Върховният съд: Начо, който уби със 165 км/ч треньора Ферарио Спасов, ще лежи 9 години
Тя стана на 11 ноември 2023 г на пътя Варна – Велико Търново при село Шереметя. На мокрия от дъжда път Начо изпреварва колона коли и натиска газта на мерцедеса, който управлява със скорост от 165 км/ч. Опитва да се прибере в дясна лента и блъска отзад фолксвагена на футболния експерт. Ударът е толкоз яростен, че колата на треньора изхвърча в канавката. Ферарио Спасов получава контузия, несъвместима с живота, издъхва незабавно от пръсната аорта.
Окръжният съд във Велико Търново призна Начо за отговорен в това, че нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата, движейки се със скорост 165 км/ч при позволена скорост за придвижване отвън обитаемо място 90 км/ч и провокирал пътнотранспортно произшествие с движещия се в същата посока към Велико Търново лек автомобил, ръководен от Ферарио Спасов, с което по несъобразителност предизвикал гибелта му, като действието съставлява изключително тежък случай. На подсъдимия са наложени санкции отнемане от независимост за период от 5 години и отнемане от право да ръководи МПС за период от 5 години.
След обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново, наказването отнемане от независимост е увеличено от 5 на 9 години, а този на наказването отнемане от право да ръководи МПС – от 5 на 11 години.Върховен касационен съд оставя в действие въззивното решението на Апелативен съд – Велико Търново, който към този момент осъди лясковчанина с многочислени пътни нарушавания на 9 година затвор.
Делото е формирано по касационна тъжба на подсъдимия Начо Пантелеев против решението на въззивния съд. Направени са претенции за анулация на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за понижаване на размера на наказването.
Съдебният състав на Върховен касационен съд намира подадената касационна тъжба за позволена, само че неоснователна. Според висшите съдии въззивният съд е възприел напълно откритата от първоинстанционния съд фактическа конюнктура, която не е оспорена от страните, и законосъобразно е приел, че не е належащо да бъдат събирани и проверявани нови доказателства. Неоснователно се явява главното несъгласие в жалбата за позволено нарушаване на материалния закон във връзка с квалифициращият симптом на осъщественото закононарушение – „ изключително тежък случай “. Касационният състав изцяло споделя и напълно се солидаризира с по този начин възприетата от предходните инстанции правна подготовка и счита, че с съображение е признато, че осъщественото надвишава елементарните случаи на същите такива закононарушения.
Според висшите съдии въззивният съд вярно е приел, че закононарушението е осъществено при по-тежката форма на несъобразителност – незаконна самоувереност, което единствено по себе си завишава както публичната заплаха на действието, по този начин и на дееца.
Съдебният състав на Върховен касационен съд смята, че осъщественото действие се характеризира с висока степен на социална заплаха с оглед настъпилите нездравословни последствия, извънредно грубото нарушаване режима на скоростта, несъобразяване с съответната пътна конюнктура, метеорологичните условия на пътя, както и със застрашаването сигурността на останалите участници в придвижването. Посочените голям брой предходни нарушавания на разпоредбите по ЗДвП, преобладаващата част от които са за превишаване на оптимално позволената скорост, в своята цялост постановат извода, че процесното действие не е инцидентна демонстрация на несъобразяване с нормативно откритите правила, а е реализация на тяхната неизбежна кулминационна точка, за което административно-наказателната отговорност не е оказала нужното поправително и възпитателно влияние. Върховен касационен съд оставя в действие въззивно решението на Апелативен съд – Велико Търново, който към този момент осъди лясковчанина с многочислени пътни нарушавания на 9 година затвор./24 часа
