Европеецът - какъв е той!?
След приемането на резолюция, която назовава Русия „ спонсор на тероризма “, Европейската комисия стартира да създава деветия пакет от наказания. Светът го гледаше с усмивка. Китайците разгласиха подигравка, показваща по какъв начин примката на енергийната рецесия в Европа се стяга, до момента в който тя преследва нови ограничавания.
Често ме питат какво не е наред с тях, какви самоубийствени пристрастености имат водачите на този Европейски съюз, за какво дърпат личната си стопанска система към дъното в някаква неистова полуда, като че ли към момента имат вяра, че това може да разбие Русия. Отговорът е релативно елементарен. Те живеят в различен, измамлив свят. Европа, каквато я познаваме в този момент, се появи на картата с помощта на мира, подписан сред Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия. И тя имаше меден месец на бързо развиване, когато бяха нужни нови пазари, когато производството беше разпръснато по света, с цел да се понижат разноските.
Но коронавирусът сподели, че свободните граници към този момент не са толкоз положителни, заради свободата на придвижване вирусът се популяризира доста бързо из целия континент. В същото време нямаше маски и нямаше елементарни медикаменти като парацетамол. Транспортната логистика беше нарушена, към този момент не беше допустимо да донесем от нашата фабрика отдалеко. Всяка страна ненадейно се сети, че има свои граници, тук-там беше спряно действието на „ Шенген ” за известно време, въведени бяха свои, разнообразни правила и впрочем. Оказа се, че санитарната сигурност на страната е значима и не може да се даде в ръцете на глобализма.
Европа направи същата неточност в региона на енергетиката. През последните 20 години във Франция да вземем за пример смятаха, че тази сфера би трябвало да се поддава на пазарни механизми, че е нужна конкуренция, даже изкуствено въведена, че държавната интервенция е нездравословна. Политиците продадоха на американците стратегически промишлености, като да вземем за пример производството на турбини за генератори в АЕЦ. Но в този момент се оказа, че енергетиката е в основата на суверенитета на всяка страна, в случай че тя въобще желае да бъде суверенна.
Глобализацията е спряна, разсънват се сили и политически придвижвания, които стягат точно националната изразителност, като си спомнят, че има нации, които живеят съгласно избрани правила в избрани граници и че отвън границите, даже в границите на Европейския съюз, има съседи, които постоянно имат доста разнообразни ползи.
Вземете да вземем за пример Германия. В края на краищата тя постоянно се е съмнявала в европейската интеграция, само че тя ѝ е била нужна, с цел да не помни за мъчителното минало, а в този момент ѝ би трябвало, с цел да оцелее в бъдещето. Берлин също стегна риториката си и стартира да води политика в границите на Европейски Съюз в личен интерес, което раздразни Франция. Франция към момента е доста пасивна във всичко, тя към момента живее с концепцията за глобализъм, която е проповядвана от един от бащите-основатели на Европейски Съюз, интернационален банкер, живял в Лондон от 18-годишна възраст, обожател на англосаксонския свят и концепцията за атлантизма Жан Моне. Френските компании, учредени преди три века, се срамят от това, че са французи, и се назовават интернационалните.
Еманюел Макрон по време на първата си предизборна акция сподели, че няма френска просвета, има просто избрана просвета във Франция, отворена към всичко непознато, чети глобалистко. Когато се изготвяше Европейската конституция, Валери Жискар д`Естен предложи да се добави връзка към корените в самото начало, което демонстрира, че това е християнска цивилизация. Но Франция на Ширак сподели: не, не е хубаво да се приказва за корени, Европа е световна, без граници, отворена към целия свят. И в този момент, откакто получи миграционна рецесия за това, тяполучи и казуса с ислямизацията, примесена с наивна сляпа приемливост. Кой е европеец? Не мисля, че някой знае.
Французинът отива в Рим и приказва с локалните на неблаговиден британски, те му дават отговор същото. Това Европа ли е? С нейния извънредно раздут бюрократичен уред и като личен състав, и като пълномощия?
Как стана по този начин, че Европейската комисия, която на доктрина би трябвало да е някакъв секретар на Европейския съвет (все отново той постоянно събира ръководителите на страните членки на съюза), по какъв начин този секретар в този момент се трансформира в управител? Председателят Урсула фон дер Лайен сплашва страните с чекова брошура. Не ми харесва държанието ти - няма да ти дам пари. Унгария, Полша. Ще гледаме резултатите от изборите в Италия, в случай че има нещо, имаме механизми по какъв начин да повлияем на всичко това. И това го споделя човек, който въобще никой не е избирал, тя просто е назначена на този пост, сложена е там. Но в хода на глобализацията тя се почувства като наднационална кралица и ковчежник на 27 страни по едно и също време.
Европа към този момент е замаяна, не схваща света, в който живее, не схваща, че се е трансформирал, продължава да работи в сходство с логиката на предишния свят, който към този момент не съществува. Европейските водачи доста се отпуснаха, делегираха доста пълномощия на Брюксел, отърваха се от отговорност, като си мислеха, че в такива непретенциозни условия, когато всичко някъде се взема решение вместо тях, ще могат да живеят постоянно. Затова не са видели новия свят.
Основната теза в интерес на глобализацията е, че колкото повече търговия сред страните, толкоз по-малко войни, само че в действителност е тъкмо противоположното: конкуренцията за пазари нараства толкоз доста, че страните са подготвени да влязат във военни спорове, с цел да прокарват ползите си, и те се срещат по целия свят, даже в случай че вземем проблемите на околната среда. Бог да е с нея, с планетата, би трябвало да построим още един цех тук. Да, и цялата тази зелена европейска стратегия също лобира за едни ползи и отблъсква други. А какво ще стане с планетата - кучета я яли.
Страни като Китай или Съединени американски щати доста ясно схващат къде е сферата на техните ползи и вършат всичко допустимо да заемат устойчиво тази ниша. Погледнете да вземем за пример договорите за възобновяване на инфраструктурата на Ирак след войната. Големи пари. Всеки един търг беше извоюван от американците, французите също участваха, само че не получиха нито един. Да вземем абсурда с подводниците - Франция беше зарязана от новия стратегически азиатско-тихоокеански съюз АУКУС във военно-техническо отношение.
В Африка Франция губи позициите си, изтласква се и от изтощение отписва всичко на грабителската политика на Русия. Но Русия пази своите ползи. А чии ползи пази Франция през днешния ден, когато доста области са в крах, в случай че не и в плачевно положение, а външната политика, обратно на хубавичко логичност, е подложена на въздействието на гърчещия се глобалистки свят? На срещата на високо ниво на АТИС Макрон сподели напряко, че светът се нуждае от обединен международен ред.
Ще продължа тази мисъл с октомврийските думи на Блинкен – светът би трябвало да остане под управлението на Съединени американски щати. Къде е Европа в това уравнение? Тя към този момент беше ударена през лицето с промишлеността и бизнеса, които бягат от континента в Китай и Америка, под формата на несъразмерни разноски за сила, вероятни спирания на тока през зимата, икономическа криза и впрочем. Не е изненадващо, че на този декор глобализацията е спряна, ще се разсънят тези сили, които ще стартират да предизвикват връщане към граници, народи, страни, лично произвеждане, политика, технологии. И промяна на парадигмата неизбежно ще настъпи, въпросът е дали ще пристигна от горната страна или посредством протест изпод. Сънят се проточи, само че събуждането към този момент стартира.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Често ме питат какво не е наред с тях, какви самоубийствени пристрастености имат водачите на този Европейски съюз, за какво дърпат личната си стопанска система към дъното в някаква неистова полуда, като че ли към момента имат вяра, че това може да разбие Русия. Отговорът е релативно елементарен. Те живеят в различен, измамлив свят. Европа, каквато я познаваме в този момент, се появи на картата с помощта на мира, подписан сред Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия. И тя имаше меден месец на бързо развиване, когато бяха нужни нови пазари, когато производството беше разпръснато по света, с цел да се понижат разноските.
Но коронавирусът сподели, че свободните граници към този момент не са толкоз положителни, заради свободата на придвижване вирусът се популяризира доста бързо из целия континент. В същото време нямаше маски и нямаше елементарни медикаменти като парацетамол. Транспортната логистика беше нарушена, към този момент не беше допустимо да донесем от нашата фабрика отдалеко. Всяка страна ненадейно се сети, че има свои граници, тук-там беше спряно действието на „ Шенген ” за известно време, въведени бяха свои, разнообразни правила и впрочем. Оказа се, че санитарната сигурност на страната е значима и не може да се даде в ръцете на глобализма.
Европа направи същата неточност в региона на енергетиката. През последните 20 години във Франция да вземем за пример смятаха, че тази сфера би трябвало да се поддава на пазарни механизми, че е нужна конкуренция, даже изкуствено въведена, че държавната интервенция е нездравословна. Политиците продадоха на американците стратегически промишлености, като да вземем за пример производството на турбини за генератори в АЕЦ. Но в този момент се оказа, че енергетиката е в основата на суверенитета на всяка страна, в случай че тя въобще желае да бъде суверенна.
Глобализацията е спряна, разсънват се сили и политически придвижвания, които стягат точно националната изразителност, като си спомнят, че има нации, които живеят съгласно избрани правила в избрани граници и че отвън границите, даже в границите на Европейския съюз, има съседи, които постоянно имат доста разнообразни ползи.
Вземете да вземем за пример Германия. В края на краищата тя постоянно се е съмнявала в европейската интеграция, само че тя ѝ е била нужна, с цел да не помни за мъчителното минало, а в този момент ѝ би трябвало, с цел да оцелее в бъдещето. Берлин също стегна риториката си и стартира да води политика в границите на Европейски Съюз в личен интерес, което раздразни Франция. Франция към момента е доста пасивна във всичко, тя към момента живее с концепцията за глобализъм, която е проповядвана от един от бащите-основатели на Европейски Съюз, интернационален банкер, живял в Лондон от 18-годишна възраст, обожател на англосаксонския свят и концепцията за атлантизма Жан Моне. Френските компании, учредени преди три века, се срамят от това, че са французи, и се назовават интернационалните.
Еманюел Макрон по време на първата си предизборна акция сподели, че няма френска просвета, има просто избрана просвета във Франция, отворена към всичко непознато, чети глобалистко. Когато се изготвяше Европейската конституция, Валери Жискар д`Естен предложи да се добави връзка към корените в самото начало, което демонстрира, че това е християнска цивилизация. Но Франция на Ширак сподели: не, не е хубаво да се приказва за корени, Европа е световна, без граници, отворена към целия свят. И в този момент, откакто получи миграционна рецесия за това, тяполучи и казуса с ислямизацията, примесена с наивна сляпа приемливост. Кой е европеец? Не мисля, че някой знае.
Французинът отива в Рим и приказва с локалните на неблаговиден британски, те му дават отговор същото. Това Европа ли е? С нейния извънредно раздут бюрократичен уред и като личен състав, и като пълномощия?
Как стана по този начин, че Европейската комисия, която на доктрина би трябвало да е някакъв секретар на Европейския съвет (все отново той постоянно събира ръководителите на страните членки на съюза), по какъв начин този секретар в този момент се трансформира в управител? Председателят Урсула фон дер Лайен сплашва страните с чекова брошура. Не ми харесва държанието ти - няма да ти дам пари. Унгария, Полша. Ще гледаме резултатите от изборите в Италия, в случай че има нещо, имаме механизми по какъв начин да повлияем на всичко това. И това го споделя човек, който въобще никой не е избирал, тя просто е назначена на този пост, сложена е там. Но в хода на глобализацията тя се почувства като наднационална кралица и ковчежник на 27 страни по едно и също време.
Европа към този момент е замаяна, не схваща света, в който живее, не схваща, че се е трансформирал, продължава да работи в сходство с логиката на предишния свят, който към този момент не съществува. Европейските водачи доста се отпуснаха, делегираха доста пълномощия на Брюксел, отърваха се от отговорност, като си мислеха, че в такива непретенциозни условия, когато всичко някъде се взема решение вместо тях, ще могат да живеят постоянно. Затова не са видели новия свят.
Основната теза в интерес на глобализацията е, че колкото повече търговия сред страните, толкоз по-малко войни, само че в действителност е тъкмо противоположното: конкуренцията за пазари нараства толкоз доста, че страните са подготвени да влязат във военни спорове, с цел да прокарват ползите си, и те се срещат по целия свят, даже в случай че вземем проблемите на околната среда. Бог да е с нея, с планетата, би трябвало да построим още един цех тук. Да, и цялата тази зелена европейска стратегия също лобира за едни ползи и отблъсква други. А какво ще стане с планетата - кучета я яли.
Страни като Китай или Съединени американски щати доста ясно схващат къде е сферата на техните ползи и вършат всичко допустимо да заемат устойчиво тази ниша. Погледнете да вземем за пример договорите за възобновяване на инфраструктурата на Ирак след войната. Големи пари. Всеки един търг беше извоюван от американците, французите също участваха, само че не получиха нито един. Да вземем абсурда с подводниците - Франция беше зарязана от новия стратегически азиатско-тихоокеански съюз АУКУС във военно-техническо отношение.
В Африка Франция губи позициите си, изтласква се и от изтощение отписва всичко на грабителската политика на Русия. Но Русия пази своите ползи. А чии ползи пази Франция през днешния ден, когато доста области са в крах, в случай че не и в плачевно положение, а външната политика, обратно на хубавичко логичност, е подложена на въздействието на гърчещия се глобалистки свят? На срещата на високо ниво на АТИС Макрон сподели напряко, че светът се нуждае от обединен международен ред.
Ще продължа тази мисъл с октомврийските думи на Блинкен – светът би трябвало да остане под управлението на Съединени американски щати. Къде е Европа в това уравнение? Тя към този момент беше ударена през лицето с промишлеността и бизнеса, които бягат от континента в Китай и Америка, под формата на несъразмерни разноски за сила, вероятни спирания на тока през зимата, икономическа криза и впрочем. Не е изненадващо, че на този декор глобализацията е спряна, ще се разсънят тези сили, които ще стартират да предизвикват връщане към граници, народи, страни, лично произвеждане, политика, технологии. И промяна на парадигмата неизбежно ще настъпи, въпросът е дали ще пристигна от горната страна или посредством протест изпод. Сънят се проточи, само че събуждането към този момент стартира.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ