След падането на последната българска крепост Сермон през 1021 г.

След рухването на последната българска цитадела Сермон през 1021 година и цялостното послушание на страната от Византия, българският народ е изправен пред тежки промени .

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин византийският император Василий II Българоубиец употребява неповторима тактика за надзор, предоставяйки привилегии на българската аристокрация и духовенство, което му разрешава да поддържа непоклатимост и в това време да асимилира завоюваните територии. Тази политика обаче не съумява изцяло да задуши българския дух – при започване на 11-ти век първите български въстания стартират, с вярата за избавление и възобновяване на българската държавност.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ След като пада и последната българска цитадела Сермон през 1021 година, Василий ІІ Българоубиец разграбва цялата Струмска област, оставя гарнизони в новозавзетите територии и се завръща в Константинопол, където е посрещнат тържествено. Цариградското население, отпред с патриарха и други висши служители, го чака пред златните порти на града. На Василий ІІ е препоръчан бял кон, с който да поведе шествието. След него, оковани във вериги, вървели кралица Мария, патриарх Давид, воеводата Богдан и всички пленени български служители. Шествието стопира пред църквата Св. София, където е изслушан церемониален химн, а Императорът-победител афишира заличаването на българското царство.

Василий ІІ се потвърждава освен като пълководец, само че и като посланик. Той вижда, че с цел да може да държи в послушание българския народ, би трябвало да притегли към себе си аристокрацията и духовенството. Още в предварителните си проекти за похода против България, той е залагал основно на измяната от видните боляри и църковни чиновници. След окончателното завладяване, на всички, които са му помогнали да подчини България, са раздадени специфични граматери в които са изброени привилегиите на всеки и правата му съгласно заслугите. Неучаствалите в заприказва на процедура резервират своята самостоятелност като заемат местата на овластените от императора. Така на процедура, от българския трон, е заменен единствено президентът – царя.

За това и в самото начало ситуацията на българския народ остава съвсем без смяна. Данъците се резервират, както и заплащанията се правят в натура. Населението си остава закрепостено към земите със същите боляри и духовници.

Василий ІІ в политическо отношение резервира българските земи като една васална за него страна, отпред на която слага властник, който носи купата „ Дукс на България ” със седалище гр. Охрид, което след известно време се реалокира в град Скопие, а по късно в гр. Средец /София/. Дуксът е в послушание само на императора и има власт над девет тематики /окръзи/. В църковно отношение купата „ Охридски български патриарх ”, е сменена с „ Охридски български архиепископ ”, само че заемана по закон от българин. За пръв охридски архиепископ е назначен дебърският духовник Йоан.

Под властта му влизат тридесет български епископства, т.е. включени са всички от времето на българските царе Петър и Самуил с изключение градовете към Солун, Сяр, както и южнотракийските земи и Родопската област. Без смяна остава и изплащането на църковния налог каноникон. Органите на нововъведената византийска администрация се задължават да оказват респект и смирение на българския архиепископ и да не пречат при осъществяването на църковните и манастирски действия. От това пък виждаме, че и в региона на религиозния живот също няма основни промени.

Точно тази политика дава опция на Василий ІІ да привърже крепко българските земи към Византия. По този метод територията на България се трансформира в периферна на империята, разграничена на военноадминистративни тематики според тяхната организация. Земите сред Дунав и Стара планина са включени в тематиката Паристрион /Подунавие/ с първичен център Велики Преслав, а по-късно – Дръстър. Югозападните български лимити /дн. Македония/ са включени в тематика България, с първичен център Скопие по-късно Средец.

Северозападните поддунавски области /Белградската, Браничевска и Сремска/ са обособени като независима единица, наречена Тема на придунавските градове, със средище Срем. Земите на север от Дунавската делта образуват тематика Западно междуречие. Териториите на юг от Стара планина са включени във към този момент съществуващите византийски тематики Македония, Тракия, Стримон, Солун и други Българското Черноморие и Родопската са обособени в следствие като обособени тематики единици с разнообразни наименования.

След гибелта на Василий ІІ през 1025 година ситуацията на българският народ радикално се трансформира. Наследилият го Константин VIII стяга обръча към България.

Българският архиепископ в Охрид е сменен с гръцки, изменени са и пълномощията на българските боляри и духовници. Новата политика на Византия поставя завършек на държавната ни самостоятелност. Византийците стартират да постановат своята военноадминистративна система, последователно изземват от българското духовенство ръководството и езика на изповедание на българската черква, променят данъчната система и постановат своето законодателство. Представителите на българската аристокрация са унищожавани, или са приобщавани към византийския патрициат, само че най-силно страда елементарният народ от новите, непоносими налози.

Българската словесност и паметниците на материалната просвета са подложени на заличаване. Самостоятелната българска патриаршия е намалена в автокефална Охридска архиепископия, чието ръководство минава в ръцете на византийското духовенство. То заема висшите и даже някои от нисшите църковни длъжности. Богослужението стартира да се прави на гръцки език.

Новите византийски архиереи както по дух, по този начин и по език остават вечно непознати на духовните потребности на българите. Богослужебният български език се употребява най-вече в църквите на по-малките селища, за това и единствено те се посещават.

Всичко това демонстрира, че е планувана асимилация на българското общество. Българският народ мъчно се приспособява към икономическите нововъведения. Промяната на главните натурални налози в стоково-парични е страшна за българите, тъй като византийското стопанство е по-напреднало в посока на стоково-паричното стопанство. В България то има най-вече натурално-разменен темперамент. Във Византия са публикувани паричните заплащания, а българите не разполагат с пари.

Византийската данъчна система постанова на българите и два нови налога: синон и прония. Синонът е налог, обвързван с издръжката на войската, при настаняването и в обещано населено място. Съгласно този налог, локалното население се задължава да устоя бойците. Разквартируването на една военна част може да разори изцяло селяните, тъй като тя изземва питателните ресурси и материални придобивки. Пронията в някаква степен пази някогашните български боляри като им дава опция да станат пронияри – събирачи на налози в дадена област, като най-често това са някогашните им имения.

Въоръжените опити за освобождение на народа в поробените български земи стартират още в първите години от византийското господство.

В края на 1018 година в Солун, двама български боляри вършат първия опит за въстание. За задачата владетелят на крепостта Белиград, /дн. Берат в Южна Албания/, боляринът Елемаг дружно със своето управление, идва в лагера на Василий ІІ, облечен в рабски облекла. В подмяна на своето смирение Елемаг е почетен с купата патриций и правото да живее в Солун. След като се открива в Солун и се среща с някогашния държател на крепостта Ракова- воеводата Гавра, имащ същата орис, стартират да вършат проекти за възобновяване на българската държавност в покорените земи. Планът им планува в началото да овладеят Солун и да го трансфорат в център на освободителното придвижване.

Още при започване на 1919 година съзаклятието е разкрито. Гавра потегля да бяга към своите досегашни владения, само че е хванат и ослепен. Елемаг е хванат и хвърлен в пандиза. Срещу него е проведен правосъден развой, на който отхвърля всички обвинявания и византийците възвръщат предходния му статут. В следствие за вярна работа е повдигнат в сан магистър и е назначен за катепан на региона Тарон /дн. източна Турция/. “

Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

Българската история с Румен Петков: Въстанието на Константин Бодин – българският протест за независимост през 1072 година