Икономиката през 2023: без рецесия, със спадаща инфлация, но високи лихви
След поредност от удобни развития в Европа прогнозите за 2023 година към този момент не са толкоз катастрофични.
Доминиращото очакване през лятото беше за нови върхове в цените на енергоносителите, физически дефицит на газ и ток, прекъсване на фабрики и вследствие на всичко това криза във водещите индустриални стопански системи на еврозоната.
Два отчета от тази седмица – на Международния валутен фонд и на Българската национална банка – внасят светлина в мрака, написа в разбор Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
МВФ усъвършенства прогнозата си за световния стопански напредък през 2023 година с 0,2 пр.п. от упованията през октомври 2022 година
Инфлацията е минала върха си и през тази година ще бъде с 2,2 пункта по-ниска от миналата. За еврозоната се чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 0,7%, като са ревизирани предходните упования за криза в Германия и Италия, където към този момент се чака най-малък напредък.
Макропрогнозата на Българска народна банка също ревизира леко надолу упованията за растежа на Брутният вътрешен продукт на България – 0,6 пр.п. за 2022 година и 0,3 пункта – за 2023 година Но даже по-късно, действителният растеж се чака да се забави до 0,4%, при предстоящи 3,4% през 2022 година Извън несигурността на външната среда и развиването на войната, риск пред растежа е и вероятното доста закъснение на обществените вложения, финансирани по европейските фондове и Националния проект за възобновяване и резистентност.
„ Този оптимизъм е само спрямо катастрофичните сюжети, които се разглеждаха предходната пролет и лято – няма смяна в консенсуса, че стопанската интензивност както в развитите стопански системи като цяло, по този начин и в България ще се забави доста през 2023 година Инфлацията продължава да е висока, макар отстъплението от постигнатите върхове ”, разяснява икономистът.
В Съединени американски щати годишното изменение на потребителските цени се сви от върха от 9,1% през юни до 6,5% през декември, а в еврозоната спадна от 10,6% през октомври до 8,5% през януари т.г. „ Прекият резултат е почналото към този момент изстудяване на действителното ползване поради свиването на покупателната мощ на приходите на семействата. По-важното обаче е демонстрацията на решителност от страна на Фед и ЕЦБ, че няма да извърнат курса към повишение на лихвите и стягане на паричната политика при първите знаци за спад на инфлацията ”, отбелязва Богданов.
През седмицата и двете институции покачиха главните лихви – ФЕД с 0,25 пр.п., а ЕЦБ – с 0,50 пункта. От ЕЦБ дадоха обещание, че следва ново покачване през март. До наскоро анализатори и пазарни участници бяха скептични към способността на Банката да поддържа такава твърда политика – дали поради войната в Украйна и енергийната рецесия в Европа, дали поради боязън от резултатите върху мощно задлъжнелите страни, които биха понесли тежко оскъпяването на заема.
„ Така или другояче, нито тези причини, нито забележимото усмиряване на цените на газа, електрическата енергия и други основни първични материали в последните месеци към този момент не наподобява да трансформира посоката на придвижване на лихвите. Още повече, че стопанската система на еврозоната регистрира и рекордно ниски равнища на безработица, тъй че все още този евентуален политически напън за превръщане на посоката не съществува ”, е мнението на икономиста.
При всички случаи обаче, прибавя той, „ новото обикновено “ на паричната политика – след години на нулеви и даже негативни лихви – неизбежно ще наложи преструктуриране на вложения и ползване в европейската стопанска система, като това ще наложи прекосяване през интервал на доста по-нисък напредък през тази година.
Как това визира България? „ Правителството усети жилото на смяната още есента, когато излезе на интернационалните финансови пазари и получи заем при осезаемо по-високи лихви. През януари, ненапълно изненадващо, Министерство на финансите издаде еврооблигации за 1,5 милиарда евро и период до падежа 10 години и при мощен интерес от вложителите реализирана годишна рентабилност от 4,78%. Това наподобява добре и на фона на други страни в района – да вземем за пример Румъния и Унгария – само че ясно демонстрира, че „ безплатният обяд “ на съвсем нулевите лихви по държавните задължения свърши ”, безапелационен е основният икономист на ИПИ.
Според него въпросът, който си задаваме от предходната година, само че в последните седмици провокира от ден на ден спорни прогнози, е дали и по кое време лихвите по заемите у нас ще последват тази наклонност. Богданов цитира последните данни към декември, които сочат, че покачването се придвижва при заемите за бизнеса – 1,75 пункта по-високи лихви по новите заеми в евро на стойност над 1 млн. евро и 0,86 пункта по-високи по новите заеми в лв. спрямо декември 2021 година, както и при потребителските заеми – 1,1 пункта повишаване по отношение на края на 2021 година
В същото време при жилищното кредитиране смяна няма. „ Ако търсим разумно пояснение, то евентуално е в практиката да се оферират главно ипотечни заеми с променлива рента, обвързана с усреднените лихви по депозитите – по този начин банките си подсигуряват лихвения марж, като могат да пренесат вероятно бъдещо повишение на лихвите по депозитите върху длъжниците. А данните сочат, че към момента лихвите по депозитите на семействата са на практика нула ”, изяснява икономистът.
Колко време това ще остане по този начин и може ли България да остане нещо като „ остров “ на ниските лихви по ипотеките, подхранвайки още покупки на жилища и строителство? „ Доколкото лаг във времето на трансмисията на високите лихви от еврозоната към българската финансова система е разбираем, то упованието сходна „ изолираност “ да продължи безкрайно наподобява много рисков залог ”, счита създателят на публикацията. Той позволява, че корекцията на пазара на парцели може би към този момент е почнала – данните от имотния указател демонстрират, че през третото и четвъртото тримесечие на 2022 година се регистрира спад на вписаните продажби в София по отношение на същия интервал преди година.
Засега обаче броят на договорните ипотеки в София регистрира растеж, въпреки и леко занимателен през последното тримесечие на 2022 година „ При по-съществена смяна на лихвите, както и при стягане на условията към длъжниците обаче е допустимо доста стесняване на броя на новите ипотечни заеми, а оттова – и на общото търсене на пазара, с всички следващи резултати върху строителството и обвързваните производства и услуги ”, обобщава Лъчезар Богданов от ИПИ.
Доминиращото очакване през лятото беше за нови върхове в цените на енергоносителите, физически дефицит на газ и ток, прекъсване на фабрики и вследствие на всичко това криза във водещите индустриални стопански системи на еврозоната.
Два отчета от тази седмица – на Международния валутен фонд и на Българската национална банка – внасят светлина в мрака, написа в разбор Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
МВФ усъвършенства прогнозата си за световния стопански напредък през 2023 година с 0,2 пр.п. от упованията през октомври 2022 година
Инфлацията е минала върха си и през тази година ще бъде с 2,2 пункта по-ниска от миналата. За еврозоната се чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 0,7%, като са ревизирани предходните упования за криза в Германия и Италия, където към този момент се чака най-малък напредък.
Макропрогнозата на Българска народна банка също ревизира леко надолу упованията за растежа на Брутният вътрешен продукт на България – 0,6 пр.п. за 2022 година и 0,3 пункта – за 2023 година Но даже по-късно, действителният растеж се чака да се забави до 0,4%, при предстоящи 3,4% през 2022 година Извън несигурността на външната среда и развиването на войната, риск пред растежа е и вероятното доста закъснение на обществените вложения, финансирани по европейските фондове и Националния проект за възобновяване и резистентност.
„ Този оптимизъм е само спрямо катастрофичните сюжети, които се разглеждаха предходната пролет и лято – няма смяна в консенсуса, че стопанската интензивност както в развитите стопански системи като цяло, по този начин и в България ще се забави доста през 2023 година Инфлацията продължава да е висока, макар отстъплението от постигнатите върхове ”, разяснява икономистът.
В Съединени американски щати годишното изменение на потребителските цени се сви от върха от 9,1% през юни до 6,5% през декември, а в еврозоната спадна от 10,6% през октомври до 8,5% през януари т.г. „ Прекият резултат е почналото към този момент изстудяване на действителното ползване поради свиването на покупателната мощ на приходите на семействата. По-важното обаче е демонстрацията на решителност от страна на Фед и ЕЦБ, че няма да извърнат курса към повишение на лихвите и стягане на паричната политика при първите знаци за спад на инфлацията ”, отбелязва Богданов.
През седмицата и двете институции покачиха главните лихви – ФЕД с 0,25 пр.п., а ЕЦБ – с 0,50 пункта. От ЕЦБ дадоха обещание, че следва ново покачване през март. До наскоро анализатори и пазарни участници бяха скептични към способността на Банката да поддържа такава твърда политика – дали поради войната в Украйна и енергийната рецесия в Европа, дали поради боязън от резултатите върху мощно задлъжнелите страни, които биха понесли тежко оскъпяването на заема.
„ Така или другояче, нито тези причини, нито забележимото усмиряване на цените на газа, електрическата енергия и други основни първични материали в последните месеци към този момент не наподобява да трансформира посоката на придвижване на лихвите. Още повече, че стопанската система на еврозоната регистрира и рекордно ниски равнища на безработица, тъй че все още този евентуален политически напън за превръщане на посоката не съществува ”, е мнението на икономиста.
При всички случаи обаче, прибавя той, „ новото обикновено “ на паричната политика – след години на нулеви и даже негативни лихви – неизбежно ще наложи преструктуриране на вложения и ползване в европейската стопанска система, като това ще наложи прекосяване през интервал на доста по-нисък напредък през тази година.
Как това визира България? „ Правителството усети жилото на смяната още есента, когато излезе на интернационалните финансови пазари и получи заем при осезаемо по-високи лихви. През януари, ненапълно изненадващо, Министерство на финансите издаде еврооблигации за 1,5 милиарда евро и период до падежа 10 години и при мощен интерес от вложителите реализирана годишна рентабилност от 4,78%. Това наподобява добре и на фона на други страни в района – да вземем за пример Румъния и Унгария – само че ясно демонстрира, че „ безплатният обяд “ на съвсем нулевите лихви по държавните задължения свърши ”, безапелационен е основният икономист на ИПИ.
Според него въпросът, който си задаваме от предходната година, само че в последните седмици провокира от ден на ден спорни прогнози, е дали и по кое време лихвите по заемите у нас ще последват тази наклонност. Богданов цитира последните данни към декември, които сочат, че покачването се придвижва при заемите за бизнеса – 1,75 пункта по-високи лихви по новите заеми в евро на стойност над 1 млн. евро и 0,86 пункта по-високи по новите заеми в лв. спрямо декември 2021 година, както и при потребителските заеми – 1,1 пункта повишаване по отношение на края на 2021 година
В същото време при жилищното кредитиране смяна няма. „ Ако търсим разумно пояснение, то евентуално е в практиката да се оферират главно ипотечни заеми с променлива рента, обвързана с усреднените лихви по депозитите – по този начин банките си подсигуряват лихвения марж, като могат да пренесат вероятно бъдещо повишение на лихвите по депозитите върху длъжниците. А данните сочат, че към момента лихвите по депозитите на семействата са на практика нула ”, изяснява икономистът.
Колко време това ще остане по този начин и може ли България да остане нещо като „ остров “ на ниските лихви по ипотеките, подхранвайки още покупки на жилища и строителство? „ Доколкото лаг във времето на трансмисията на високите лихви от еврозоната към българската финансова система е разбираем, то упованието сходна „ изолираност “ да продължи безкрайно наподобява много рисков залог ”, счита създателят на публикацията. Той позволява, че корекцията на пазара на парцели може би към този момент е почнала – данните от имотния указател демонстрират, че през третото и четвъртото тримесечие на 2022 година се регистрира спад на вписаните продажби в София по отношение на същия интервал преди година.
Засега обаче броят на договорните ипотеки в София регистрира растеж, въпреки и леко занимателен през последното тримесечие на 2022 година „ При по-съществена смяна на лихвите, както и при стягане на условията към длъжниците обаче е допустимо доста стесняване на броя на новите ипотечни заеми, а оттова – и на общото търсене на пазара, с всички следващи резултати върху строителството и обвързваните производства и услуги ”, обобщава Лъчезар Богданов от ИПИ.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ