МВФ обяви бюджета на Асен Василев за вреден - политиките му крият дългосрочни рискове
След няколко години, в които никой не се интересуваше от периодическите визити на задачата на Международния валутен фонд и нейните рекомендации, тази година нещата започнаха да се трансформират. Първо, президентът на МВФ Кристалина Георгиева опита да поучава европейските държавни управления да не поддържат земеделските си браншове, под претекст, че парите ще им трябват за по ефикасни тласъци. Сега специфичната задача, занимаваща се с България прикани за дейности, които трансформират, одобрени към този момент три десетилетия, правила на обществените финанси и на държавното ръководство.
Това можеше да мине и като глас на разсъдъка и мъдростта, с които МВФ се гордеят поради големия си на практика и проучвателен опит, постоянно проучвания, правени върху практическите приложените им стратегии. Реално обаче би трябвало да се тревожим, че в пакета с другояче благоразумни рекомендации ни се натрапват политики, чийто резултат е противоречив и наподобява, че обслужва непознатия дневен ред на зеления преход и отхвърли от конкуренция за задгранични вложения.
Безспорните обстоятелства
- Международният валутен фонд предизвестява, че:
- Бюджетът, както и предишните бюджети (всички на Асен Василев), раздуват инфлацията, разяжда буферите и подкопава стабилността на обществените финанси
- Липсват каквито и да било промени за увеличение на приходите
- Източването на държавните предприятия за дивиденти, което предприе Василев предходната година, единствено лимитира техните шансове а бъдат устойчиви и конкурентоспособни, само че не взема решение проблемите на бюджета
- Пенсионната система е неустойчива и са нужни ограничения с цел да се стабилизира
Препоръчаните общи ограничения са безспорни – премерване на успеваемостта на държавните разноски, тъй че да се вършат единствено тези с най-голяма полза. Свиване на бюджетния недостиг с най-малко един процентен пункт. Бъдещо ограничение на дефицитите, което не се случва за сметка на държавните вложения.
След тях обаче стартират оферти, които въпреки да наподобяват доброжелателни, припомнят повече за лобизъм. „ Преминаването от ниски плоски ставки на корпоративния и налога върху приходите на физическите лица от 10 % към по-високи и, за налога върху приходите на физическите лица, към прогресивно данъчно облагане, би спомогнало за понижаване на неравенствата и повишение на приходите. Постепенното увеличение на обсега на данъчното облагане на въглеродните излъчвания би спомогнало за постигането на задачите за излъчванията и би генерирало доходи за зелени вложения и поддръжка за уязвимите семейства, наранени от прехода “.
Първата част е ясна – по-богатите да заплащат налог, който е по-висок от 10%. Втората част касае фирмените облаги и лобира за промяна на данъчната ни система. В момента тя полза всички облаги едвам с 10% и от тази година с 15% транснационалните корпорации с оборот над 600 млн. евро, поделени сред страните, в които оперират. В същото време системата ни е неутрална и не прави изключения за това какъв от какъв бизнес е произходът на облагата. Заради ниската ставка в България има минимален брой данъчни облекчения и благоприятни условия елементи от дължимия корпоративен налог да се предлага. Това е философия, която страната следва от 1997-2000 година, когато точно след съвещания с Международния валутен фонд се стига до извода, че ниските налози благоприятстват натрупването на капитали и благосъстояние, и в това време лимитират апетита за данъчни измами.
Днес МВФ приема, че България към този момент е задоволително богата страна и може да си разреши високи налози, като уголемява и обсега на облекченията в области, които желае да подтиква. Като единствен образец се показват зелените технологии. Зеленият преход обаче се загатва няколко пъти и излиза наяве, че това е път, по който МВФ държи страните да вървят.
Кое е притеснително
За да стигнем, където сме през днешния ден като обществени финанси, няколко генерации от обществото ни заплащат висока цена. Част от тази цена плащаме в това число, тъй като се докарахме до там да желаеме парите на Международния валутен фонд. Те пристигнаха с цена, която е доста по-висока от елементарната пазарна рента, само че нямаше естествен пазарен участник, който да ни финансира тогава. Мъдрост на поколението, което управляваше след Жан Виденов е, че с изключение на да изпълнят насилствената приватизационна стратегия без оглед на разминаванията сред цена и пазарна стойност на продаваните предприятия, те желаеха от МВФ и съвет. Прочуванията, върху които се построи след това данъчната ни система и нейното консервативно поддържане от всички държавни управления преди „ Продължаваме промяната “ доведоха до осезаемо замогване в рамките единствено на едно потомство.
България, както и редица други страни от Източна Европа бодат очите на разпищолената част от груповия Запад, която се докра до свръхзадлъжняване и през днешния ден се опасява, че в случай че стартира да подвига в допълнение налозите си, ще изпъди бизнеси на изток. Затова е световната самодейност за най-малък корпоративен налог и по тази причина са апелите да се подтикват съответни браншове, в това число и посредством фискални прехвърляния, тъй като в случай че няма от кое място да се намерят пари, единствен източник ще бъде повдигането на налози и същите разпищолени стопански системи на груповия Запад ще спрат да губят бизнеси, когато и на изток налозите станат задоволително високи.
България има доста мотиви за размисъл дали не би трябвало да увеличи облагането, само че с какво. Пенсионната система зависи над 50% от преливане на доходи от всички останали налози, тъй като осигуровките не стигат. В този смисъл, първият отговор за повишение е осигурителната тежест. Може да се мисли доста дали парите да отиват в напълно солидарна система. Може да се мисли дали единствената опция би трябвало да са пенсионните фондове. Но нито един от тези спомагателни проблеми на системата не може да изтрие потребността от спомагателни лични доходи.
Инвестициите, които МВФ се надява да вложим в зелени технологии, може да отидат и в човешки капитал. Здравни служащи, учители, хора с потребни специалности, които имат отношение към развиването на популацията и избират да живеят тук. МВФ в действителност не възразяват срещу това, а дори го предлагат, въпреки надалеч по-малко упорито.
Според Съвета за стопански разбори към държавното управление с темповете, с които приготвяме медицински сестри, в случай че се стимулират да не отпътуват в чужбина, едвам след 30 години ще имаме връзки сред доктори и сестри, които разрешават оптимално действие на лечебните и диагностични заведения, а популацията ни непрекъснато застарява и потребността от медицински служащи ще нараства. Според доцента от СУ Калоян Ганев, която е един от учените, участващи в съвета, съответно опазване на здравето не може да се реализира без създаване на човeшки капитал, а това значи почтени хонорари, които да мотивирdт медиците да живеят и да сe развиват тук, вместо да емигрират след дипломиране.
Как ще се наложат високи заплати в системата и каква ще е ролята на страната не е ясно. Болниците са търговски сдружения, само че страната стои зад здравното обезпечаване и визията по какъв начин да се усъвършенства опазването на здравето, в това число и посредством повишение на човeшкия капитал в бранша е един от образците за потребността от държавнически метод.
Все още изборът какво общество желаем да бъдем и по какъв начин да се развива България е повече наш, в сравнение с интернационалните институции, поради които лека бавно губим суверенитет. Радващо е, че за момента те се занимават с това каква интернационална политика да изискват от нас, и по-малко с вътрешните ни работи. Но в случай че изпаднем във финансова взаимозависимост, изключително пред Международния валутен фонд, тогава ще има огромна степен на интервенция и във вътрешните ни работи.
Иска се единствено държавническа проницателност. И в случай че приемем, че такава от години липсва, то годините на недостиг след коронакризата, т.е. дефицитите на Асен Василев – от 2021 година насам към този момент вършат неналичието на проницателност проблем. Ако преди се лашкахме без посока най-малко беше за лична сметка, а в този момент го вършим с пари назаем и няма по какъв начин да продължим още дълго.
Въпреки всички старания на Асен Василев да заглуши, потисне и прогони мислещите от Министерство на финансите, както апропо правеше и предходният министър, сметнал се за избавител – Симеон Дянков, към момента има хора, които виждат връзката сред счетоводното салдо на бюджета и коефициента на потребно деяние, който може да се реализира в работата на държавния уред. Това не са хората, които мислят, че е ок да седят и пушат цигара, до момента в който не се отпуши правосъдната промяна, нито са ястребите евроатлантици, които провокират Русия, пренебрегвайки обстоятелството, че единствено на деветомайския церемониал Московски гарнизон вади повече хора и техника от задачите ни Въоръжени сили.
Така че, да извлечем мъдростта от думите на МВФ, с цел да не се постанова да понасяме волята му. А мъдростта е да спрем самоунищожителната бюджетна политика на Асен Василев. Това няма да реши останалите ни проблеми, само че ще ни спести спомагателни.
Това можеше да мине и като глас на разсъдъка и мъдростта, с които МВФ се гордеят поради големия си на практика и проучвателен опит, постоянно проучвания, правени върху практическите приложените им стратегии. Реално обаче би трябвало да се тревожим, че в пакета с другояче благоразумни рекомендации ни се натрапват политики, чийто резултат е противоречив и наподобява, че обслужва непознатия дневен ред на зеления преход и отхвърли от конкуренция за задгранични вложения.
Безспорните обстоятелства
- Международният валутен фонд предизвестява, че:
- Бюджетът, както и предишните бюджети (всички на Асен Василев), раздуват инфлацията, разяжда буферите и подкопава стабилността на обществените финанси
- Липсват каквито и да било промени за увеличение на приходите
- Източването на държавните предприятия за дивиденти, което предприе Василев предходната година, единствено лимитира техните шансове а бъдат устойчиви и конкурентоспособни, само че не взема решение проблемите на бюджета
- Пенсионната система е неустойчива и са нужни ограничения с цел да се стабилизира
Препоръчаните общи ограничения са безспорни – премерване на успеваемостта на държавните разноски, тъй че да се вършат единствено тези с най-голяма полза. Свиване на бюджетния недостиг с най-малко един процентен пункт. Бъдещо ограничение на дефицитите, което не се случва за сметка на държавните вложения.
След тях обаче стартират оферти, които въпреки да наподобяват доброжелателни, припомнят повече за лобизъм. „ Преминаването от ниски плоски ставки на корпоративния и налога върху приходите на физическите лица от 10 % към по-високи и, за налога върху приходите на физическите лица, към прогресивно данъчно облагане, би спомогнало за понижаване на неравенствата и повишение на приходите. Постепенното увеличение на обсега на данъчното облагане на въглеродните излъчвания би спомогнало за постигането на задачите за излъчванията и би генерирало доходи за зелени вложения и поддръжка за уязвимите семейства, наранени от прехода “.
Първата част е ясна – по-богатите да заплащат налог, който е по-висок от 10%. Втората част касае фирмените облаги и лобира за промяна на данъчната ни система. В момента тя полза всички облаги едвам с 10% и от тази година с 15% транснационалните корпорации с оборот над 600 млн. евро, поделени сред страните, в които оперират. В същото време системата ни е неутрална и не прави изключения за това какъв от какъв бизнес е произходът на облагата. Заради ниската ставка в България има минимален брой данъчни облекчения и благоприятни условия елементи от дължимия корпоративен налог да се предлага. Това е философия, която страната следва от 1997-2000 година, когато точно след съвещания с Международния валутен фонд се стига до извода, че ниските налози благоприятстват натрупването на капитали и благосъстояние, и в това време лимитират апетита за данъчни измами.
Днес МВФ приема, че България към този момент е задоволително богата страна и може да си разреши високи налози, като уголемява и обсега на облекченията в области, които желае да подтиква. Като единствен образец се показват зелените технологии. Зеленият преход обаче се загатва няколко пъти и излиза наяве, че това е път, по който МВФ държи страните да вървят.
Кое е притеснително
За да стигнем, където сме през днешния ден като обществени финанси, няколко генерации от обществото ни заплащат висока цена. Част от тази цена плащаме в това число, тъй като се докарахме до там да желаеме парите на Международния валутен фонд. Те пристигнаха с цена, която е доста по-висока от елементарната пазарна рента, само че нямаше естествен пазарен участник, който да ни финансира тогава. Мъдрост на поколението, което управляваше след Жан Виденов е, че с изключение на да изпълнят насилствената приватизационна стратегия без оглед на разминаванията сред цена и пазарна стойност на продаваните предприятия, те желаеха от МВФ и съвет. Прочуванията, върху които се построи след това данъчната ни система и нейното консервативно поддържане от всички държавни управления преди „ Продължаваме промяната “ доведоха до осезаемо замогване в рамките единствено на едно потомство.
България, както и редица други страни от Източна Европа бодат очите на разпищолената част от груповия Запад, която се докра до свръхзадлъжняване и през днешния ден се опасява, че в случай че стартира да подвига в допълнение налозите си, ще изпъди бизнеси на изток. Затова е световната самодейност за най-малък корпоративен налог и по тази причина са апелите да се подтикват съответни браншове, в това число и посредством фискални прехвърляния, тъй като в случай че няма от кое място да се намерят пари, единствен източник ще бъде повдигането на налози и същите разпищолени стопански системи на груповия Запад ще спрат да губят бизнеси, когато и на изток налозите станат задоволително високи.
България има доста мотиви за размисъл дали не би трябвало да увеличи облагането, само че с какво. Пенсионната система зависи над 50% от преливане на доходи от всички останали налози, тъй като осигуровките не стигат. В този смисъл, първият отговор за повишение е осигурителната тежест. Може да се мисли доста дали парите да отиват в напълно солидарна система. Може да се мисли дали единствената опция би трябвало да са пенсионните фондове. Но нито един от тези спомагателни проблеми на системата не може да изтрие потребността от спомагателни лични доходи.
Инвестициите, които МВФ се надява да вложим в зелени технологии, може да отидат и в човешки капитал. Здравни служащи, учители, хора с потребни специалности, които имат отношение към развиването на популацията и избират да живеят тук. МВФ в действителност не възразяват срещу това, а дори го предлагат, въпреки надалеч по-малко упорито.
Според Съвета за стопански разбори към държавното управление с темповете, с които приготвяме медицински сестри, в случай че се стимулират да не отпътуват в чужбина, едвам след 30 години ще имаме връзки сред доктори и сестри, които разрешават оптимално действие на лечебните и диагностични заведения, а популацията ни непрекъснато застарява и потребността от медицински служащи ще нараства. Според доцента от СУ Калоян Ганев, която е един от учените, участващи в съвета, съответно опазване на здравето не може да се реализира без създаване на човeшки капитал, а това значи почтени хонорари, които да мотивирdт медиците да живеят и да сe развиват тук, вместо да емигрират след дипломиране.
Как ще се наложат високи заплати в системата и каква ще е ролята на страната не е ясно. Болниците са търговски сдружения, само че страната стои зад здравното обезпечаване и визията по какъв начин да се усъвършенства опазването на здравето, в това число и посредством повишение на човeшкия капитал в бранша е един от образците за потребността от държавнически метод.
Все още изборът какво общество желаем да бъдем и по какъв начин да се развива България е повече наш, в сравнение с интернационалните институции, поради които лека бавно губим суверенитет. Радващо е, че за момента те се занимават с това каква интернационална политика да изискват от нас, и по-малко с вътрешните ни работи. Но в случай че изпаднем във финансова взаимозависимост, изключително пред Международния валутен фонд, тогава ще има огромна степен на интервенция и във вътрешните ни работи.
Иска се единствено държавническа проницателност. И в случай че приемем, че такава от години липсва, то годините на недостиг след коронакризата, т.е. дефицитите на Асен Василев – от 2021 година насам към този момент вършат неналичието на проницателност проблем. Ако преди се лашкахме без посока най-малко беше за лична сметка, а в този момент го вършим с пари назаем и няма по какъв начин да продължим още дълго.
Въпреки всички старания на Асен Василев да заглуши, потисне и прогони мислещите от Министерство на финансите, както апропо правеше и предходният министър, сметнал се за избавител – Симеон Дянков, към момента има хора, които виждат връзката сред счетоводното салдо на бюджета и коефициента на потребно деяние, който може да се реализира в работата на държавния уред. Това не са хората, които мислят, че е ок да седят и пушат цигара, до момента в който не се отпуши правосъдната промяна, нито са ястребите евроатлантици, които провокират Русия, пренебрегвайки обстоятелството, че единствено на деветомайския церемониал Московски гарнизон вади повече хора и техника от задачите ни Въоръжени сили.
Така че, да извлечем мъдростта от думите на МВФ, с цел да не се постанова да понасяме волята му. А мъдростта е да спрем самоунищожителната бюджетна политика на Асен Василев. Това няма да реши останалите ни проблеми, само че ще ни спести спомагателни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ