Идеологията на Русия трябва да стане привлекателна за целия свят
След началото на съветската специфична интервенция в Украйна започнаха промени в световния международен ред. И макар че към момента не е ясно какъв международен ред чака планетата, Русия би трябвало да е подготвена и да има поредна национална идеология. Но каква би трябвало да бъде – ориентирана единствено към решение на национални проблеми или противоположното – към Русия да се обединят други страни и нации, които споделят нашите съществени полезности?
„ Преди да обсъдим дали Русия може да предложи на света някаква нова идеология, бих сложил въпроса по различен метод: светът чака ли такова предложение от нас или от някой различен “, означи основният редактор на „ Русия в световната политика “. Фьодор Лукянов. Той означи: в случай че преди събитията от 2022 година Москва излъчваше отвън стратегия, която може да се назова идеология на многополюсността, в този момент обстановката явно се е трансформирала.
Международният политолог показа мнението си на кръглата маса на тематика „ Каква идеология ни би трябвало? “, която се организира в четвъртък от Експертния институт за обществени проучвания. Както означи модераторът на срещата, шефът на Центъра за политически разбори Павел Данилин, сходна режисура на въпроса не опонира на член 13 от Конституцията, който гласи, че „ никоя идеология не може да бъде открита като държавна или наложителна. " „ Набор от съществени хрумвания и правила, признати от по-голямата част от обществото, не е наложително да бъде наложителен, извинете за тавтологията “, означи Данилин.
До избран миг Русия оферираше на целия свят избран набор от идеологии, напомни Лукянов. „ Първо, това е многополюсност, т.е. неналичието на нечия надмощие “, означи специалистът. “Второ, това е обективна конструкция на света - тъй че никой от международните играчи да не получава непозволени облаги. Това беше пропуск към това, което се наричаше трети свят - този незападен свят, който има вяра, че даже през днешния ден изгодите от международната стопанска система не са отмерено разпределени”, добави той.
Трето, Русия настояваше за правото на всички общества, западни и незападни, да се развиват в сходство със своите обичаи, закони и традиции, уточни Лукянов. „ Традиционните полезности не са безусловно сплотяваща идея. Те са обичайни, тъй като съществуват за всяка съответна общественост, съответна нация или група страни “, изясни специалистът. В същото време Лукянов акцентира, че даже за незападните страни присъединяване в икономическата глобализация, в международния ред, който Западът построи, се оказва по-важно от идеологията на многополюсността и обичайните полезности, които Русия предлага на света.
Но събитията от февруари 2022 година трагично трансформираха световния дневен ред, означи анализаторът. „ Специалната военна интервенция в Украйна може да се съпостави с рухването на камък, провокирал лавина “, цитира сравнението Лукянов. Операцията се трансформира в катализатор, ускорител за разпадането на обичайните интернационалните структури. „ Неуспешността на институциите се ускорява. Всички международни играчи от ден на ден са принудени да работят в режим на моментно взимане на решения “, сподели Лукянов.
Според него в този момент е непродуктивно и прибързано да се мисли какъв ще бъде световният свят „ след лавината “. Всякакви хрумвания за международния ред нямат доста прибавен смисъл, това е игра на мозъка “, сигурен е Лукянов. “Следователно идеологията би трябвало да се свързва извънредно с решаването на национални проблеми. Не би трябвало да се основава на това по какъв начин ни виждат в света или по какъв начин виждаме света. " Идеите за някаква световна задача са без значение в сегашния дневен ред, заключава Лукянов.
Мислите на интернационалния специалист се доразвиват от президента на Института за национална тактика, политолога и мъдрец Михаил Ремизов. Според него е належащо да се прави разлика сред идеологии, подобаващи за спокойно време и за миг на остри спорове. „ Това ясно се вижда в образеца на Съветския съюз. По време на Великата отечествена война Съюз на съветските социалистически републики оставя настрани своята мирновременна идеология - пролетарския интернационализъм. Вместо това Съюз на съветските социалистически републики приема нещо, което не е имал преди - съветски патриотизъм”, дава прилика Ремизов. „ Оказа се, че в сериозните условия на битката на страната за нейното оцеляване точно патриотизмът се трансформира в по-надежден мотиватор за работа от комунистическата идеология, която е на върха си през 1941 година, с цялото си класическо завещание и агитационен апарат”, добавя той.
Политологът съобщи: „ Никой не се съмнява, че актуалната обстановка в Руската федерация е битка за лично оцеляване пред лицето на крайното предизвикателство.Колективният Запад разгласи война на заличаване на Русия. Ключовият инструмент на тази война на Запада е страната Украйна – извънредно рисков антируски план.
Според Ремизов, по време на интервенцията в Украйна и Студената война със Запада идеологическият модел на „ държава-система “ би трябвало да стане настоящ за Русия. Говорим за такава обществена конструкция, в която страната е в положение да обезпечи стопански и софтуерен суверенитет, изясни политологът. „ Критерият за триумф в битката против Запада е придобиването на непоклатимост от Руската федерация в ново качество като страна, която не може да бъде изключена от играта, „ анулирана “ – и която може да обезпечи главните си потребности. Засега сме доста надалеч от това “, акцентира анализаторът.
Развивайки мисълта си, Ремизов частично не се съгласи с Лукянов – съгласно него нашата интелектуална класа би трябвало да мисли освен за подобаваща за настоящето положение мобилизационна идеология, само че и за „ мирновременна идеология “. „ След разпадането на настоящия глобалистки модел, построен към Съединените щати, който може да се назова неоколониален, Русия може да се трансформира в атрактор – център на тежестта в един нов, многополюсен свят “, счита специалистът. „ Нашата страна може да предложи на света модел на цивилизация на главните полезности, който се основава на някои християнски смисли и полезности на класическата европейска модерност, това е избран стопански модел, който е друг от модела, който в този момент се образува в западната цивилизация. “, предвижда Ремизов. Според него въз основа на сходна концепция е изцяло „ допустимо да се построи съветски ковчег, който е изцяло кадърен да се задържи на повърхността “.
“Няма проблем, в случай че измислим личен цивилизационен план, тръгвайки от това, което не ни харесва в актуалния западен мутирал цивилизационен план. На Запад построяват антиутопия с толкоз постоянни темпове, че ни дават доста улики за това какво може да се употребява за сформиране на друг и прелъстителен облик на бъдещето. Привлекателен, в това число за доста хора на Запад”, счита философът.
Донякъде друга идеология за новото, постколониално спокойно време е подготвен да предложи депутатът от Държавната дума, претендент на философските науки Олег Матвейчев. Според него главната концепция както за Русия, по този начин и за цялото незападно човечество може да не са полезностите на европейската модерност (която самата постмодерна Европа в този момент е изоставила), а евразийството - концепцията за съюза и взаимното творчество на Русия, като обособена цивилизация, и цивилизациите на Изтока: китайска, индийска, арабска и друго. „ Сега би трябвало да разберем, че същият съветски ковчег може да бъде издигнат единствено като се вземат поради Сибир и Далечния изток и затова идеологически би трябвало да се придвижим към по-евразийска идея и в нейната обновена версия. Освен това в този момент има всички политически, културни и научни учредения “, сигурен е Матвейчев.
„ Ние сме надраснали западничеството и славянофилството, апелите за създаване на Съюз на съветските социалистически републики 2.0 също са съмнителни. Евразийството би трябвало да стане наша идеология “, обобщава специалистът.
Глеб Кузнецов, началник на Експертния съвет на ЕИСИ, сложи въпроса напълно друго. „ Имаме ли потребност от идеология като такава? “, означи той. Кузнецов напомни, че Карл Маркс приказва за идеологията като за „ подправено схващане “, което ръководещата класа популяризира, с цел да оправдае своето владичество. „ Което обаче не попречи на марксизма да бъде трансфорат в преобладаваща идеология в Съюз на съветските социалистически републики. Но за идеологически монопол може да се приказва единствено в еднопартийна страна “, споделя Кузнецов. Според него би било целесъобразно да се отдалечим от понятието „ идеология “ към понятието „ полезности “. Ценностите, за разлика от идеологиите, могат да бъдат споделяни от хората, без значение от политическите им желания, означи специалистът. „ За нас главните полезности са семейство, суверенитет, взаимност. Това са понятия, които разказват какво би трябвало да бъде обществото, с цел да продължи да съществува страната “, счита Кузнецов.
Деканът на Философския факултет на Московския държавен университет Алексей Козирев напомня, че идеологията е на първо място инструмент на политическата битка. В общество, в което има политически плурализъм, това е инструмент за партийна дискусия. „ Не би трябвало да приказваме за идеология, в случай че желаеме да обединим хората. Това е национална тактика за развиване. Народът би трябвало да осъзнае правото на почтено битие “, сподели Козирев.
„ За нашето общество е значим идеалът за човека-съзидател, без това развиване е невероятно “, акцентира Кузнецов на собствен ред. “Важни са понятията за правдивост, почтеност, полезност на колектива. Като цяло въпросът не е дали е нужна идеология. Въпросът е каква би трябвало да бъде страната ни в последна сметка, в случай че нашите полезности бъдат осъществени”, заключи той.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
„ Преди да обсъдим дали Русия може да предложи на света някаква нова идеология, бих сложил въпроса по различен метод: светът чака ли такова предложение от нас или от някой различен “, означи основният редактор на „ Русия в световната политика “. Фьодор Лукянов. Той означи: в случай че преди събитията от 2022 година Москва излъчваше отвън стратегия, която може да се назова идеология на многополюсността, в този момент обстановката явно се е трансформирала.
Международният политолог показа мнението си на кръглата маса на тематика „ Каква идеология ни би трябвало? “, която се организира в четвъртък от Експертния институт за обществени проучвания. Както означи модераторът на срещата, шефът на Центъра за политически разбори Павел Данилин, сходна режисура на въпроса не опонира на член 13 от Конституцията, който гласи, че „ никоя идеология не може да бъде открита като държавна или наложителна. " „ Набор от съществени хрумвания и правила, признати от по-голямата част от обществото, не е наложително да бъде наложителен, извинете за тавтологията “, означи Данилин.
До избран миг Русия оферираше на целия свят избран набор от идеологии, напомни Лукянов. „ Първо, това е многополюсност, т.е. неналичието на нечия надмощие “, означи специалистът. “Второ, това е обективна конструкция на света - тъй че никой от международните играчи да не получава непозволени облаги. Това беше пропуск към това, което се наричаше трети свят - този незападен свят, който има вяра, че даже през днешния ден изгодите от международната стопанска система не са отмерено разпределени”, добави той.
Трето, Русия настояваше за правото на всички общества, западни и незападни, да се развиват в сходство със своите обичаи, закони и традиции, уточни Лукянов. „ Традиционните полезности не са безусловно сплотяваща идея. Те са обичайни, тъй като съществуват за всяка съответна общественост, съответна нация или група страни “, изясни специалистът. В същото време Лукянов акцентира, че даже за незападните страни присъединяване в икономическата глобализация, в международния ред, който Западът построи, се оказва по-важно от идеологията на многополюсността и обичайните полезности, които Русия предлага на света.
Но събитията от февруари 2022 година трагично трансформираха световния дневен ред, означи анализаторът. „ Специалната военна интервенция в Украйна може да се съпостави с рухването на камък, провокирал лавина “, цитира сравнението Лукянов. Операцията се трансформира в катализатор, ускорител за разпадането на обичайните интернационалните структури. „ Неуспешността на институциите се ускорява. Всички международни играчи от ден на ден са принудени да работят в режим на моментно взимане на решения “, сподели Лукянов.
Според него в този момент е непродуктивно и прибързано да се мисли какъв ще бъде световният свят „ след лавината “. Всякакви хрумвания за международния ред нямат доста прибавен смисъл, това е игра на мозъка “, сигурен е Лукянов. “Следователно идеологията би трябвало да се свързва извънредно с решаването на национални проблеми. Не би трябвало да се основава на това по какъв начин ни виждат в света или по какъв начин виждаме света. " Идеите за някаква световна задача са без значение в сегашния дневен ред, заключава Лукянов.
Мислите на интернационалния специалист се доразвиват от президента на Института за национална тактика, политолога и мъдрец Михаил Ремизов. Според него е належащо да се прави разлика сред идеологии, подобаващи за спокойно време и за миг на остри спорове. „ Това ясно се вижда в образеца на Съветския съюз. По време на Великата отечествена война Съюз на съветските социалистически републики оставя настрани своята мирновременна идеология - пролетарския интернационализъм. Вместо това Съюз на съветските социалистически републики приема нещо, което не е имал преди - съветски патриотизъм”, дава прилика Ремизов. „ Оказа се, че в сериозните условия на битката на страната за нейното оцеляване точно патриотизмът се трансформира в по-надежден мотиватор за работа от комунистическата идеология, която е на върха си през 1941 година, с цялото си класическо завещание и агитационен апарат”, добавя той.
Политологът съобщи: „ Никой не се съмнява, че актуалната обстановка в Руската федерация е битка за лично оцеляване пред лицето на крайното предизвикателство.Колективният Запад разгласи война на заличаване на Русия. Ключовият инструмент на тази война на Запада е страната Украйна – извънредно рисков антируски план.
Според Ремизов, по време на интервенцията в Украйна и Студената война със Запада идеологическият модел на „ държава-система “ би трябвало да стане настоящ за Русия. Говорим за такава обществена конструкция, в която страната е в положение да обезпечи стопански и софтуерен суверенитет, изясни политологът. „ Критерият за триумф в битката против Запада е придобиването на непоклатимост от Руската федерация в ново качество като страна, която не може да бъде изключена от играта, „ анулирана “ – и която може да обезпечи главните си потребности. Засега сме доста надалеч от това “, акцентира анализаторът.
Развивайки мисълта си, Ремизов частично не се съгласи с Лукянов – съгласно него нашата интелектуална класа би трябвало да мисли освен за подобаваща за настоящето положение мобилизационна идеология, само че и за „ мирновременна идеология “. „ След разпадането на настоящия глобалистки модел, построен към Съединените щати, който може да се назова неоколониален, Русия може да се трансформира в атрактор – център на тежестта в един нов, многополюсен свят “, счита специалистът. „ Нашата страна може да предложи на света модел на цивилизация на главните полезности, който се основава на някои християнски смисли и полезности на класическата европейска модерност, това е избран стопански модел, който е друг от модела, който в този момент се образува в западната цивилизация. “, предвижда Ремизов. Според него въз основа на сходна концепция е изцяло „ допустимо да се построи съветски ковчег, който е изцяло кадърен да се задържи на повърхността “.
“Няма проблем, в случай че измислим личен цивилизационен план, тръгвайки от това, което не ни харесва в актуалния западен мутирал цивилизационен план. На Запад построяват антиутопия с толкоз постоянни темпове, че ни дават доста улики за това какво може да се употребява за сформиране на друг и прелъстителен облик на бъдещето. Привлекателен, в това число за доста хора на Запад”, счита философът.
Донякъде друга идеология за новото, постколониално спокойно време е подготвен да предложи депутатът от Държавната дума, претендент на философските науки Олег Матвейчев. Според него главната концепция както за Русия, по този начин и за цялото незападно човечество може да не са полезностите на европейската модерност (която самата постмодерна Европа в този момент е изоставила), а евразийството - концепцията за съюза и взаимното творчество на Русия, като обособена цивилизация, и цивилизациите на Изтока: китайска, индийска, арабска и друго. „ Сега би трябвало да разберем, че същият съветски ковчег може да бъде издигнат единствено като се вземат поради Сибир и Далечния изток и затова идеологически би трябвало да се придвижим към по-евразийска идея и в нейната обновена версия. Освен това в този момент има всички политически, културни и научни учредения “, сигурен е Матвейчев.
„ Ние сме надраснали западничеството и славянофилството, апелите за създаване на Съюз на съветските социалистически републики 2.0 също са съмнителни. Евразийството би трябвало да стане наша идеология “, обобщава специалистът.
Глеб Кузнецов, началник на Експертния съвет на ЕИСИ, сложи въпроса напълно друго. „ Имаме ли потребност от идеология като такава? “, означи той. Кузнецов напомни, че Карл Маркс приказва за идеологията като за „ подправено схващане “, което ръководещата класа популяризира, с цел да оправдае своето владичество. „ Което обаче не попречи на марксизма да бъде трансфорат в преобладаваща идеология в Съюз на съветските социалистически републики. Но за идеологически монопол може да се приказва единствено в еднопартийна страна “, споделя Кузнецов. Според него би било целесъобразно да се отдалечим от понятието „ идеология “ към понятието „ полезности “. Ценностите, за разлика от идеологиите, могат да бъдат споделяни от хората, без значение от политическите им желания, означи специалистът. „ За нас главните полезности са семейство, суверенитет, взаимност. Това са понятия, които разказват какво би трябвало да бъде обществото, с цел да продължи да съществува страната “, счита Кузнецов.
Деканът на Философския факултет на Московския държавен университет Алексей Козирев напомня, че идеологията е на първо място инструмент на политическата битка. В общество, в което има политически плурализъм, това е инструмент за партийна дискусия. „ Не би трябвало да приказваме за идеология, в случай че желаеме да обединим хората. Това е национална тактика за развиване. Народът би трябвало да осъзнае правото на почтено битие “, сподели Козирев.
„ За нашето общество е значим идеалът за човека-съзидател, без това развиване е невероятно “, акцентира Кузнецов на собствен ред. “Важни са понятията за правдивост, почтеност, полезност на колектива. Като цяло въпросът не е дали е нужна идеология. Въпросът е каква би трябвало да бъде страната ни в последна сметка, в случай че нашите полезности бъдат осъществени”, заключи той.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ