След провала на шотландските желания за независимост, в Брюксел всички

След неуспеха на шотландските стремежи за самостоятелност, в Брюксел всички си отдъхнаха облекчено. Но има ли защо? Шотландците сполучливо " осребриха " своето оставане във Англия, а това може да се хареса и на други.

Коментар на Макс Хофман

Дори и в Брюксел, столицата на Обединена Европа, от време на време се усеща някаква лека носталгия по независимостта. В нощта след шотландския референдум (18.9.) фламандски националисти показаха своята взаимност с шотландците, окичвайки няколко улици с шотландски флагове и запалени свещи. Няколко дни по-късно тези фрагменти остават единствено като спомен за това, че за първи път в своята досегашна история Европейски Съюз се размина на косъм от опцията да остане с една страна по-малко в състава си. Колективната въздишка на облекчение обаче не е напълно оправдана. Нека за момент се сложим на мястото на някои от сепаратистите в Европа. Те безспорно са забелязали, че шотландците извлякоха обилни изгоди от това, че ще останат част от Англия.

Шотландия дава образец и на други

Според обещанията на английския министър председател Дейвид Камерън, шотландците ще получат повече права да събират налози, ще имат по-силно въздействие над метода, по който се разпределят публичните разноски, или казано в резюме: повече власт и пълномощия в границите на общността. От позиция на сепаратистите тези резултати по никакъв начин не са неприятни. Защо тогава да приключват напъните си таман в този момент, когато Шотландия даде същински образец, който може да се следва както от националните държавни управления, които желаят и отсега нататък да държат " юздите " на своите райони, по този начин и от всевъзможни борци за самостоятелност?

Макс Хофман

Нека вземем за образец Каталуния. Ако Мадрид желае да задържи богатия район, държавното управление ще би трябвало да вземе образец от тактиката на Лондон за отстъпки пред Единбург. И назад, възможната шотландска самостоятелност, надали би довела безусловно до разпадането на целия Европейски Съюз. Защото тогава би настъпил същински сложният интервал за отделилите се райони, обвързван с построяването на нови институции, въвеждането на нови валути, печеленето на доверие - все неща, които биха могли да окажат възпиращо влияние и върху други сепаратисти.

Една " дребна Британия " обаче безспорно би се пробвала да промени властовите структури в Европейски Съюз и евентуално би вкарала общността в продължителни и безплодни разногласия към някои типично " щотландски " тематики - като да вземем за пример местоположението на английския нуклеарен флот /който до момента се намираше в Шотландия/, или приемането на Шотландия в Европейски Съюз и НАТО. На всичкото от горната страна това би наляло масло в пропагандната машина на Путин против Европа.

Проблемите остават макар шотландското " не "

Накратко, Брюксел би трябвало да вземе насериозно сепаратистките желания в Европа - в този момент още повече, в сравнение с преди шотландския референдум. Защото изгледите за триумф на каталунците, баските, фламандците и някои други остават прочти непроменени.

Посланието на Шотландия към всички тях гласи, че стремежите за самостоятелност могат да бъдат осребрени. Националните държавни управления, само че и Брюксел, с големият му бюрократичен уред, не трябва да отминават повече потребностите на обособени райони. В противоположен случай разпадането на Европа като нищо може да се трансформира в действителност.