След няколко дни започват Великите пости, а от Неделя Месопустна (15

След няколко дни стартират Великите пости, а от Неделя Месопустна (15 февруари) насам за спазващите православните християнски догми са неразрешени месото и месните артикули. 

 

Ако сте измежду тях, евентуално знаете, че с изключение на физически, е значимо за постенето да се подготвите и душевен, и прочувствено, тъй като то не е просто диета, а висок нравствен акт, който не се мери с килограми и калории.

 

 

 

 

 

Постенето е съзнателно въздържание, което стартира от трапезата, само че стига доста по-далеч. Това е време, в което човек лимитира освен храната, а също гнева, суетата, неприятните думи, прибързаните реакции. Това е интервал на примирение и добрина, на внимание към другия и към самия себе си. Постът е път към вътрешна изясненост, към смирение и към по-дълбоко прекарване на най-големите християнски полезности.

 

Големите пости през годината

 

В православния календар годината е разчертана от четири огромни постни интервала:

* Великденските пости стартират на 23 февруари и не престават до 11 април;

* Петровите пости, които са от 8 юни до 28 юни;

* Богородичните пости – от 1 август до 14 август; 

 

 

 

 

* Рождественските (Коледни) пости – от 15 ноември до 24 декември 2026 година

 

 

 

Това не са просто дати, а време за вътрешна конфигурация – за ограничаване, тишина и пренареждане на целите.

 

 

 

 

 

Смисълът на поста

 

В православното християнство постенето значи самоограничение от блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни артикули. Разрешена е умерена консумация на постна храна, само че смисълът не се изчерпва с менюто. Постът е част от духовния живот – време за смирение, примирение и подготовка за огромните празници, най-много за Възкресение Христово.

 

Най-строг и нескончаем е Великденският пост, именуван още Велики пост или Четиридесетница. Той продължава 40 дни и приключва със Страстната седмица – дни, отдадени на страданията, гибелта и погребението на Исус Христос.

 

Временната лишеност – от храна, от привички, от улеснения – е позната на съвсем всички антични култури. Към днешна дата постенето се възприема като непринудено ограничаване, смирение и готовност на духа и тялото преди тествания.

 

Как се съблюдава Великденският пост

 

 

 

По време на Великденските пости се съблюдава непоколебим режим: разрешена е единствено растителна храна – без месо, без скотски артикули, без олио и други растителни мазнини, без вино.

 

Подготовката стартира още преди началото на поста. Консумацията на месо се стопира седмица по-рано – на Месни заговезни, които през 2026 година се паднаха на 15 февруари. Следва Сирната седмица пък са разрешени са сирене, мляко, яйца, само че не и месо.

 

Има и изключения:

 

*В събота и неделя се позволяват растителни мазнини и вино в лимитирани количества;

 

*На Благовещение и на Цветница (Връбница) е разрешена риба, в случай че тези дни не са през Страстната седмица;

 

*На Разпети петък не се яде и не се пие нищо, в това число вода.

 

Интересен подробност от традицията е, че безгръбначните животни – охлюви, миди, октоподи – се смятат за постна храна.

 

Постът – оттатък храната

 

 

 

 

 

Истинският пост не е диета. Без молитва, смирение и положителни каузи той се трансформира просто в хранителен режим. Духовният аспект изисква самоограничение от яд, злоба, злословия, неистини и неприятни действия. Контрол освен върху чинията, само че и върху езика, мислите и волята.

 

Постът допуска амнистия, състрадание и помощ към нуждаещите се. Целта е духът да надделее над плътта посредством самообладание и самоконтрол.

 

Физическият аспект – разсъдък и мярка

 

Имайте поради, че изключването на животинските белтъчини постанова те да бъдат заместени с растителни източници – плодове, зеленчуци, бобови култури, ядки, пълнозърнести храни. Менюто не трябва да се свежда до самун и картофи, значими са разнообразието и умереността.

 

Честа неточност е несъразмерната приложимост на мазнини, захар и тестени произведения или превръщането на поста в диета за намаляване. Дори постната храна, в случай че е в остатък, натоварва организма.

 

 

 

Хидратацията е наложителна – вода и билкови чайове. След края на нескончаем пост зареждането би трябвало да става последователно, с цел да не се претрупа храносмилателната система.

 

Постът не се предлага при дребни деца, бременни дами, заболели и хора със стомашно-чревни проблеми.

 

Той е потребен за здрави хора, като е добре известно, че актуалната медицина също предлага рационално периодично повтаряне на постна и " блажна " храна. Животинските артикули доставят скъпи аминокиселини, а растителната храна – фибри, антиоксиданти и субстанции, които подкрепят детоксикацията, понижават равнищата на " неприятния " холестерол и подтикват метаболизма.

 

 

 

 

 

Постенето усъвършенства съня, работата на сетивата, паметта и има имуностимулиращ резултат. Неслучайно постна храна постоянно се предлага при сърдечно-съдови и белодробни проблеми.

 

Важно е да се знае, че растенията не съдържат в значими количества витамин B12 – основен за кръвотворенето. Той се синтезира главно от микроорганизми и се натрупва в скотски артикули, което изисква внимание при дълготрайно самоограничение.

 

Балансът 

 

В традицията постът има степени – от възбрана единствено на месо до цялостно самоограничение от храна. В основата обаче стои духовният пост – самоограничение от грехове на езика, сърцето, мисълта и волята.

 

Ако решите да спазите 40-дневното въздържавние, помнете, че постът е средство, а не самоцел. Той е опция за филтриране – първо на душата, след това на тялото. Разумен, уравновесен и умишлен, той може да бъде време не на лишаване, а на вътрешна яснота