След окончателно решение на Върховния касационен съд(ВКС) Любомир Димитров, известен

След дефинитивно решение на Върховния касационен съд(ВКС) Любомир Димитров, прочут като Любо Гребеца от „ Наглите “, ще изтърпява наказване „ пожизнен затвор “ поради две убийства. Това оповестиха от съда. 
С Решение № 216/28.05.2020 година по наказателно дело № 1020/2019 година тричленен състав на Върховен касационен съд оставя в действие решението на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 884/2018 година Решението не предстои на обжалване.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия Любомир Димитров и на бранителя му против решението на САС, с което е доказана присъдата по н.о.х.д. № 3553/2015 година на Софийския градски съд. С нея подсъдимият е приет за отговорен за осъществени закононарушения по член 115 от Наказателен кодекс (умишлено умъртвяване на Юлиян Лефтеров на 08.01.2009 г.), за което е наказан на 18 години „ отнемане от независимост “, и по член 116, алинея 1, т. 12, прочие 2, вр. с член 115 от Наказателен кодекс (убийството на Иван Пайнавелов, осъществено на 12.04.2009 година от лице, направило друго съзнателно ликвидиране по предходния член, за което не е постановена присъда), като му е наложено наказване „ пожизнен затвор “. На подсъдимия е наложено да изтърпи най-тежкото от наказванията – „ пожизнен затвор “. Определен е специфичен режим. Осъден е да заплати на двамата гражданските ищци и частни обвинители, конституирани по делото, сумата от по 150 000 лв. за всеки.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за неоснователни. Оплакването за преднамереност на член от състава на въззивния съд, разгледал и решил делото всъщност, жалбоподателят свързва с присъединяване на арбитър, който на досъдебното произвеждане се е произнесъл по мярката за неотклонение на различен обвинен, като в претекстовете на определението било записано, че доказателствата сочат подсъдимия Димитров като причинител. В решението на Върховен касационен съд се споделя, че инспекцията не оправдава опасението на подсъдимия. В претекстовете на определението липсват съображения на съда и заключения за авторството на подсъдимия или негово отговорно държание. Върховният касационен съд, като не открива каквито и да било белези за предрешение, намира за безпричинно недоволството за нарушаване на правото на неутрален съд като гаранция за обективен развой по смисъла на член 6 от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи и решение, постановено от противозаконен състав.
Върховните съдии показват, че САС законосъобразно се е произнесъл в рамките на обвиняването, изследвайки независимо инкриминираното държание на подсъдимия. При определяне на правно значимите обстоятелства не е позволил основни нарушавания на процесуалните правила, които контролират събирането, инспекцията и оценката на доказателствата като детайли от доказателствената активност, предопределени да подсигуряват вярно образуване на вътрешното съдийско разбиране.
В решението на Върховен касационен съд написа още, че в рамките на фактическите положения, признати за открити, са изведени съставомерните признаци на закононарушението в обективно и субективно отношение. Правните заключения са съответно стимулирани и законосъобразни. Материалният закон не е бил нарушен, а е прибавен вярно.
Софийският апелативен съд се е съгласил с събитията, взети поради от първоинстанционния съд при индивидуализация на наказването на подсъдимия за закононарушението по член 115 от Наказателен кодекс, добавяйки към категорията на отегчаващите и проявата на непримиримост от страна на подсъдимия Димитров при гонене на незаконния резултат – гибелта на потърпевшия Лефтеров. „ Съвкупността от регистрираните условия и тяхната относителна тежест не разкриват явно противоречие с избраното по мярка наказване от 18 години „ отнемане от независимост “ за това закононарушение “, безапелационни са висшите съдии. Според тях, поради откритите по делото обстоятелства, очертаващи съответния механизъм на посягане против живота на потърпевшия Пайнавелов (хладнокръвно създаден изстрел непосредствено в лявото слепоочие), изборът на отдалечено място и високото равнище на проявяване на квалифициращото събитие с оглед късия интервал от три месеца, отделящ действието от предишно осъщественото ликвидиране на потърпевшия Лефтеров, съдът е стимулирал законосъобразния извод, че осъщественото закононарушение съдържа белези на извънредно тежко по смисъла, който поредно е обяснен в практиката на Върховния съд.
В решението на Върховен касационен съд се споделя: „ Посочените условия абсолютно характеризират отрицателно и личността на дееца, обрисувана също от данните за предходните му осъждания и поредно подхванатите дейности, директно след действието за изкопаване на дупка и закопаване на натрупа в нея. Те, наред с подбудите на подсъдимия за осъществяване на закононарушението, са послужили като съображение за извода, че задачите по член 36 от Наказателен кодекс не могат да бъдат дейно реализирани с по-леко по тип наказване. Върховният касационен съд намира, че не е изправен пред очевидна неправда на наказването, която да обуславя интервенция по касационен ред. “