Четири милиона от чужбина чакат български паспорти
След Освобождението през 1878 година преброяването сочи, че в България живеят единствено 1,7 милиона българи християни.
Тези дни получих от Симеон Дянков информация от Световната банка, в която беше разказано демографското положение на планетата Земя. Според този документ ние сме на шесто място по разлика сред раждаемост и смъртност. Иначе казано – 110 000 българи умират годишно, а се раждат 60 хиляди.
Оказа се, че водещи международни сили водят в тази отрицателна ранглиста – преди всичко е Германия, след нея Япония, а трета – Италия. При германците обстановката е следната – годишно там се раждат 625 хиляди души, а умират 890 000. Как по този начин в тази страна, която има най-прекрасната обществена система в света, няма раждаемост? Очевидно е, че те не вземат решение своя демографски проблем с повишение на детски надбавки или всевъзможни други услуги и привилегии за фамилиите.
Учените от дълго време са го споделили: хората раждат деца или с цел да се възпроизведат и едно-две деца са задоволителни, или за работна мощ. Голямата раждаемост в България е реалност до 1946 година. Причината – тогава има нужда от работна ръка в земеделското стопанство, в което са били към 80 на 100 от популацията.
Ще можем ли да решим по някакъв метод нещата през днешния ден? За да отговорим на този въпрос дано да забележим какво направиха германците, а по този начин също Румъния и Унгария, които бяха на нашето състояние единствено допреди 4-5 години. Без да отслабват вниманието от обществената система, осигуряваща придобивки и бонуси за фамилиите с 2-3 и повече деца, те прозорливо и мъдро дадоха поданство на лица по опция от диаспората или на такива от същата цивилизационна група. Германците, да вземем за пример, имат голяма диаспора – още от времето на Екатерина II в Поволжието в Русия живеят два милиона техни, а други 900 000 са в Казахстан. Германци има още в Трансилвания в Румъния и на още няколко места в Европа. Точно тези хора Германия стартира да си ги изтегля през годините като им даваше поданство. Същото започнаха да вършат румънците и унгарците. Като образец ще загатна, че единствено през предходната година румънците са дали 650 хиляди поданства на хора от Молдова, която е румънската Македония, и от Украйна. Унгарците не останаха по-назад като дадоха паспорти на всички 150 000 души техни сънародници, живеещи в Украйна, а също по този начин и на 600-те хиляди във Войводина (в Сърбия) и в Словакия.
Да забележим по какъв начин България е решавала този проблем след Освобождението през 1878 година, когато страната ни е била в извънредно демографско положение. При броене тогава е открито, че на територията й са живели към 2,3 милиона души, от които единствено 1,7 милиона са българи християни. Турците са били 400 хиляди, ромите 93 000, а останалите над 100 хиляди са гърци по Черноморието, в Пловдив, Тополовград, Асеновград. Тези ужасяващи данни се дължат на големите човешки загуби. По време на освободителната война България е изгубила 10 пъти повече хора, в сравнение с през Априлското въстание. Оказва се, че османските войски са имали заповед, изпълнявана изключително старателно от армията на Сюлейман паша, да изтребват по пътя си българското християнско население. Обезбългарени са селата и градчетата по течението на реките Марица и Тунджа до Казанлък. Османлиите са стигнали до Карлово, където в двора на една джамия събрали всички мъже на града и ги избили. Контраударът на българите, когато везните на войната се накланят в интерес на руснаците, е не по-малко отблъскващ. Ние заобикаляме да пишем за това, само че истината е, че въоръжени български групи са се нахвърляли върху турските села и стартират да избиват хората там, да превземат къщите и земята им. Много турци обаче умират и по друга причина. Знаейки, че ще има възмездие, те образуват големи кервани – по 15-20 000 души, наречени на турски гьочове. Въоръжени до зъби, те са охранявани от башибозука или от черкезки татарски отряди. По пътя към Цариград керваните грабели и разрушавали българските села. Тогава е погубен град Каварна и е изклано цялото българско население. В Бургаската равнина не останал нито един жив човек и тъжни фотографии демонстрират, сходно на Батак, черепи на избитити българи там. Но тези гьочове не са имали добра орис. За тяхно злощастие сега, в който съветските войски потеглят да минават Балкана, избухва страхотна вихрушка, която погубила и доста съветски бойци. На връх Баба при Петро поле да вземем за пример, умират 874 руснаци отпред с военачалник Дандевил, тръгнали да минават прохода. А турските кервани с по няколко хиляди души просто замръзват. Това пишат всички задгранични репортери, които обикалят по това време театъра на бойните дейности.
Било е нещо ужасно! Явно, става дума за стотици хиляди замръзнали. Само няколко години по-рано Мидхат паша споделя, че мюсюлманите в страната са 1,5 милиона, а след Освобождението са единствено 400 000 души. Разбира се, не всички тези милион турци са изклани или замръзнали, огромна част от тях са се добрали до Турция и са останали там.
Първото българско държавно управление от 1879 година, както и източнорумелийската власт откриват, че големи области от териториите, с които разполагат, като Търговище и Бургаско, са обезлюдени. И държавното управление взема решение да ги засели. Защото с 2,3 милиона души население мъчно се прави страна на огромната за това време територията от 96 000 кв. км. Интересен е въпросът от кое място държавното управление е взело запас. Начините били два, първият е вътрешен. Оказва се, че в планините през годините на османското господство се били заселили доста българи в колиби. Те си имали колибарски селища и обработвали дребни части земя. Предложението към тях било да се открият в равнината – Добруджа, Тракия, Дунавската низина, с цел да могат да работят повече земя, да отглеждат фамилиите си, да заплащат по-големи налози. Любопитен факт е, че Козлодуй било влахо-турско населено място, заселено от българи от планинските села към Босилеград.
Вторият запас е външният – българите от чужбина. Става дума за сънародниците ни, останали напълно в османската империя, а не в двете български страни, каквито са Княжество България и Източна Румелия. Много хора са пристигнали от Македония, Източна Тракия, Беломорието, само че те не били незадоволително. Затова България необятно отварила вратите си за българи от диаспората – Бесарабия, от Молдова, от Украйна, от Банат. Върнали се и българи католици от Австро-Унгария, а техните села са в Северна България – Бърдарски геран, Асеново и така нататък Те донасят и една по-голяма земеделска просвета.
Въпреки всичко и българите от чужбина не достигали. Затова се стигнало до запас, който и през днешния ден би могъл да се приложи. Заселват се хора на цели села от нашата цивилизационна група – християни, само че без да обръщаме внимание дали са протестанти, католици или православни. Търговищко и Бургаско били заселени от не малко черногорци, които по-късно са асимилирани. Заселват се сърби, руснаци, украинци, чехи. Тогава в България идва и бащата на огромната българска поетеса Дора Габе, който си купува чифлик в Добруджа. Заселват се и германци, които за жалост Хитлер си прибира през 1941 – 1944 година в Германия. Всички тези села към този момент са изцяло асимилирани – и руснаците и сърбите, и черногорците, и чехите..
Този запас може да бъде употребен и в този момент. Над 4 милиона са българите в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Косово, Албания, Северна Гърция и Северна Турция. Много от тях желаят да станат български жители, да дойдат да живеят и работят в България. Ние обаче им вършим хиляди пречки. Вместо да създадем като Румъния и Унгария, които законово взеха решение казуса и в този момент дават приблизително по 500 хиляди поданства годишно, ние даваме единствено 5-6000 поданства годишно. Това е срамно и недалновидно. Тази година за пръв път имаме дефицит на работна ръка освен в туризма, само че и в индустрията. На тези, които са скептично настроени към такава концепция, желая да им кажа, че тези хора не са туземци. Всички те са със приблизително и висше обучение. Това е по този начин, тъй като са от някогашни комунистически страни, където междинното обучение беше наложително. А какво да кажем за тези над 300 хиляди руснаци с парцели в България? Всички от тях желаят да имат наше поданство, мнозина желаят и да живеят тук. Много бъркат тези, които ги считат за пета колона на Путин. Голяма част от тези хора просто бягат от политиката на Путин, която не им харесва. Изборът е наш, за всичко това би трябвало и политическа воля. А часовникът тиктака.
Днес, към този момент 10 години България е част от цивилизования свят като пълновръстен член на Европейски Съюз. И напълно съществено можем да кажем, че е осъществена фантазията на българските националисти от началото на XX век. И България към този момент не е на три морета, а на два океана и 7 морета. Като част от демократичния свят.
Тези дни получих от Симеон Дянков информация от Световната банка, в която беше разказано демографското положение на планетата Земя. Според този документ ние сме на шесто място по разлика сред раждаемост и смъртност. Иначе казано – 110 000 българи умират годишно, а се раждат 60 хиляди.
Оказа се, че водещи международни сили водят в тази отрицателна ранглиста – преди всичко е Германия, след нея Япония, а трета – Италия. При германците обстановката е следната – годишно там се раждат 625 хиляди души, а умират 890 000. Как по този начин в тази страна, която има най-прекрасната обществена система в света, няма раждаемост? Очевидно е, че те не вземат решение своя демографски проблем с повишение на детски надбавки или всевъзможни други услуги и привилегии за фамилиите.
Учените от дълго време са го споделили: хората раждат деца или с цел да се възпроизведат и едно-две деца са задоволителни, или за работна мощ. Голямата раждаемост в България е реалност до 1946 година. Причината – тогава има нужда от работна ръка в земеделското стопанство, в което са били към 80 на 100 от популацията.
Ще можем ли да решим по някакъв метод нещата през днешния ден? За да отговорим на този въпрос дано да забележим какво направиха германците, а по този начин също Румъния и Унгария, които бяха на нашето състояние единствено допреди 4-5 години. Без да отслабват вниманието от обществената система, осигуряваща придобивки и бонуси за фамилиите с 2-3 и повече деца, те прозорливо и мъдро дадоха поданство на лица по опция от диаспората или на такива от същата цивилизационна група. Германците, да вземем за пример, имат голяма диаспора – още от времето на Екатерина II в Поволжието в Русия живеят два милиона техни, а други 900 000 са в Казахстан. Германци има още в Трансилвания в Румъния и на още няколко места в Европа. Точно тези хора Германия стартира да си ги изтегля през годините като им даваше поданство. Същото започнаха да вършат румънците и унгарците. Като образец ще загатна, че единствено през предходната година румънците са дали 650 хиляди поданства на хора от Молдова, която е румънската Македония, и от Украйна. Унгарците не останаха по-назад като дадоха паспорти на всички 150 000 души техни сънародници, живеещи в Украйна, а също по този начин и на 600-те хиляди във Войводина (в Сърбия) и в Словакия.
Да забележим по какъв начин България е решавала този проблем след Освобождението през 1878 година, когато страната ни е била в извънредно демографско положение. При броене тогава е открито, че на територията й са живели към 2,3 милиона души, от които единствено 1,7 милиона са българи християни. Турците са били 400 хиляди, ромите 93 000, а останалите над 100 хиляди са гърци по Черноморието, в Пловдив, Тополовград, Асеновград. Тези ужасяващи данни се дължат на големите човешки загуби. По време на освободителната война България е изгубила 10 пъти повече хора, в сравнение с през Априлското въстание. Оказва се, че османските войски са имали заповед, изпълнявана изключително старателно от армията на Сюлейман паша, да изтребват по пътя си българското християнско население. Обезбългарени са селата и градчетата по течението на реките Марица и Тунджа до Казанлък. Османлиите са стигнали до Карлово, където в двора на една джамия събрали всички мъже на града и ги избили. Контраударът на българите, когато везните на войната се накланят в интерес на руснаците, е не по-малко отблъскващ. Ние заобикаляме да пишем за това, само че истината е, че въоръжени български групи са се нахвърляли върху турските села и стартират да избиват хората там, да превземат къщите и земята им. Много турци обаче умират и по друга причина. Знаейки, че ще има възмездие, те образуват големи кервани – по 15-20 000 души, наречени на турски гьочове. Въоръжени до зъби, те са охранявани от башибозука или от черкезки татарски отряди. По пътя към Цариград керваните грабели и разрушавали българските села. Тогава е погубен град Каварна и е изклано цялото българско население. В Бургаската равнина не останал нито един жив човек и тъжни фотографии демонстрират, сходно на Батак, черепи на избитити българи там. Но тези гьочове не са имали добра орис. За тяхно злощастие сега, в който съветските войски потеглят да минават Балкана, избухва страхотна вихрушка, която погубила и доста съветски бойци. На връх Баба при Петро поле да вземем за пример, умират 874 руснаци отпред с военачалник Дандевил, тръгнали да минават прохода. А турските кервани с по няколко хиляди души просто замръзват. Това пишат всички задгранични репортери, които обикалят по това време театъра на бойните дейности.
Било е нещо ужасно! Явно, става дума за стотици хиляди замръзнали. Само няколко години по-рано Мидхат паша споделя, че мюсюлманите в страната са 1,5 милиона, а след Освобождението са единствено 400 000 души. Разбира се, не всички тези милион турци са изклани или замръзнали, огромна част от тях са се добрали до Турция и са останали там.
Първото българско държавно управление от 1879 година, както и източнорумелийската власт откриват, че големи области от териториите, с които разполагат, като Търговище и Бургаско, са обезлюдени. И държавното управление взема решение да ги засели. Защото с 2,3 милиона души население мъчно се прави страна на огромната за това време територията от 96 000 кв. км. Интересен е въпросът от кое място държавното управление е взело запас. Начините били два, първият е вътрешен. Оказва се, че в планините през годините на османското господство се били заселили доста българи в колиби. Те си имали колибарски селища и обработвали дребни части земя. Предложението към тях било да се открият в равнината – Добруджа, Тракия, Дунавската низина, с цел да могат да работят повече земя, да отглеждат фамилиите си, да заплащат по-големи налози. Любопитен факт е, че Козлодуй било влахо-турско населено място, заселено от българи от планинските села към Босилеград.
Вторият запас е външният – българите от чужбина. Става дума за сънародниците ни, останали напълно в османската империя, а не в двете български страни, каквито са Княжество България и Източна Румелия. Много хора са пристигнали от Македония, Източна Тракия, Беломорието, само че те не били незадоволително. Затова България необятно отварила вратите си за българи от диаспората – Бесарабия, от Молдова, от Украйна, от Банат. Върнали се и българи католици от Австро-Унгария, а техните села са в Северна България – Бърдарски геран, Асеново и така нататък Те донасят и една по-голяма земеделска просвета.
Въпреки всичко и българите от чужбина не достигали. Затова се стигнало до запас, който и през днешния ден би могъл да се приложи. Заселват се хора на цели села от нашата цивилизационна група – християни, само че без да обръщаме внимание дали са протестанти, католици или православни. Търговищко и Бургаско били заселени от не малко черногорци, които по-късно са асимилирани. Заселват се сърби, руснаци, украинци, чехи. Тогава в България идва и бащата на огромната българска поетеса Дора Габе, който си купува чифлик в Добруджа. Заселват се и германци, които за жалост Хитлер си прибира през 1941 – 1944 година в Германия. Всички тези села към този момент са изцяло асимилирани – и руснаците и сърбите, и черногорците, и чехите..
Този запас може да бъде употребен и в този момент. Над 4 милиона са българите в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Косово, Албания, Северна Гърция и Северна Турция. Много от тях желаят да станат български жители, да дойдат да живеят и работят в България. Ние обаче им вършим хиляди пречки. Вместо да създадем като Румъния и Унгария, които законово взеха решение казуса и в този момент дават приблизително по 500 хиляди поданства годишно, ние даваме единствено 5-6000 поданства годишно. Това е срамно и недалновидно. Тази година за пръв път имаме дефицит на работна ръка освен в туризма, само че и в индустрията. На тези, които са скептично настроени към такава концепция, желая да им кажа, че тези хора не са туземци. Всички те са със приблизително и висше обучение. Това е по този начин, тъй като са от някогашни комунистически страни, където междинното обучение беше наложително. А какво да кажем за тези над 300 хиляди руснаци с парцели в България? Всички от тях желаят да имат наше поданство, мнозина желаят и да живеят тук. Много бъркат тези, които ги считат за пета колона на Путин. Голяма част от тези хора просто бягат от политиката на Путин, която не им харесва. Изборът е наш, за всичко това би трябвало и политическа воля. А часовникът тиктака.
Днес, към този момент 10 години България е част от цивилизования свят като пълновръстен член на Европейски Съюз. И напълно съществено можем да кажем, че е осъществена фантазията на българските националисти от началото на XX век. И България към този момент не е на три морета, а на два океана и 7 морета. Като част от демократичния свят.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ