Местен, свестен и известен – как избираме градоначалниците си
След първия тур на изборите за локална власт са ясни едвам 8 от кметовете на регионалните градове в страната. Във всички останали 19 регионални града, измежду които и трите най-големи – София Пловдив и Варна, следва втори тур на 5 ноември. Въпреки че локалната власт е тази, до която хората имат най-пряк достъп при решаването на проблемите, изборната интензивност на първия тур не е висока (44.94%). Например в София, град с население към 2 млн. поданици, до урните в неделния ден отидоха близо 378 хиляди гласоподаватели - брой почти еднакъв на живеещите единствено в един от огромните квартали на столицата. Според някои прогнози, малко по-голям интерес ще има на втория тур, когато всеки глас ще е от голяма важност, с цел да наклони везните в интерес на единия от двамата претенденти, които ще се борят на втори тур.
Още при самия старт на акцията за градоначалник на София стана ясно, че ще следим мъчно предвидима борба за кметското място сред хора, които са нови лица за политиката. Повечето от издигнатите за първи тур 22 кандидатури в столицата бяха представители от бизнеса, от медийните и от музикалните среди, от неправителствения бранш и даже синдикатите. Болшинството от по-възрастните гласоподаватели обаче избраха да не поддържат никого.
До урните на първия тур отидоха най-вече дейни гласоподаватели с висше обучение и по-висок обществен статус и на процедура те дефинираха кой да отиде на балотаж в столицата – уточни пред БНР социологът от организация " Галъп интернешънъл ": " Прави усещане, че са излезли да гласоподават дейни възрастови групи сред 30 и 60 години. Очевиден е и фактът, че хора, които постоянно гласоподават на парламентарни избори, този път са предпочели да си останат у дома, а 75% от излезлите да гласоподават на изборите за кмет в София са с висше и полувисше обучение. ", разяснява Петкова
Социолозите не изключват стратегически избор, т.е. хората да гласоподават не за този, който харесват, а против претендента, който сигурно не желаят да бъде кмет. Очакванията за балотаж в София сигурно са предиздвикали някои гласоподаватели да изчакат и да излязат непосредствено на втория тур – дали това ще повлияе на изборната интензивност, следва да забележим.
Щрих към мисленето на дейния градски човек, който се вълнува от ръководството на София прибавя и къса анкета на Радио България. Тя е измежду изявени наши съграждани, които със своята подготвеност и вътрешен глас биха могли да бъдат водачи на мнение в дните преди избора.
" Не мисля, че " всички са маскари “, както постоянно си споделяме в България. Напротив – считам, че има и по-свестни хора измежду политиците и хора с морал, които желаят да създадат нещо за страната си “ – споделя Димитър Кенаров, прочут публицист и публицист, гражданин на столицата. " Смятам, че по-важното и от политиката, е това какво ние вършим на локално равнище, в личния си двор, в общността, в която живеем. Това е притеснителното, че у нас липсва възприятие за общественост, за общо пространство и това съществува отдавна. Трябва да бъдем по-социални и да разберем, че в случай че ние желаеме да бъдем щастливи, то и хората към нас би трябвало да бъдат щастливи - това е методът, по който можем да успеем. По-слабите в едно общество постоянно би трябвало да бъдат подпомагани, а не пазарни механизми и потреблението да определят всяко наше деяние. Трябва да имаме по-социално, подкрепящо мислене и това неизбежно ще ни направи по-щастливи поради живота, който ще се усъвършенства за всеки от нас. Другото, което би трябвало да променим е отношението към личната ни работа. Малко сме мърлячи от време на време и това се усеща във всяка една сфера. Ако всеки от нас се отнася с малко повече обич и внимание към работата, която прави, тогава нещата ще вървят по-добре. “, споделя Кенаров.
" Китайците споделят, че е проклинание да живееш в забавно време. Аз от 30 години се занимавам със социология и мога да кажа, че живеем във време, в което посредством доста прекосяване през разнообразни разновидности се развиваме. Защото устойчивото развиване е цялост от такива неустойчивости “ - споделя Вяра Ганчева, социолог от Българска академия на науките и учител в СУ: " Навремето казвахме, че положителният претендент за кмет е човек с качества –местен, почтен и прочут. Да е локален към този момент не е толкоз значимо, тъй като и хората извън могат да дадат решения на проблемите за града, в който идват, само че е значимо да е почтен и прочут, защото одобрението, както ние социолозите твърдим, е функционалност и на известността. Хората, които ни ръководят би трябвало да са загрижени за общото богатство и какво повече да дадат, в сравнение с какво да вземат. Проблемът сега е, че имаме изсмукващ елит – в книгата си " Защо нациите се провалят? “ Дарон Аджемоглу дава отговор, че неуспехът е тъкмо поради изсмукващия хайлайф, този, който приватизира облагите и национализира загубите. Затова управниците, които би трябвало да търсим, би трябвало да са хора, които да способстват за обществото, а не за себе си. Това е правилото на устойчивото развиване - предмет, който преподавам в Софийския университет. т.е. от нас зависи да оказваме помощ на нашите деца да живеят по-добре. “
Според проф. Будин Михов, прочут с трудовете си в региона на химията и медицината, мястото на учения не е в политиката. Той споделя, че един същински академик не търси популярност, но от управниците зависи на отдадения на науката да се основават положителни условия за работа и доверие, тъй че науката да е с принос за обществото ни: " Иначе смяната би трябвало да пристигна от самия българин. Той би трябвало да има повече самочувствие и да знае, че всичко зависи от самия него, да не се оставя да го мамят и да престане да демонстрира доверчивост, каквато му е присъща. Българинът би трябвало да стане по-активен и самичък да стартира да взима значимите решения. Ако запретне ръкави и всеки от нас си гледа добре работата, то и страната ни ще успее. Тук може да станем прелестна страна, измежду водещите страни в Европа, а за какво не и в света. Имаме всичко, природата от нищо не ни е лишила, а имаме и доста надарени хора, които не би трябвало да бъдат потискани, а в противен случай - подпомагани. Не на последно място имаме антична и богата история, това също е мотив за горделивост, а и отговорност към ориста, бъдещето на страната и на народа ни. “
Още при самия старт на акцията за градоначалник на София стана ясно, че ще следим мъчно предвидима борба за кметското място сред хора, които са нови лица за политиката. Повечето от издигнатите за първи тур 22 кандидатури в столицата бяха представители от бизнеса, от медийните и от музикалните среди, от неправителствения бранш и даже синдикатите. Болшинството от по-възрастните гласоподаватели обаче избраха да не поддържат никого.
До урните на първия тур отидоха най-вече дейни гласоподаватели с висше обучение и по-висок обществен статус и на процедура те дефинираха кой да отиде на балотаж в столицата – уточни пред БНР социологът от организация " Галъп интернешънъл ": " Прави усещане, че са излезли да гласоподават дейни възрастови групи сред 30 и 60 години. Очевиден е и фактът, че хора, които постоянно гласоподават на парламентарни избори, този път са предпочели да си останат у дома, а 75% от излезлите да гласоподават на изборите за кмет в София са с висше и полувисше обучение. ", разяснява Петкова
Социолозите не изключват стратегически избор, т.е. хората да гласоподават не за този, който харесват, а против претендента, който сигурно не желаят да бъде кмет. Очакванията за балотаж в София сигурно са предиздвикали някои гласоподаватели да изчакат и да излязат непосредствено на втория тур – дали това ще повлияе на изборната интензивност, следва да забележим.
Щрих към мисленето на дейния градски човек, който се вълнува от ръководството на София прибавя и къса анкета на Радио България. Тя е измежду изявени наши съграждани, които със своята подготвеност и вътрешен глас биха могли да бъдат водачи на мнение в дните преди избора.
" Не мисля, че " всички са маскари “, както постоянно си споделяме в България. Напротив – считам, че има и по-свестни хора измежду политиците и хора с морал, които желаят да създадат нещо за страната си “ – споделя Димитър Кенаров, прочут публицист и публицист, гражданин на столицата. " Смятам, че по-важното и от политиката, е това какво ние вършим на локално равнище, в личния си двор, в общността, в която живеем. Това е притеснителното, че у нас липсва възприятие за общественост, за общо пространство и това съществува отдавна. Трябва да бъдем по-социални и да разберем, че в случай че ние желаеме да бъдем щастливи, то и хората към нас би трябвало да бъдат щастливи - това е методът, по който можем да успеем. По-слабите в едно общество постоянно би трябвало да бъдат подпомагани, а не пазарни механизми и потреблението да определят всяко наше деяние. Трябва да имаме по-социално, подкрепящо мислене и това неизбежно ще ни направи по-щастливи поради живота, който ще се усъвършенства за всеки от нас. Другото, което би трябвало да променим е отношението към личната ни работа. Малко сме мърлячи от време на време и това се усеща във всяка една сфера. Ако всеки от нас се отнася с малко повече обич и внимание към работата, която прави, тогава нещата ще вървят по-добре. “, споделя Кенаров.
" Китайците споделят, че е проклинание да живееш в забавно време. Аз от 30 години се занимавам със социология и мога да кажа, че живеем във време, в което посредством доста прекосяване през разнообразни разновидности се развиваме. Защото устойчивото развиване е цялост от такива неустойчивости “ - споделя Вяра Ганчева, социолог от Българска академия на науките и учител в СУ: " Навремето казвахме, че положителният претендент за кмет е човек с качества –местен, почтен и прочут. Да е локален към този момент не е толкоз значимо, тъй като и хората извън могат да дадат решения на проблемите за града, в който идват, само че е значимо да е почтен и прочут, защото одобрението, както ние социолозите твърдим, е функционалност и на известността. Хората, които ни ръководят би трябвало да са загрижени за общото богатство и какво повече да дадат, в сравнение с какво да вземат. Проблемът сега е, че имаме изсмукващ елит – в книгата си " Защо нациите се провалят? “ Дарон Аджемоглу дава отговор, че неуспехът е тъкмо поради изсмукващия хайлайф, този, който приватизира облагите и национализира загубите. Затова управниците, които би трябвало да търсим, би трябвало да са хора, които да способстват за обществото, а не за себе си. Това е правилото на устойчивото развиване - предмет, който преподавам в Софийския университет. т.е. от нас зависи да оказваме помощ на нашите деца да живеят по-добре. “
Според проф. Будин Михов, прочут с трудовете си в региона на химията и медицината, мястото на учения не е в политиката. Той споделя, че един същински академик не търси популярност, но от управниците зависи на отдадения на науката да се основават положителни условия за работа и доверие, тъй че науката да е с принос за обществото ни: " Иначе смяната би трябвало да пристигна от самия българин. Той би трябвало да има повече самочувствие и да знае, че всичко зависи от самия него, да не се оставя да го мамят и да престане да демонстрира доверчивост, каквато му е присъща. Българинът би трябвало да стане по-активен и самичък да стартира да взима значимите решения. Ако запретне ръкави и всеки от нас си гледа добре работата, то и страната ни ще успее. Тук може да станем прелестна страна, измежду водещите страни в Европа, а за какво не и в света. Имаме всичко, природата от нищо не ни е лишила, а имаме и доста надарени хора, които не би трябвало да бъдат потискани, а в противен случай - подпомагани. Не на последно място имаме антична и богата история, това също е мотив за горделивост, а и отговорност към ориста, бъдещето на страната и на народа ни. “
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ