След Нягул в „Грехът Куцар“, Гилденстерн в „Хамлет“, Зарко в

След Нягул в „ Грехът Куцар “, Гилденстерн в „ Хамлет “, Зарко в „ Бая си на бълхите “, Дон Жун в „ Комедия на прислужниците “, Стенли Ковалски в „ Трамвай Желание “, Хелмер в „ Куклен дом “, Подсекалников в „ Животът е прелестен “ и Агамемнон, той като че ли заплува в други води, напусна коридора и се потопи в личния си океан от моноспектакли. Да, океан. Но единствено за един тип наблюдаващи.

Четвъртата среща в театъра сред Камен Донев и Стоян Радев е и завръщане, и събитие, и знак за началото на един дълъг живот на спектакъла „ Сирано дьо Бержерак “ на сцената на Армията. Актьорът е все по този начин див, несдържан и чудовищно надарен, само че попаднал в ръцете на точния режисьор, той става идеален.

Снимка: Театър „ Българска войска “

Подобно на героя му, в жилите и на Камен Донев беснее вихър. Той също е с двайсет ръце и 10 сърца – с цел да отвее личната си „ сензитивност “ и да я трансформира в действие. Толкова, че когато го няма на сцената, публиката да гледа един добър театър, само че когато той се появи – като „ небесен щурец измежду мравки “ – става ослепителен шоу театър. Без непотребни фойерверки и всеобщи трикове, без прекомерно оцветяване и маски.

Камендоневият Сирано се появява с самоувереност и неуместно осъществяване на „ Панаири, панаири “. И откакто незабавно си се запитал какъв ли ще е този Сирано, нещата доста бързо се „ наместват “ – даже повече от предстоящото. Много скоро той запява La Boheme на Азнавур, което е много по-адекватно в сюжетен проект.

Стоян Радев е занаятчия на фината алюзия. И тук е във вихъра си, макар „ рисковия “ бекграунд на артиста Камен Данев, той е вкаран в облик – на ръба на фикцията и действителния живот. Има и смешка, и подигравка, и самоирония, и подигравка на личния му опит в „ националното творчество “. Границата е съвсем прекрачена, когато Сирано е наименуван друмник, нахалник, тъпанар, клоун и... халтураджия, а отговорът е „ Това към този момент съм го чувал “.

Снимка: Театър „ Българска войска “

Мекото говорене и промяната на ударението са единствено подправки на този построен до най-малкия вероятен подробност облик на Сирано. Той взима от гроздето зрънце, той е влюбен и убит, той бленува и не помни, плаче, въпреки и с крокодилски сълзи в жанр „ Улицата “. Но всичко е с мярката на положителния и естетски изискан спектакъл.

И този свят е озарен от самото начало от една сантиментална, въпреки и тиктакаща луна. Тя се сменя във безчет форми и сходно на часовник „ виси от небесата “, нищо че от време на време а назовават „ жълта тиква “. Но това е обикновено в един живот, в който зложелател се римува с простак, а глупачка – с плячка, а Бержерак не е тъпанар. Той е измежду Дартанян, Дон Кихот и цъфналата ръж, и е „ създание едничко на земята “. И героят, и цялото зрелище, битува, диша и живее пълноценно с безпогрешно разчетен кастинг и безупречно построените и изиграни облици на Льобре – с помощта на Тигран Торосян, граф дьо Гиш – Георги Къркеланов, Кристиан дьо Ньовилет – Ясен Атанасов, и Роксана – Луизабел Николова.

През годините Сирано дьо Бержерак е игран от огромния български артист Андрей Чапразов, по-късно и от Деян Донков. Навън асоциациите са с Депардийо и Джеймс Макавой. В тази компания към този момент напълно естествено заема своето място и Камен Донев.

Екипът на „ Сирано дьо Бержерак “

Автор – Едмон Ростан
Режисьор – Стоян Радев
Художник – Никола Тороманов
Композитор – Славчо Николов („ Б.Т.Р. “)
Хореография – Теодора Попова

Снимка: Театър „ Българска войска “

Участват Камен Донев, Ясен Атанасов, Луизабел Николова, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Владислав Виолинов, Владимир Матеев, Ели Колева и абитуриенти от театралния лицей „ Любен Гройс “.