Какво задължително трябва да има на трапезата за Сирни заговезни
След края на коледните празници и отрупаните трапези по време на поредицата от именни дни при започване на новата година, идва време за подготовката на идващия огромен християнски празник - Великден. Тя стартира с един значим обред, посредством който е добре да се извиним със старите си неточности и да стартираме начисто.
В обичайния български календар имаме особено предназначен ден за този ритуал и той носи името Сирни заговезни или Прошка.
Празникът е значим освен тъй като се събираме с околните си и имаме опция да им желаяме амнистия, а и с това, че тогава се бележи началото на Великденските пости.
Сирни заговезни постоянно се празнува в неделя, тъкмо 49 дни преди Възкресение. Известен е още с обилните си трапези и обреди. В другите етнографски региони на България името на празника се среща по доста разнообразни способи, като част от тях са Проклади, Сирница, Масленица и Ората - все наименования, отговарящи на някои от обичаите за деня.
Сред другите вярвания, които участват на Сирни заговезни, най-важно е настояването на амнистия. По остарял български бит това се прави от по-малките към по-старите, макар че през днешния ден можем да забележим изключения.
Друг забавен миг от деня е по този начин нареченото " хамкане ", което изключително радва децата.
На червен конец се връзва яйце или парче бяла халва, завърта се по часовниковата стрелка, а задачата е някое от подредените в кръг деца да улови храната с уста, без помощта на ръцете си.
Денят на амнистия е прочут още с вечерните си занимания. Тогава се палят огромни огньове във високи местности отвън селата, с цел да се избегне рискът от пожари. И през днешния ден момчетата не престават да прескачат огъня за здраве, до момента в който през това време се вият хора.
След този ден хората, решили да постят, би трябвало да изключат от менюто си млечните артикули. Затова на Сирни заговезни се похапват " като за последно ". Ястията с месо са неразрешени, по тази причина пък рибата и баницата със сирене заемат главно място на празничната софра, както и яйцата, киселото мляко, маслото, сиренето, халвата, ядките и печените ябълки.
Днес ще ви дадем няколко забавни оферти, с които да зарадвате околните си вкъщи за този толкоз значим празник в българския обичаен календар. Някои от тях са по-нестандартни и отвън обредните ястия, в случай че желаете да внесете по-модерна доза усет на масата.
В обичайния български календар имаме особено предназначен ден за този ритуал и той носи името Сирни заговезни или Прошка.
Празникът е значим освен тъй като се събираме с околните си и имаме опция да им желаяме амнистия, а и с това, че тогава се бележи началото на Великденските пости.
Сирни заговезни постоянно се празнува в неделя, тъкмо 49 дни преди Възкресение. Известен е още с обилните си трапези и обреди. В другите етнографски региони на България името на празника се среща по доста разнообразни способи, като част от тях са Проклади, Сирница, Масленица и Ората - все наименования, отговарящи на някои от обичаите за деня.
Сред другите вярвания, които участват на Сирни заговезни, най-важно е настояването на амнистия. По остарял български бит това се прави от по-малките към по-старите, макар че през днешния ден можем да забележим изключения.
Друг забавен миг от деня е по този начин нареченото " хамкане ", което изключително радва децата.
На червен конец се връзва яйце или парче бяла халва, завърта се по часовниковата стрелка, а задачата е някое от подредените в кръг деца да улови храната с уста, без помощта на ръцете си.
Денят на амнистия е прочут още с вечерните си занимания. Тогава се палят огромни огньове във високи местности отвън селата, с цел да се избегне рискът от пожари. И през днешния ден момчетата не престават да прескачат огъня за здраве, до момента в който през това време се вият хора.
След този ден хората, решили да постят, би трябвало да изключат от менюто си млечните артикули. Затова на Сирни заговезни се похапват " като за последно ". Ястията с месо са неразрешени, по тази причина пък рибата и баницата със сирене заемат главно място на празничната софра, както и яйцата, киселото мляко, маслото, сиренето, халвата, ядките и печените ябълки.
Днес ще ви дадем няколко забавни оферти, с които да зарадвате околните си вкъщи за този толкоз значим празник в българския обичаен календар. Някои от тях са по-нестандартни и отвън обредните ястия, в случай че желаете да внесете по-модерна доза усет на масата.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ