Заради Великден: Изборите - на 2 или 23 април
След неуспеха на третия мандат, който Българска социалистическа партия ще върне на следващия ден, на дневен ред са новите избори. Ако президентът удължи работата на Народно събрание с повече от една седмица, с цел да се одобряват значими закони, поради католическия и православния Великден, има две вероятни дати, на които може да се проведат изборите - 2 и 23 април. Това сподели в студиото на " Денят стартира " специалистът по конституционно право доцент Наталия Киселова.
" Няма период, в който президентът откакто бъде върнат на следващия ден несполучливо проучвателния мандат, би трябвало да разпусне Народно събрание. Ако се върнем в последните две години обратно ще забележим, че става дума за седем дни, календарни, в които президентът е разпускал Народно събрание. Ако приемем, че той удължи този период, факторът по кое време да са изборите, демонстрира по кое време да бъде необуздано това Народно събрание.
И защото предстоят католическият и православният Великден през април, в действителност имаме две вероятни дати за изборите. Едната е 2 април, а другата е да кажем 23 април, може би греша деня ", изясни доцент Наталия Киселова, специалист по конституционно право. Тази година православните християни ще отбележат Великден на 16 април. Католическият Великден през 2023 година се пада на 9 април. Преди две години обаче президентът Румен Радев насрочи парламентарните избори на 4 април, като датата на вота съответствува с католическия Великден.
И защото явно 48-ото Народно заседание е към своя край, доцент Киселова и политологът Христо Панчугов разясниха и какво са свършили депутатите до момента.
" От конституционно правна позиция нито една от трите функционалности, които Народно събрание има не беше изпълнена със наличие. Нито във връзка с законодателството, на второ място - Народното събрание не избра държавно управление, нито другите 18 органа, които към сегашния миг са с непопълнени членове.
Допълнително бяха дестабилизирани НЗОК и Сметната палата. Според мен това не е инцидентно и това в допълнение цели да се сътвори чувство за безпорядък. И на трето място - контролната функционалност, която по принцип Народното събрание упражнява върху държавното управление беше много употребена, с цел да може да бъдат привиквани министри и да дават отговор за неща, които са настъпили преди встъпването им в служба. Всичко друго, което беше осъществено беше при конюнктурни болшинства ", уточни доцент Киселова.
По отношение на лидерската среща в края на предходната седмица, политологът Христо Панчугов съобщи:
" Единствената поръчка, която беше направена е изявлението на Бойко Борисов, който сподели, че ще изиска мандат, с цел да отпадне решението ГЕРБ в никакъв случай да не може да се коалира с Българска социалистическа партия.
Чисто от политологична позиция, и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия към този момент въплъщават статуквото. Олицетворяват тази част от българското общество, което харесва съответен детайл от българската политическа система сега.
Очевидно е обаче, че една друга част от българското общество желае смяна. И тук е най-големият неуспех на политическите обединения невъзможността да формулират по какъв начин наподобява тази политическа смяна, т.е. какво е наличието на думата смяна ".
Според доцент Киселова може да се създадат два извода - първо, че Борисов сподели, че няма проблем да се върне в политиката. И на второ място, откакто ГЕРБ се отнася по този метод с Българска социалистическа партия, ясно демонстрира, че съперникът е " Продължаваме Промяната ", а не Българска социалистическа партия. По думите и на двамата специалисти, на Българска социалистическа партия пък съперникът е президента.
" Няма период, в който президентът откакто бъде върнат на следващия ден несполучливо проучвателния мандат, би трябвало да разпусне Народно събрание. Ако се върнем в последните две години обратно ще забележим, че става дума за седем дни, календарни, в които президентът е разпускал Народно събрание. Ако приемем, че той удължи този период, факторът по кое време да са изборите, демонстрира по кое време да бъде необуздано това Народно събрание.
И защото предстоят католическият и православният Великден през април, в действителност имаме две вероятни дати за изборите. Едната е 2 април, а другата е да кажем 23 април, може би греша деня ", изясни доцент Наталия Киселова, специалист по конституционно право. Тази година православните християни ще отбележат Великден на 16 април. Католическият Великден през 2023 година се пада на 9 април. Преди две години обаче президентът Румен Радев насрочи парламентарните избори на 4 април, като датата на вота съответствува с католическия Великден.
И защото явно 48-ото Народно заседание е към своя край, доцент Киселова и политологът Христо Панчугов разясниха и какво са свършили депутатите до момента.
" От конституционно правна позиция нито една от трите функционалности, които Народно събрание има не беше изпълнена със наличие. Нито във връзка с законодателството, на второ място - Народното събрание не избра държавно управление, нито другите 18 органа, които към сегашния миг са с непопълнени членове.
Допълнително бяха дестабилизирани НЗОК и Сметната палата. Според мен това не е инцидентно и това в допълнение цели да се сътвори чувство за безпорядък. И на трето място - контролната функционалност, която по принцип Народното събрание упражнява върху държавното управление беше много употребена, с цел да може да бъдат привиквани министри и да дават отговор за неща, които са настъпили преди встъпването им в служба. Всичко друго, което беше осъществено беше при конюнктурни болшинства ", уточни доцент Киселова.
По отношение на лидерската среща в края на предходната седмица, политологът Христо Панчугов съобщи:
" Единствената поръчка, която беше направена е изявлението на Бойко Борисов, който сподели, че ще изиска мандат, с цел да отпадне решението ГЕРБ в никакъв случай да не може да се коалира с Българска социалистическа партия.
Чисто от политологична позиция, и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия към този момент въплъщават статуквото. Олицетворяват тази част от българското общество, което харесва съответен детайл от българската политическа система сега.
Очевидно е обаче, че една друга част от българското общество желае смяна. И тук е най-големият неуспех на политическите обединения невъзможността да формулират по какъв начин наподобява тази политическа смяна, т.е. какво е наличието на думата смяна ".
Според доцент Киселова може да се създадат два извода - първо, че Борисов сподели, че няма проблем да се върне в политиката. И на второ място, откакто ГЕРБ се отнася по този метод с Българска социалистическа партия, ясно демонстрира, че съперникът е " Продължаваме Промяната ", а не Българска социалистическа партия. По думите и на двамата специалисти, на Българска социалистическа партия пък съперникът е президента.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ