Европейската комисия е изправена пред поредно сериозно изпитание, след като срещу нейния председател Урсула фон дер Лайен бе иницииран четвърти вот на недоверие. Този път искрата на недоволството бе запалена от спорното търговско споразумение между Европейския съюз и държавите от блока Меркосур. Решението за засилване на икономическите връзки с Южна Америка предизвика остра реакция в редица държави членки, обединявайки политически сили от различни спектри срещу настоящото управление.
Основният мотив за исканата оставка е потенциалната заплаха за европейското земеделие и хранителната сигурност. Критиците твърдят, че сделката ще наводни пазара на ЕС с евтина селскостопанска продукция, която не отговаря на строгите екологични и санитарни стандарти, наложени на местните производители. „Това е предателство към европейските фермери в името на корпоративни интереси“, заявяват вносителите на вота, подчертавайки непрозрачността при финализирането на преговорите.
Освен икономическите опасения, политическото напрежение се подхранва и от обвинения в превишаване на правомощията. Групи в Европейския парламент изразиха недоволство от начина, по който Фон дер Лайен заобикаля националните парламенти при вземането на стратегически решения. Според опозицията, сделката с Меркосур е символ на демократичен дефицит, при който решенията се вземат „зад затворени врати“ в Брюксел, без реален отчет пред гражданите.
Защитниците на споразумението обаче настояват, че то е геополитическа необходимост, която ще намали зависимостта на Европа от други големи икономики. Те аргументират позицията си с отварянето на нови пазари за индустриални стоки и достъп до критично важни суровини. Самата Фон дер Лайен до момента запазва стабилна позиция, разчитайки на подкрепата на основните центристки блокове, които виждат във вота по-скоро тактическа маневра на евроскептиците.
Процедурата по вота на недоверие изисква значително мнозинство, което прави реалното отстраняване на председателя на Комисията малко вероятно, но политическият отзвук е неоспорим. Това е поредният сигнал за дълбокото разделение в Съюза по отношение на глобализацията и „Зелената сделка“. Независимо от крайния резултат, дебатът в пленарната зала ще очертае бъдещите граници на влияние между националните държави и централизираната власт в Брюксел.
Ситуацията остава динамична, докато протестите на фермери в страни като Франция и Германия продължават да оказват натиск върху правителствата. Четвъртият опит за сваляне на Фон дер Лайен не само поставя под въпрос бъдещето на сделката с Меркосур, но и поставя на изпитание лидерските способности на председателя в условията на нарастваща вътрешна опозиция и икономическа несигурност.
