След провала на втория парламент през 2021 стана ясно, че

След неуспеха на втория парламент през 2021 стана ясно, че Има Такъв Народ се подиграва с страната. Като начало е време да се беседва политически, само че със съществени партии, които знаят да държат на думата си. Има Такъв Народ не е измежду тях.

След неуспеха на втория парламент предходната година стана ясно, че (дали поради пари или психическа идиосинкразия, все едно). Тогава пред реформаторите се откриха два пътя. Единият беше компромисът. Минимизиране на моралните поръчки, отсрочване на огромните промени, търсене на мостове към една от двете опозиционни партии, тъй че при положение на потребност да има опция, с която да се замести странната фракция на Facebook божеството от диванчето. Тази алтернатива ми се стори изключително настояща, когато съветската инвазия даде старт на новата Студена война и подозренията се обърнаха против русофилската Българска социалистическа партия. Дали пък една евроатлантическа коалиция не е по-необходима от антикорупционната в подобен един тежък миг? Дори ми се струваше, че е най-естествено Политическа партия да се извърнат към Движение за права и свободи, с които се канят да членуват в една европейска демократична групировка. Което към днешна дата наподобява напълно наивно. Пък и Българска социалистическа партия се оказа повече символически русофилска, в сравнение с действително обвързвана с Москва – путинският режим си има у нас по-сериозни помагачи.

Битка на (твърде) доста фронтове

избраха да поддържат радикализма на митингите от 2020, които ги бяха изстреляли на върха. И започнаха борба на всички вероятни и невъзможни фронтове: правосъдна промяна и гонене на корупцията, заслужен отпор на Русия и опит за излизане от македонското тресавище, битка с рецесията и подготовка за Зелената договорка, висшето обучение и дигитализацията. И всичко останало. На всички фронтове по едно и също време, несъмнено, няма по какъв начин да победиш – даже суперсилата Съединени американски щати не се оправя по едно и също време с Русия, Китай, Иран, Северна Корея, Куба и Венецуела. Истината е, че с другояче верните си дейности ръководещите разклатиха спокойствието на най-различни пластове и провокираха рецензии от всички страни, каквито рядко сме виждали.

Новият жанр на политическа агитация очевидно е в това да атакуваш съперника непрестанно и отвсякъде; в случай че да вземем за пример го нападаш отдясно, че харчи доста за обществени неща, той ще може да ти отговори. Не и в случай че го нападаш по едно и също време с това и отляво за това, че не дава задоволително на бедните. Единия го ругае, че не дава оръжие на Украйна, другият, че желае да дава оръжие на Украйна, третият занимава публиката с неизгладения му панталон и му съчинява любовни похождения – най-после всичко се слива в едно безформено отвращение.

Проблемът не е, че ръководещите реализираха малко; казусът е, че обещаваха доста, че пристигнаха с сила и оптимизъм, които надалеч надхвърляха другояче скромните им изборни резултати. Ако през цялото време бяха признали, че нямат задоволително устойчиво болшинство, с цел да изпълнят обещанията си, евентуално разочарованието щеше да е по-малко. Но ето ви абсурд – внезапно се оказва, че вярата може да обърне мача в тяхна изгода. Спонтанният протест пред Народното събрание, с който жителите показаха възмущението си от, свалила по безразсъден мотив ръководителя на Народно събрание Никола Минчев, сподели, че борбата още не е изгубена, тъй като в нея може би още веднъж ще се включи площадът. Дали ще се надигне същата протестна сила, като преди две години, зависи, несъмнено, от това до каква степен утринните блокове ще съумеят да омерзят жителите. Но и от това до каква степен ще стигне наглостта на новото болшинство.

Възможностите не са чак толкоз доста

Защото и в този, и в един нов парламент комбинациите не са чак толкоз доста и за новите кандидати всяка от тях ще буди възмущения. ГЕРБ отхвърляше години наред, че ръководи с тайната поддръжка на Движение за права и свободи, дори се освободи от фрагменти по съмнение за това. Как ще се прегърнат в този момент не е напълно явно. Г-н Трифонов се беше зарекъл, че ще се татуира, в случай че направи коалиция с ГЕРБ и ДПС; от следващия му постинг разбираме, че още не е запазил час при татуиста.
Редакцията предлага
Facebook страницата му прелива от яд към по този начин направения от партията пирует, а Тошко беше посрещнат пред Народното събрание с псувни и кенчета от бира. „ Възраждане “ пък желае цялата власт, с цел да вади България от демократичния свят; ще им е мъчно да обяснят на почитателите си за какво са решили да се коалират с американски сътрудници, за каквито считат всички останали. С една дума всеки от тези ходове ще налива масло в огъня на уличното неодобрение. Междувременно ще текат естествените за всяка рецесия митинги - цени, парно, пенсии – за справяне с които новото болшинство дотук сякаш няма по-добри хрумвания.

Различен стилистичен израз

Тия два пътя имат и собствен стилистичен израз. Първият, да го назовем реал-политика, допуска преодоляване на страстите, боравене с обстоятелства и разискване на други възможности. Политическото говорене признава правото на съперника да съществува: просто се състезаваш с него, като даваш по-доброто решение.

За другият път можем да измислим дума като морал-политика. Опонентът се третира в морални категории, които на практика му отхвърлят правото да присъединяване в надпреварата. Той е мафиот, апаш, болшевик, македонист, фашист, каквото се сетите. В последна сметка съревнование не може да се случи, тъй като участниците не вземат участие в една и съща дисциплинираност – единият тича по писта, другият скача с парашут, третият играе пинг-понг.

Безплодието на обществения ни спор в последните години се дължи точно на това изместване на политическия диалог към морални обвинявания и виновността за това не е единствено в „ обединението Газпром “ (израз на Веселин Дремджиев). Но последният образец беше даден точно от нея: господин Петков бил „ народен изменник “, което по член 59 на Конституцията е най-тежко закононарушение и се санкционира „ с цялата суровост на закона “. И забележете, обвиняването е по тази причина, че той пробва да откри решение на казуса ни със Северна Македония. Наместо да дадат различно решение, както е обикновено в един политически диалог, съперниците постановат присъда и отстраняват премиера от общия ни свят.

Впрочем напълно същото прави и другата страна, като упреква съперниците си в обири и мафиотство – известно опрощение е това, че у нас просто не действа оня трети самостоятелен съдия на правосъдната власт, която е призвана да установи кой е нарушител. Но правилото си остава същият: оставаме си с недоказаните морални обвинявания, които подменят политическия спор.

Не знам по кой път ще излезем от кашата, в която затънахме – евентуално ще би трябвало да е някаква композиция от двата упоменати пътя. Като начало да се понижи градусът, да се възвърне разговорът сред съперниците, за което намекнаха прочее и Христо Иванов, и Тома Биков. А това значи да се понижи моралният градус и да се беседва политически. По-малко „ кто виноват “, повече „ что делать “ (Херцен - Чернишевски). Има Такъв Народ потвърдиха, че не могат да водят сходни диалози, тъй като незабавно изваждат някакви листчета, с цел да омаскарят събеседника си, само че дали ще ги има в идващия парламент е противоречиво. Говорим за сериозните партии, които знаят, че да правиш политика, значи да разговаряш, да се споразумяваш, а след това да държиш на думата си.

Гражданските сили се пробудиха още веднъж

От друга страна фронталната офанзива, в която се е хвърлило новото потомство политици от Политическа партия, разбуди отново гражданските сили. Забравихме всевъзможен прагматизъм, до момента в който слушахме изявлението на младата Александра Милчева, която напомни свалянето на Стефан Савов преди тъкмо 30 години с предателския завой на Движение за права и свободи и – каква изненада! – още веднъж с димката Македония. Малко по-късно ще бъде свален Филип Димитров, който (може би заради идентичната зодия) сходно на настоящия министър председател се беше хвърлил на война по всички фронтове и по този начин и не съумя да направи нужните политически взаимни отстъпки. „ Живели сме я тази история и няма да позволим да се повтори “, сподели Милчева, а ние, по-старите, малко се позасрамихме от реализма си.

*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.