The Insider: Турция измести Русия като енергийна свръхдържава
След началото на войната в Украйна Европа не се поддаде на шантажа на Кремъл и съумя да се откаже от съветските енергоносители, въпреки и на висока цена. От преразпределението на енергийния пазар завоюваха освен Китай и Индия, само че най-много Турция. Турският президент Реджеп Ердоган разчита да направи страната си един от най-влиятелните играчи на енергийния пазар, само че на пътя му застава непредвиден противник - Кипър, където предстоят президентски избори, от които зависи бъдещето на огромната енергийна борба.
Към края на 2022 година големите промени на енергийната карта на Европа към този момент са забележими. Европейски Съюз освен престана да зависи от съветските петрол и газ, само че наложи и таван на цените на горивата, което срина котировките на сорта Urals до невижданите 50% от равнището на Brent. Забранявайки потреблението на съветски въглища, петрол, а от 5 февруари - и нефтопродукти, Европа предизвика преразпределение на пазара.
Основният губещ в края на 2022 година е самият Европейски Съюз,
който трябваше да похарчи по груби сметки към 500 милиарда евро за пазаруването на енергоресурси по високи цени и за субсидиране на популацията и бизнеса. Европейците направиха чудеса, само че се приспособиха към новите условия и сполучливо се оправиха с опита на Владимир Путин " да замрази " Стария свят. Много специалисти предизвестяват, че идната зима ще е по-сложна, само че това е подозрително, тъй като цените на нефта и газа надали ще повторят върховете на миналата година.
Печелившите са много по-пъстри. Преди всичко това е Китай, който може еднолично да диктува цените на въглищата и газа от източносибирските залежи на Русия. Той получава и нефта преференциално /отстъпките през последните месеци доближиха до 13 $ на барел спрямо горивото от Саудитска Арабия/. Съвсем скоро Китай може да остане най-големият покупател на съветски енергийни запаси, в случай че се вземат поради всичките им типове.
Индия също се възползва от обстановката - през декември 2022 година тя купи 33 пъти повече съветски нефт спрямо година по-рано, като доставките от Русия достигната до 1/4 от общия оборот. Средните цени бяха с $25-30 на барел по-ниски от котировките Brent. Освен това съветските преработватели към този момент започнаха да създават нефтопродукти от съветски нефт, които се канят да продават в Европа.
Най-много обаче завоюва Турция.
Тя усили покупките на съветски нефт двойно и към края на предходната година стана най-крупният вносител на съветски газ. Транзитът през нейна територия също се усили, изключително след руско-казахстанските пререкания към Каспийския консорциум. А Кремъл, без значение от комплицираните връзки с Турция, предложи на президента Ердоган основаването на газов хъб за превозване на съветски газ към Европа.
Всичко това допуска превръщането на Турция в нова енергийна свръхдържава, освен това освен от районен мащаб. През последните години страната разгласи, че е разкрила в Черно и Средиземно морета 700 млрд куб. м ресурси от газ. Турците оглеждат местонаходища в териториалните води на Гърция и Турция, стартират да възвръщат дипломатическите си връзки с Израел и Египет, разбирайки тяхното значение за районния пазар на газ (запасите в израелски и египетски води са над 3,2 трлн куб. м).
Ердоган мечтае да трансформира Турция в хъб освен за съветски, казахстански, азербайджански газ, само че и за близкоизточен газ и петрол, измествайки Русия на енергийния пазар на Европа. За това турските управляващи употребяват много груби от време на време способи - примерно опитите за търсене на газ край гръцките острови Крит и Кастелоризо, изпращането на военни кораби да съпровождат проучвателните експедиции на ENI и Total в териториалните води на Кипър и други
Дивидентите, извлечени от Анкара от мирното ходатайство в руско-украинския спор, както и заинтересоваността на главните европейски страни от разширението на НАТО със единодушието на Турция подсигурява значително толерантността на Запада към Ердоган. Сигуацията обаче може да се промени след президентските избори в Кипър.
Поведението на Турция предизвика разумното неспокойствие на Гърция и Кипър.
Кипър до неотдавна нямаше изключително отношение към енергийните проблеми и несъгласия. Проучването на газовите залежи в този регион започнаха през 2000-те година Първият огромен газов регион бе приет за търговски забавен през 2015 година Оттогава бяха направени още няколко открития, като запасите от газ в юрисдикцията на Кипър се правят оценка на 400–600 млрд куб. м. За съпоставяне, запасите на Израел доближават 1 трлн., а на Турция - над 700 млрд куб. м. Интерес към създаването на кипърските залежи демонстрираха десетки компании, като право да работят там получиха френската Total, англо-холандската RoyalDutchShell, американската Chevron, италианската ENI, корейската Kogas, Qatar Petroleum и дори израелската Delek Group. Разработват се планове за свързване с подводни газопроводи на израелските и египетските залежи с Кипър, а по-късно - и с Гърция, за износ на газ в Европа. Продължава строителството на финансирания от Европейски Съюз " електрически мост " Европа-Азия сред Гърция, Кипър и Израел.
Едва ли можем да се чака действителна конкуренция сред двата директни пътя - турския и кипърския. В момента турският вид е напълнен с по-големи размери газ. Но сигурно може да се чака, че с разрива на енергийните връзки сред Русия и Европа фокусът на европейците се измества на юг. Вече текат договаряния за пазаруването на газ от Израел и Египет, а нефтопреработващите фабрики в страните от Персийския залив усилват производството на нефтопродукти в очакване на европейското ембарго върху съветската продукция. Страните от Залива, нови играчи в Източното Средиземноморие и Турция са новите сътрудници в огромната енергийна игра.
Източник: Сега
Към края на 2022 година големите промени на енергийната карта на Европа към този момент са забележими. Европейски Съюз освен престана да зависи от съветските петрол и газ, само че наложи и таван на цените на горивата, което срина котировките на сорта Urals до невижданите 50% от равнището на Brent. Забранявайки потреблението на съветски въглища, петрол, а от 5 февруари - и нефтопродукти, Европа предизвика преразпределение на пазара.
Основният губещ в края на 2022 година е самият Европейски Съюз,
който трябваше да похарчи по груби сметки към 500 милиарда евро за пазаруването на енергоресурси по високи цени и за субсидиране на популацията и бизнеса. Европейците направиха чудеса, само че се приспособиха към новите условия и сполучливо се оправиха с опита на Владимир Путин " да замрази " Стария свят. Много специалисти предизвестяват, че идната зима ще е по-сложна, само че това е подозрително, тъй като цените на нефта и газа надали ще повторят върховете на миналата година.
Печелившите са много по-пъстри. Преди всичко това е Китай, който може еднолично да диктува цените на въглищата и газа от източносибирските залежи на Русия. Той получава и нефта преференциално /отстъпките през последните месеци доближиха до 13 $ на барел спрямо горивото от Саудитска Арабия/. Съвсем скоро Китай може да остане най-големият покупател на съветски енергийни запаси, в случай че се вземат поради всичките им типове.
Индия също се възползва от обстановката - през декември 2022 година тя купи 33 пъти повече съветски нефт спрямо година по-рано, като доставките от Русия достигната до 1/4 от общия оборот. Средните цени бяха с $25-30 на барел по-ниски от котировките Brent. Освен това съветските преработватели към този момент започнаха да създават нефтопродукти от съветски нефт, които се канят да продават в Европа.
Най-много обаче завоюва Турция.
Тя усили покупките на съветски нефт двойно и към края на предходната година стана най-крупният вносител на съветски газ. Транзитът през нейна територия също се усили, изключително след руско-казахстанските пререкания към Каспийския консорциум. А Кремъл, без значение от комплицираните връзки с Турция, предложи на президента Ердоган основаването на газов хъб за превозване на съветски газ към Европа.
Всичко това допуска превръщането на Турция в нова енергийна свръхдържава, освен това освен от районен мащаб. През последните години страната разгласи, че е разкрила в Черно и Средиземно морета 700 млрд куб. м ресурси от газ. Турците оглеждат местонаходища в териториалните води на Гърция и Турция, стартират да възвръщат дипломатическите си връзки с Израел и Египет, разбирайки тяхното значение за районния пазар на газ (запасите в израелски и египетски води са над 3,2 трлн куб. м).
Ердоган мечтае да трансформира Турция в хъб освен за съветски, казахстански, азербайджански газ, само че и за близкоизточен газ и петрол, измествайки Русия на енергийния пазар на Европа. За това турските управляващи употребяват много груби от време на време способи - примерно опитите за търсене на газ край гръцките острови Крит и Кастелоризо, изпращането на военни кораби да съпровождат проучвателните експедиции на ENI и Total в териториалните води на Кипър и други
Дивидентите, извлечени от Анкара от мирното ходатайство в руско-украинския спор, както и заинтересоваността на главните европейски страни от разширението на НАТО със единодушието на Турция подсигурява значително толерантността на Запада към Ердоган. Сигуацията обаче може да се промени след президентските избори в Кипър.
Поведението на Турция предизвика разумното неспокойствие на Гърция и Кипър.
Кипър до неотдавна нямаше изключително отношение към енергийните проблеми и несъгласия. Проучването на газовите залежи в този регион започнаха през 2000-те година Първият огромен газов регион бе приет за търговски забавен през 2015 година Оттогава бяха направени още няколко открития, като запасите от газ в юрисдикцията на Кипър се правят оценка на 400–600 млрд куб. м. За съпоставяне, запасите на Израел доближават 1 трлн., а на Турция - над 700 млрд куб. м. Интерес към създаването на кипърските залежи демонстрираха десетки компании, като право да работят там получиха френската Total, англо-холандската RoyalDutchShell, американската Chevron, италианската ENI, корейската Kogas, Qatar Petroleum и дори израелската Delek Group. Разработват се планове за свързване с подводни газопроводи на израелските и египетските залежи с Кипър, а по-късно - и с Гърция, за износ на газ в Европа. Продължава строителството на финансирания от Европейски Съюз " електрически мост " Европа-Азия сред Гърция, Кипър и Израел.
Едва ли можем да се чака действителна конкуренция сред двата директни пътя - турския и кипърския. В момента турският вид е напълнен с по-големи размери газ. Но сигурно може да се чака, че с разрива на енергийните връзки сред Русия и Европа фокусът на европейците се измества на юг. Вече текат договаряния за пазаруването на газ от Израел и Египет, а нефтопреработващите фабрики в страните от Персийския залив усилват производството на нефтопродукти в очакване на европейското ембарго върху съветската продукция. Страните от Залива, нови играчи в Източното Средиземноморие и Турция са новите сътрудници в огромната енергийна игра.
Източник: Сега
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ