Младите лекари на Пловдив: Д-р Радослав Дончев – хирургът, който избра да се върне в България
След съвсем осем години в Германия, в които взима компетентност по хирургия и съумява да завоюва уважението на сътрудници и пациенти, доктор Радослав Дончев избра да се върне в родния Пловдив. На въпроса за какво, който чува всекидневно, дава отговор без съмнение – желае да ползва всичко научено тук. И е уверен, че в България ще бъде доста по-полезен и скъп.
„ От самото начало знаех, че това е краткотрайно. Не съм имал никакви съмнения да остана в Германия”, прям е доктор Дончев.
Той отраства в лекарско семейство. Майка му и сестра му са интернисти, шурей му – анестезиолог. В рода му има педиатри и кардиолози. Той обаче взема решение да се посвети на хирургията. След като приключва Френската гимназия, е признат в Медицински университет – Пловдив. Казва, че е извънредно удовлетворен от образованието, което получава тук. Успява да го оцени и по-късно, сравнявайки български и немски сътрудници.
„ Ние сме доста по-добре готови теоретично при довеждане докрай на медицина. Те са по-прагматично готови и ориентирани към съответни специалности. Колегите там още от стажа знаят с какво ще се занимават и си търсят интензивно места преди дипломирането. Но университетското обучение за медицина в България, съответно за Пловдивския медицински университет, е на доста положително ниво”, регистрира медикът. Дори синът на професора, който го изпитвал за компетентност в Дюселдорф, сега учи в Пловдивския медицински университет. И е доста удовлетворен.
След завършването на университета доктор Дончев работи два месеца в Бърза помощ, след което е назначен в Окръжна болница в екипа на доцент Таньо Стефанов. Отчита, че за две години там съумява да научи доста неща, изключително от класическата отворена огромна хирургия. Проблемът е, че няма места за специализации.
Малкото му сътрудници, които съумели да стигнат до тях, трябвало да работят и да си заплащат. Или да подпишат заробващи контракти с държавните лечебни заведения, че ще останат там за избран интервал. И това го принуждава да потърси опция за специализация в чужбина.
В началото се интересувал съответно за Англия и Франция, тъй като знае езиците. Тогава се търсели главно анестезиолози, персонални лекари, психиатри, само че не попада на съответна оферта за хора, които желаят да се занимават с хирургия. Въпреки че не знае и дума немски, се среща и с опциите за Германия. Разбира, че там системата е доста демократична. Лесно се влиза за специализация, съвсем във всяка болница човек може да стартира да специализира. По-малките лечебни заведения имат позволение за година-две. След това би трябвало да се смени лечебното заведение. Това е всекидневно там.
„ Реших, че вместо да се вайкам, по-добре да науча немски”, споделя младият доктор.
По интернет намира координати на организации в Германия. Те му оферират няколко места и той приема оферта за Югозападна Германия, където времето е по-хубаво. Без проблем покрива изпитите по език и медицина и работи като специализант първо в Клиникум Мителбаден в Баден-Вюртемберг, а по-късно в “Санкт Бернард Хоспитал” Камп-Линтфорт, Нордрейн-Вестфалия. В Дюселдорф закупи компетентност Висцерална хирургия.
Междувременно при него отива и брачната половинка му, анестезиологична сестра.
Д-р Дончев изяснява, че в Германия има доста добре систематизирана стратегия за образование, ротации в интензивни и в незабавно поделение. Почти няма лечебно заведение, в което лекарят да дава отговор единствено за своята специалности, и на всички места се дават интердиспицлинарни наряди. Интернистът поема и кардиологични, гастроентерологични, даже и неврологични незабавни случаи. Хирургът пък гледа и травматологични, съдови, от време на време даже неврохирургични пациенти. Това е напрягащо първоначално, само че в дълготраен проект дава доста –поглед върху цялата хирургия, почитание към другите специалности.
„ Мога да кажа, че сме оперирали съвсем всичко, и то с огромен размер. Естествено, не е било елементарно първоначално, само че аз имах шанса да бъда един от първите лекари, които нов упорит началник назначаваше в клиниката. На процедура за няколко месеца се подмени целият екип. Лоялността, която демонстрирах във времето, ми се разплати като постоянно, даже повече от предстоящото присъединяване в операционната. За което съм доста благодарен”, спомня си доктор Дончев.
С течение на времето стартира да се специализира и да се концентрира към по-голямата коремна хирургия, която е и неговата пристрастеност. През 2020 година, взимайки компетентност, е назначен като началник екип. Но чувствайки се подготвен да работи независимо в операционната, му се приискало още по-силно да се върне в България и да ползва наученото тук.
А и в Германия в никакъв случай не съумял да си почувства вкъщи. „ Германците са консервативни хора. Първите няколко секунди от всеки диалог, изключително в първите години, усещаш, че си непознат на хората там. Но в последна сметка на всекидневно равнище, като ни обхване рутината в екипа, не съм усещал, че съм чужденец. Става въпрос за работата. Да учи човек хирургия в Германия, изключително частта в операционната, е същинско наслаждение. Дисциплината е доста изразена. Взаимоконтролът е изразен. Мога да кажа, без да пресилвам, че на мястото, където учих хирургия, работехме по учебник. Дори и нещата, които не приключват оптимално за пациента, с чиста съвест можеш да кажеш и на роднините, и на сътрудниците си, а и на себе си: Направихме го по гайдлайн, просто в този случай индивидът нямаше късмет”, споделя хирургът.
Извън работата обаче животът в Германия е много сив. Много организиран, спокоен, спокоен за този, който обича тишината и спокойствието. „ Ние с жена ми като младежи преценихме, че сега ни е прекомерно спокоен и спокоен. И както масата от моите задгранични сътрудници и другари, непрекъснато правехме проекти по кое време ще се приберем”, добавя той.
Още по-тежко им било по време на пандемията от COVID-19, защото ограниченията били строги. Тежала им и носталгията, надалеч от другари и близки. Всичко това ускорило прибирането им и дружно с двете си деца посрещнали новата 2022 година вкъщи. А от началото на февруари стартира работа в МБАЛ „ Света Каридад” в Пловдив.
„ Някои от сътрудниците ми си потеглят от България поради неналичието на почитание, на пари. При мен беше единствено краткотрайно, от практична позиция. За да мога да си науча специалността, най-малко до една степен да съм независим, на високо равнище, и да се върна да я практикувам още веднъж тук. Другите неща със възнаграждение, отношение, при мен не са били фактор. Ако бяха, може би нямаше да се върна. Смятам, че за годините, в които не съм бил тук, нещата са се подобрили. Въпреки че смяната не е някакъв квантов скок, е осезаема. Поне за мен. Смятам, че и в връзките сред лекари и пациенти също има положително развиване. Има по-добра толерантност от двете страни и по-голямо доверие. И това би трябвало да се усъвършенства още повече, с цел да достигнем по този начин бленуваните западни стандарти”, споделя доктор Радослав Дончев.
Той обаче е на мнение, че нашият нрав, географско състояние, историята и културата ни няма да ни разрешат в миналото да имаме общество или опазване на здравето като в Западна Европа. Като това не е безусловно отрицателно.
„ Ние сме прочувствени, задушевни, държим на другари, обичаме да честваме, не сме толкоз дисциплинирани. Наскоро излезе статистика, че Германия и още няколко страни са на последно място по вътреболнична смъртност при случаите от COVID-19, а ние сме на първите места. Това е отрицателната страна. Но има доста други положителни страни. И всеки, който е поживял няколко години отвън България, може да го оцени. Та би трябвало сами да се запитаме до каква степен желаеме да стигнем и дали сме подготвени на всички жертви и вложения във всевъзможен смисъл на тази дума, с цел да реализираме това качество на опазването на здравето, каквото има в Западна Европа. За мен няма потребност да се стремим към това нещо. Трябва да забележим в нашите условия, с нашите финансови, стопански благоприятни условия, като нрав дали най-малко до някаква степен можем да го реализираме. Като всяка стъпка напред е плюс. Да вършим нещата малко по малко, да имаме явен проект и цели на национално равнище. А хората като мен, които нямат огромна власт в учредителен проект, би трябвало да гледат в елементарното обикновено всекидневие да вдъхват повече доверие на пациентите си. Да приказват намерено с тях. Да се опитат на понятен език да им изясняват нещата. Да предизвестяват хората за вероятните недобри изходи от лекувания, операции и някои заболявания. Голяма част от заболяванията не са лечими, а единствено подобрими. А някои с ясно предупреден край. Трябва да се научат сътрудниците да основават доверие у пациентите. Не може постоянно да упрекваме пациентите, че те не са задоволително способени. Ние обясняваме на някакъв професионален език, а те не го схващат. Винаги съм казвал, че на пациента, на който се сервира някаква неприятна вест за неговото здраве, би трябвало да му се разреши този разкош за няколко минути или няколко дни да бъде леко враждебно надъхан, мнителен. Защото въпреки всичко ние в множеството случаи сме здрави, това е нашата работа, нашето всекидневие. Нормалните хора не са всеки ден в болница. На тях им се случва това няколко пъти в живота”, показва медикът.
Той е на мнение, че България може да взаимства образец от Германия по отношение на предварителната защита на злокачествени болести. Там да вземем за пример интензивно се предлага след навършване на 50-годишна възраст при всякаква липса на фамилна обремененост човек да се погрижи да му бъде направена профилактично колоноскопия (ендоскопско проучване на дебелото черво). При това проучване може да се открият полипи, които след години се трансформират в карцином на дебелото черво. Изследването е платено от Здравната каса при обикновено обезпечените пациенти.
„ Такава стратегия може да се вкара и в България. Вече всеобщо гастроентеролозите организират тези проучвания с доста положително качество. В съвсем всяка болница и клиника в Пловдив има такава опция. И даже да не го поема Касата и да не е гратис, считам, че в случай че се приказва рационално с хората, било при персоналния доктор, било при експерт гастроентеролог или хирург, те ще се стимулират профилактично да си създадат една колоноскопия. Защото в международен мащаб това се обрисува като едно от най-честите злокачествени болести. След рака на гърдата и простатата, на второ място в Западния свят при двата пола се подреждат туморите на дебелото черво”, изяснява медикът.
Въпреки че е от скоро на новото си работно място, той към този момент е съумял да придобие постоянна и приятна рутина. Най-често пациентите идват с болки в корема или кървене от гастроинтестиналния тракт, мъчителни хернии, перфорации на кухи коремни органи, инфектиране на апендикс, на жлъчка, проктологични недоволства като хемороиди, фисури, циреи. Плановите интервенции са главно на хернии, проблеми с жлъчния мехур, заболели с дебелочревни тумори, сраствания в корема, хронични недоволства.
„ Тук екипът е млад и доста упорит и виждам огромни вероятности. Аз и управлението на клиниката имаме упоритостта да увеличим размера от работа, качеството, което и в този миг е положително, да бъде още по-добро. Пациентите да бъдат още по-доволни. Нещо, което за мен е огромна пристрастеност и на драго сърце го върша, е минимално инвазивната хирургия. За няколко седмици успяхме да оперираме минимално инвазивно напълно нови заболявания. Успяхме да формираме и нещо като център с акцент за минимално инвазивно лекуване на хернии. Плановете са съвсем всички интервенции да се вършат минимално инвазивно, в това число и огромните онкологични интервенции на гастроинтестиналния тракт”, споделя доктор Дончев.
Апелът му към по-възрастните сътрудници у нас е да влагат в младите хирурзи. Защото един хирург може да си прави качествено работата и да бъде независим след не по-малко от 10-12 години. А към по-младите – да обмислят добре дали да заминат в чужбина.
„ На младото потомство е втълпено, че тук няма смисъл. Това е една мантра, която се повтаря – че всичко е зле и единствено още по-лоши стават нещата. Трябва да се спре с това говорене. Аз пък съм на мнение, че в случай че човек в действителност е отчаян и нещо му липсва тук, няма нищо неприятно да си опита шанса в чужбина. Няма нищо неприятно да отиде да научи нещо в чужбина. Ако нещата по този начин се стекат, че остане там – добре, светът е световен. Но това така наречен приключване на мозъци към западните богати страни би трябвало да спре. Ние имаме по-голяма потребност от тези млади и образовани хора. Тук те ще бъдат постоянно по-ценени. След опита, който имам, в случай че в този момент завършвах, може би нямаше да взема това решение да отида в чужбина. Смятам, че сега нещата са малко по-добре, в сравнение с преди 9-10 години. Тук човек може да научи нещо. С предпочитание и работа можем да предоставим съизмеримо положително качество на медицината и на лекуването както в западните системи”, счита медикът.
Той към този момент усеща дефицит на млади сътрудници в неговата компетентност. „ Хирургията е доста добра храна за егото, което, изключително за един млад мъж е доста значимо. Също и за някои млади дами. Заслужава си човек да се занимава с нашата специалност”, споделя доктор Радослав Дончев.
„ От самото начало знаех, че това е краткотрайно. Не съм имал никакви съмнения да остана в Германия”, прям е доктор Дончев.
Той отраства в лекарско семейство. Майка му и сестра му са интернисти, шурей му – анестезиолог. В рода му има педиатри и кардиолози. Той обаче взема решение да се посвети на хирургията. След като приключва Френската гимназия, е признат в Медицински университет – Пловдив. Казва, че е извънредно удовлетворен от образованието, което получава тук. Успява да го оцени и по-късно, сравнявайки български и немски сътрудници.
„ Ние сме доста по-добре готови теоретично при довеждане докрай на медицина. Те са по-прагматично готови и ориентирани към съответни специалности. Колегите там още от стажа знаят с какво ще се занимават и си търсят интензивно места преди дипломирането. Но университетското обучение за медицина в България, съответно за Пловдивския медицински университет, е на доста положително ниво”, регистрира медикът. Дори синът на професора, който го изпитвал за компетентност в Дюселдорф, сега учи в Пловдивския медицински университет. И е доста удовлетворен.
След завършването на университета доктор Дончев работи два месеца в Бърза помощ, след което е назначен в Окръжна болница в екипа на доцент Таньо Стефанов. Отчита, че за две години там съумява да научи доста неща, изключително от класическата отворена огромна хирургия. Проблемът е, че няма места за специализации.
Малкото му сътрудници, които съумели да стигнат до тях, трябвало да работят и да си заплащат. Или да подпишат заробващи контракти с държавните лечебни заведения, че ще останат там за избран интервал. И това го принуждава да потърси опция за специализация в чужбина.
В началото се интересувал съответно за Англия и Франция, тъй като знае езиците. Тогава се търсели главно анестезиолози, персонални лекари, психиатри, само че не попада на съответна оферта за хора, които желаят да се занимават с хирургия. Въпреки че не знае и дума немски, се среща и с опциите за Германия. Разбира, че там системата е доста демократична. Лесно се влиза за специализация, съвсем във всяка болница човек може да стартира да специализира. По-малките лечебни заведения имат позволение за година-две. След това би трябвало да се смени лечебното заведение. Това е всекидневно там.
„ Реших, че вместо да се вайкам, по-добре да науча немски”, споделя младият доктор.
По интернет намира координати на организации в Германия. Те му оферират няколко места и той приема оферта за Югозападна Германия, където времето е по-хубаво. Без проблем покрива изпитите по език и медицина и работи като специализант първо в Клиникум Мителбаден в Баден-Вюртемберг, а по-късно в “Санкт Бернард Хоспитал” Камп-Линтфорт, Нордрейн-Вестфалия. В Дюселдорф закупи компетентност Висцерална хирургия.
Междувременно при него отива и брачната половинка му, анестезиологична сестра.
Д-р Дончев изяснява, че в Германия има доста добре систематизирана стратегия за образование, ротации в интензивни и в незабавно поделение. Почти няма лечебно заведение, в което лекарят да дава отговор единствено за своята специалности, и на всички места се дават интердиспицлинарни наряди. Интернистът поема и кардиологични, гастроентерологични, даже и неврологични незабавни случаи. Хирургът пък гледа и травматологични, съдови, от време на време даже неврохирургични пациенти. Това е напрягащо първоначално, само че в дълготраен проект дава доста –поглед върху цялата хирургия, почитание към другите специалности.
„ Мога да кажа, че сме оперирали съвсем всичко, и то с огромен размер. Естествено, не е било елементарно първоначално, само че аз имах шанса да бъда един от първите лекари, които нов упорит началник назначаваше в клиниката. На процедура за няколко месеца се подмени целият екип. Лоялността, която демонстрирах във времето, ми се разплати като постоянно, даже повече от предстоящото присъединяване в операционната. За което съм доста благодарен”, спомня си доктор Дончев.
С течение на времето стартира да се специализира и да се концентрира към по-голямата коремна хирургия, която е и неговата пристрастеност. През 2020 година, взимайки компетентност, е назначен като началник екип. Но чувствайки се подготвен да работи независимо в операционната, му се приискало още по-силно да се върне в България и да ползва наученото тук.
А и в Германия в никакъв случай не съумял да си почувства вкъщи. „ Германците са консервативни хора. Първите няколко секунди от всеки диалог, изключително в първите години, усещаш, че си непознат на хората там. Но в последна сметка на всекидневно равнище, като ни обхване рутината в екипа, не съм усещал, че съм чужденец. Става въпрос за работата. Да учи човек хирургия в Германия, изключително частта в операционната, е същинско наслаждение. Дисциплината е доста изразена. Взаимоконтролът е изразен. Мога да кажа, без да пресилвам, че на мястото, където учих хирургия, работехме по учебник. Дори и нещата, които не приключват оптимално за пациента, с чиста съвест можеш да кажеш и на роднините, и на сътрудниците си, а и на себе си: Направихме го по гайдлайн, просто в този случай индивидът нямаше късмет”, споделя хирургът.
Извън работата обаче животът в Германия е много сив. Много организиран, спокоен, спокоен за този, който обича тишината и спокойствието. „ Ние с жена ми като младежи преценихме, че сега ни е прекомерно спокоен и спокоен. И както масата от моите задгранични сътрудници и другари, непрекъснато правехме проекти по кое време ще се приберем”, добавя той.
Още по-тежко им било по време на пандемията от COVID-19, защото ограниченията били строги. Тежала им и носталгията, надалеч от другари и близки. Всичко това ускорило прибирането им и дружно с двете си деца посрещнали новата 2022 година вкъщи. А от началото на февруари стартира работа в МБАЛ „ Света Каридад” в Пловдив.
„ Някои от сътрудниците ми си потеглят от България поради неналичието на почитание, на пари. При мен беше единствено краткотрайно, от практична позиция. За да мога да си науча специалността, най-малко до една степен да съм независим, на високо равнище, и да се върна да я практикувам още веднъж тук. Другите неща със възнаграждение, отношение, при мен не са били фактор. Ако бяха, може би нямаше да се върна. Смятам, че за годините, в които не съм бил тук, нещата са се подобрили. Въпреки че смяната не е някакъв квантов скок, е осезаема. Поне за мен. Смятам, че и в връзките сред лекари и пациенти също има положително развиване. Има по-добра толерантност от двете страни и по-голямо доверие. И това би трябвало да се усъвършенства още повече, с цел да достигнем по този начин бленуваните западни стандарти”, споделя доктор Радослав Дончев.
Той обаче е на мнение, че нашият нрав, географско състояние, историята и културата ни няма да ни разрешат в миналото да имаме общество или опазване на здравето като в Западна Европа. Като това не е безусловно отрицателно.
„ Ние сме прочувствени, задушевни, държим на другари, обичаме да честваме, не сме толкоз дисциплинирани. Наскоро излезе статистика, че Германия и още няколко страни са на последно място по вътреболнична смъртност при случаите от COVID-19, а ние сме на първите места. Това е отрицателната страна. Но има доста други положителни страни. И всеки, който е поживял няколко години отвън България, може да го оцени. Та би трябвало сами да се запитаме до каква степен желаеме да стигнем и дали сме подготвени на всички жертви и вложения във всевъзможен смисъл на тази дума, с цел да реализираме това качество на опазването на здравето, каквото има в Западна Европа. За мен няма потребност да се стремим към това нещо. Трябва да забележим в нашите условия, с нашите финансови, стопански благоприятни условия, като нрав дали най-малко до някаква степен можем да го реализираме. Като всяка стъпка напред е плюс. Да вършим нещата малко по малко, да имаме явен проект и цели на национално равнище. А хората като мен, които нямат огромна власт в учредителен проект, би трябвало да гледат в елементарното обикновено всекидневие да вдъхват повече доверие на пациентите си. Да приказват намерено с тях. Да се опитат на понятен език да им изясняват нещата. Да предизвестяват хората за вероятните недобри изходи от лекувания, операции и някои заболявания. Голяма част от заболяванията не са лечими, а единствено подобрими. А някои с ясно предупреден край. Трябва да се научат сътрудниците да основават доверие у пациентите. Не може постоянно да упрекваме пациентите, че те не са задоволително способени. Ние обясняваме на някакъв професионален език, а те не го схващат. Винаги съм казвал, че на пациента, на който се сервира някаква неприятна вест за неговото здраве, би трябвало да му се разреши този разкош за няколко минути или няколко дни да бъде леко враждебно надъхан, мнителен. Защото въпреки всичко ние в множеството случаи сме здрави, това е нашата работа, нашето всекидневие. Нормалните хора не са всеки ден в болница. На тях им се случва това няколко пъти в живота”, показва медикът.
Той е на мнение, че България може да взаимства образец от Германия по отношение на предварителната защита на злокачествени болести. Там да вземем за пример интензивно се предлага след навършване на 50-годишна възраст при всякаква липса на фамилна обремененост човек да се погрижи да му бъде направена профилактично колоноскопия (ендоскопско проучване на дебелото черво). При това проучване може да се открият полипи, които след години се трансформират в карцином на дебелото черво. Изследването е платено от Здравната каса при обикновено обезпечените пациенти.
„ Такава стратегия може да се вкара и в България. Вече всеобщо гастроентеролозите организират тези проучвания с доста положително качество. В съвсем всяка болница и клиника в Пловдив има такава опция. И даже да не го поема Касата и да не е гратис, считам, че в случай че се приказва рационално с хората, било при персоналния доктор, било при експерт гастроентеролог или хирург, те ще се стимулират профилактично да си създадат една колоноскопия. Защото в международен мащаб това се обрисува като едно от най-честите злокачествени болести. След рака на гърдата и простатата, на второ място в Западния свят при двата пола се подреждат туморите на дебелото черво”, изяснява медикът.
Въпреки че е от скоро на новото си работно място, той към този момент е съумял да придобие постоянна и приятна рутина. Най-често пациентите идват с болки в корема или кървене от гастроинтестиналния тракт, мъчителни хернии, перфорации на кухи коремни органи, инфектиране на апендикс, на жлъчка, проктологични недоволства като хемороиди, фисури, циреи. Плановите интервенции са главно на хернии, проблеми с жлъчния мехур, заболели с дебелочревни тумори, сраствания в корема, хронични недоволства.
„ Тук екипът е млад и доста упорит и виждам огромни вероятности. Аз и управлението на клиниката имаме упоритостта да увеличим размера от работа, качеството, което и в този миг е положително, да бъде още по-добро. Пациентите да бъдат още по-доволни. Нещо, което за мен е огромна пристрастеност и на драго сърце го върша, е минимално инвазивната хирургия. За няколко седмици успяхме да оперираме минимално инвазивно напълно нови заболявания. Успяхме да формираме и нещо като център с акцент за минимално инвазивно лекуване на хернии. Плановете са съвсем всички интервенции да се вършат минимално инвазивно, в това число и огромните онкологични интервенции на гастроинтестиналния тракт”, споделя доктор Дончев.
Апелът му към по-възрастните сътрудници у нас е да влагат в младите хирурзи. Защото един хирург може да си прави качествено работата и да бъде независим след не по-малко от 10-12 години. А към по-младите – да обмислят добре дали да заминат в чужбина.
„ На младото потомство е втълпено, че тук няма смисъл. Това е една мантра, която се повтаря – че всичко е зле и единствено още по-лоши стават нещата. Трябва да се спре с това говорене. Аз пък съм на мнение, че в случай че човек в действителност е отчаян и нещо му липсва тук, няма нищо неприятно да си опита шанса в чужбина. Няма нищо неприятно да отиде да научи нещо в чужбина. Ако нещата по този начин се стекат, че остане там – добре, светът е световен. Но това така наречен приключване на мозъци към западните богати страни би трябвало да спре. Ние имаме по-голяма потребност от тези млади и образовани хора. Тук те ще бъдат постоянно по-ценени. След опита, който имам, в случай че в този момент завършвах, може би нямаше да взема това решение да отида в чужбина. Смятам, че сега нещата са малко по-добре, в сравнение с преди 9-10 години. Тук човек може да научи нещо. С предпочитание и работа можем да предоставим съизмеримо положително качество на медицината и на лекуването както в западните системи”, счита медикът.
Той към този момент усеща дефицит на млади сътрудници в неговата компетентност. „ Хирургията е доста добра храна за егото, което, изключително за един млад мъж е доста значимо. Също и за някои млади дами. Заслужава си човек да се занимава с нашата специалност”, споделя доктор Радослав Дончев.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ