Според новата хипотеза на биофизиците, времето е фундаменталният аспект на живота
След появяването на актуалната физическа просвета учените са научили доста за това по какъв начин действа Вселената както в дребен, по този начин и в огромен мащаб. Въпреки това те към момента не са в положение да обяснят живота. Учените към момента не могат да обяснят разликата сред живата и мъртвата материя. Група биофизици предложи нова догадка, която би могла да докара до решаването на този проблем и даже са получили първите потвърждения, че тя е вярна. Това е хипотезата с малко странното име „ Теория на сглобяването “ (assembly theory).
Според учените ключът към обяснението на феномена живот от позиция на актуалната физика може да се окаже нуждата от преосмисляне на понятието за време. За следващ път, тъй като то е било неведнъж преосмисляно в историята на науката. Еволюцията на живота също се нуждае от понятието за време, твърди интернационален екип от биофизици.
Безкрайното развиване може да протича единствено там, където времето съществува и се движи в избрана посока. Еволюцията е единственият прочут на науката физически развой, който поражда поредност от нови обекти, които считаме за живи: бактерии, бозайници, дървета и така нататък
Тези обекти не могат да съществуват непринудено, те изискват памет, основана на това, което се е случило в предишното, с цел да се основат нови неща в сегашното. По този метод поражда разликата сред вселената, описвана от актуалната физика, и вселената на Дарвин и тя се състои в това, че в едната има механизъм, при който паметта има значение за дефинирането на нещата, а в другата – не.
Всичко, което считаме за живо, се нуждае от някаква форма наизуст и информативен поток. ДНК на нашите кафези съдържа програмата за деяние, която не може без памет. За да изобретят нещо ново, било то ракета или лекарство, хората се нуждаят от информация. Следователно, с цел да разбираем живота, би трябвало да разберем по какъв начин комплицираните обекти, които животът основава, съществуват във времето. Именно това са се пробвали да създадат учените в своята нова физична доктрина, която са нарекли доктрина на сглобяването, оповестява изданието Conversation.
Основната концепция на тази доктрина е, че с усложняването на обектите се усилва броят на градивните детайли и се усилва нуждата от местна памет, в която да се съхранява информацията за това по какъв начин да се сглоби обектът от градивните детайли. Броят на стъпките, нужни за основаването на обект от съставните детайли, създателите на тази научна работа са нарекли показател на сглобяване.
Индексът на сглобяване може да бъде измерен благодарение на масспектрометрия. Използвайки този способ върху биологични и небиологични проби, учените стигат до заключението, че при показател на сглобяване над 15 стъпки (стадия) към този момент навлизаме на равнището на молекулите, като по-големи показатели могат да бъдат открити единствено в живите мостри.
Това демонстрира, че учените разполагат освен с доктрина, само че и с метод да ревизират догатката, че животът е единствената система, способна да основава комплицирани обекти. А единственият метод за генериране на такива комплицирани обекти е еволюцията.
Ако тази нова доктрина издържи на инспекцията на научното общество, тя ще докара до коренно преосмисляне на понятието „ време “ във физиката. Сложността на молекулите ще стане еквивалент на времето във физическото олицетворение, т.е. времето ще се трансформира във физически симптом.
