В Канада не виждат гражданска война или диктатура в САЩ, но виждат нестабилност и се подготвят
След първата годишнина от протеста в Капитолия на Съединени американски щати на 6 януари 2021 година имаше доста полемики в медиите за това какво може да предвещават идващите няколко години за американската народна власт, като някои предсказват гражданска война или напредък на автокрацията. По-вероятно ще забележим утежняване на политическата невъзможност, възходящо политическо принуждение и страна, която е ще гледа към себе си и ще по-малко фокусирана върху прожектирането на въздействието си в чужбина. Това е бъдещето, което би трябвало да тревожи Канада, написа за National Post, Балкан Девлен, старши помощник в Института Макдоналд-Лорие, където управлява Трансатлантическата стратегия. Той също по този начин е професор по научни проучвания в NPSIA, Университета Карлтън и консултант за Good Judgment, основана в Ню Йорк компания за геополитически прогнози.
Нека да забележим за какво на хоризонта няма нито революция, нито американска тирания. Дебатът към гражданската война има два минуса. Първо, не е ясно какво имат поради хората, когато споделят, че Съединените щати са на ръба на революция, защото това може да значи всичко - от увеличение на ниско равнище на политическо принуждение (напр. насилствени конфликти сред съперничещи групи) до военни конфликти сред паравоенни формирования и сили за сигурност, лоялни към съперничещи си управляващи.
Второ, в тези предизвестия липсва чувство за вероятността от пораждане на сходни събития. Без да се знае какви вероятности са свързани с тези предизвестия, човек не може да реши какви запаси би трябвало да бъдат разпределени за подобен неочакван случай и доколко би трябвало да бъдат приоритизирани. В последна сметка тактиката е за приоритизиране измежду конкуриращите се ползи и съпоставянето на лимитирани запаси с тях.
Моите лични груби калкулации допускат не повече от няколко % възможност за гражданска война в Съединени американски щати (както кардинално наподобява едно такова събитие) през идващите три години. Съединени американски щати са претърпели една революция за 246 години (макар и с многочислени случаи на политически сътресения) и съвсем никоя страна с толкоз напреднала стопанска система като Съединените щати не е била потопена в революция. Високата степен на политическа поляризация в Съединени американски щати е малко евентуално да надвие тези исторически прецеденти.
През идващите три до пет години вероятността Съединени американски щати да изпаднат в автокрация или " нелиберална народна власт ", като Унгария на Виктор Орбан или Турция на Реджеп Тайип Ердоган, също е много ниска. И Орбан, и Ердоган им трябваше към десетилетие, с цел да консолидират властта си в страни с нежни демократични обичаи, слаби институции и мощно централизирани политически системи. И двамата в началото пристигнаха на власт със мощна социална поддръжка и без ясна обществена поляризация. За разлика от тях, Съединени американски щати са федерална система със мощно разделяне на управляващите, остаряла демократична традиция и понастоящем високи равнища на политическа и обществена поляризация.
Нека бъдем откровени тук: това, за което множеството хора се тревожат е някогашният президент Доналд Тръмп или фигура, сходна на Тръмп, която печели президентските избори през 2024 година и Тръмпистка републиканска партия, която получава и резервира контрола над двете камари на Конгреса. Но вероятността от такава поредност от събития към момента е дребна. Приемането на възможност 50/50 за всяко от трите събития да се случи ни дава възможност от 12,5% и трите да се случат и даже това няма да е задоволително, с цел да се трансформира Съединени американски щати в автокрация. Следователно действителната възможност е още по-ниска.
Ако няма нито революция, нито автокрация, какво можем да чакаме? САЩ минават през политическа рецесия, която се случва един път на потомство, която ще се задълбочава през идващите няколко години. Високите равнища на демографски и географски съсредоточена поляризация, съчетани с инспекциите и балансите на американската политическа система, значат, че сегашната политическа невъзможност и разтърсвания ще продължат неотслабващо. Това единствено ще докара до в допълнение отчаяние измежду мощно поляризираната общност.
Индивидите и групите ще стартират да виждат насилието като единствен метод да се прекъсне този циничен кръг. Вероятно ще забележим повишаване на насилието на ниско равнище в политическия набор, изключително против политици, локални чиновници и съдии, както и насилствени конфликти сред противоположни групи.
Резултатът е, че управлението на страната - без значение от партията на власт - евентуално ще бъде ориентирано във вътрешността, защото ще бъде погълнато от старания за гасене на вътрешни пожари. Съединени американски щати също ще бъдат все по-транзакционни във външната си политика, приемайки тясно дефиниран народен интерес.
Как Канада може да се приготви за такова бъдеще? Въпреки че Канада е лимитирана в способността си да промени посоката на Съединени американски щати, тя може да се възползва от някои ограничения, с цел да се приготви по-добре за този сюжет.
Първо, федералното държавно управление би трябвало да предприеме обстоен и приобщаващ обзор на външната политика, който излага ползите на Канада, по какъв начин би трябвало да ги приоритизираме и какви запаси би трябвало да бъдат разпределени, с цел да ги пазиме и насърчаваме.
Второ, имаме потребност от по-големи вложения в канадската защита, с цел да се оправим с провокациите пред сигурността в свят, в който Съединени американски щати са все вглъбени в себе си и отдалечени от своите съдружници. Необходими са постоянни отбранителни качества, с цел да се защитят главните ползи на Канада в региона на сигурността (без да се разчита прекалено на САЩ) и да се даде логичен принос към потребностите от сигурност на нашите съдружници.
Трето, Канада би трябвало да построи усъвършенствани и задълбочени многостранни и двустранни връзки със своите демократични съдружници и сътрудници по целия свят. Това освен ще обезпечи по-голямо въздействие в връзките със Съединени американски щати, само че и ще понижи несъразмерното ни разчитане на американците в отбраната и насърчаването на канадските ползи в чужбина.
И най-после, Канада би трябвало да предприеме самодеен и изпреварващ метод към връзките със Съединените щати. Канада би трябвало да разпознава основни въпроси и жизненоважни ползи във връзка с Съединени американски щати, да следи развиването на изпълнителната, законодателната и правосъдната власт и да поддържа работни връзки с политици от целия политически набор.
Макар че е малко евентуално да има революция или да се трансформира в тирания, отклоняването на САЩ е задоволително рисково и ние би трябвало да сме подготвени за това.
Нека да забележим за какво на хоризонта няма нито революция, нито американска тирания. Дебатът към гражданската война има два минуса. Първо, не е ясно какво имат поради хората, когато споделят, че Съединените щати са на ръба на революция, защото това може да значи всичко - от увеличение на ниско равнище на политическо принуждение (напр. насилствени конфликти сред съперничещи групи) до военни конфликти сред паравоенни формирования и сили за сигурност, лоялни към съперничещи си управляващи.
Второ, в тези предизвестия липсва чувство за вероятността от пораждане на сходни събития. Без да се знае какви вероятности са свързани с тези предизвестия, човек не може да реши какви запаси би трябвало да бъдат разпределени за подобен неочакван случай и доколко би трябвало да бъдат приоритизирани. В последна сметка тактиката е за приоритизиране измежду конкуриращите се ползи и съпоставянето на лимитирани запаси с тях.
Моите лични груби калкулации допускат не повече от няколко % възможност за гражданска война в Съединени американски щати (както кардинално наподобява едно такова събитие) през идващите три години. Съединени американски щати са претърпели една революция за 246 години (макар и с многочислени случаи на политически сътресения) и съвсем никоя страна с толкоз напреднала стопанска система като Съединените щати не е била потопена в революция. Високата степен на политическа поляризация в Съединени американски щати е малко евентуално да надвие тези исторически прецеденти.
През идващите три до пет години вероятността Съединени американски щати да изпаднат в автокрация или " нелиберална народна власт ", като Унгария на Виктор Орбан или Турция на Реджеп Тайип Ердоган, също е много ниска. И Орбан, и Ердоган им трябваше към десетилетие, с цел да консолидират властта си в страни с нежни демократични обичаи, слаби институции и мощно централизирани политически системи. И двамата в началото пристигнаха на власт със мощна социална поддръжка и без ясна обществена поляризация. За разлика от тях, Съединени американски щати са федерална система със мощно разделяне на управляващите, остаряла демократична традиция и понастоящем високи равнища на политическа и обществена поляризация.
Нека бъдем откровени тук: това, за което множеството хора се тревожат е някогашният президент Доналд Тръмп или фигура, сходна на Тръмп, която печели президентските избори през 2024 година и Тръмпистка републиканска партия, която получава и резервира контрола над двете камари на Конгреса. Но вероятността от такава поредност от събития към момента е дребна. Приемането на възможност 50/50 за всяко от трите събития да се случи ни дава възможност от 12,5% и трите да се случат и даже това няма да е задоволително, с цел да се трансформира Съединени американски щати в автокрация. Следователно действителната възможност е още по-ниска.
Ако няма нито революция, нито автокрация, какво можем да чакаме? САЩ минават през политическа рецесия, която се случва един път на потомство, която ще се задълбочава през идващите няколко години. Високите равнища на демографски и географски съсредоточена поляризация, съчетани с инспекциите и балансите на американската политическа система, значат, че сегашната политическа невъзможност и разтърсвания ще продължат неотслабващо. Това единствено ще докара до в допълнение отчаяние измежду мощно поляризираната общност.
Индивидите и групите ще стартират да виждат насилието като единствен метод да се прекъсне този циничен кръг. Вероятно ще забележим повишаване на насилието на ниско равнище в политическия набор, изключително против политици, локални чиновници и съдии, както и насилствени конфликти сред противоположни групи.
Резултатът е, че управлението на страната - без значение от партията на власт - евентуално ще бъде ориентирано във вътрешността, защото ще бъде погълнато от старания за гасене на вътрешни пожари. Съединени американски щати също ще бъдат все по-транзакционни във външната си политика, приемайки тясно дефиниран народен интерес.
Как Канада може да се приготви за такова бъдеще? Въпреки че Канада е лимитирана в способността си да промени посоката на Съединени американски щати, тя може да се възползва от някои ограничения, с цел да се приготви по-добре за този сюжет.
Първо, федералното държавно управление би трябвало да предприеме обстоен и приобщаващ обзор на външната политика, който излага ползите на Канада, по какъв начин би трябвало да ги приоритизираме и какви запаси би трябвало да бъдат разпределени, с цел да ги пазиме и насърчаваме.
Второ, имаме потребност от по-големи вложения в канадската защита, с цел да се оправим с провокациите пред сигурността в свят, в който Съединени американски щати са все вглъбени в себе си и отдалечени от своите съдружници. Необходими са постоянни отбранителни качества, с цел да се защитят главните ползи на Канада в региона на сигурността (без да се разчита прекалено на САЩ) и да се даде логичен принос към потребностите от сигурност на нашите съдружници.
Трето, Канада би трябвало да построи усъвършенствани и задълбочени многостранни и двустранни връзки със своите демократични съдружници и сътрудници по целия свят. Това освен ще обезпечи по-голямо въздействие в връзките със Съединени американски щати, само че и ще понижи несъразмерното ни разчитане на американците в отбраната и насърчаването на канадските ползи в чужбина.
И най-после, Канада би трябвало да предприеме самодеен и изпреварващ метод към връзките със Съединените щати. Канада би трябвало да разпознава основни въпроси и жизненоважни ползи във връзка с Съединени американски щати, да следи развиването на изпълнителната, законодателната и правосъдната власт и да поддържа работни връзки с политици от целия политически набор.
Макар че е малко евентуално да има революция или да се трансформира в тирания, отклоняването на САЩ е задоволително рисково и ние би трябвало да сме подготвени за това.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ