След промените в Конституцията - измененията в съдебния закон са готови
След измененията в Конституцията към този момент са подготвени и промените в правосъдния закон. Предвидено е Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети да могат да предлагат претенденти за членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет от парламентарната квота.
Както дадоха обещание ръководещите, орязани са и пълномощията на основния прокурор.
Прочетете още
След измененията в Конституцията от края на предходната година бяха основани два обособени съвета. Единият – Висш правосъден съвет, има 15-има членове. Сред тях са ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, а останалите се избират, както следва: 8 - от професионалната квота и петима - от Народното събрание.
Висшият прокурорски съвет пък има 10-има членове – основният прокурор е член по право, двама се избират от прокурорите, един - от следователите, а останалите шестима – от Народното събрание, като измежду тях не може да има прокурори и следователи.
В плана е отпаднало пълномощието на основния прокурор да реализира контрол за правда и методическо управление на активността на всички прокурори. Предвидено е шефът на Националната следствена работа към този момент да не бъде заместник основен прокурор.
В измененията, с които Народното събрание ще излъчва шестима души в Прокурорския съвет, а прокурорите и следователите - трима, от съсловната организация ги дефинират като политически надзор.
„ Смятаме, че трябваше да има баланс сред професионалната и парламентарната квота, тъй като единствено по този начин може да бъде обезпечена самостоятелна прокуратура, която в това време да е транспарантна и отчетна ”, съобщи Владимир Николов, ръководител на Асоциацията на прокурорите в България.
Експерти обаче виждат баланс, че през Народното събрание номинации за Съдебния и Прокурорския съвет могат да вършат от Висшия адвокатски съвет и юридическите факултети.
„ В тази квота има цялостна възбрана да бъдат избирани прокурори и следователи, т.е. може да се надяваме, че другите юридически специалности ще бъдат самодейни, с цел да подсигуряват положителни и безпристрани адвокати да бъдат номинирани ”, съобщи Иван Брегов, юридически специалист в Института за пазарна стопанска система.
Според прокурорите политическото болшинство в бъдещия Прокурорски съвет ще се окаже решаващо при избора на основен прокурор.
„ Следващият основен прокурор ще бъде определен индиректно от Народното събрание и оттук насетне за самостоятелност на прокуратурата доста мъчно ще може да се приказва ”, счита Владимир Николов.
„ Можем да кажем, че редовите прокурори отчасти ги отвързахме от преобладаващата власт на основния прокурор. Страхувам се обаче да не си привържем към политическата власт, която да бъде над тях ”, съобщи Иван Брегов.
Орязани са и пълномощията на основния прокурор. Той към този момент няма да реализира контрол на всички прокурори. Днес от правосъдното министерство не разясниха измененията, написа Нова.
Както дадоха обещание ръководещите, орязани са и пълномощията на основния прокурор.
Прочетете още
След измененията в Конституцията от края на предходната година бяха основани два обособени съвета. Единият – Висш правосъден съвет, има 15-има членове. Сред тях са ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, а останалите се избират, както следва: 8 - от професионалната квота и петима - от Народното събрание.
Висшият прокурорски съвет пък има 10-има членове – основният прокурор е член по право, двама се избират от прокурорите, един - от следователите, а останалите шестима – от Народното събрание, като измежду тях не може да има прокурори и следователи.
В плана е отпаднало пълномощието на основния прокурор да реализира контрол за правда и методическо управление на активността на всички прокурори. Предвидено е шефът на Националната следствена работа към този момент да не бъде заместник основен прокурор.
В измененията, с които Народното събрание ще излъчва шестима души в Прокурорския съвет, а прокурорите и следователите - трима, от съсловната организация ги дефинират като политически надзор.
„ Смятаме, че трябваше да има баланс сред професионалната и парламентарната квота, тъй като единствено по този начин може да бъде обезпечена самостоятелна прокуратура, която в това време да е транспарантна и отчетна ”, съобщи Владимир Николов, ръководител на Асоциацията на прокурорите в България.
Експерти обаче виждат баланс, че през Народното събрание номинации за Съдебния и Прокурорския съвет могат да вършат от Висшия адвокатски съвет и юридическите факултети.
„ В тази квота има цялостна възбрана да бъдат избирани прокурори и следователи, т.е. може да се надяваме, че другите юридически специалности ще бъдат самодейни, с цел да подсигуряват положителни и безпристрани адвокати да бъдат номинирани ”, съобщи Иван Брегов, юридически специалист в Института за пазарна стопанска система.
Според прокурорите политическото болшинство в бъдещия Прокурорски съвет ще се окаже решаващо при избора на основен прокурор.
„ Следващият основен прокурор ще бъде определен индиректно от Народното събрание и оттук насетне за самостоятелност на прокуратурата доста мъчно ще може да се приказва ”, счита Владимир Николов.
„ Можем да кажем, че редовите прокурори отчасти ги отвързахме от преобладаващата власт на основния прокурор. Страхувам се обаче да не си привържем към политическата власт, която да бъде над тях ”, съобщи Иван Брегов.
Орязани са и пълномощията на основния прокурор. Той към този момент няма да реализира контрол на всички прокурори. Днес от правосъдното министерство не разясниха измененията, написа Нова.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ