След парламентарните избори от 4 април усилено започна да се

След парламентарните избори от 4 април интензивно стартира да се приказва за въвеждането на мажоритарна изборна система в България. За класираната на второ място на изборите партия, това даже е първото изискване за сформиране на парламентарно болшинство. Мажоритарна система в два тура съществува във Франция още от края на 50-те години на предишния век, въведена от завърналия се с гръм и тропот в политиката военачалник Де Гол. Как работи френската мажоритарна система? В обобщение, Франция е разграничена на 577 мажоритарни региона и във всеки един от тях има претенденти, партийни или самостоятелни. На първия тур всеки гласоподава за своя претендент. На втория тур се класират първите двама класирани претенденти, а от време на време и третият, в случай че е взел над 12.5%. Нека в този момент си напомним резултатите от първия тур от последните парламентарни избори във Франция (2017г): РЕМ (либерали, Макрон) - 28% Републиканци (традиционна десница) -16% Национален Фронт (националисти, Льо Пен)-13% ФИ (комунисти, последна левица) - 11% ПС (социалисти) - 7% Зелени - 4% МоДем (център) - 4% Ако изборната система на Франция беше пропорционална, като нашата, партията на Макрон щеше да получи някъде към 160 депутатски места от общо 577 във френския парламент. Много надалеч от 289-те, нужни за парламентарно болшинство. За Макрон (и не само), обединения с крайната десница (Льопен) и крайната левица не можеха да бъдат вероятни даже на доктрина. Евентуалната коалиция с класираните втори - десните Републиканци, би могла да обезпечи още 90 депутати, отново незадоволителни за болшинство. Коалиция в посока център-наляво, със социалистите (40), зелените (23) и либералите (23), също е надалеч от нужното болшинство за образуване на държавно управление. Е, за наслада на Макрон, Франция няма нашата пропорционална система, а мажоритарна на два тура, и тези съдружни главоблъсканици не са стояли на дневен ред. След втория тур партията на Макрон получава постоянното към този момент болшинство от цели 361 депутати и към този момент няма потребност от обединения с който и да било. Вторите, десните Републиканци имат 126 депутати, а Националният Фронт на Льопен, единствено 8 депутати, макар 13-те % дали своят вот за тях французи на първия тур. Какви са изводите? 1.Френската мажоритарна изборна система фаворизира извънредно огромните и съвсем убива дребните партии. 2.Качеството на претендентите не е от огромно значение, гласоподавателите отново си гласоподават за партии или за водачи като Макрон. Независимите претенденти нямат никакъв късмет. 3.Мажоритарната система отстранява нуждата от обединения и дава мощни и постоянни еднопартийни държавни управления. 4.Мажоритарната система мощно изкривява политическата представителност в Народното събрание. 5.Мажоритарната система принуждава партиите да се договарят между тях преди вторите турове чий претендент вероятно да поддържат. Силни и постоянни, постоянно еднопартийни държавни управления на цената на ниска и мощно изкривена политическа представителност в обществото. Това е френската мажоритарна система. Каква ще е българската, следва да видим…, само че да не се окаже deja vu. /БГНЕС Анализ на Информационна агенция