзи се трансформират в под паника офанзиви, а неизживеният яд – в цинизъм или автоагресия.
Правилният път: Признайте правото си да страдате. Отделете време и пространство, с цел да почувствате всичко. Плачете, крещете във възглавницата, пишете гневни писма (но не ги изпращайте!). Само откакто преминете през болката, можете да се озовете от другата ѝ страна. 2. Грешката на „ менталната дъвка “ – натрапчивият разбор
В опит да си върне контрола, мозъкът ни се зацикля в безпределно приплъзване на предишното: „ Какво направих неверно? “, „ Ами в случай че се бях държала по различен метод? “, „ Какво ли си мисли той в този момент? “. Този развой няма нищо общо с градивния самоанализ. Това е самобичуване, което изтощава психическите запаси и не разрешава да продължим напред.
Правилният път: Улавяйте се, когато имате такива мисли, и умишлено превключвайте вниманието си. Задайте си въпроса не „ за какво? “, а „ защо? “. За какво ми е тази мисъл? Какво ми дава тя сега? Най-често – нищо, с изключение на болежка. Практикувайте техниката „ стоп-кран “: внезапно пренасочете вниманието си към дишането, към чувствата в тялото, към предметите към вас. 3. Грешката на токсичната хиперактивност (пълна изолираност или обратното)
Два полярни, само че еднообразно разрушителни сюжета. В първия случай дамата се затваря сред четири стени, отрязвайки се от източници на поддръжка и положителни страсти. Във втория – тя се хвърля с главата напред в работа, празненства, нови запознанства, единствено и единствено да не остане уединено със себе си. И двата метода са бягство от действителността, която по този начин или другояче ще ви настигне.
Правилният път: Златната среда. Позволете си да останете сама, само че не забравяйте за значимостта на обществените контакти. Срещайте се с тези, които могат да ви изслушат и поддържат, а не с тези, които ще ви осъждат или ще подхранват болката ви.
4. Грешката на незабавното търсене на заместител
Опитът бързо да запълните дупката в сърцето си с различен човек е една от най-несправедливите действия както към себе си, по този начин и към новия сътрудник. Връзка, построена върху непреработена болежка и самотност, е обречена да повтори остарелия сюжет или да докара до нов, още по-болезнен неуспех.
Трябва да осъзнаете, че интервалът на не е наказване, а скъп запас. Това е време да преоткриете себе си, да разберете още веднъж желанията си, да изградите персонални граници и да се научите да бъдете щастлива сама със себе си. Едва тогава ще можете да влезете в нова връзка като цялостна персона, а не като нуждаеща се.
, а мощна рецесия, която дава късмет за рестарт. Да се вършат неточности е естествено. Но осъзнаването на тези клопки разрешава процесът на възобновяване да бъде осмислен и щадящ към самата вас. Дайте си време. Доверете се на себе си. И излезте от тази история не като жертва, а като създател на нова, по-мъдра глава от живота си. Снимки: Freepik
Болката от загубата на една връзка е изцяло естествена реакция на хубавичко душeвност. Именно в този интервал обаче, постоянно, без да го осъзнаваме, правим дейности, които не, а единствено задълбочават раната. Въз основа на своя опит психологът и психотерапевт Диляра ческидова е откроила основни, които пречат на 90% от дамите да преминат през този път с минимум загуби и да излязат от него актуализирани.
1. Грешката на отричането и потискането на страстите
Това е първият и най-фундаментален капан. Обществото ни е научило да бъдем мощни и ние се опитваме да потиснем болката във вътрешността, преструвайки се, че „ всичко е наред “. Страхуваме се да си дадем право на сълзи, яд, горест и обезсърчение. Но страстите, сходно на водата, постоянно намират излаз. Неизплаканите сълзи се трансформират в под паника офанзиви, а неизживеният яд – в цинизъм или автоагресия.
Правилният път: Признайте правото си да страдате. Отделете време и пространство, с цел да почувствате всичко. Плачете, крещете във възглавницата, пишете гневни писма (но не ги изпращайте!). Само откакто преминете през болката, можете да се озовете от другата ѝ страна. 2. Грешката на „ менталната дъвка “ – натрапчивият разбор
В опит да си върне контрола, мозъкът ни се зацикля в безпределно приплъзване на предишното: „ Какво направих неверно? “, „ Ами в случай че се бях държала по различен метод? “, „ Какво ли си мисли той в този момент? “. Този развой няма нищо общо с градивния самоанализ. Това е самобичуване, което изтощава психическите запаси и не разрешава да продължим напред.
Правилният път: Улавяйте се, когато имате такива мисли, и умишлено превключвайте вниманието си. Задайте си въпроса не „ за какво? “, а „ защо? “. За какво ми е тази мисъл? Какво ми дава тя сега? Най-често – нищо, с изключение на болежка. Практикувайте техниката „ стоп-кран “: внезапно пренасочете вниманието си към дишането, към чувствата в тялото, към предметите към вас. 3. Грешката на токсичната хиперактивност (пълна изолираност или обратното)
Два полярни, само че еднообразно разрушителни сюжета. В първия случай дамата се затваря сред четири стени, отрязвайки се от източници на поддръжка и положителни страсти. Във втория – тя се хвърля с главата напред в работа, празненства, нови запознанства, единствено и единствено да не остане уединено със себе си. И двата метода са бягство от действителността, която по този начин или другояче ще ви настигне.
Правилният път: Златната среда. Позволете си да останете сама, само че не забравяйте за значимостта на обществените контакти. Срещайте се с тези, които могат да ви изслушат и поддържат, а не с тези, които ще ви осъждат или ще подхранват болката ви.
4. Грешката на незабавното търсене на заместител
Опитът бързо да запълните дупката в сърцето си с различен човек е една от най-несправедливите действия както към себе си, по този начин и към новия сътрудник. Връзка, построена върху непреработена болежка и самотност, е обречена да повтори остарелия сюжет или да докара до нов, още по-болезнен неуспех.
Трябва да осъзнаете, че интервалът на не е наказване, а скъп запас. Това е време да преоткриете себе си, да разберете още веднъж желанията си, да изградите персонални граници и да се научите да бъдете щастлива сама със себе си. Едва тогава ще можете да влезете в нова връзка като цялостна персона, а не като нуждаеща се.
, а мощна рецесия, която дава късмет за рестарт. Да се вършат неточности е естествено. Но осъзнаването на тези клопки разрешава процесът на възобновяване да бъде осмислен и щадящ към самата вас. Дайте си време. Доверете се на себе си. И излезте от тази история не като жертва, а като създател на нова, по-мъдра глава от живота си. Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ