Въстанието на боксьорите
След многочислените филми, в които се демонстрират разнообразни подиуми, детайли и похвати от азиатските бойни изкуства, към този момент надали има човек, които да не е чувал за фамозната школа по кунг-фу в манастира „ Шао Лин “.
„ Кунг-фу “ през днешния ден е названието на бойното изкуство, изучавано в доста школи в Китай и отвън границите му.
В предишното майсторите на бойните изкуства служели на разнообразни господари, били другари или гневни врагове, взели участие в разнообразни метежи, протести и заприказва. През 1899 година бойците от доста школи организирали въстание срещу европейците, което било наречено „ Ихетуан “ („ Отряди за мир и правдивост “). Участниците му желали да изгонят от Китай „ европейските варвари “ и да унищожат своите сънародници, които били приели християнството.
В европейските вестници този протест бил наименуван „ въстанието на боксьорите “ точно, тъй като измежду участниците му преобладавали майстори на кунг-фу.
Бойните изкуства били знак и самобитна философия на бунтовниците. Майсторите на кунг-фу преподавали в разнообразни учебни заведения, като внушавали на учениците си вярата, че в случай че овладеят бойното изкуство, ще станат непобедими. Логиката била обикновена и като че ли неоспорима: в случай че ученикът загине или бъде ранен в борбата, самичък си е отговорен – значи незадоволително е вярвал в своята неуязвимост и не е пречистил духа си от всичко, което е ненужно.
След като нараснали броя си, бунтовниците почнали да унищожават железниците и телеграфа. Причините били напълно „ основателни “: сякаш чужденците съставили подъл проект и особено строели здания не съгласно условията на „ фън-шуй “, които повреждали потока на силата „ ци “ в цялостен Китай.
Ихетуаните минали към радикални дейности, като почнали да избиват основно китайци, които били приели християнството, както и християнски мисионери-чужденци. Организирали „ лов “ на такива хора и ги убивали грубо, тъй като били „ врагове на китайската просвета “. Властите на хитрата императрица Ци-си (упр. 1861-1908) изначало застанали на страната на бунтовниците, с цел да сплашат чужденците. Така, с изключение на майсторите на бойните изкуства, измежду въстаниците се появили военни съветници – и последователно апелите за свалянето на китайската ръководеща династия изчезнали от лозунгите им.
След известно време „ боксьорите “ влезнали в столицата на Небесната империя, изклали всички християни в Пекин и организирали обсада на дипломатическия квартал.
Великите сили реагирали еднообразно на събитията в Китай и, обединени, решили да потушат протеста. От север навлязла съветската войска, а на брега създали десант експедиционни сили на Англия, Съединени американски щати, Германия, Япония, Италия, Австро-Унгария и Франция. Любопитен факт: и бунтовниците, и чужденците откровено вярвали, че усмиряват „ нахалните варвари “.
Германският държател Вилхелм II призовал на жестокостите да се отговори съответно, с всеобщо кръвопролитие, за китайците отсега нататък да се откажат даже от мисълта за протести.
Независимо от своята свирепост против мирните поданици, въстаниците се оказали ефикасни на бойното поле – единствено с хладно оръжие те нееднократно принуждавали да отстъпват непознатите войски, въоръжени с картечници и карабини.
Японци, американци, британци, французи, италианци, германци, австрийци и руснаци, всички съюзнически вземат Тиандзин в борбата за Тиенцин. Снимка: Уикипедия
Въпреки това, през август 1900 година армиите на 8 страни обсадили Пекин и го бомбардирали с артилерия. Започнали улични битки. В борби по улиците на града починали множеството майстори на бойните изкуства, наследници на старите школи и традиции. Чудо не се случило. Щиковете и картечниците се оказали по-силни от кунг-фу.
Според легендата, един от водещите майстори на бойните изкуства нападнал взвод немски бойци и умъртвил половината от тях, преди да го прободат с щикове. Повечето от „ боксьорите “ обаче не съумели да сторят даже дребна част от това. Бунтовниците били разгромени, Пекин и дворецът на Ци-си – завладяни. Броят на убитите бунтовници и мирни поданици не е прочут – никой не броял жертвите.
Императрицата, която била напуснала града, бързо оповестила бунтовниците отвън закона и сключила унизителни съглашения с обединението. Китай навлязъл в безредици, които траяли няколко десетилетия и взели милиони жертви.
Заедно с ихетуаните била унищожена и репутацията на кунг-фу, която била трупана в продължение на епохи. Оказало се, че огнестрелните оръжия и щиковете са доста по-силни от всяка техника на бойни изкуства. От патрона на карабината може да се спасите единствено инцидентно. Нищо не може да спре удара с щик.
Едва доста години по-късно, с помощта на китайските артисти и филми, кунг-фу още веднъж почнало да се възражда и разпространява.
После в целия свят се появила модата на азиатските бойни изкуства. Но урокът от 1900 година посочил, че нито една школа за бойни изкуства не може да се съпротивлява на елементарния патрон.
