На Острова: След коронавируса училищата не трябва да се върнат към нормалното
След пандемията от ковид учебните заведения не би трябвало да се върнат към " естественото ". Нова епоха настава. Тя би трябвало да даде тежест на учителите, преосмисляйки функционалностите им, и да постави завършек на тиранията на тестванията и безмилостната конкуренция за местата на Лигата (бел.ред. - най-хубавите университети в света). Така стартира анализът на Ниам Суини - преподавател по здравни и обществени грижи и криминология в Cambridge Sixth Form College, оповестен от The Guardian. (Примерите в текста на създателя са от британската просветителна система.) Actualno.com ви показва коментарът на преподавателя.
През последните седмици, шефовете на учебни заведения и колежи не помниха за всички задръжки и условности. Въпреки 10-годишно действително редуциране на финансирането и продължаващите опасения от съкращения, просветителната специалност се изправи пред предизвикването Covid-19 и я посрещна почтено.
От детските учебни заведения до колежите за в допълнение обучение сътрудниците са се укрепили в своите общности, грижейки се за децата на основни служащи и тези, изложени на риск от заразяване, като в същото време стават дистрибутори на храни и снабдители на съществени обществени услуги.
Стотици хиляди учители и спомагателен личен състав са заети у дома, пробвайки се да обезпечат система за поддръжка на родителите и да се придържат оптимално покрай познатата рутина за деца и младежи. Мнозина приготвят тези, които в Англия ще държат изпити за GCSE и A-нива, или водят онлайн образователни курсове и оказват помощ за курсови работи за студенти.
Решенията и поддръжката от Министерството на образованието обаче са мудни, по-скоро като реакция. За тях пресата научава преди експертите - не били кооперативни, не сътрудничели. А сега точно ръководители на учебни заведения и колежи, локални управляващи и профсъюзи са запълнили празното пространство, освободено от централната власт.
Едно е ясно, когато това завърши, обществото ще бъде радикално променено. Децата и техните фамилии, учебните и колежните общности ще се нуждаят от забележителна поддръжка за справяне със болести и тежки загуби, измененията в заетостта и вкъщи.
Никой възрастен или дете няма да бъде пожален от последствията от пандемията. Когато излезем от обществената отдалеченост и изолираност, децата и младежите и техните фамилии ще се нуждаят от помощ за ръководство на психологичното здраве, самочувствието, другарството и връзките по сред си.
Образованието също би трябвало да се промени. Не можем просто да се върнем към статуквото. Една трета от учителите интензивно мислят да изоставен специалността в идващите пет години - има рецесия за набиране на учители. Ролята на работещите в образованието е сведена до най-малко, а тези, учащи деца със специфични потребности, получават обидно ниски заплати, които не отразяват тяхното значение за общността.
Отмяната на тестванията на SAT и обществените изпити беше вярното решение (бел.ред. - във Англия тази година няма да има такива). Тази рецесия ще бъде наранена освен от завършващите възпитаници 2019/20г. Образованието, физическото и психическото здраве нацяло едно потомство са застрашени. Децата на NHS и други основни служащи ще видят родителите си изтощени и изложени на най-големия риск за здравето в последните 100 години.
Когато се върнем на учебно заведение, всичко ще бъде друго - и би трябвало да е друго. Трябва да си зададем главния въпрос: каква е задачата на образованието?
Когато пристигна моментът, ние, експертите, специалистите, би трябвало да стартираме да формулираме отговора. Трябва да сме подготвени да влезем в новата действителност на просветителната система, която цени професионалната преценка на учителите.
Не можем да продължим да имаме система, в която близо 3000 деца със специфични просветителни потребности и увреждания да нямат непрекъснато място в учебно заведение. Не можем да продължим да имаме изпитна система, която оставя една трета от учениците, обозначени като неуспели.
Използването на образованието за идеологически и политически пинг-понг, при който се провалят на най-уязвимите, би трябвало да завърши. Не можем да продължим с токсичната изпитна система, която се основава на военно образование в класове; остарялата образователна стратегия, определена от този, който се случи да ръководи образованието в момента; и и изпитна система, която е виновна за трагичното повишение на психологичните болести при децата и юношите - поради напрежението, паниките и напрежението.
Трябва да спрем тестванията, които като колело за хамстери, претрупват и прегряват душeвността на децата. Не можем да продължим да позволяваме на 16-годишните да държат 33 часа GCSE изпити, когато образованието и образованието в страната не престават до 18 и повече години.
Трябва да спрем да одобряваме A-нива като " златен стандарт ", единствено тъй като те са били такива от дълго време. Нашата просветителна система би трябвало да признава достиженията на всички и не би трябвало да продължава да сочи с пръст тези, които поемат по пътя на професионалното обучение като по-малко почтени или по-малко скъпи.
Трябва да спрем просветителния " пазар " и празното разиграване, да прекратим практикуването на учебни заведения, които се състезават между тях за възпитаници, резултати и места в Лигата.
Не можем и няма да продължим да бъдем тероризирани от Офстед, надмощна система за отчетност, която приключва кариерата на учебните ръководители и учители, обезкуражава професионалното съдействие, подтиква равнищата на стрес и вреди на тези, които работят в най-бедните региони.
Тази пандемия ще навреди на тези, които са изложени на максимален риск : хората с несигурна претовареност, тези в квартири чартърен и всички, които единствено преди седмици държавното управление определяше като неквалифицирани - главно служащи в учебните заведения, магазините, сферата на услугите, обществените грижи, доставките, полицията, военните, здравните и медицински служащи.
Ако в този момент не признаем жизненоважното значение на приобщаващата просветителна система и позитивното влияние, което тя може да окаже върху развиването на по-справедливо общество, тогава, притеснявам се, в никакъв случай няма да го създадем. Трябва да използваме обстановката, в която сме изправени в този момент, с цел да прекратим бедността и неравенствата в образованието на децата и на обществото.
През последните седмици, шефовете на учебни заведения и колежи не помниха за всички задръжки и условности. Въпреки 10-годишно действително редуциране на финансирането и продължаващите опасения от съкращения, просветителната специалност се изправи пред предизвикването Covid-19 и я посрещна почтено.
От детските учебни заведения до колежите за в допълнение обучение сътрудниците са се укрепили в своите общности, грижейки се за децата на основни служащи и тези, изложени на риск от заразяване, като в същото време стават дистрибутори на храни и снабдители на съществени обществени услуги.
Стотици хиляди учители и спомагателен личен състав са заети у дома, пробвайки се да обезпечат система за поддръжка на родителите и да се придържат оптимално покрай познатата рутина за деца и младежи. Мнозина приготвят тези, които в Англия ще държат изпити за GCSE и A-нива, или водят онлайн образователни курсове и оказват помощ за курсови работи за студенти.
Решенията и поддръжката от Министерството на образованието обаче са мудни, по-скоро като реакция. За тях пресата научава преди експертите - не били кооперативни, не сътрудничели. А сега точно ръководители на учебни заведения и колежи, локални управляващи и профсъюзи са запълнили празното пространство, освободено от централната власт.
Едно е ясно, когато това завърши, обществото ще бъде радикално променено. Децата и техните фамилии, учебните и колежните общности ще се нуждаят от забележителна поддръжка за справяне със болести и тежки загуби, измененията в заетостта и вкъщи.
Никой възрастен или дете няма да бъде пожален от последствията от пандемията. Когато излезем от обществената отдалеченост и изолираност, децата и младежите и техните фамилии ще се нуждаят от помощ за ръководство на психологичното здраве, самочувствието, другарството и връзките по сред си.
Образованието също би трябвало да се промени. Не можем просто да се върнем към статуквото. Една трета от учителите интензивно мислят да изоставен специалността в идващите пет години - има рецесия за набиране на учители. Ролята на работещите в образованието е сведена до най-малко, а тези, учащи деца със специфични потребности, получават обидно ниски заплати, които не отразяват тяхното значение за общността.
Отмяната на тестванията на SAT и обществените изпити беше вярното решение (бел.ред. - във Англия тази година няма да има такива). Тази рецесия ще бъде наранена освен от завършващите възпитаници 2019/20г. Образованието, физическото и психическото здраве нацяло едно потомство са застрашени. Децата на NHS и други основни служащи ще видят родителите си изтощени и изложени на най-големия риск за здравето в последните 100 години.
Когато се върнем на учебно заведение, всичко ще бъде друго - и би трябвало да е друго. Трябва да си зададем главния въпрос: каква е задачата на образованието?
Когато пристигна моментът, ние, експертите, специалистите, би трябвало да стартираме да формулираме отговора. Трябва да сме подготвени да влезем в новата действителност на просветителната система, която цени професионалната преценка на учителите.
Не можем да продължим да имаме система, в която близо 3000 деца със специфични просветителни потребности и увреждания да нямат непрекъснато място в учебно заведение. Не можем да продължим да имаме изпитна система, която оставя една трета от учениците, обозначени като неуспели.
Използването на образованието за идеологически и политически пинг-понг, при който се провалят на най-уязвимите, би трябвало да завърши. Не можем да продължим с токсичната изпитна система, която се основава на военно образование в класове; остарялата образователна стратегия, определена от този, който се случи да ръководи образованието в момента; и и изпитна система, която е виновна за трагичното повишение на психологичните болести при децата и юношите - поради напрежението, паниките и напрежението.
Трябва да спрем тестванията, които като колело за хамстери, претрупват и прегряват душeвността на децата. Не можем да продължим да позволяваме на 16-годишните да държат 33 часа GCSE изпити, когато образованието и образованието в страната не престават до 18 и повече години.
Трябва да спрем да одобряваме A-нива като " златен стандарт ", единствено тъй като те са били такива от дълго време. Нашата просветителна система би трябвало да признава достиженията на всички и не би трябвало да продължава да сочи с пръст тези, които поемат по пътя на професионалното обучение като по-малко почтени или по-малко скъпи.
Трябва да спрем просветителния " пазар " и празното разиграване, да прекратим практикуването на учебни заведения, които се състезават между тях за възпитаници, резултати и места в Лигата.
Не можем и няма да продължим да бъдем тероризирани от Офстед, надмощна система за отчетност, която приключва кариерата на учебните ръководители и учители, обезкуражава професионалното съдействие, подтиква равнищата на стрес и вреди на тези, които работят в най-бедните региони.
Тази пандемия ще навреди на тези, които са изложени на максимален риск : хората с несигурна претовареност, тези в квартири чартърен и всички, които единствено преди седмици държавното управление определяше като неквалифицирани - главно служащи в учебните заведения, магазините, сферата на услугите, обществените грижи, доставките, полицията, военните, здравните и медицински служащи.
Ако в този момент не признаем жизненоважното значение на приобщаващата просветителна система и позитивното влияние, което тя може да окаже върху развиването на по-справедливо общество, тогава, притеснявам се, в никакъв случай няма да го създадем. Трябва да използваме обстановката, в която сме изправени в този момент, с цел да прекратим бедността и неравенствата в образованието на децата и на обществото.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ