Мицкоски и компания май наистина ни имат за балъци
След неуспеха на идентичността и езика в отчета за напредъка, от Скопие желаят още веднъж да ги върнат в Европарламента
Няма нравственос в това да направиш предложение, за което си сигурен, че ще бъде отхвърлено
Тия в Скопие май в действителност ни считат нас, българите, за цялостни баламурници. Или пък те се самооценяват като страхотни тарикати и хитреци, които могат да излъжат във всеки един миг и по най-лесния метод ръководещите в София. А може би и двете дружно. Във всеки случай несъмнено може да се каже, че последната им концепция съдържа задоволително количество безочливост.
На 9 юли, посредством гласоподаване с огромно болшинство, в Европарламента бе отхвърлена концепцията в отчета за напредъка на Северна Македония на две места да бъдат вписани македонската еднаквост и език. Докладчикът — австриецът Томас Вайц — ги бе допълнил по подстрекателство на управляващите в Скопие, вследствие на повече от тридесетте негови визити край Вардар. Онази вечер, в изявление за скопския ТВ Канал 5, министър председателят Християн Мицкоски се похвали, че това включване в отчета е станало по негово искане и гледище.
Съобщението бе направено с патетика, която най-малкото трябваше да бъде последвана от оглушителни овации от ошашавената електорална аудитория, на която той, министър председателят, в отговор сърдечно и благо да помаха с ръка. Нямаше по какъв начин да е другояче, тъй като — извинете за това, че се дублирам — само че разгласяването трябваше да стане ефикасна част от тактиката на Мицкоски неговите персонални политически и управнически провали да бъдат показани като значима победа на интернационалния терен.
Да, Мицкоски призна обществено един факт, за който към този момент знаехме. Още преди отчетът да бъде импортиран в пленарната зала на Европарламента — даже още преди този момент — самият Мицкоски, в нарушаване на всички етични правила, заяви, че в текста има запис за македонската еднаквост и език.
Самохвалството му обаче стана мотив българските евродепутати да се раздвижат, медиите да подхванат тематиката, политиците у нас да се ангажират и в последна сметка да се стигне до решението от 9 юли на Европарламента въпросните текстове да бъдат заличени от отчета.
Цялата тази история се трансформира в един внимателен, само че явен урок за ръководещите в Скопие. Както за премиера Мицкоски, по този начин и за неговото обграждане, което му оказва помощ интензивно в замазването на последствията от гафа, който той направи с присъщото му самочувствие на човек, който знае всичко и може всичко. Да беше различен на негово място, евентуално щеше да откри метод да даде знак, че е приел посланието, излъчено от европарламентаристите. Така, както се прави в естествената политика и дипломация. Но явно съобразяването с положителните практики в интернационалното другарство не е в арсенала от дипломатически принадлежности, които министър председателят на Северна Македония употребява. Като е решил да търси победа на терена на „ вековната македонска еднаквост и език “, с която да „ удари в земята “ България и да натрупа персонален и партиен рейтинг предвид на октомврийските локални избори — май нищо не може да го спре.
Ето го още веднъж — Мицкоски предлага София и Скопие да подпишат двустранна декларация, която да внесат за утвърждение в Европейския парламент, в която двете страни да се съгласят по отношение на съществуването на обособена македонска еднаквост и език. Такова единодушие от България щяло да значи удостоверение на думите на родните ни политици, че страната ни няма спомагателни условия за старта на договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз — с изключение на, несъмнено, измененията в конституцията и вписването на българите в нея. Така де, щом това е единственото изискване, значи не би трябвало да има спънки пред решаването на други проблеми, които стоят пред двустранните връзки на България и Северна Македония. В този смисъл подписването на сходна декларация, която да се трансформира по-късно в резолюция на Европейския парламент, би трябвало да се преглежда като един тип контраусловие на изискването от Преговорната рамка и европейския консенсус — българите да бъдат импортирани в главния документ на Северна Македония.
Да се разберем — стига сме създавали визията, че щом българите бъдат вписани в конституцията на Северна Македония, по автоматизъм Скопие стартира договаряния за участие. Това е изискване, само че не е само, тъй като Преговорната рамка е по-широка. Какво ще стане с езика на омразата, с измененията на наличието на учебниците, с работата на Съвместната комисия, с реабилитацията на жертвите на репресии на комунистическия режим в Титова Югославия, с уговорката, че нищо от конституцията на Северна Македония не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Северна Македония, и по този начин нататък.
Хитрец си ти, Андрешко — бе възкликнал един от героите на огромния Елин Пелин. Малкото кочияшче от описа е от българския шоплук, до момента в който Мицкоски има самочувствието, а и високомерието, да се хвали, че е същински скопиец. Хитрец си, Християне — може би би трябвало да възкликнем в тази ситуация, и в това време да съжалим, че имаме против себе си един транспарантен, характерен балкански хитрец с обикновени похвати на продавач от прословутия в Скопие Кванташки пазар на едро в края на града.
Впрочем, желая да отворя скоба — преди години, по молба на сътрудника Синиша Станкович, написах текст за изданието в Скопие, в което той работеше. Звънна ми да ме попита какво значи думата „ тарикатлък “, не я знаел. Бях я използвал в подтекста на приемането на България като член на Европейски Съюз, което тогава бе възприето от политическия хайлайф край Вардар не като осъществяване на всички критерии, а като един тип „ политически тарикатлък “ от родните ни държавници, които били излъгали Брюксел. Та, смятаха отвъд, в случай че Република Македония желае да последва образеца на България, не би трябвало да се концентрира върху работа по промени и съблюдаване на правила, а да гледа да излъчи такива свои политици, които да преметнат Европа. Българските си били свършили работата добре на терена на „ тарикатлъка “. Е, обясних му...
Хайде в този момент да забележим за какво считам концепцията на Мицкоски и хората към него за транспарантна, наивна и нездравословна. Първо, откакто са ти блъснали пестник в Европейския парламент, да искаш още веднъж да върнеш там казуса с идентичността и езика, е най-малкото знак, че не си научил нищо от урока, който ти бе даден. Да, знам — персонално на теб и на много хора край Вардар не са задоволителни вербалните уверения от страна на София и политиците тук, че щом желаете да наричате идентичността си македонска и езика си македонски — правете го. Никой не ви стопира. Но, откогато се занимавам с днешна Република Северна Македония, по-точно откогато първи я признахме, все някой упорства дружно с това да се признае публично и обособената ѝ еднаквост и „ посебния “ ѝ език. Вербалното не стига — нужни са документи, публично заверени, записани и наложително подпечатани от някоя европейска или международна институция. Първо смятах, че това е опит да се омаловажи смисъла на признаването от наша страна на суверенната и самостоятелна нова страна, само че през днешния ден си мисля, че това се е трансформирало във фикс концепция, която преследва ръководещите в Скопие — без значение от кой цвят са те.
Второ, не знам какъв брой пъти от Брюксел споделиха и не престават да споделят, че с приемането на по този начин нареченото „ френско предложение “, което през днешния ден дефинираме като европейски консенсус, разногласието към този момент не е двустранен, а е сред Скопие и Брюксел. Какво отново са се запънали да търсят решение със София?
И трето, в дипломацията го има този номер — да направиш предложение, за което си сигурен, че ще бъде отхвърлено. Това ще ти даде опция да хвърлиш виновността върху другата страна, която не го е приела. Да, сходно държание не е доста етично — в противен случай — само че го има в „ играта “, макар че посредством него се излъчва обръщение за недоброто положение на двустранните връзки. И тъй като в Скопие знаят, че това, което оферират Мицкоски и компания, няма по какъв начин да бъде признато, към този момент потриват ръце за новата опция да обвинят България в следващия грях.
Та се запитвам — коренът на този Мицкоски да не е някъде в българския шоплук?
Няма нравственос в това да направиш предложение, за което си сигурен, че ще бъде отхвърлено
Тия в Скопие май в действителност ни считат нас, българите, за цялостни баламурници. Или пък те се самооценяват като страхотни тарикати и хитреци, които могат да излъжат във всеки един миг и по най-лесния метод ръководещите в София. А може би и двете дружно. Във всеки случай несъмнено може да се каже, че последната им концепция съдържа задоволително количество безочливост.
На 9 юли, посредством гласоподаване с огромно болшинство, в Европарламента бе отхвърлена концепцията в отчета за напредъка на Северна Македония на две места да бъдат вписани македонската еднаквост и език. Докладчикът — австриецът Томас Вайц — ги бе допълнил по подстрекателство на управляващите в Скопие, вследствие на повече от тридесетте негови визити край Вардар. Онази вечер, в изявление за скопския ТВ Канал 5, министър председателят Християн Мицкоски се похвали, че това включване в отчета е станало по негово искане и гледище.
Съобщението бе направено с патетика, която най-малкото трябваше да бъде последвана от оглушителни овации от ошашавената електорална аудитория, на която той, министър председателят, в отговор сърдечно и благо да помаха с ръка. Нямаше по какъв начин да е другояче, тъй като — извинете за това, че се дублирам — само че разгласяването трябваше да стане ефикасна част от тактиката на Мицкоски неговите персонални политически и управнически провали да бъдат показани като значима победа на интернационалния терен.
Да, Мицкоски призна обществено един факт, за който към този момент знаехме. Още преди отчетът да бъде импортиран в пленарната зала на Европарламента — даже още преди този момент — самият Мицкоски, в нарушаване на всички етични правила, заяви, че в текста има запис за македонската еднаквост и език.
Самохвалството му обаче стана мотив българските евродепутати да се раздвижат, медиите да подхванат тематиката, политиците у нас да се ангажират и в последна сметка да се стигне до решението от 9 юли на Европарламента въпросните текстове да бъдат заличени от отчета.
Цялата тази история се трансформира в един внимателен, само че явен урок за ръководещите в Скопие. Както за премиера Мицкоски, по този начин и за неговото обграждане, което му оказва помощ интензивно в замазването на последствията от гафа, който той направи с присъщото му самочувствие на човек, който знае всичко и може всичко. Да беше различен на негово място, евентуално щеше да откри метод да даде знак, че е приел посланието, излъчено от европарламентаристите. Така, както се прави в естествената политика и дипломация. Но явно съобразяването с положителните практики в интернационалното другарство не е в арсенала от дипломатически принадлежности, които министър председателят на Северна Македония употребява. Като е решил да търси победа на терена на „ вековната македонска еднаквост и език “, с която да „ удари в земята “ България и да натрупа персонален и партиен рейтинг предвид на октомврийските локални избори — май нищо не може да го спре.
Ето го още веднъж — Мицкоски предлага София и Скопие да подпишат двустранна декларация, която да внесат за утвърждение в Европейския парламент, в която двете страни да се съгласят по отношение на съществуването на обособена македонска еднаквост и език. Такова единодушие от България щяло да значи удостоверение на думите на родните ни политици, че страната ни няма спомагателни условия за старта на договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз — с изключение на, несъмнено, измененията в конституцията и вписването на българите в нея. Така де, щом това е единственото изискване, значи не би трябвало да има спънки пред решаването на други проблеми, които стоят пред двустранните връзки на България и Северна Македония. В този смисъл подписването на сходна декларация, която да се трансформира по-късно в резолюция на Европейския парламент, би трябвало да се преглежда като един тип контраусловие на изискването от Преговорната рамка и европейския консенсус — българите да бъдат импортирани в главния документ на Северна Македония.
Да се разберем — стига сме създавали визията, че щом българите бъдат вписани в конституцията на Северна Македония, по автоматизъм Скопие стартира договаряния за участие. Това е изискване, само че не е само, тъй като Преговорната рамка е по-широка. Какво ще стане с езика на омразата, с измененията на наличието на учебниците, с работата на Съвместната комисия, с реабилитацията на жертвите на репресии на комунистическия режим в Титова Югославия, с уговорката, че нищо от конституцията на Северна Македония не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Северна Македония, и по този начин нататък.
Хитрец си ти, Андрешко — бе възкликнал един от героите на огромния Елин Пелин. Малкото кочияшче от описа е от българския шоплук, до момента в който Мицкоски има самочувствието, а и високомерието, да се хвали, че е същински скопиец. Хитрец си, Християне — може би би трябвало да възкликнем в тази ситуация, и в това време да съжалим, че имаме против себе си един транспарантен, характерен балкански хитрец с обикновени похвати на продавач от прословутия в Скопие Кванташки пазар на едро в края на града.
Впрочем, желая да отворя скоба — преди години, по молба на сътрудника Синиша Станкович, написах текст за изданието в Скопие, в което той работеше. Звънна ми да ме попита какво значи думата „ тарикатлък “, не я знаел. Бях я използвал в подтекста на приемането на България като член на Европейски Съюз, което тогава бе възприето от политическия хайлайф край Вардар не като осъществяване на всички критерии, а като един тип „ политически тарикатлък “ от родните ни държавници, които били излъгали Брюксел. Та, смятаха отвъд, в случай че Република Македония желае да последва образеца на България, не би трябвало да се концентрира върху работа по промени и съблюдаване на правила, а да гледа да излъчи такива свои политици, които да преметнат Европа. Българските си били свършили работата добре на терена на „ тарикатлъка “. Е, обясних му...
Хайде в този момент да забележим за какво считам концепцията на Мицкоски и хората към него за транспарантна, наивна и нездравословна. Първо, откакто са ти блъснали пестник в Европейския парламент, да искаш още веднъж да върнеш там казуса с идентичността и езика, е най-малкото знак, че не си научил нищо от урока, който ти бе даден. Да, знам — персонално на теб и на много хора край Вардар не са задоволителни вербалните уверения от страна на София и политиците тук, че щом желаете да наричате идентичността си македонска и езика си македонски — правете го. Никой не ви стопира. Но, откогато се занимавам с днешна Република Северна Македония, по-точно откогато първи я признахме, все някой упорства дружно с това да се признае публично и обособената ѝ еднаквост и „ посебния “ ѝ език. Вербалното не стига — нужни са документи, публично заверени, записани и наложително подпечатани от някоя европейска или международна институция. Първо смятах, че това е опит да се омаловажи смисъла на признаването от наша страна на суверенната и самостоятелна нова страна, само че през днешния ден си мисля, че това се е трансформирало във фикс концепция, която преследва ръководещите в Скопие — без значение от кой цвят са те.
Второ, не знам какъв брой пъти от Брюксел споделиха и не престават да споделят, че с приемането на по този начин нареченото „ френско предложение “, което през днешния ден дефинираме като европейски консенсус, разногласието към този момент не е двустранен, а е сред Скопие и Брюксел. Какво отново са се запънали да търсят решение със София?
И трето, в дипломацията го има този номер — да направиш предложение, за което си сигурен, че ще бъде отхвърлено. Това ще ти даде опция да хвърлиш виновността върху другата страна, която не го е приела. Да, сходно държание не е доста етично — в противен случай — само че го има в „ играта “, макар че посредством него се излъчва обръщение за недоброто положение на двустранните връзки. И тъй като в Скопие знаят, че това, което оферират Мицкоски и компания, няма по какъв начин да бъде признато, към този момент потриват ръце за новата опция да обвинят България в следващия грях.
Та се запитвам — коренът на този Мицкоски да не е някъде в българския шоплук?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ