„Ню йорк таймс“: Израел не е непобедим
След нападението на „ Хамас “ на 7 октомври 2023 година, когато Израел се оказа в най-уязвимото си състояние и беше обхванат от устрема да възвърне силата си, политическото управление сложи съвсем недостижима цел – непобедимост.
Премиерът Бенямин Нетаняху говореше за „ цялостна победа “ и стартира военна акция, която опустоши Газа. След това дейностите бяха ориентирани против Хизбула в Ливан, хутите в Йемен, цели в Сирия и Ислямската република Иран.
Способността Израел да води война без вътрешни и външни ограничавания последователно се трансформира в самоцел на неговото държавно управление. С превръщането на войната в непрекъснато положение за страната поддръжката за Израел от ден на ден стартира да значи поддръжка - или най-малко липса на рецензия - към тази теория за сигурност, написа " Ню Йорк таймс " в собствен разбор, представен от БГНЕС.
Затова не е изненадващо, че израелците реагираха с потрес и отвращение на все по-видимите различия сред администрацията на Доналд Тръмп и държавното управление на Израел. Те личат на всички места - от изтеклите мнения на Тръмп към Нетаняху при започване на юни за ескалацията в Ливан, когато американският президент по информация на медии го нарекъл „ вманиачен “ и декларирал, че „ към този момент всички те ненавиждат “, до последните изказвания на вицепрезидента Джей Ди Ванс, с които сложи Израел на мястото му.
Нетаняху към този момент деликатно заобикаля да показва обществено отчаяние, само че неговите поддръжници в израелските медии не се въздържат. Крайнодесният ефирен водещ Инон Магал назова Ванс „ отпадък “ и употребява обидна дума за евреи, с цел да опише пратениците на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Друга авторитетна фигура в Израел и съдружник на Нетаняху съобщи пред „ Ню Йоркър “, че е „ шокиран “ от съглашението сред Тръмп и Иран и че самият Нетаняху евентуално също е бил сюрпризиран.
Социологическо изследване, извършено в Израел след подписването на меморандума за съгласие сред Съединени американски щати и Иран, демонстрира внезапен спад в известността на Тръмп измежду израелците.
Все още е рано да се приказва за финален раздор сред Съединените щати и Израел или сред двамата водачи. Безспорно обаче връзките са достигнали сериозен миг. Досегашната преобладаваща роля на Израел в американската политика, военното и икономическото му предимство в района, дълго време подкрепяни от Вашингтон, както и въздействието на произраелското лоби към този момент не наподобяват толкоз безусловни.
Израел заложи целия си политически капитал в последния спор с Иран, само че не реализира упования резултат. Най-ясно това проличава в думите на Джей Ди Ванс.
Наскоро той съобщи пред колумниста на „ Ню Йорк Таймс “ Рос Даутат, че би споделил на крайнодесните израелски министри, които подлагат на критика съглашението с Иран: „ Не можете просто да убивате, с цел да решите всеки един проблем, обвързван с националната си сигурност. “
По-късно, на брифинг в Белия дом, Ванс добави: „ Ако бях член на израелското държавно управление, евентуално нямаше да атакувам единствения си мощен съдружник, който ми е останал в целия свят. “
На моменти наподобява, че точно Ванс оформя новата политика на тази администрация към Израел. В подкаст на консервативни християни предишния месец той съобщи, че въпреки „ от време на време рецензиите към Израел да прерастват в ненавист към евреите “, произраелските среди в Съединени американски щати позволяват грешката да „ смесват рецензията към съответно държавно управление с омразата към евреите. Защото в случай че всичко е ненавист към евреите, тогава нищо не е ненавист към евреите. “
Той акцентира още, че е неправилно да се приема, че ползите на Съединените щати и Израел постоянно съответстват.
Предстои да се види дали американската политика фактически ще се промени – във връзка с военната помощ, дипломатическата поддръжка или отхвърли на Вашингтон да ограничи дейностите на Израел, ориентирани против основаването на палестинска страна посредством заселническо принуждение и анексиране на части от Западния бряг.
Ванс обаче сложи във фокуса проблем, за който левите американски евреи предизвестяват от дълго време: в случай че всичко бъде определяно като опасност за евреите, става съвсем невероятно да се разграничат действителните закани от пресилените.
По същата логичност, в случай че Израел е във война непрестанно и с всички, става мъчно да се разграничи по кое време военната мощ е нужна, ефикасна и оправдана и по кое време е просто инстикт или средство за отбягване на политически договаряния.
Това е главният минус на сегашната тактика на Израел - без значение кой ще завоюва парламентарните избори тази година, било то Нетаняху или различен политик, той ще би трябвало да се изправи пред него.
Израел освен не е несломим, само че би трябвало съществено да премисли тактиката си. Не всеки проблем има военно решение. Разбирането, че поддръжката за Израел значи абсолютно утвърждение на всяка негова военна интервенция, стигна толкоз надалеч, че стартира да отчуждава най-верните му съдружници.
Политиката на тотална война и непрекъснато потребление на военна мощ без постижима последна цел стартира да работи против самия Израел, като подкопава личната му успеваемост.
Най-ясно това проличава в Ливан. Макар Израел да беше заставен да одобри следващото помирение с посредничеството на Съединени американски щати, той продължава да поддържа войски в огромни елементи от Южен Ливан и да нанася удари, които дефинира като отбранителни. Подобен метод неведнъж е показвал, че води до продължителни спорове.
През последните дни Нетаняху и министърът на защитата неведнъж обявиха, че израелската войска ще остане в „ зона за сигурност “, до момента в който Хизбула не бъде разоръжена, което на процедура значи за неопределен срок.
Нетаняху сътвори обстановка, в която всяко значително евакуиране или отстъпка ще наподобяват като уязвимост и капитулация както пред израелците, по този начин и пред американците.
Ако Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс фактически желаят да стабилизират връзките сред Израел и Ливан, намирането на метод за цялостно евакуиране на израелските сили би трябвало да бъде измежду главните им цели. В интерес на самия Израел е този развой да бъде иницииран и сбъднат по лична самодейност, а не под външен напън.
Засега Съединените щати трансформираха реториката си, само че към момента не са принудили Нетаняху да промени курса.
Остава неразбираемо и дали самите израелци ще стартират да слагат под подозрение логиката на непрекъснатата борба. Страната е изправена пред значим избор в навечерието на парламентарния избор, до момента в който се пробва да откри излаз от съвсем три години на война без явен край, възходяща интернационална изолираност и изострен дефицит на политически водачи, предлагащи опция.
Премиерът Бенямин Нетаняху говореше за „ цялостна победа “ и стартира военна акция, която опустоши Газа. След това дейностите бяха ориентирани против Хизбула в Ливан, хутите в Йемен, цели в Сирия и Ислямската република Иран.
Способността Израел да води война без вътрешни и външни ограничавания последователно се трансформира в самоцел на неговото държавно управление. С превръщането на войната в непрекъснато положение за страната поддръжката за Израел от ден на ден стартира да значи поддръжка - или най-малко липса на рецензия - към тази теория за сигурност, написа " Ню Йорк таймс " в собствен разбор, представен от БГНЕС.
Затова не е изненадващо, че израелците реагираха с потрес и отвращение на все по-видимите различия сред администрацията на Доналд Тръмп и държавното управление на Израел. Те личат на всички места - от изтеклите мнения на Тръмп към Нетаняху при започване на юни за ескалацията в Ливан, когато американският президент по информация на медии го нарекъл „ вманиачен “ и декларирал, че „ към този момент всички те ненавиждат “, до последните изказвания на вицепрезидента Джей Ди Ванс, с които сложи Израел на мястото му.
Нетаняху към този момент деликатно заобикаля да показва обществено отчаяние, само че неговите поддръжници в израелските медии не се въздържат. Крайнодесният ефирен водещ Инон Магал назова Ванс „ отпадък “ и употребява обидна дума за евреи, с цел да опише пратениците на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Друга авторитетна фигура в Израел и съдружник на Нетаняху съобщи пред „ Ню Йоркър “, че е „ шокиран “ от съглашението сред Тръмп и Иран и че самият Нетаняху евентуално също е бил сюрпризиран.
Социологическо изследване, извършено в Израел след подписването на меморандума за съгласие сред Съединени американски щати и Иран, демонстрира внезапен спад в известността на Тръмп измежду израелците.
Все още е рано да се приказва за финален раздор сред Съединените щати и Израел или сред двамата водачи. Безспорно обаче връзките са достигнали сериозен миг. Досегашната преобладаваща роля на Израел в американската политика, военното и икономическото му предимство в района, дълго време подкрепяни от Вашингтон, както и въздействието на произраелското лоби към този момент не наподобяват толкоз безусловни.
Израел заложи целия си политически капитал в последния спор с Иран, само че не реализира упования резултат. Най-ясно това проличава в думите на Джей Ди Ванс.
Наскоро той съобщи пред колумниста на „ Ню Йорк Таймс “ Рос Даутат, че би споделил на крайнодесните израелски министри, които подлагат на критика съглашението с Иран: „ Не можете просто да убивате, с цел да решите всеки един проблем, обвързван с националната си сигурност. “
По-късно, на брифинг в Белия дом, Ванс добави: „ Ако бях член на израелското държавно управление, евентуално нямаше да атакувам единствения си мощен съдружник, който ми е останал в целия свят. “
На моменти наподобява, че точно Ванс оформя новата политика на тази администрация към Израел. В подкаст на консервативни християни предишния месец той съобщи, че въпреки „ от време на време рецензиите към Израел да прерастват в ненавист към евреите “, произраелските среди в Съединени американски щати позволяват грешката да „ смесват рецензията към съответно държавно управление с омразата към евреите. Защото в случай че всичко е ненавист към евреите, тогава нищо не е ненавист към евреите. “
Той акцентира още, че е неправилно да се приема, че ползите на Съединените щати и Израел постоянно съответстват.
Предстои да се види дали американската политика фактически ще се промени – във връзка с военната помощ, дипломатическата поддръжка или отхвърли на Вашингтон да ограничи дейностите на Израел, ориентирани против основаването на палестинска страна посредством заселническо принуждение и анексиране на части от Западния бряг.
Ванс обаче сложи във фокуса проблем, за който левите американски евреи предизвестяват от дълго време: в случай че всичко бъде определяно като опасност за евреите, става съвсем невероятно да се разграничат действителните закани от пресилените.
По същата логичност, в случай че Израел е във война непрестанно и с всички, става мъчно да се разграничи по кое време военната мощ е нужна, ефикасна и оправдана и по кое време е просто инстикт или средство за отбягване на политически договаряния.
Това е главният минус на сегашната тактика на Израел - без значение кой ще завоюва парламентарните избори тази година, било то Нетаняху или различен политик, той ще би трябвало да се изправи пред него.
Израел освен не е несломим, само че би трябвало съществено да премисли тактиката си. Не всеки проблем има военно решение. Разбирането, че поддръжката за Израел значи абсолютно утвърждение на всяка негова военна интервенция, стигна толкоз надалеч, че стартира да отчуждава най-верните му съдружници.
Политиката на тотална война и непрекъснато потребление на военна мощ без постижима последна цел стартира да работи против самия Израел, като подкопава личната му успеваемост.
Най-ясно това проличава в Ливан. Макар Израел да беше заставен да одобри следващото помирение с посредничеството на Съединени американски щати, той продължава да поддържа войски в огромни елементи от Южен Ливан и да нанася удари, които дефинира като отбранителни. Подобен метод неведнъж е показвал, че води до продължителни спорове.
През последните дни Нетаняху и министърът на защитата неведнъж обявиха, че израелската войска ще остане в „ зона за сигурност “, до момента в който Хизбула не бъде разоръжена, което на процедура значи за неопределен срок.
Нетаняху сътвори обстановка, в която всяко значително евакуиране или отстъпка ще наподобяват като уязвимост и капитулация както пред израелците, по този начин и пред американците.
Ако Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс фактически желаят да стабилизират връзките сред Израел и Ливан, намирането на метод за цялостно евакуиране на израелските сили би трябвало да бъде измежду главните им цели. В интерес на самия Израел е този развой да бъде иницииран и сбъднат по лична самодейност, а не под външен напън.
Засега Съединените щати трансформираха реториката си, само че към момента не са принудили Нетаняху да промени курса.
Остава неразбираемо и дали самите израелци ще стартират да слагат под подозрение логиката на непрекъснатата борба. Страната е изправена пред значим избор в навечерието на парламентарния избор, до момента в който се пробва да откри излаз от съвсем три години на война без явен край, възходяща интернационална изолираност и изострен дефицит на политически водачи, предлагащи опция.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ