След първия месец работа на новото редовно правителство на премиера

След първия месец работа на новото постоянно държавно управление на премиера Кирил Петков доверието в кабинета доближава 44.9% и е по-високо от недоверието (39%). Това се случва за пръв път от началото на първия мандат " Борисов " през 2009 година и демонстрира акумулиране на вяра за завършек на политическата рецесия.

Това демонстрират резултатите от социологическо изследване на " Галъп интернешънъл болкан ", извършено е измежду 805 пълнолетни българи сред 6-ти и 14-ти януари по метода " лице в лице ".

Оттам показват, че през последните години доверието в държавното управление се е запазвало на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета " Борисов 3 ", последван от повишаване на позитивните оценки за държавното управление по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.



" Опитът демонстрира, че развръзката на политически рецесии нормално носи утешение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и вяра. Общественото мнение ненапълно постоянно следва спечелилия. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото стартира по-детайлно да прави оценка работата на властта по съответните провокации. Тази детайлна оценка ще следим в идващите месеци ", показват от " Галъп ".

Увеличават се икономическите страхове

На фона на това, 86.4% от интервюираните през този месец, и близо 90% в предходното измерване преди три месеца, чакат цените на главните артикули да порастват. По данни на " Галъп " този индикатор за последно е достигал сходни равнища в края на 2012 година и началото на 2013 година Тогава, високата паника от цените мина в митинги, довели и до оставката на първото държавно управление на Борисов.



През отминалото десетилетие този индикатор нормално показваше стойности в полето сред 60 и 70%. Плавен растеж стартира със обстановката към ковид през 2020 година и продължи поради разразилите се през 2020 година митинги и политическата рецесия от 2021 година – които оказаха и отражение върху икономическите упования. Минимални в този момент оставят дяловете на тези, които чакат спад в цените или най-малко те да останат същите.

Начални позитивни сигнали за Народното събрание

В последните години доверието в Народното събрание се запазваше към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждението.

През януари 2022 година 31.9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56.9% показват съмнение. Останалите не могат да преценяват. Това е стесняване на " ножицата " сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока, въпреки и Народното събрание да резервира първото си място по отрицателни оценки.



" Това е типичният за старт на мандат " бонус " доверие, както и предстояща инерция от неотдавна отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и съществени запалянковци във връзка с доверието в Народното събрание. Тези бонуси доверие са всекидневно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица ", показват от " Галъп ".

Радев е с най-голям персонален рейтинг

Президентът Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с заявено доверие от 58.5% от българите и отрицание от 32.1%. Останалите не могат да преценяват. Така рейтингът на президента на прага на новия мандат е +26.4. Институцията е една от дребното в страната с позитивен рейтинг, наред с институции като армията, полицията и църквата.



Президентът е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната.

Останалите фигури с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нов министър председател и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с възходящо доверие) и Илияна Йотова.
" В идните месеци, с повишаване на известността на новите лица и с края на инерцията на публичното мнение към изборите, картината на персоналното доверие на другите фигури ще добие приключен тип и ще си коства да се прегледа в елементи ", показват от " Галъп ".

Казусът със Северна Македония

Помолени да изберат всред три варианти при започване на 2022 година, болшинство от 60.8% от интервюираните са на мнение, че страната ни би трябвало да поддържа участието на Северна Македония в Европейски Съюз, само че единствено при изискване, че най-близката ни съседка бързо извършва контракта, който има с България.

15.3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не би трябвало да поддържа Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, а 7.6% избират опцията България да поддържа Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16.3% не могат да дадат отговор.

Позицията по този въпрос е очевидно втвърдена спрямо края на 2020 година Тогава 6.1% от българите смятаха, че страната ни не би трябвало да поддържа Северна Македония за участие в Европейски Съюз при никакви условия. 51.1% бяха на мнение, че България би трябвало да поддържа Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, само че единствено откакто извърши изискванията по контракта сред двете страни бързо, а 8% смятаха, че би трябвало да подкрепим съседка ни за член на Европейски Съюз без никакви условия. Двойно по-голям (34.8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Сега, повече от година по-късно, колебаещите се в действителност са заели твърда позиция.

" Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков-Ковачевски. Изследването няма по какъв начин да улови техните резултати, тъй като приключи преди срещите в Скопие и София ", акцентират от " Галъп ".