След няколко дни 2022 г. ще остане зад гърба ни.

След няколко дни 2022 година ще остане зад тила ни. В историческа вероятност някои години носят неустойчивост, други решения, а трети просто се сливат една с друга, тъй като не се случва нищо, което да докара до огромни промени в живота ни. Мисля си, че от новинарска позиция всички бленуваме точно за най-малко една такава година.

Вече сме 8 милиарда. През март Индия публично ще задмине Китай по население. Светът е толкоз огромен и в това време толкоз дребен. Например, Кирибати е необичайно и далечно място. Малка страна в Тихия океан, която включва острови, посред акватория от 3 милиона квадратни километра. В същото време Кирибати е измежду най-малките страни в света. Нейната повърхност е към 800 квадратни километра, което я прави четири пъти по-малка от Кюстендилска област.

Бивша английска колония, която е единствената ситуирана по едно и също време в северното, южното, източното и западното полукълбо. А в случай че си чужденец и искаш да схванеш какъв брой е часът, нормално за по-голямата част на света към този момент е другият ден. Затова назовават хората там - народ на утрешния ден. Разликата от 14 часа в тази ситуация на този коментар значи, че те към този момент живеят в понеделник.

Каквото и да ни се случва тук и в този момент през днешния ден, за някои хора постоянно е " през вчерашния ден ". Те вървят към непознатото по-бързо от нас, само че са толкоз отдалечени от всичко, което ни вълнува сега, че войните, споровете, финансовите драми и обществените безредици доближават като отдалечен екот през океана и нормално със знак: " Това се случи през вчерашния ден ".

Интересно място е нашият свят. Уж е цялостен с разлики, само че като се замислиш, всички сме толкоз идентични.

Когато за първи път прекрачих прага на храма " Рождество " във Витлеем, във въздуха се носеше апела за вечерна молитва на мюсюлманите от джамията насреща. Около мен беше цялостно с израелски и палестински военни, а на един хвърлей от нас имаше бежански лагер. Все още е там. И военните са там. Разделението също. Мястото, където се ражда освен Исус Христос, само че и религията ни. Разделено от спорове, които наподобяват неразрешими.

Но такива ли са в действителност?

Има ли значение дали се наричаш православен, католик или протестант? След като всички имаме вяра в едно, само че по друг метод. Един от уроците на човешката история е, че споровете на религиозна основа са най-кървавите и в това време - най-безсмислените. Ако вярваш, вярваш със сърцето си, а не с меча или с оръжието си.

Знаете, че първо се появява юдаизмът. Но в своята същина юдаизмът е вяра за определени, тъй като главните послания в него са ориентирани към един единствен народ. Древна вяра, която цели да сплоти този народ за безконечни времена.

С появяването си християнството уголемява универсалните, всемирен послания и ги насочва към цялото човечество. Затова и толкоз бързо се популяризира по планетата и се трансформира в преобладаващата вяра и в източния, и в западния свят, откъдето пък потеглят корабите, които ще открият новия и ще пренесат вярата в Христос и там.

В древността човечеството водело неспирни войни. Почти за всичко, съвсем на всички места. От борбата при Урук, през шестте Сирийски войни, Вавилонската война, Троянската война, породена от хубавата Елена, описът е безконечен, с цел да ни каже, че цивилизацията ни се ражда и развива, посред кървави спорове и войни.

Именно прекъсването на това цели появяването на християнството. Мирът и стремежът към отбягване на войни е закодиран на стотици места в евангелията. Kaто оня откъс от Евангелието на Матей: " Прибери меча си назад. Защото, тези, които вадят меч, от меч умират ".

Но защото сме хора, това е недостижимо - нито тогава, нито пък през днешния ден. Войната в Украйна е следващото доказателство за отдалечаването от концепциите на християнството. Всъщност няма вяра, която да оправдава война и гибел.

Днес посрещаме Рождеството на миротвореца. С концепцията утрешният ден да е по-добър. Ако имаме вяра, че ще е подобен, той в действителност ще е по-хубав, по-спокоен, по-мирен. За някои елементи на света тези пожелания към този момент са " през вчерашния ден ". А през вчерашния ден без значение дали визираме цяла година, един месец, едно събитие или един ден, постоянно носи поучения. Пожелавам ви да гледаме на живота през призмата на утрешния ден, без да се постанова да вървим до края на света. Така се живее по-спокойно и по-справедливо.

Честито Рождество!