След като за пореден път стана ясно, че България се

След като за следващ път стана ясно, че България се счита за неприятелска страна и отхвърля да даде въздушен кулоар на Сергей Лавров, бързо забелязахме и изявлението на различен съветски специалист, описващ себе си като държавен чиновник – Дмитрий Рогозин реши, че е редно да подсети за своя нуклеарен боеприпас, откакто сме не запомнили общата си история. Разбира се, ние не сме я не запомнили и тъкмо затова помним милионите златни левове, с които заплащаме свободата си и устояваме съветската войска след освобождението и разделянето на България и Източна Румелия.

Забавен факт е, че последното се е случило без единодушието на Руската империя, която пазила този ход за рискови обстановки. Много добре знаем, че Русия е била подготвена да анексира България при положение, че спорът в Афганистан с Англия прерасне във война. Не сме не запомнили и записките на Чарлз Ланиус, който отразява завладяването на България след Втората Световна война и прибирането под шапката на новия режим. Подобни случаи не могат да се не помнят. Какво се случва през днешния ден?

Отново имаме галактическото съревнование сред Съединени американски щати и Русия, още веднъж следим опитите за спускането на завесата и се любуваме на следващото равнище на полуда, в което разнообразни политически водачи, както от страната, по този начин и от чужбина, не престават да разказват България като неблагодарна и лишена от памет за общата си история. След като сме показали доста забавни и положителни образци, както и неналичието на почитание, дано обърнем внимание на незабравимите изцепки на Хрушчов, изпълнени постоянно на срещите на ОН.

Не може, а и не би трябвало да се отхвърля, че Съюз на съветските социалистически републики постоянно е имал истински способи за привличането на внимание, до момента в който самият Никита Хрушчов може да се счита за един от незабравимите водачи. Както може да се досетите, неговата задача е да бъде хулиганът в ОН. След като повече от 50 години сме виждали най-различни прояви на експанзия, дано не забравяме и обстоятелството, че опасност с нуклеарни ракети към този момент е стар способ. Нека на сцената да излезе Никита с неговите златни речи, опитваме се да съблюдаваме хрониката и някои от най-оригиналните.

На 18 ноември 1956 година ще открием, че Никита е подготвен да се обърне към вражеските страни и го прави с необикновен асортимент на думите:

„ Относно капиталистическите страни, не зависи от вас дали ние съществуваме или не. Ако не ни харесвате, не ни приемайте, не ни и канете да ви виждаме. Без значение дали го харесвате или не, историята е на наша страна. Ние ще ви погребем! “

След това изявление, към 12 члена на ОН, в това число Израел, публично напущат стаята. Веднъж по-късно смело изявление излиза наяве, че Никита като че ли е прекрачил границата, само че само3 години по-късно е поканен от кмета на Лос Анджелис – Лоренцо Сумулонг. След къси диалози, домакинът припомня нещо доста значимо:

„ Не сме съгласни с вашата фраза „ Ще ви погребем! “, не би трябвало да погребвате нас и ние няма да погребваме вас. Ние сме щастливи с нашия метод на живот. Разпознаваме разликите и се опитваме да ги подобрим. Ако ни предизвикате, ние ще се борим до гибел, с цел да запазим стандарта си. “

Много американци считат, че това е била нуклеарна запплаха. В друга обществена тирада ще открием, че Хрушчов предлага на останалите членове да вземат лопата и да копаят бездънен гроб за колониализма, колкото се може по-дълбок. Осъзнавайки, че изявленията стават все по-абсурдни, Никита бърза да се поправи през 1963 година в Югославия:

„ Веднъж споделих, че ще ги погребем и ме вкараха в пакост. Разбира се, ние няма да ги погребваме с лопата. Тяххната работническа класа ще ги погребе. “

В следствие и запада се пробва да смъкна напрежението, като трансформира думите на Хрушчов, акцентирайки, че най-вероятно е имал поради надживяването и края на капитализма. Думите на великия водач по-късно ще се озоват в песни като тази на Sting, в комикси и даже в известната игра Red Alert 2, само че единствено в случай че изберете Русия в акции.

Легендата с „ Майката на Кузма “ е различен забавен политически термин, който Никита употребява. „ Да покажем майката на Кузма “ значи „ Да  дадем урок на някого “ или „ Да го накажем по най-жесток метод “. В казусът през 60-те години на предишния век, Никита продължава да удостоверява, че има голямо желание да покаже на капитализма и най-много на Съединени американски щати, че ще ги надмине във всяко едно естество и по-късно ще даде добър урок, само че съдейки по историята, единственият урок, който можем да открием е, че Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не би трябвало да подценява интелигенцията си, която побърза да напусне страната.

Въпросният термин може да се счита и за синоним на именитата „ Цар Бомба “, която апропо се назовава тъкмо по този начин от термоядрените физици, които са я строили в самото начало. Приликите с сходни закани явно не са излезли от мода. Логично е да се досетим, че тъкмо това нуклеарно оръжие е било създадено с такава мощ, заради простата причина, че Русия в никакъв случай не е разполагала с балитиката, която да достави балистичната ракета до вярната дестинация. Следователно Съюз на съветските социалистически републики усилва мощността и се надява, че ще може да засегне съответна цел.

Една друга забавна легенда е моментът, в който Никита Хрушчов стартира да блъска с обувка по банката си в ОН. На 12 октомври 1960 година филипинският пратеник Лоренцо Сумулонг се обръща към гостите по този начин:

„ Хората от Източна Европа и на всички места другаде, са лишени от гражданските и политическите си права, те са погълнати, нагледно казано, от Съюз на съветските социалистически републики. “

С тези думи Никита бързо скача като посърнал, нарушава процедурата на чуване и стартира да блъска гневно с пестник. Къде е обувката? Никога не е употребена, само че откакто бедният Никита се трансформира в един главен източник за страст и развлечение в залата, някои е нарисувал обувка в ръката му и фотографията се разпространява с особена скорост.

Нещо още по-важно е, че филипинецът получава обиди като „ глупак “, „ прислужник “ и други, изключително приятна е и „ прислужник на американския империализъм “. Опитите на Хрушчов да спре речта не престават да бъдат безмилостни, само че президента на асамблеята Фредерик Боланд продължава да отхвърля на Никита да вземе думата. Дори и откакто Лоренцо е предизвестен, че не е добре да гневи водача на Съюз на съветските социалистически републики, той продължава в тази линия. Философите постоянно назовават Хрушчов като индивидът, размахващ ракети и колонизатор на Източна Европа. До през днешния ден няма доказателство за случая с обувката – думите са повече от правилни, само че действително липсват доказателства, че Никита е свалил обувката и е почнал да блъска по банката, няма и архиви, които да го потвърдят.

Един различен хубав миг и хвалене с военна техника е основаването на екраноплана. Въпросната технология разрешава на летателния или плавателен уред да се придвижва над водната повърхнина, като отстрани шанса да бъде ударен с торпедо. По същият метод не лети и задоволително високо, с цел да бъде засечен от авио радари. Екранопланът е основан, с цел да придвижва бойни единици от пехота до танкове и вероятно балистични бойни ракети, само че с една огромна детайлност – извънредно безценен е за произвеждане.

Проектите са показани на Никита Хрушчов и преди да има даже тест, той ще се похвали бързо на американските си сътрудници, споделяйки им, че в случай че го провокират още веднъж, съветските бойци ще стъпят на американските крайбрежия в границите на минути и бързо ще затрият последната диря от империализма.

Други споделят, че Никита е разполагал с подобен забавен транспортен съд, който можел да прескача мостове. Никой не може да разбере за какво обаче е належащо да се прескача мост, откакто корабите умерено минават под него. Самата машина в никакъв случай не вижда бял свят и коства прекалено много на оръжейната промишленост, като на финала е бракувана и изпратена в предишното.

Въпросът остава в цялата тази картина, можем ли да се тормозим за това, че някой разяснява силата си на балистичната ракета. Не, заради простата причина, че това би означавало война с целия свят, а сега света желае тъкмо това и може да се досетите, че макар смелите изявления, сходни като тези на Хрушчов, към момента има рационални хора, които не биха пробвали сходни провокации. Подобни провокации могат и са само засегнатост, срам за дипломация и политика, както и за отношение.