След парламентарните избори догодина Австрия ще се откаже от ветото

След парламентарните избори следващата година Австрия ще се откаже от ветото за Шенген. Така австрийският политолог проф. Райнхард Хайниш разяснява вътрешнополитическата причина за блокадата на национал-консервативното държавно управление във Виена.

" Това, което по-скоро може да принуди държавното управление да се откаже от блокадата, са ползите на австрийския бизнес. По време на парламентарното разискване се разбра, че австрийските компании търпят загуби от това, че България и Румъния са отвън Шенген. Управляващата Народна партия не е просто консервативна партия, която се занимава с крайната десница. Тя е естествената партия и бранител на ползите на бизнеса. А бизнесът към този момент осъзнава, че ветото към този момент пречи на икономическите връзки с България и Румъния ", споделя австрийският политолог проф. Райнхард Хайниш.

Интервю с политолога проф. Райнхард Хайниш от университета в Инсбрук пред .

" Разширяването на Шенген няма никакъв смисъл ", отсече австрийският вътрешен министър Герхард Карнер в коментар на апела на ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен България и Румъния да бъдат неотложно признати в зоната без граничен надзор. Борбата против незаконната миграция и каналджийството да се трансфорат в съществена политика на Брюксел, изиска в отговор Австрия. Какво пречи на държавното управление във Виена да се откаже от наложеното несъгласие?

В Австрия ръководи двупартийно държавно управление и водещата партия - " Народната партия ", е мощно разтревожена от спадащото доверие на гласоподавателите. Следващата година предстоят парламентарни избори и консерваторите са обезпокоени дали ще съумеят да запазят властта. Затова считат, че като показват твърда позиция против мигрантите ще си върнат доверието на гласоподавателите. Така че всяко даже споменаване, че някъде в Европа ще бъдат отворени границите за " Народната партия " сега е изцяло недопустимо.

Темата има мощно алегорично значение у нас и в тази ситуация от това страдат България и Румъния. На тяхно място можеше да бъде която и да е друга страна, тъй като в действителност става дума единствено за символика.

Доказа го парламентарната полемика във Виена по отношение на приемането на България и Румъния в Шенген - всички парламентарно показани партии като се изключи ръководещите консерватори и крайната десница поддържаха разширението. А за какво консерваторите са обезпокоени? Защото крайнодясната " Партия на свободата ", по-малкият сътрудник в обединението, от дълго време води в социологическите анкети с рейтинг над 30 %. И би била безапелационен победител, в случай че изборите бяха тази неделя.

Миграцията е главната тематика на крайнодясната " Партия на свободата ". И е тематика, с която в Австрия се печелят, само че и се губят избори. Защо тогава консерваторите на канцлера Карл Нехамер се пробват да изземат тази тематика от популистите, откакто гласоподавателите могат да предпочетат да гласоподават за оригинала, а не за имитатора, проф. Хайниш?

Така е, за това предизвестяват политолозите. Но имам възприятието, че в политическите централи не се вслушват изключително в нашето мнение. Говоря от персонален опит. Партийните водачи са изкушени да се вслушват по-скоро в своите твърди ядра, а там твърдата позиция по тематиката миграция провокира бурна поддръжка.

Нека кажа по този начин - за консервативната " Народна партия " ветото против разширението на Шенген е подарък за предизборната им акция. За България и Румъния обаче оставането отвън шенгенската зона е обвързвано с стопански загуби. Не толкоз за Австрия обаче. Да не приказваме, че освен Австрия блокира България и Румъния. Нидерландия също.

Нещо повече - въпреки и по-предпазливо, консерваторите в прилежаща Германия също експлоатират тематиката, макар че публично Берлин поддържа приемането на България и Румъния в Шенген. Но по този начин или другояче, в Европа следим развой на преосмисляне на отношението ни към миграционния напън и от ден на ден страни упорстват за по-строга защита на външните граници. Така че Австрия в действителност оказва напън върху останалите страни-членки на Европейски Съюз за по-рестриктивна миграционна политика.

Австрия обмисля въвеждането на граничен надзор с Италия, въпреки и двете страни да са част от Шенген, зоната за свободно придвижване в Европейски Съюз. И въобще, държавното управление на Карл Нехамер аргументира ветото си против България и Румъния с миграционния напън. Къде е пресечната точка сред двете тематики Шенген и миграция?

Ако се опитваме в мненията си да се уповаваме на обстоятелствата и на разсъдъка, евентуално в никакъв случай няма да разберем логиката на нашето държавно управление. Кабинетът просто инструментализира настроенията в Австрия, а те в преобладаващата си част са изрично против имигрантите и за ограничение на бежанския поток. И ръководещите обслужват тези австрийски гласоподаватели като трансферират виновността за настоящето положение на Европейски Съюз.

Дори и да представим съответни числа и данни, които да оборят логиката на държавното управление, нямам доверие, че това би помогнало изключително. Граничната организация " Фронтекс " неведнъж е излизала с данни, които демонстрират, че главните направления на каналджиите към Европа не минават през България и Румъния.

Когато един ден минат изборите, ветото ще падне, без на вашата граница нещо значително да се е трансформирало. Просто става дума за политическа символика в едни доста популистки времена.

Австрийският канцлер Карл Нехамер изяснява ветото на неговото държавно управление с това, че системата Шенген не работи и че разширение ще има едвам когато проработи защитата на външната граница. Какво схваща Нехамер под " проработи "?

Не съм срещал никакво аргументирано пояснение на канцлера, какво тъкмо има поради и по какво един ден ще можем да установим, че защитата на външната граница работи. Тази тематика просто е една политическа дъвка, която демонстрира политическото равнище на това държавно управление, което в решението си за налагане на несъгласие не стъпва на никакви обстоятелства.

Пред австрийския вестник " Der Standard " румънският министър председател Марчел Чолаку съобщи, че Букурещ ще съди Австрия в Съда на Европейски Съюз за обезщетение, в случай че Виена резервира ветото си. Какво би произлезло от една такава тъжба, проф. Хайниш?

О, държавното управление на Нехамер би било доста щастливо, в случай че румънците фактически внесат тъжба! Тогава ще могат да кажат: " Ето, виждате ли, всички неприятни са против Австрия, както ви споделяме, и ние самоуверено се борим с европейските елити! ". В идната предизборна акция това би им свършило доста добра работа.

А пък в случай че се стигне до присъда в Съда на Европейски Съюз, тогава държавното управление ще каже: " Ето, виждате, ние се опитахме, само че ни принуждават със правосъдно решение да се откажем от нашите ползи ". Така че жалбата на Румъния единствено ще помогне на Нехамер.

Това, което по-скоро може да принуди държавното управление да се откаже от блокадата, са ползите на австрийския бизнес. По време на парламентарното разискване се разбра, че австрийските компании търпят загуби от това, че България и Румъния са отвън Шенген. Управляващата " Народна партия " не е просто консервативна партия, която се заиграва с крайната десница. Тя е естествената партия и бранител на ползите на бизнеса. А бизнесът към този момент осъзнава, че ветото пречи на развиването на икономическите връзки с България и Румъния.

Нещо повече - към този момент ясно се разграничават групи в " Народната партия ", които са на противоположното мнение по въпроса. Затова считам, че това може да се трансформира в коз за София и Букурещ, само че и за Брюксел, с цел да окажат напън върху държавното управление. За " Народната партия " би било мъчително да загуби доверието на бизнеса.

И още една реакция на австрийското несъгласие бих желала да Ви помоля да коментирате - концепцията Румъния, България и Гърция да отстранен границите между тях, да основат един тип " мини Шенген ", точно тъй като трите страни търпят стопански загуби от решението на Виена и Хага.

Мисля, че тук става дума за един по-дългосрочен развой. Специално в Австрия политиката ще се промени незабавно след парламентарните избори следващата година напролет или есента. Ако обаче крайната десница завоюва вота, тогава по този начин или другояче всичко в Австрия, пък и освен, ще се промени.

При сюжет, в който Съдът на Европейски Съюз се намеси на страната на България и Румъния и Австрия апелира, тази сага ще се проточи. Пък и да не забравяме, че предстоят избори и за Европейски парламент, тъй че в случай че крайната десница завоюва по-голяма поддръжка в съпоставяне със настоящето систематизиране на силите, и в случай че австрийската " Народна партия " заеме още по-десни позиции, тогава евентуално казусът ще се задълбочи.

Тогава евентуално в друга страна от Евросъюза ще предстоят избори и всичко ще стартира отначало…

Така е, само че най-малко настоящите лица в Австрия няма да са същите. Австрия сега в действителност има доста особена коалиция.

Австрия е доста изолирана в Европа. Австрия внезапно си стана доста близка със Сърбия. Същото може да се каже и за Унгария, която неотдавна пусна от пандиза наказани каналджии. Това може би изяснява, за какво на анализаторите им е толкоз мъчно да приказват с обстоятелства и да обяснят държанието на кабинета. Анализът ни може да е единствено политически с взор върху социологията.

Нека допълня, че миграцията е доста сензитивна тематика, въпреки и надалеч не във всички 27 страни-членки. Посещението на Урсула фон дер Лайен в Лампедуза е доста показателно. Трябва ни общо работещо решение на казуса. Демократичното решение постоянно се основава на поддръжката на гласоподавателите. Не можеш да вървиш против тяхната воля.