11 години затвор за пастира, убил 73-годишния Камен в село Зайчино ореше
След дефинитивно решение на Върховен касационен съд Герчо Рангелов ще изтърпява наказване „ отнемане от независимост “ за убийството през 2018 година на 73-годишния Камен И. в шуменското село Зайчино ореше
С Решение № 306/31.08.2023 година по наказателно дело № 963/2022 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие присъда № 8/16.09.2022 година, постановена по в.н.о.х.д. № 61/2022 година по разказа на Апелативен съд – Варна. Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Делото е формирано по касационна тъжба на подсъдимия Герчо Рангелов против присъда № 8 от 16.09.2022 година по в.н.о.х.д. № 61/2022 година на Апелативен съд – Варна.
С решение по в.н.о.х.д. № 294/2020 година на Апелативен съд – Варна е анулирана присъдата по н.о.х.д. № 378/2019 година на Окръжен съд – Шумен и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С присъда от 15.12.2021 година по н.о.х.д. № 77/2021 година на Окръжен съд – Шумен Герчо Рангелов е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 118, вр. член 115 от Наказателен кодекс (умишлено ликвидиране, осъществено в положение на мощно неспокойствие, провокирано от потърпевшия с принуждение и тежка обида) и му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 5 години.
С новата присъда по в.н.о.х.д. № 61/2022 година на Апелативен съд – Варна е анулирана първоинстанционната, като подсъдимият е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 116, алинея 1, т. 6, прочие 2 и 3 вр. член 115 от Наказателен кодекс (убийство, осъществено с особена свирепост и по изключително непосилен начин), и му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 11 години.
В касационната тъжба се акцентират доводи за позволени основни нарушавания на процесуалните правила, нарушавания на материалния закон и очевидна неправда на наложеното наказване. Отправя се различно искане за оправдаване, понижаване размера на наложеното наказване или връщане на делото за ново разглеждане от различен състав на Апелативен съд – Варна.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд не са позволени твърдените основни нарушавания на процесуалните правила и на материалния закон. Не е налице и третото касационно съображение – за очевидна неправда на наложеното наказване.
Върховните съдии одобряват, че при постановяване на правосъдния си акт, напълно отговарящ на откритите в процесуалния закон условия за наличие, Апелативен съд – Варна е направил цялостна инспекция на оспорената пред него присъда. След осъществяване на независима оценка на събрания по делото доказателствен материал апелативният съд е възприел за открити признатите от първоинстанционния съд в действителност положения. Доказателственият разбор, изработен във въззивния правосъден акт, е верен и в цялостен унисон с условията на Наказателно-процесуален кодекс за откриване на обективната истина, взимане на решения по вътрешно разбиране, учредено на обективно, всестранно и цялостно проучване на всички условия по делото, и деликатна инспекция на всички събрани доказателства. Не е пренебрегнато нито едно доказателство или доказателствено средство, като доказателствените материали са разисквани поотделно и в тяхната взаимна обязаност.
Касационният състав не приема за основателно изказванието на касатора, че след изключването от доказателствената маса на посочените показания на полицейските чиновници, съдът е възприел фактическата конюнктура, открита от първата инстанция, което означавало, че апелативният съд напълно е построил фактическите си заключения единствено въз основа на обясненията на подсъдимия. Върховните съдии сочат, че вярно и в детайли стимулирано апелативният съд е изключил от доказателствената цялост тези елементи от свидетелските показания на полицейските чиновници, в които те преразказват обявеното им от подсъдимия Рангелов при извършените оперативни беседи по отношение на направените от него признания. В останалата част показанията на чиновниците на полицията са кадърен източник на доказателства и съдът ги е ценил с доверие във връзка с персоналните усещания на очевидците. Тричленният състав на Върховен касационен съд е безапелационен, че изключването от въззивната инстанция на обособени доказателствени източници, заради избрани пороци, не води до наложителна смяна на фактологията, нито до заключения за необоснованост на обвиняването. В случая съдът е приел, че механизмът на осъществяване на действието и авторството на подсъдимия са открити по неоспорим метод от събраните данни с останалите доказателствени средства, като безпричинно е изказванието, че изводите по обстоятелствата са основани единствено на обясненията на подсъдимия.
Върховните съдии не одобряват за основателна и тезата на касатора за неналичието на задоволително директни и косвени доказателства за съпричастността на подсъдимия към умъртвяването на Камен И., като сочат, че долните инстанции са събрали както директни, по този начин и косвени доказателства досежно авторството на подсъдимия. В касационните претекстове се установи, че съдът е приобщил към материалите по делото обясненията на подсъдимия, дадени в посочени в тези претекстове разпити на досъдебното произвеждане, като аргументирано ги е кредитирал по отношение на механизма на осъществяване на действието и авторството на подсъдимия. Даденият заем на доверия на тези доказателствени източници е разследване от осъществена от следения съд инспекция с останалите доказателствени източници и начини за доказване.
Тричленният състав на Върховен касационен съд стимулира неоснователност на възражението на касатора за погрешно приложение на материалния закон, изразяващо се в признаването на подсъдимия за отговорен в осъществяване на закононарушение по член 116 от Наказателен кодекс, като се поддържа, че вярната подготовка на действието е по член 118 от Наказателен кодекс – ликвидиране, осъществено в положение на мощно неспокойствие. Върховните съдии намират за верен и аргументиран извода на Апелативен съд – Варна, че действието не съдържа обективните признаци на закононарушението по член 118 от Наказателен кодекс, и отхвърлят възражението на отбраната за несъставомерност на действието по член 116, алинея 1, т. 6, прочие 2 и 3 от Наказателен кодекс (убийство, осъществено с особена свирепост и по изключително непосилен начин).
Върховните съдии намират, че не е налице и третото касационно съображение – очевидна неправда на наложеното наказване. Последното е заслужено несъмнено, защото дава отговор на публичната заплаха на съответното действие и на съответния причинител.
С Решение № 306/31.08.2023 година по наказателно дело № 963/2022 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие присъда № 8/16.09.2022 година, постановена по в.н.о.х.д. № 61/2022 година по разказа на Апелативен съд – Варна. Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Делото е формирано по касационна тъжба на подсъдимия Герчо Рангелов против присъда № 8 от 16.09.2022 година по в.н.о.х.д. № 61/2022 година на Апелативен съд – Варна.
С решение по в.н.о.х.д. № 294/2020 година на Апелативен съд – Варна е анулирана присъдата по н.о.х.д. № 378/2019 година на Окръжен съд – Шумен и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С присъда от 15.12.2021 година по н.о.х.д. № 77/2021 година на Окръжен съд – Шумен Герчо Рангелов е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 118, вр. член 115 от Наказателен кодекс (умишлено ликвидиране, осъществено в положение на мощно неспокойствие, провокирано от потърпевшия с принуждение и тежка обида) и му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 5 години.
С новата присъда по в.н.о.х.д. № 61/2022 година на Апелативен съд – Варна е анулирана първоинстанционната, като подсъдимият е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 116, алинея 1, т. 6, прочие 2 и 3 вр. член 115 от Наказателен кодекс (убийство, осъществено с особена свирепост и по изключително непосилен начин), и му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 11 години.
В касационната тъжба се акцентират доводи за позволени основни нарушавания на процесуалните правила, нарушавания на материалния закон и очевидна неправда на наложеното наказване. Отправя се различно искане за оправдаване, понижаване размера на наложеното наказване или връщане на делото за ново разглеждане от различен състав на Апелативен съд – Варна.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд не са позволени твърдените основни нарушавания на процесуалните правила и на материалния закон. Не е налице и третото касационно съображение – за очевидна неправда на наложеното наказване.
Върховните съдии одобряват, че при постановяване на правосъдния си акт, напълно отговарящ на откритите в процесуалния закон условия за наличие, Апелативен съд – Варна е направил цялостна инспекция на оспорената пред него присъда. След осъществяване на независима оценка на събрания по делото доказателствен материал апелативният съд е възприел за открити признатите от първоинстанционния съд в действителност положения. Доказателственият разбор, изработен във въззивния правосъден акт, е верен и в цялостен унисон с условията на Наказателно-процесуален кодекс за откриване на обективната истина, взимане на решения по вътрешно разбиране, учредено на обективно, всестранно и цялостно проучване на всички условия по делото, и деликатна инспекция на всички събрани доказателства. Не е пренебрегнато нито едно доказателство или доказателствено средство, като доказателствените материали са разисквани поотделно и в тяхната взаимна обязаност.
Касационният състав не приема за основателно изказванието на касатора, че след изключването от доказателствената маса на посочените показания на полицейските чиновници, съдът е възприел фактическата конюнктура, открита от първата инстанция, което означавало, че апелативният съд напълно е построил фактическите си заключения единствено въз основа на обясненията на подсъдимия. Върховните съдии сочат, че вярно и в детайли стимулирано апелативният съд е изключил от доказателствената цялост тези елементи от свидетелските показания на полицейските чиновници, в които те преразказват обявеното им от подсъдимия Рангелов при извършените оперативни беседи по отношение на направените от него признания. В останалата част показанията на чиновниците на полицията са кадърен източник на доказателства и съдът ги е ценил с доверие във връзка с персоналните усещания на очевидците. Тричленният състав на Върховен касационен съд е безапелационен, че изключването от въззивната инстанция на обособени доказателствени източници, заради избрани пороци, не води до наложителна смяна на фактологията, нито до заключения за необоснованост на обвиняването. В случая съдът е приел, че механизмът на осъществяване на действието и авторството на подсъдимия са открити по неоспорим метод от събраните данни с останалите доказателствени средства, като безпричинно е изказванието, че изводите по обстоятелствата са основани единствено на обясненията на подсъдимия.
Върховните съдии не одобряват за основателна и тезата на касатора за неналичието на задоволително директни и косвени доказателства за съпричастността на подсъдимия към умъртвяването на Камен И., като сочат, че долните инстанции са събрали както директни, по този начин и косвени доказателства досежно авторството на подсъдимия. В касационните претекстове се установи, че съдът е приобщил към материалите по делото обясненията на подсъдимия, дадени в посочени в тези претекстове разпити на досъдебното произвеждане, като аргументирано ги е кредитирал по отношение на механизма на осъществяване на действието и авторството на подсъдимия. Даденият заем на доверия на тези доказателствени източници е разследване от осъществена от следения съд инспекция с останалите доказателствени източници и начини за доказване.
Тричленният състав на Върховен касационен съд стимулира неоснователност на възражението на касатора за погрешно приложение на материалния закон, изразяващо се в признаването на подсъдимия за отговорен в осъществяване на закононарушение по член 116 от Наказателен кодекс, като се поддържа, че вярната подготовка на действието е по член 118 от Наказателен кодекс – ликвидиране, осъществено в положение на мощно неспокойствие. Върховните съдии намират за верен и аргументиран извода на Апелативен съд – Варна, че действието не съдържа обективните признаци на закононарушението по член 118 от Наказателен кодекс, и отхвърлят възражението на отбраната за несъставомерност на действието по член 116, алинея 1, т. 6, прочие 2 и 3 от Наказателен кодекс (убийство, осъществено с особена свирепост и по изключително непосилен начин).
Върховните съдии намират, че не е налице и третото касационно съображение – очевидна неправда на наложеното наказване. Последното е заслужено несъмнено, защото дава отговор на публичната заплаха на съответното действие и на съответния причинител.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ