Българската история с Румен Петков: Иван Александър – цар и самодържец на българи и гърци
След успеха си Сюлейман нахлува в българските земи и доближава Пловдив, Айтос и Ямбол. В резултат на тези събития войската на Сюлейман не напуща Балканите и се открива през есента на 1352 година в крепостта Цимпе , с цел да бъде елементарно и в близост в поддръжка на Йоан Кантакузин . Но следва ненадейно естествено злополучие. На 3 против 4 април 1354 година крайбрежията на Егейско и Мраморно море са разлюлени от мощно земетресение . В него рухват стените на крепостта Галиполи, която стратегически пази Тракия и Галиполският полуостров – от османците. Така градът е завзет , стените му са възобновени, а от Мала Азия са извикани нови колонисти, с цел да усилят отряда на Сюлейман.
Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.
Така в продължение на 4-5 години, полуостров Галиполи е превзет . Осигурявайки си резистентен плацдарм, с нова мощ не престават стремителните османски набези над българските земи в Тракия. В отбрана на България умира и различен наследник на царя – Михаил Асен . След гибелта на първите му синове Иван Александър присъжда региона Видин, като наследствено притежание на третия си наследник Иван-Срацимир . Царят се развежда със брачната половинка си Теодора Басараб, щерка на войводата на Влашко, за която е женен още като диктатор на Ловеч. След развода си с царя тя става монахиня и приема името Теофана Басараб . Жени се за красива търновска еврейка – Сара, която откакто се покръства приема името Теодора ІІ .
На 1 май 1365 година армията на унгарския крал Лайош I Анжуйски. именуван по късно Велики, нахлува във Видинското царство и на 30 май войските му към този момент са пред Бдин (дн. Видин). На 2 юни унгарците завладяват града, пленяват Иван Страцимир и причисляват земите му към Кралство Унгария. След бързата си победа унгарският крал приканва от Босна във Видинската област католически мисионери от Ордена на Св. Франциск, които подхващат всеобщи покръствания на павликяни и на православни българи , включително и на самия видински цар.
Иван Срацимир дружно с цялото си семейство е изведен от Видин и затворен в хърватския палат Хумник (дн. Босилево). Тази експанзия на унгарците по отношение на изконни български земи отравя българо-унгарските връзки за години напред и диктува идващите ходове на цар Иван Александър, който посвещава цялото си внимание на отвоюването на града . Междувременно българите в окупираното Видинско царство имат нещастието да бъдат подложени на целенасочена политика за приобщаването им към католицизма .
Докато Иван Александър търси способи посредством които да възвърне българския надзор над Видин и да избави сина си от маджарски плен в гр. Буда, през зимата на 1366 година се реализира дипломатическа среща на високо ниво сред крал Лайош I и ромейският император Йоан V Палеолог. Византийският василевс се надява на мощна западна поддръжка в битката против турците и вижда в унгарския държател този, който може да му я обезпечи.
Цената на западната поддръжка обаче е изключително висока – признаването на върховенството на римския папа от цариградската патриаршия в границите на изискванията, открити по времето на Втория Лионски събор от 1274 година
Константинополската общност е надълбоко срещу сходна унизителна отстъпка , само че Йоан V е податлив на договаряния, откакто на карта е заложено самото оцеляване на империята. Въпреки желанието му след високите условия на католиците, византийско-унгарските договаряния не довеждат до нищо. Същинското начало на тази папска политика се разкрива през есента на 1365 година , когато папа Урбан V учредява две католически епископски катедри на българска територия. Едната е именувана Видинска архиепископия , а другата – Преславска архиепископия .
Войските на Търновското царство съумяват да осуетят унгарските упоритости за учредяването на епископия в Преслав, само че окупираните територии на Видин скоро посрещат привиканите от Босненския викариат на Францисканския медал проповедници. Макар групата да се състои единствено от осем души , резултатите от активността им са впечатляващи . За техните каузи във Видин и неговите територии съдим по писмото на генералния предстоятел на Францисканския медал Марко от Витербо, който съдел за събитията по недостигнали до съвремието писма на Лайош I и на босненския викарий Франциск от Флоренция.
Според Марко от Витербо, единствено за интервал от 50 дни осемте францискански монаси , изпратени във Видинско, покръстват повече от 200 000 души . По това време във видинско живее многочислено православно население от български, сръбски и влашки генезис. Папа Урбан V се пробва да се разиграе познатият „ непринуден “ развой на всеобщо налагане на католицизма, а кралят на Унгария се надява да укрепи властта си в югоизточните лимити на своята страна и да унифицира в религиозно отношение прекомерно пъстрото по етнически генезис локално население.
През месец февруари на идната 1369 година войските на влашкия челник Владислав Бесараб поставят завършек на унгарската окупация на Видин. През есента на същата година градът още веднъж е в български ръце . Отвоюването на Видин поставя край и на задачата им там. Някои от францисканците съумяват да се спасят с бягство, само че петима са хванати и екзекутирани . Един от тях е погубен незабавно след рухването на града, до момента в който другите са обезглавени по-късно на брега на река Дунав. Известно време след гибелта си, духовниците биват канонизирани от Римската черква и оповестени за мъченици на вярата.
Събитията от интервала 1365-1369 година, разиграли се в Северозападните български земи, раздухват тлеещия негативизъм по отношение на Западната черква и унгарците като изразители на нейната политика за приобщаване на православното население. Вдъхновен от връчената му „ Златна роза “ – чест, която се оказвала единствено на най-преданите синове на католическата черква, Амадей VI Савойски именуван още „ Зеления граф “ се заема да извърши желанието на папата в единодушие с този на Лайош I. На 19 юни 1366 година Амадей Савойски с 20 галери потегля на своя кръстоносен поход към Балканите със цел да срещне настъпващите турци.
На 21 август минава Дарданелите, където съгласно Савойската хроника е посрещнат от латинския патриарх Паулус. От него схваща, че унгарците няма да се включат в кръстоносните дейности, а също по този начин, че Йоан V е „ арестуван “ от българите . Насочва се към Галиполи, град които към този момент е високомерен от турците, а на първо място е и напълно покрай Константинопол. Нощта пада и под нейното прикритие османците напущат града, без да се борят.
На идната заран Амадей Савойски слага собствен гарнизон вътре, само че по-късно взема решение да го съобщи в ръцете на византийците и потегля за Константинопол . С влизането си в столицата, Амадей Савойски е потърсен от императрицата Ана Савойска, която му предлага 12 000 перпери (византийска златна монета) с молба да помогне на нейния брачен партньор в затрудненото състояние, което изпитва в България – в резюме заплаща му, с цел да потегли против българите . Зеленият граф се съгласява, а първият град, който атакува е Созопол . Изненадани и незадоволително готови, българите са разрушени, а крепостта завладяна. Същата орис сполетява Ахтопол и Скафида (дн. с. Димчево) . Първият град, който оказва забележителна опозиция е Месемврия (дн. Несебър). Той е атакуван по суша и море, а в Савойската хроника четем: „ Българите се сражаваха и защитаваха добре, само че градът им беше завзет и ограбен и жителите му изклани, тъй като бяха умъртвили доста от нападащите християни и тъй като имаше доста рицари и оръженосци ранени. “
На 25 октомври е подхваната последваща стъпка в кръстоносната акция. Тя се насочва към добре укрепената Варна . Градът се пази сполучливо и изгледите за бърз триумф на Зеления граф се изпаряват. За това взема решение да го подложи на блокада , а през това време завладява крепостите: Емона (дн. нос Емине), Акра (дн. Черноморец), Урдовиза (дн. Китен) и Козяк (дн. Обзор) . Скоро разсъдъкът надвива и се стига до договаряния . Българите, които намерено декларират, че не схващат от какво е подбуден кръстоносният поход, склоняват да договарят с условия за определяне на мир.
Предвид идващата зима Амадей Савойски желае едно – да бъде изпълнено това, за което му е платено и той се насочва към българското черноморско крайбрежие, а точно Йоан V да бъде пропуснат през българските лимити . Българите, които и без друго нямат мощни позиции в договарянията, пожелават обсадата на Варна да бъде вдигната. И двете страни са на едно мнение, в резултат на което на 28 януари двамата братовчеди (Йоан V и Амадей Савойски) съумяват да се срещнат в Созопол. До 15 февруари те разискват значими въпроси, свързани с кръстоносното начинание, подчинението на византийците пред католицизма и прогонването на турците.
Кръстоносната акция против България обаче изразходва съвсем всички налични финансови и военни сили, с които Амадей Савойски разполага. Става ясно, че е пристигнал моментът да поеме назад към дома , без действително да е свършено кой знае какво против турците, за което беше предопределен самият поход. Походът на Зеления граф против България ясно демонстрира к олко нехаещи или какъв брой добре са осъзнавали католическите страни за набиращия мощ завоевател. Изглежда всеки употребява османците за лични цели – Йоан V, с цел да възроди империята си, с непозната армия, Лайош I, с цел да си обезпечи владението на Балканите, папа Урбан V, с цел да подчини Константинополската Църква, а Амадей Савойски, с цел да се снабди с безсмъртна популярност. И до момента в който боричканията за власт набират най-голяма мощ, а Балканите са по-разпокъсани от всеки път, врагът от изток чака на входната врата…
Царят прави последни отчайващи опити, с цел да сплоти България, като се трансформира в огромен настойник на книжнината, изкуствата, прави доста дарения на църкви и манастири, основава нови . Неговото ръководство бележи връхна точка в развиването на Търновската архитектурна и живописна школа. Драгалевският манастир „ Св. Богородица Витошка “ в предградията на София и Кремиковският манастир „ Св. Георги Победоносец “ са учредени от царя. Преображенският манастир „ Св. Преображение Господне “, недалече от Велико Търново, е учреден с поддръжката на царя и на втората му жена кралица Теодора (Сара) и сина им Иван Шишман, за което остава прочут и като Сарин или Шишманов манастир .
Иван Александър е ктитор и на Зографския манастир на Атон, Синаитския манастир в Парория и Оряховския манастир. След 1344 година, когато Иван Александър утвърждава властта на българската страна в Родопите, Бачковският манастир става значимо духовно и книжовно средище на българите. Царят обилно подарява и уголемява този манастир, построява няколко нови здания към него.
Лондонското четвероевангелие, един от най-красивите български писмени монументи, е основано по поръчка на цар Иван Александър и написано от монаха Симеон. Цар Иван Александър умира на 17 февруари 1371 година По време на своето царуване той дефинитивно разделя царството сред синовете си Иван Шишман (владетел на Търновското царство) и Иван Срацимир (Видинското царство), с което на процедура ги трансформира в последните независими български владетели .
Присъединете се към нашия
Българската история с Румен Петков: Иван Александър – цар и самовластник на българи и гърци – I ЧАСТ
