Марин льо Пен излезе от съдебната битка отслабена, но не

Марин льо Пен излезе от правосъдната борба отслабена, само че не и отстранена от президентската конкуренция. Решението на съда ѝ нанася тежък политически удар, само че по едно и също време с това ѝ дава опция още веднъж да се показа като човек, който оцелява там, където други биха отпаднали.

С ненадейно решение тричленен правосъден състав удостовери присъдата ѝ за корист с финансови средства, само че понижи петгодишната ѝ възбрана да се кандидатира за обществена служба. Съдиите я осъдиха и на една година домакински арест – решение, което тя съобщи във вторник вечерта, че ще апелира.

Решението ѝ да се кандидатира макар присъдата значи, че Жордан Бардела, 30-годишният ръководител на „ Национален общ брой “, който самата тя беше посочвала като вероятен собствен правоприемник, в този момент ще води акция паралелно с нея като евентуален министър председател.

„ Аз съм претендентът за президентските избори “, съобщи тя пред френската телевизия TF1, представяйки ръководителя на „ Национален общ брой “ Жордан Бардела като собствен сътрудник в акцията.

„ Предлагаме на французите тандем – президент и министър-председател. Този тандем е постоянен и има доста мощни убеждения “, добави тя. „ Ние сме печелившият билет. “

Льо Пен, деец от три предходни президентски акции, още веднъж ще поведе партията си в четвърти опит да завоюва един от най-силните политически постове в света – институция, която концентрира голяма изпълнителна власт в ръцете на водач, ръководещ седмата по величина стопанска система в света, нуклеарна страна и непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.

Не е ясно обаче дали льо Пен може да успее там, където към този момент три пъти се провали, изключително с тежестта на нова правосъдна борба и допустима дефинитивна наказателна присъда, написа POLITICO.

Тя евентуално няма да има проблем да активизира твърдото ядро на партията. Но социологически изследвания, направени преди правосъдното решение, посочваха, че най-вероятно ще стигне до втория тур, само че ще загуби, в случай че против нея застане центристки претендент.

Политическо завръщане

Това не е първият случай, в който льо Пен е отписвана като политик от предишното – най-много след пагубното ѝ показване в дебата против Еманюел Макрон през 2017 година – единствено с цел да се върне по-силна.

„ Тази жена е доста умна. Тя не е тук инцидентно “, сподели предишния месец водачът на крайната левица Жан-Люк Меланшон. „ И в случай че се кандидатира за четвърти път, никой няма да се подсмихва на това, че е конкурент. “

Поддръжниците ѝ имат вяра, че в този момент има най-големия си късмет да стигне до Елисейския замък. След загубата ѝ от Макрон на балотажа през 2022 година, когато получи 41% от гласовете, крайнодесният „ Национален общ брой “ се трансформира в най-популярната партия във Франция.

Съдебната сага може даже да даде на льо Пен „ особена аура “ измежду симпатизантите ѝ, които я възприемат като преследвана, споделя пред POLITICO Филип Оливие, евродепутат от „ Национален общ брой “.

Но въпреки това да може да я укрепи измежду твърдите ѝ последователи, същото може да затрудни опитите ѝ да завоюва нови гласоподаватели, изключително от обичайна консервативна десница.

Опонентите ѝ към този момент започнаха да нападат. Комунистическият водач Фабиен Русел написа онлайн, че „ сходна присъда би трябвало да попречи на човек да се яви пред французите като претендент “.

Изясняване

Последиците от правосъдното решение евентуално ще доведат до това, което политическият анализатор Жан-Ив Камю назовава „ изясняване “ вътре в партията.

„ Политическите им платформи няма да бъдат идентични “, споделя Камю, експерт по крайната десница във фондация „ Жан Жорес “.

„ Вече видяхме разлики сред льо Пен и Бардела. “

В дните преди решението на съда във вторник льо Пен изглеждаше примирена с опцията да бъде извадена от президентската конкуренция и подготвена да се концентрира върху това да помогне на Бардела да завоюва изборите.

На последния си политически протест в град Лиевен, една от крепостите ѝ в Северна Франция, тя беше снимана да танцува, да пее и да цитира песни от френската опозиция.

„ Ако правосъдната система ми забрани да се кандидатирам на президентските избори, с голяма сила, голяма увереност и голямо доверие ще поддържам всеки ден, до успеха, кандидатурата на Жордан Бардела “, сподели тя.

За доста представители на „ Национален общ брой “, както и за огромна част от по-широкия политически хайлайф, диалогът към този момент се беше изместил към това по какъв начин би изглеждала кандидатурата на Бардела. Някои фигури от крайната десница даже стигнаха до такава степен да поддържат 30-годишния ръководител на партията.

Връщане на контрола

След като още веднъж поема цялостния надзор върху партията си, льо Пен ще би трябвало да се оправи с политическите разлики, които през последните месеци подхранваха напрежение вътре в нея.

Бардела поддържа напъните на льо Пен да дистанцира крайната десница от наследството на татко ѝ, само че в същото време интензивно ухажва консервативни гласоподаватели в опит да показа партията като по-конвенционална и по-благосклонна към бизнеса мощ. В изследванията преди правосъдното решение той изпреварваше своята менторка.

Льо Пен, която инстинктивно поддържа мощна и протекционистка страна, се опълчва на напъните на Бардела да смекчи позицията на партията по пенсиите и по налога върху изключителните облаги на енергийните компании.

В Брюксел част от наблюдаващите гледаха на Бардела като на по-прагматичен вид, изключително поради опитите му да се сближи с консервативни водачи като Джорджа Мелони и Фридрих Мерц. Но даже това не отстранява паниките.

„ От двамата Бардела е пожеланият вид, само че и той би представлявал сериозен раздор в историческите връзки на Франция с Европейски Съюз “, споделя Муджтаба Рахман, ръководещ шеф за Европа в Eurasia Group.

Сега този сюжет остава на назад във времето. Льо Пен още веднъж държи партията, Бардела влиза в ролята на предстоящ министър председател, а президентската акция във Франция към този момент се обрисува като тест освен за крайната десница, само че и за посоката на една от най-важните страни в Европейския съюз.