За това, което остава след любовта…

След любовта остават телефонни номера, които бледнеят.

След любовта остават чашите с гравирани монограми, откраднати от по-добрите хотели.

След любовта остава обичаят бялото вино да се сипва в две чаши и чертите да бъдат на една и съща височина.

След любовта остава една маса в кафене „ Манеж “ и учуденият взор на остарелия келнер за това, че ни вижда с други.

След любовта остава на устните металният усет на несполуката.

И някакви адреси на взети чартърен стаи – от четири до шест.

След любовта остава изречението „ Прекрасно изглеждаш, не си се трансформирала с нищо “ и „ Обаждай се от време на време, имаш ли още телефонния ми номер? “..

След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след обич.

Остават тайните знаци, любовните числа, остава твоята страна от постелята и страхът да не би някой да пристигна.

Възклицание и оставената слушалка, когато се появи някой непознат глас, хиляда и една неистини..

След любовта остава изречението „ Ще вляза първа в банята “ и отговорът „ Нима няма дружно? “. Този път-НЕ!

След любовта остават съучастниците-пазители на секрети, които към този момент не са никакви секрети.

След любовта остава леко безпокойствие, когато мимоходом вдъхнем познатия парфюм на непозната жена.

След любовта улиците са празни, а градът – запустял.

След любовта остават неподписаните изгледи от Венеция и Амстердам.

Фотографиите, направени пътьом, изгубените фиби, водачите на такси, които не ни обичаха, и цветарките, които ни обичаха.

След любовта остава накърнената суетливост.

След любовта остават другите хора и другите дами.