Бизнесът в цайтнот: Служител с 3000 лв. заплата струва 4600 ...
След присъединението на България към Шенген и въвеждането на еврото, бизнесът в страната е изправен пред възходящ скептицизъм. Според собственикa на социологическата организация ЕСТАТ, Иво Желев, фирмите са изразходвали големи суми в ползване, в това число за жилища, коли и техника, само че този интервал на разсипничество към този момент е завършил.
Националният показател на бизнес климата и тревожните трендове
Последното проучване на ЕСТАТ демонстрира спад на общия индикатор на бизнес климата с към 0,5 процентни пункта, като секторът търговия е отбелязал намаляване с близо 3 пункта до 11,64, губейки второто си място и изпреварен от промишлеността и секторите обучение и опазване на здравето. Това разкрива Иво Желев в изявление пред
Особено обезпокоително е, че делът на фирмите „ в риск “ нараства сред два и три пъти, като в търговията към този момент е 25%, или към 34 000 компании. „ Рискова компания “ е такава, чието финансово и оперативно положение се утежнява, а бизнесмените чакат спад през идната година.
Малките търговци изправени пред тежки действителности
Макар че огромните търговски вериги демонстрират сдържан оптимизъм, дребните магазини изпитват съществени усложнения. Концентрацията на оборотите у огромните играчи и демографската миграция водят до понижаване на потребителската база за дребните компании, изключително в провинцията. Според Желев, междинният живот на една българска компания остава едвам година и половина, а дребните бизнесмени постоянно се сблъскват с минимална облага.
Контролни органи и административен напън
Разходите на компаниите за инспекции на контролните органи остават високи: приблизително 780 лева и труд на четирима чиновници за 4 часа. Около 13% от фирмите са проверявани над 100 пъти годишно, като интензивността на Комисия за защита на конкуренцията и КЗП нараства доста. Макар броят на кражбите да остава постоянен, бизнесът продължава да се усеща напрегнат и съмнение към страната.
Осигуровки и разноски за труд – най-големият удар
„ Бизнесът няма по какъв начин да понесе увеличение на осигуровките, даже при чиста заплата от 3000 лева за чиновник, действителният разход за работодателя е 4600 лева “, показва Желев.
Според него, огромният дразнител за бизнесмените е не корпоративният налог, а тежестта на обществените осигуровки, която заема към една трета от фонда „ Работна заплата “.
Необходимостта от предвидимост и разговор
Желев отбелязва, че политическата неустойчивост и неналичието на дълготрайно обмисляне пречат на бизнеса да се приспособява. Той предлага повече разговор и бистрота от страна на властта, вместо неочаквани нараствания на налози и осигуровки. Според него, тактиката би трябвало да бъде ориентирана към отмерено разпределение на натиска върху стопанската система, без да се визира гръбнакът на бизнеса.
Кадри и трудови запаси – все по-голям проблем
Състоянието на човешките запаси остава сериозно. Делът на фирмите, които не са изгубили личен състав през 2025 година, е намалял до половината, а времето за наемане на чиновник се е нараснало до 6,5 седмици за търговски личен състав и съвсем месец за мениджмънт на приблизително и високо равнище.
Въпреки това, към две трети от компаниите оферират обществени придобивки като ваучери, спомагателни дни отпуск и корпоративни отстъпки, с цел да задържат или привлекат фрагменти.
Най-големите опасности за бизнеса
Сред най-неблагоприятните фактори за фирмите са:
Конкуренцията и обедняването на клиентите Липсата на квалифицирани кадри Високата цена на труда
Следват скъпата сила, инфлацията, икономическата неустойчивост и повишението на разноските.
Българският бизнес се намира в сериозен миг. Високите осигуровки, политическата неустойчивост и дефицитът на фрагменти натежават върху фирмите, изключително дребните търговци. Според Иво Желев, разговор, предвидимост и деликатно обмисляне на данъчната и осигурителната политика са основни за оцеляването на действителния бранш.
Националният показател на бизнес климата и тревожните трендове
Последното проучване на ЕСТАТ демонстрира спад на общия индикатор на бизнес климата с към 0,5 процентни пункта, като секторът търговия е отбелязал намаляване с близо 3 пункта до 11,64, губейки второто си място и изпреварен от промишлеността и секторите обучение и опазване на здравето. Това разкрива Иво Желев в изявление пред
Особено обезпокоително е, че делът на фирмите „ в риск “ нараства сред два и три пъти, като в търговията към този момент е 25%, или към 34 000 компании. „ Рискова компания “ е такава, чието финансово и оперативно положение се утежнява, а бизнесмените чакат спад през идната година.
Малките търговци изправени пред тежки действителности
Макар че огромните търговски вериги демонстрират сдържан оптимизъм, дребните магазини изпитват съществени усложнения. Концентрацията на оборотите у огромните играчи и демографската миграция водят до понижаване на потребителската база за дребните компании, изключително в провинцията. Според Желев, междинният живот на една българска компания остава едвам година и половина, а дребните бизнесмени постоянно се сблъскват с минимална облага.
Контролни органи и административен напън
Разходите на компаниите за инспекции на контролните органи остават високи: приблизително 780 лева и труд на четирима чиновници за 4 часа. Около 13% от фирмите са проверявани над 100 пъти годишно, като интензивността на Комисия за защита на конкуренцията и КЗП нараства доста. Макар броят на кражбите да остава постоянен, бизнесът продължава да се усеща напрегнат и съмнение към страната.
Осигуровки и разноски за труд – най-големият удар
„ Бизнесът няма по какъв начин да понесе увеличение на осигуровките, даже при чиста заплата от 3000 лева за чиновник, действителният разход за работодателя е 4600 лева “, показва Желев.
Според него, огромният дразнител за бизнесмените е не корпоративният налог, а тежестта на обществените осигуровки, която заема към една трета от фонда „ Работна заплата “.
Необходимостта от предвидимост и разговор
Желев отбелязва, че политическата неустойчивост и неналичието на дълготрайно обмисляне пречат на бизнеса да се приспособява. Той предлага повече разговор и бистрота от страна на властта, вместо неочаквани нараствания на налози и осигуровки. Според него, тактиката би трябвало да бъде ориентирана към отмерено разпределение на натиска върху стопанската система, без да се визира гръбнакът на бизнеса.
Кадри и трудови запаси – все по-голям проблем
Състоянието на човешките запаси остава сериозно. Делът на фирмите, които не са изгубили личен състав през 2025 година, е намалял до половината, а времето за наемане на чиновник се е нараснало до 6,5 седмици за търговски личен състав и съвсем месец за мениджмънт на приблизително и високо равнище.
Въпреки това, към две трети от компаниите оферират обществени придобивки като ваучери, спомагателни дни отпуск и корпоративни отстъпки, с цел да задържат или привлекат фрагменти.
Най-големите опасности за бизнеса
Сред най-неблагоприятните фактори за фирмите са:
Конкуренцията и обедняването на клиентите Липсата на квалифицирани кадри Високата цена на труда
Следват скъпата сила, инфлацията, икономическата неустойчивост и повишението на разноските.
Българският бизнес се намира в сериозен миг. Високите осигуровки, политическата неустойчивост и дефицитът на фрагменти натежават върху фирмите, изключително дребните търговци. Според Иво Желев, разговор, предвидимост и деликатно обмисляне на данъчната и осигурителната политика са основни за оцеляването на действителния бранш.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ