След опустошителните наводнения по южното ни Черноморие - трябва ли

След опустошителните наводнения по южното ни Черноморие - би трябвало ли страната ни да задейства механизма за гражданска отбрана и на каква европейска помощ може да се надява. От какви фактори зависи помощта за всяка обособена страна, потърпевша от бедствията - по всички тези въпроси разговаряхме по-рано през днешния ден с еврокомисаря по околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс, който по време на еднодневната си натоварена аудиенция у нас даде особено изявление за Euronews Bulgaria. С него беседва Марина Матева.

Здравейте, господин Комисар!

Здравейте! Благодаря за поканата!

Аз ви благодаря, че ще разговаряте с Евронюз България. И по този начин, за жалост, предходната седмица България попадна в международните новинарски излъчвания с опустошителните наводнения по южното ни Черноморие. Потърси ли държавното управление помощ от Европейската комисия към този момент? И би трябвало ли да задействаме механизма за гражданска отбрана, с цел да получим помощ?

Искам да стартира с опустошителните наводнения, в резултат на които няколко индивида изгубиха живота си. Искам да се възползвам от тази опция да изкажа моите съболезнования на околните на починалите. Разбира се, показвам дълбокото си състрадание и към хората, чиито домове и среда са разрушени.

Към този миг България не е поискала помощ. Не е поискала от Комисията и задействане на механизма за гражданска отбрана. Но въпреки всичко, страната ви разполага с три месеца и няколко седмици да реши дали да го направи. Надявам се България да задейства механизма и да можем най-малко отчасти да компенсираме нанесените вреди. Ако прочетете точките, които Механизмът може да покрие, ще видите, че те са извънредно доста: можем да помогнем с разноските за възобновяване на вредите, с реконструирането на инфраструктура, разбрах че няколко моста са развалени, и така нататък Разбира се, да се вземе сходно решение ще отнеме време. Освен това, то би трябвало да бъде утвърдено от Европейския парламент и Съвет. Но един път щом двете институции дадат зелена светлина, Европейската комисия доста бързо ще дефинира вноската, която би трябвало да се изплати на страната-членка.

Кога можем да чакаме отговор от Комисията?

За начало България ще би трябвало първо да кандидатства за задействане на Механизма, след това другите двама съзаконодатели би трябвало да одобрят. Но случи ли се това, Комисията сигурно ще се засилва допустимо най-бързо, защото разбираме добре, че въпросът е от незабавен порядък.

Съседна Гърция също желае помощ от Европейски Съюз. Ще й бъде ли предоставена тя? Какви фактори дефинират размера на помощта за всяка обособена страна?

Точно по този начин, министър председателят на Гърция Мицотакис и неговото държавно управление към този момент желаеха задействане на механизма за гражданска отбрана. Абсолютно сигурен съм, че на Гърция ще бъде предоставена помощ, само че не мога да кажа какъв ще бъде точният размер. Той се дефинира след пресмятане на вредите, както и на напъните, които ще бъдат положени със задействането на Механизма. Зависи от страната и от мащаба на бедствието. Вижте, в случай че мога да бъда изцяло почтен, не желая да се концентрираме върху размера на финансовата помощ, защото изгубените човешките животи в тази покруса нямат цена. Това, което считам за извънредно значимо на този стадий, е да влагаме в предварителната защита на сходни бедствия. Защото без използването на превантивни ограничения, виждаме, че времето в Европа става все по-екстремно.. Само през тази година, знаете, преживяхме големи горски пожари в Гърция и Португалия. Такива имаше и други страни, само че в по-малък мащаб. После пък Словения, България и още веднъж Гърция бяха сполетени от опустошителни наводнения. От друга страна пък, бюджетът, обособен за вредите от рисковите метеорологични условия, не е безконечен. Личното ми мнение е, че с всяка година ще се изискват повече средства за възобновяване. За това би трябвало да се уверим, че финансови запаси отиват първо за предварителна защита. А предварителната защита може да се направи посредством кохазионните фондове, посредством проектите за резистентност и възобновяване на страните. Страните-членки имат необятен набор от фондовете, които могат да употребяват. За страдание, доста постоянно страните, и тук не приказвам съответно за България, избират да влагат повече в кръстовища и асфалт, в сравнение с в превенция   на евентуални вреди. Превенция, която в завършек на сметка избавя животи и спомага за икономическото благополучие на несериозно потърпевши райони.

Както споменахте, в целия район имаше наводнения и горски пожари. Можем ли да разбираем бедствията в Европа единствено с изменението на климата? Смятате ли, че остарялата и неподдържана инфраструктура също играе роля?

Абсолютно! Вижте, факторите за това са доста. Аз съм комисарят, който дава отговор за екологията и за европейската Зелена договорка, само че все пак в никакъв случай не бих споделил, че всяко рисково метеорологично събитие се дължи на световното стопляне. Имали сме сходни събития и преди. За да кажеш сходно нещо по безапелационен метод, са нужни научни данни. Но сигурно можем да кажем, че световното стопляне прави допустимо все по-честото случване на сходен вид бедствия. Тъй като, да вземем за пример, когато имаме рискови горещини, имаме и изсушаване на почвата от водата като разследване. Но тази вода не изчезва, тя би трябвало " да отиде някъде ". Oбикновено тя пада в големи количества, това е и което се случи в България. Едновременно с това, изсушената почва в резултат на рискови горещини не може да всмуква никаква вода. И когато голямо количество вода се изсипе върху нея, следват свлачища, наводнения и други естествени бедствия. Ставаме очевидци на това все по-често точно заради стоплянето на климата. Както към този момент споменахте, когато инфраструктурата не е пригодена за това и Механизмът за гражданска отбрана не се ползва добре, плащаме най-високата цена. А най-високата цена са човешките животи. Когато приказваме за политиките си по отношение на климатичните промени, нямаме поради някакво мислено " озеленяване " на планетата ни, а приказваме за спасяването на човешки животи преди всичко, както и за възприемането на една стопанска система на бъдещето.

Парламентът гласоподава приемане на законодателство за възобновяване на природата на Европа. Някои от заложените ограничения обаче бяха смекчени.
Какви ограничения би трябвало да предприеме България и в какви периоди? Къде съгласно вас е най-необходимо възобновяване на природата?

Вижте, преди всичко един път щом законодателството се одобри, страните-членки ще разполагат с доста по-голяма еластичност. Те ще имат две години, с цел да изработят собствен личен проект за възобновяване на околната си среда. И по този начин, те преценят в кои аспекти би трябвало да се вложат най-вече средства. Не е наложително това да бъде земна зона, може да са нужни повече в морските води. Знаем, да вземем за пример, какъв брой доста проблеми има България в Черно море. А по едно и също време с това, то е източник на голямо доходи посредством визитите на туристи, на туристически дестинации... Проблемното положението на Черно море не визира единствено почиващите, само че и хората, които зависят от туристическата промишленост, от риболова и тн. Ситуацията е сходна и с горския бранш. Горите ни се унищожават след всяко рисково метеорологично събитие. Смятам, че има огромен набор от сфери, които България може да усъвършенства. Но дано не забравяме и градовете!

Всеки път, когато приказваме за възобновяване на природата, като че ли отделяме тематиката от огромните градове. Природата е някъде там, пък градовете ни са тъкмо тук. А двете неща могат да се комбинират. София е доста хубав град, само че замърсяването на въздуха е огромно. А това, от своя страна, въздейства директно на здравето на хората. Природата и озеленяването на огромните градове могат да вървят ръка за ръка в битката с мръсния въздух.

Що се отнася до замърсяването на въздуха - Съдът на Европейски Съюз отхвърли желае на Европейска комисия против България. Въпреки това проблемите със замърсяването на въздуха остават. Заплашени ли сме от нов иск от Европейска комисия?

Проблемите остават, само че би трябвало да признаем, че България реализира напредък. Качеството на въздуха се е подобрило - това сочат и измерителните индикатори. Разбира се, надяваме се България да продължи тази наклонност. Смятам, че локалните избори, които предстоят в страната ви през октомври, са доста добра опция да се приказва за замърсяването на въздуха. А както към този момент споделих, решението е преди всичко в озеленяването на градовете - жителите биха се радвали на по-зелени места там, където живеят. На второ място, би трябвало да се обърне внимание на превоза в градовете, защото той е огромен замърсител. А градовете разполагат с много запаси, с цел да обезпечат подобаващи транспортни средства.

Едни от най-големите замърсители на въздуха в България са въглищните централи. Планираното им затваряне беше още веднъж отсрочено. Как гледа Комисията на това решение? Колко дълго може да бъде отсрочено?

Честно казано, не мисля, че това беше вярно решение. С него България рискува да не реализира Механизмът на справедливия преход и надлежно да не получи средства от него. Вижте, в завършек на сметка не става дума единствено за понижаване на нездравословните излъчвания посредством затваряне на електроцентралите, работещи с въглища, само че и за стопански ползи. Чрез европейските механизми ние можем да се погрижим за хората от засегнатите райони - да вземем за пример за миньорите, за хората, които работят на тези места, както и за тези, които се отопляват с въглища. Смятам, че приказваме за неща, които към този момент би трябвало да са в предишното. А хората не трябва да живеят в предишното. Трябва да продължат напред. Искрено се надявам България да бъде способна на сходни стъпки. В противоположен случай, както към този момент споделих, България рискува да изостане. Прехода също минава в друга фаза. И в случай че решението да се отсрочи затварянето на електроцентралите продължи и страната не изготви проект за преход, рискувате да останете сами в битката си с този проблем. Мисля, че е най-добре да се позовете в този момент на европейския механизъм, от колкото на по-късен стадий сами.

Много ви благодаря за това изявление!

И аз ви благодаря!