Трансбоксьорки бият жени на Олимпиадата? Не е толкова просто
След ЛГБТ-откриването на Олимпиадата в Париж, по-малко от седмица по-късно последва и нов джендър скандал на най-голямото и обществено спортно събитие в света. Две боксьорки - алжирката Имане Келиф и тайванката Лин Ю-Тинг - бяха позволени до олимпиадата, въпреки че Световната боксова асоциация преди година ги изгони след тест на пола.
Разбира се, в обществените мрежи новината се сведе до най-елементарния сюжет - неприятният Международен олимпийски комитет, следвайки модерните джендър политики на гнилия Запад, е позволил мъже да бият дами на бокс.
Реалността е много по-сложна.
Келиф и Ю-Тинг не са трансджендър, а интерсекс
Трансджендър спортисти има, и на някои места по света и в някои спортове те фактически биват позволени в надпревари против биологични дами. Тази наклонност обаче стартира да се обръща в последните години - изключително в спортовете, в които има пряк конфликт на спортистите, като ръгби, американски футбол, бойните спортове. Все повече федерации лимитират присъединяване на трансжени в женския спорт.
Имане Келиф и Лин Ю-тинг обаче не са трансжени - те са интерсекс хора. Интерсекс положенията са нарушавания на половото развиване, като цяло извънредно редки, при които, заради генетичен или хормонален недостатък, човек не се развива като характерен представител на своя пол.
Противно на изцепките на онлайн троловете, хермафродити при хората не съществуват - всеки човек се ражда или с ХХ (женски) хромозоми, или с XY (мъжки). Но при дребен брой хора - сред 0,2 и 1% от популацията - това не подсигурява развиване в мъж или жена. Интерсекс положенията са разнородни - при някои става дума за мъже с женски черти или хормонална картина, или дами с мъжки черти и хормони.
При други вариации на интерсекс са налице хора с XY, които се развиват изцяло неотличимо като дами. Една от вероятните причини - още в утробата тялото им не може да възприема тестостерон и макар че са генетично мъже, фенотипно се развиват като дами. Много хора с това положение не схващат за него, в случай че не се опитат да имат деца и някой не им направи ДНК-тест.
Все още няма съществени научни данни, които да сочат, че трансжените губят всички преимущества на мъжката анатомия, без значение дали след 1, 2 или повече години на хормонална терапия. Но интерсекс хора, които са се развивали като дами от утробата, нямат никакви преимущества пред биологичните дами. За задачите на спорта те са неотличими от тях.
Разбира се, има и интерсекс хора със разбъркан резултат - при които тялото се развива в някаква степен към единия или другия пол. Те биха могли да имат преимущество пред дамите.
Двете боксьорки се състезават години без проблеми - до 2023-та
Имане Келиф стартира да се състезава в огромни интернационалните надпревари през 2018 година, когато взе участие в Световното по бокс на Международната боксова асоциация. Бива отстранена и приключва 17-а в ранглистата на шампионата.
През 2019 година още веднъж съставлява Алжир на Световното, още веднъж губи в първия рунд и е 33-та. През 2020 година взе участие в Олимпиадата в Токио и отново не се показва ослепително.
Едва през 2022 година стартира да събира медали - първо от Средиземноморските игри, след това от Африканския шампионат, приключва годината и със сребро на Световното в Истанбул. Миналата година пък доближава финала на Световното за повторно и тъкмо преди мача за златото бива тествана и изхвърлена от надпреварата от Световната боксова асоциация.
Лин Ю-тинг е с по-стари триумфи - взима първо злато на Азиатското състезание през 2019 година и бронз на Световното. Събира злато и бронз в идващите години в няколко азиатски шампионати, а през 2022 година взима злато в Истанбул - не против Келиф, двете са в разнообразни теглови категории. Печели бронзовия медал през 2023 година в Ню Делхи, само че ѝ го лишават след тест на пола ѝ.
От Световната боксова асоциация - ръководена сега от руснаци - афишират че и двете боксьорки са надвишили условията за тестостерон.
Какво е вярното решение?
Може ли да се тества ДНК-то на всички жени-атлети? Разбира се, и евентуално ще бъдем сюрпризирани от интерсекс хора, за които не сме и подозирали. Факт е обаче, че сходни проби се вършат единствено при политическа воля в избрани федерации и единствено когато даден спортист стартира да печели постоянно медали.
Справедливо ли е интерсекс хората да се състезават с дами? Ако са се развивали като дами от раждането си и през пубертета, не би трябвало да имат никакви преимущества.
Но в случай че не са, въпросът няма явен отговор. Едно е несъмнено - позицията на МОК, че на тях им стига единствено тест на тестостерона и какво написа в паспорта на спортиста, също не е съответна.
Едно е несъмнено - предлагането да имат своя лична категория - без значение дали става дума за трансхора или интерсекс хора - е еквивалентно на възбрана. Причината е елементарна - количествена. Дори сега в женския бокс, ММА и други бойни спортове е мъчно за доста дами да си намират нови противнички. Просто са доста малко, а съществуването на теглови категории затруднява нещата още повече. В някои райони на света има едвам десетина дейни състезатели в даден военен спорт от една категория.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Разбира се, в обществените мрежи новината се сведе до най-елементарния сюжет - неприятният Международен олимпийски комитет, следвайки модерните джендър политики на гнилия Запад, е позволил мъже да бият дами на бокс.
Реалността е много по-сложна.
Келиф и Ю-Тинг не са трансджендър, а интерсекс
Трансджендър спортисти има, и на някои места по света и в някои спортове те фактически биват позволени в надпревари против биологични дами. Тази наклонност обаче стартира да се обръща в последните години - изключително в спортовете, в които има пряк конфликт на спортистите, като ръгби, американски футбол, бойните спортове. Все повече федерации лимитират присъединяване на трансжени в женския спорт.
Имане Келиф и Лин Ю-тинг обаче не са трансжени - те са интерсекс хора. Интерсекс положенията са нарушавания на половото развиване, като цяло извънредно редки, при които, заради генетичен или хормонален недостатък, човек не се развива като характерен представител на своя пол.
Противно на изцепките на онлайн троловете, хермафродити при хората не съществуват - всеки човек се ражда или с ХХ (женски) хромозоми, или с XY (мъжки). Но при дребен брой хора - сред 0,2 и 1% от популацията - това не подсигурява развиване в мъж или жена. Интерсекс положенията са разнородни - при някои става дума за мъже с женски черти или хормонална картина, или дами с мъжки черти и хормони.
При други вариации на интерсекс са налице хора с XY, които се развиват изцяло неотличимо като дами. Една от вероятните причини - още в утробата тялото им не може да възприема тестостерон и макар че са генетично мъже, фенотипно се развиват като дами. Много хора с това положение не схващат за него, в случай че не се опитат да имат деца и някой не им направи ДНК-тест.
Все още няма съществени научни данни, които да сочат, че трансжените губят всички преимущества на мъжката анатомия, без значение дали след 1, 2 или повече години на хормонална терапия. Но интерсекс хора, които са се развивали като дами от утробата, нямат никакви преимущества пред биологичните дами. За задачите на спорта те са неотличими от тях.
Разбира се, има и интерсекс хора със разбъркан резултат - при които тялото се развива в някаква степен към единия или другия пол. Те биха могли да имат преимущество пред дамите.
Двете боксьорки се състезават години без проблеми - до 2023-та
Имане Келиф стартира да се състезава в огромни интернационалните надпревари през 2018 година, когато взе участие в Световното по бокс на Международната боксова асоциация. Бива отстранена и приключва 17-а в ранглистата на шампионата.
През 2019 година още веднъж съставлява Алжир на Световното, още веднъж губи в първия рунд и е 33-та. През 2020 година взе участие в Олимпиадата в Токио и отново не се показва ослепително.
Едва през 2022 година стартира да събира медали - първо от Средиземноморските игри, след това от Африканския шампионат, приключва годината и със сребро на Световното в Истанбул. Миналата година пък доближава финала на Световното за повторно и тъкмо преди мача за златото бива тествана и изхвърлена от надпреварата от Световната боксова асоциация.
Лин Ю-тинг е с по-стари триумфи - взима първо злато на Азиатското състезание през 2019 година и бронз на Световното. Събира злато и бронз в идващите години в няколко азиатски шампионати, а през 2022 година взима злато в Истанбул - не против Келиф, двете са в разнообразни теглови категории. Печели бронзовия медал през 2023 година в Ню Делхи, само че ѝ го лишават след тест на пола ѝ.
От Световната боксова асоциация - ръководена сега от руснаци - афишират че и двете боксьорки са надвишили условията за тестостерон.
Какво е вярното решение?
Може ли да се тества ДНК-то на всички жени-атлети? Разбира се, и евентуално ще бъдем сюрпризирани от интерсекс хора, за които не сме и подозирали. Факт е обаче, че сходни проби се вършат единствено при политическа воля в избрани федерации и единствено когато даден спортист стартира да печели постоянно медали.
Справедливо ли е интерсекс хората да се състезават с дами? Ако са се развивали като дами от раждането си и през пубертета, не би трябвало да имат никакви преимущества.
Но в случай че не са, въпросът няма явен отговор. Едно е несъмнено - позицията на МОК, че на тях им стига единствено тест на тестостерона и какво написа в паспорта на спортиста, също не е съответна.
Едно е несъмнено - предлагането да имат своя лична категория - без значение дали става дума за трансхора или интерсекс хора - е еквивалентно на възбрана. Причината е елементарна - количествена. Дори сега в женския бокс, ММА и други бойни спортове е мъчно за доста дами да си намират нови противнички. Просто са доста малко, а съществуването на теглови категории затруднява нещата още повече. В някои райони на света има едвам десетина дейни състезатели в даден военен спорт от една категория.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ