Миналата седмица бурята Даниел връхлетя Либия, причинявайки хаос в източния град Дерна, където два занемарени, остарели язовира се отказаха нагоре по течението, отприщвайки около 30 милиона кубични метра ( 8 милиарда галона) вода и заличаване на цели квартали на града, дом на около 100 000 души.
Но все още може да има нова смъртоносна криза, тъй като хуманитарните организации издават критично предупреждение, че наводненията може да са открили неексплодирали противопехотни мини и други оръжия, останали от войната в страната.
Продължавайте да четете
списък от 4 елемента Седмица след смъртоносните наводнения в Либия, усилията за оказване на помощ набират скоростСнимки: Либийците протестират срещу властите в засегнатата от наводнение ДернаЛибийските журналисти предоставят информация в хаосПриродно бедствие или причинено от човека, защо Либия беше толкова уязвима от наводнения?край на списъкаЕксплозивна история
Либия, страна със седем милиона души, има дълбоки политически пукнатини. Липсва му силно централно правителство и е въвлечена в конфликти, откакто революция свали дългогодишния владетел Муамар Кадафи през 2011 г.
След въстанието от 2011 г. огромният арсенал на страната беше свободен за вземане, с десетки бункери, сгушени в жилищни квартали и други необезопасени места, оставени напълно неохраняеми. Анонимен източник, запознат с оръжейния арсенал на Либия, каза пред Ал Джазира, че по-специално два депа са били атакувани от въоръжени групи. Единият, известен като Storage House 3, съдържаше пластмасови експлозиви Semtex, а другият, известен като Storage House 5, съдържаше противовъздушни ракети.
„Изведнъж всякакви групи [в Либия] започнаха да използват военни оръжия“, каза той, което представляваше голямо предизвикателство за Националния преходен съвет (NTC) на страната, докато се бореше да въведе ред след 2011 г.
Нещата се влошиха, когато богатата на петрол страна се раздели между две съперничещи си правителства на изток и запад през 2014 г., призната от ООН администрация в столицата Триполи и една, базирана в сега засегнатия от бедствие изток, и започна конфликт между двамата.
В доклад, публикуван от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), се отбелязва драстично увеличение на броя на инцидентите с противопехотни мини и неексплодирали боеприпаси (UXO) след прекратяването на следвоенните военни действия през втората половина на от 2020 г.
Към 2022 г. има приблизително 100 000 тона боеприпаси под развалините в някои части на Либия, включително Сирт, Таверга, Дерна и Бенгази, области, които всички бяха засегнати от конфликти през предходното десетилетие, добави OCHA.< /p>
Според Либийския център за противоминни действия (LibMAC), 162 инцидента с мини и експлозивни остатъци от войната (ERW) са докладвани в Либия от май 2020 г. до март 2022 г., което води до общо 329 жертви – 132 убити и 197 ранени – от които 76 процента са цивилни.
Картографиране на експлозиви в конфликтни зони
Обикновено записите, които съдържат информация за местоположението на експлозиви, се съхраняват от правителствата и националните органи. Въпреки това, тъй като Либия остава административно разделена, националното хранилище не е напълно оборудвано за съхраняване на тази информация.
Ръководителят на звеното за замърсяване на оръжия към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), Ерик Толефсън, каза пред Ал Джазира, че неексплодирали боеприпаси и складове за боеприпаси, които са останали в района, особено в стария град Дерна, най-тежко засегнатата област от наводненията, промениха местоположението си, след като двата язовира се спукаха и наводниха района.
Чрез използване на информация, събрана на местата на замърсяване преди наводненията, МКЧК изгражда модел на Географска информационна система (GIS), за да изчисли скоростта, височината и ширината на потока в опит да начертае предполагаеми зони на заразяване с оръжие – информация, която от своя страна ще бъде предадена на властите.
„Сега се преместихме от място, където знаехме къде се намира, в нови райони“, каза Толефсън. „Така че може да бъде заклещен в калта, в сградите, в останки и някои, разбира се, пометени в морето.“
Текущи рискове
Тъй като осведомеността за замърсяване с оръжие не е широко разпространена, дори в зоните на конфликти, общоприетото схващане е, че неексплодиралите боеприпаси, движени от вода, стават по-малко опасни.
Това не е вярно, каза Толефсън.
„Всъщност е точно обратното, те стават много често все по-чувствителни към движение, към докосване, към някой, който ги удря“, обясни той, казвайки, че „е по-лесно да се взриви, ако се борави с него след това“.< /p>
С манипулирането на наводненията някои може да са чувствителни и при най-малкото докосване, други са проектирани да експлодират при удар с твърда повърхност и много експлозиви няма да детонират дори ако са „ударени с чук“.
В трагичните последици от наводнението, докато оцелелите и спасителите отчаяно търсят жертви и изваждат тела изпод развалините и морето, спасителните организации и правозащитните организации се притесняват, че може да има повече жертви – още една катастрофа, която прави Либия нямат капацитета да поддържат.
Как се борави с рисковете?
Докато властите в източна Либия се клатят от неизмеримите предизвикателства на наводнението, особено на фона на политическия смут, обхванал страната, организации като ICRC се опитват да предадат знанията си, за да подчертаят тежестта на неексплодиралите оръжия, предоставят необходимото обучение и помощ за групи, участващи в спасителни мисии, както и повишаване на осведомеността сред обществеността.
„Наша отговорност като хуманитаристи е да ги информираме за този риск, за който знаем, че е ясен и съществува“, каза Толефсън. „Ръководителят на нашата делегация в Либия изтъква това като един от допълнителните рискове за общността, за оцелелите и за спасителите, които са там.“
Либийският Червен полумесец също каза, че си партнира с правителствени служители и е поел отговорност за разпространението на знания онлайн, за да помогне за минимизиране на рисковете от детонации и да предостави на хората подходящо обучение, ако възникне ненавременна експлозия.
Източник: Ал Джазира
