След по-малко от петдесет години, или малко повече от 40,

След по-малко от петдесет години, или малко повече от 40, българското село към този момент изрично няма да е това, което е било в епохата на социализма, през постсоциализма и в този момент. Промените, през които то минава, ще го трансформират в нещо друго, което учените към момента не могат да дефинират, да нарекат с несъмнено разбиране. Тези промени са цивилизационни, те са толкоз дълбоки, колкото са и промени при прехода от събирателство и улов към уседналия метод на живот през неолита. Това са първичните хипотези на екип от учени от Историко-философския факултет на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". Те са социолози, етнолози, теолози, историци и работят по теоретичен план " Трансформиращото се село ".

Екипът учени от Пловдивския университет излязоха на терен в Южна България, с цел да обследват селата от разнообразни аспекти. Ръководител на плана е доцент Симеон Кацаров, декан на Историко-философския факултет в ПУ " Паисий Хилендарски ". В него вземат участие Мария Кисикова, основен помощник в катедра " Етнология ", Ивелина Николова, основен помощник в катедра " Теология ", Димитър Цанчев, докторант от катедра " Социология - просвета за индивида " и проф. доктор Иван Чалъков от катедра " Социология на правото, стопанската система и нововъведенията ".

Ние сме една разнообразна палитра от откриватели и задачата ни е да определим тази световна промяна в селата от разнообразни гледни точки на нашите науки, изяснява доцент Симеон Кацаров.

Когато преглеждаме трансформиращото се село, се наслагват няколко стадия - социализъм, постсоциализъм. Но цялата тази ера на селото си отива, споделя професор Чалъков. Вече обработването на земята е агробизнес - бизнес като всичко останало. Този бизнес обаче поддържа няколко души, не може да поддържа цялото село. И то търси какво ще стане в действителност.

Ние живеем в забавно време, тъй като тази промяна, която се прави в този момент, е доста по-дълбока от колективизацията. Тя е сравнима с трансформацията от неолита, когато индивида от събирателство и лов, от номадски метод на живот, минава в уседналост - стартира да обработва ниви, да гледа животни, т. е. да се занимава със земеделие.

Тази смяна е цивилизационна смяна. Сега един трактор с изкуствен интелект, с GPS си оре самичък. Трактористът е непотребен, а машината изорава толкоз, колкото хиляда трактора са изоравали единствено преди 20-30 години. Тази смяна може да продължи още 50 години. В резултат от нея към този момент няма да имаме село. Ще има нещо друго, за което дори нямаме разбиране, дума, с която да го назовем.

Теолозите споделят, че без религия, без еднаквост, няма по какъв начин да се стабилизира селото. Може би една от аргументите селата да изчезват е таман че губят нормалните механизми на самовъзприемане. Понякога една религия те удържа и всичко останало може да се промени, в това число и стопанската система, и фондовете, споделя професор Чалъков.

Селото е значима точка в нашето общество и откогато ние влязохме в преход, който явно не свършва, по този начин и селата се осъзнават като изстрадали от този преход, разяснява гл. помощник по етнология Мария Кисикова. Обичайното говорене за селото е като за място, което е обезлюдено, замира, нищо не се случва. Ние искахме да забележим по какъв начин стоят нещата в настоящия миг, и в каква посока се трансформира селото. Дали е наложително еднообразно обезлюдяване или има и други процеси. И се оказва, че има доста разнородни образци.

Част от екипа се концентрира върху група села в Кърджалийско - Енчец, Дъждовница, Татул, и се открива на място. Някои от тези села са мюсюлмански, други християнски. И откриват доста забавни разлики сред селата Татул-Черноочене.

Оказва се, че жителите на Татул нямат отношение към туристическият обект край селото - тракийско светилище, един от най-величествените мегалитни монументи по нашите земи. А самият той не е донесъл някакви промени или изгоди в селото - да вземем за пример по-хубави пътища, по-добри услуги, повече заселници и туристи. Татул е известно с обстоятелството, че има най-младата кметица, но все пак няма никакво отношение към туристическия обект.

Черноочене също е доста забавно село, то е на пътя Пловдив-Кърджали, но там доста интензивно се строи, виждат се кооперации от градски вид.

Ние питахме хора, които работят в читалището, които чертаят някакви политики, за какво в селото има блян то да наподобява като град и желаят да станат град, тъй като има такова административно решение. А един човек ни сподели „ По-добре да сме село от градски вид, в сравнение с град от селски тип”, споделя Кисикова.
тагове село изгубване академик пловдивски университет