Ерата на лесните пари почти приключи
След като в продължение на десетилетие заливаха стопанските системи с пари, основни централни банки най-сетне ще стартират да стопират кранчето през идната година.
От финансовата рецесия насам те поддържаха лихвените равнища, близки до нулата, а някои от тях изкупиха корпоративни и държавни облигации за трилиони долари. Идеята беше, че ниските лихви ще насърчат разноските от страна на фирмите и потребителите.
Въпреки че специалисти имат разнообразни отзиви за това какъв брой ефикасни са били тласъците в насърчаването на икономическия напредък, две изводи са съвсем безспорни: Огромният поток от пари предотврати международен финансов колапс и оказа помощ за оскъпяването на акциите и облигациите до рекордни равнища.
Сега централните банкери считат, че техните стопански системи са задоволително мощни, с цел да се оправят добре и с по-малко тласъци. Федералният запас на Съединени американски щати предприе първия си ход през октомври, когато стартира да оставя част от облигациите в салдото си, който е на стойност 4.5 трлн. $, да падежира, без да ги подменя. Европейската централна банка (ЕЦБ) към момента изкупува държавни и корпоративни облигации, макар че неотдавна разгласи проект за ограничението на покупките от януари.
Китай се чака да ограничи растежа на кредитирането през идната година, защото президентът Си Дзинпин се концентрира върху понижаване на финансовите опасности.
Централната банка на Япония евентуално ще продължи де печата пари, само че това няма да е задоволително, с цел да компенсира световния спад в тласъците от страна на централните банки, който съгласно икономистите ще стартира сред средата и края на 2018 година “Това ще тормози доста вложители, тъй като никой не е в действителност квалифициран, ” счита Надер Нейми, фонд управител в AMP Capital Investors Ltd. в Сидни, който е повишил каузи на кеша до 30% в очакване на усложнения при облигациите и акциите.
Проучвания на настройките инвеститоирте по света сочат, че смяната към стягане на причната политика евентуално ще е най-вероятната причина за идната криза. Историята демонстрира, че сходни преходи са изпълнени с опасности. Когато Фед стартира да подвига лихвите през 1994 година, това провокира най-големия срив при корпоративните облигации от две десетилетия. Това също по този начин спомогна за неочакваното обезценяване на мексиканското песо и за последвалата рецесия.
Несигурността се ускорява и от това, че мандатите на трима от четиримата най-важни шефове на централни банки в света са към своя край и те може да бъдат сменени. Същите фактори може да накарат техните наследници да пристъпят към понижаване на паричните тласъци.
Повечето стопански системи регистрират стабилен напредък. Пазарите на труда се завърнаха към положението, което политиците дефинират като цялостна претовареност. Доходите на американските семейства са на рекордно високи равнища.
Пострадалите от рецесията европейски страни, като Испания, възвърнаха икономическите загуби. Китай се отърси от страховете от дългова рецесия. Дори Япония излезе от дългия цикъл от мини-рецесии.
Истина е, че централните банкери не реализират задачите си за инфлацията; това, че цените не се покачват е един от признаците, че икономическият напредък е под междинното равнище. Централните банкери обаче оставят това опасения настрани и от ден на ден се концентрират върху ограничението на финансовите остатъци, които могат да приготвят сцената за нов срив.
ЕЦБ
Президентът на ЕЦБ, Марио Драги, даде обещание преди пет години, че ще направи “всичко, което е необхдоимо ”, с цел да избави еврото. Дотук бяха нужни над 2 трлн. евро. С толкоз се е нараснал салдото на централната банка. На 26 октомври от ЕЦБ оповестиха, че изкупуването на облигации ще продълци до септември 2018 година, само че количеството ще бъде понижено на половина до 30 милиарда евро месечно от януари. От финансовата институция също по този начин акцентираха на обстоятелството, че ще реинвестират постъпленията от дълга с предстоящ падеж в нескончаем интервал от време.
Представителите на ЕЦБ бяха измежду най-твърдите във връзка с акцията си за събаряне на лихвите по кредитирането. Те даже вкараха негативни лихви.
За разлика от Фед, която ограничи изкупуваните активи до държавни и ипотечни облигации, ЕЦБ купува и корпоративен дълг. С този си ход тя подкрепя компаините в Европа, които в противоположен случай можеше да се наложи да редуцират разноските си.
Тази настъпателност в никакъв случай не се е харесвала на немските ръководители, които обичайно избират по-строг надзор, с цел да бъде непокътнато ниско равнището на инфлацията. Мандатът на Драги изтича през октомври 2019 година Евентуален немски претендент би имал преимущество за позицията, поради обстоятелството, че най-голямата европейска имономика в никакъв случай не е имала собствен представител отпред на ЕЦБ.
Федералният запас
Фед наля към 3.6 трлн $ в щатската стопанска система в интервала 2008 – 2014 година Връзката сред паричните тласъци и пазарите бе удивително тясна - повече от половината от растежа на S&P 500 от 2008, до края на 2015 година, когато Фед стартира да подвига лихвите, е осъществен в дни, в които централната банка е обявявала решенията си във връзка с паричната политика.
По тази причина, макар уверенията на ръководителя на Фед, Джанет Йелън, че намаляването на салдото няма да бъде нещо видимо, е невероятно да се изключи някаква внезапна реакция на пазарите.
Фед спря да заменя някои облигации с падеж през октомври и на процедура остави процеса по свиването на салдото на автопилот. Централната банка ще отстранява по 50 милиарда $ на месец от пазарите на облигации до октомври идната година.
Четиригодишният мандат на Йелън изтича през февруари.
Президентът Доналд Тръмп ще разгласи шефа от ФЕД Джером Пауъл за неин правоприемник. Пауъл се чака да продължи статуквото във връзка с паричната политика. Пауъл е републиканец, който бе назначен от предходния президент Барак Обама и има репутацията, че работи неидеологически и прагматично. Той симпатизира на апелите на Белия дом за облекчение на финансовите регулации.
Централната банка на Япония
Управителят на Централната банка на Япония Харухико Курода и бордът на шефовете дадоха обещание да продължат със тласъците, до момента в който инфлацията се повиши до над 2%, равнище, което нито един икономист не вижда по какъв начин ще бъде реализирано години наред. Въпреки това темповете, с които се основават нови пари, ще се забавят. Една от аргументите е, че Централната банка на Япония натрупа толкоз доста държавни облигации (над 40% от пазара), че няма потребност да купува повече, с цел да задържа лихвите по 10-годишните бумаги покрай нула, каква е задачата й.
Петгодишният мандат на Курода изтича през април. Според последователите на по-консервативните парични способи, политиката на лесни пари на Курода е разрешила на държавното управление на премиера Шиндзо Абе да избегне битката с най-големия обществен дълг в света.
Техните апели за по-центристка политика евентуално ще останат незабелязани след изборите на 22 октомври, които затвърдиха позициите на ръководещата партия. Пазарни наблюдаващи считат, че Абе, който е заявявал, че има “пълно доверие ” в качествата на Курода, ще го възнагради с невиждан втори мандат.
Централната банка на Китай
Централната банка на Китай е по-непрозрачна от останалите централни банки. Въпреки това наблюдаващите на Китай се сплотяват към мнението, че през 2018 година банката евентуално ще ускори напъните си да ограничи рекордното струпване на дълг във финансовата система от международната рецесия насам.
По време на Конгреса на Китайската комунистическа партия през октомври президентът Си Дзинпин съобщи, че ограничението на финансовите опасности е един от главните му цели.
Въпреки съществуването на напиталов надзор, дейностите на Централната банка на Китай могат да раздрусат пазарите по света. Изненадващият ход на банката от август 2015 година да обезцени валутата си се оказа толкоз стеснителен, че Фед се отхвърли от очакванотo повдигане на лихвите през идващия месец.
Управителят на централната банка на Китай Джоу Сяочуан заема поста от близо 15 години. Въпросът кой ще го размени закупи прочут детайл на неотложност, откакто той загатна пред конгреса на партията, че е подготвен да се отдръпна.
Въпреки че централната банка получава указания непосредствено от държавното управление, изборът на шеф не е незначителен. Наследникът на Джоу ще би трябвало да създаде парична политика, която балансира опасенията във връзка с националния дълг с поддръжката за стопанската система, която мина към по-бавни темпове на напредък./profit.bg
От финансовата рецесия насам те поддържаха лихвените равнища, близки до нулата, а някои от тях изкупиха корпоративни и държавни облигации за трилиони долари. Идеята беше, че ниските лихви ще насърчат разноските от страна на фирмите и потребителите.
Въпреки че специалисти имат разнообразни отзиви за това какъв брой ефикасни са били тласъците в насърчаването на икономическия напредък, две изводи са съвсем безспорни: Огромният поток от пари предотврати международен финансов колапс и оказа помощ за оскъпяването на акциите и облигациите до рекордни равнища.
Сега централните банкери считат, че техните стопански системи са задоволително мощни, с цел да се оправят добре и с по-малко тласъци. Федералният запас на Съединени американски щати предприе първия си ход през октомври, когато стартира да оставя част от облигациите в салдото си, който е на стойност 4.5 трлн. $, да падежира, без да ги подменя. Европейската централна банка (ЕЦБ) към момента изкупува държавни и корпоративни облигации, макар че неотдавна разгласи проект за ограничението на покупките от януари.
Китай се чака да ограничи растежа на кредитирането през идната година, защото президентът Си Дзинпин се концентрира върху понижаване на финансовите опасности.
Централната банка на Япония евентуално ще продължи де печата пари, само че това няма да е задоволително, с цел да компенсира световния спад в тласъците от страна на централните банки, който съгласно икономистите ще стартира сред средата и края на 2018 година “Това ще тормози доста вложители, тъй като никой не е в действителност квалифициран, ” счита Надер Нейми, фонд управител в AMP Capital Investors Ltd. в Сидни, който е повишил каузи на кеша до 30% в очакване на усложнения при облигациите и акциите.
Проучвания на настройките инвеститоирте по света сочат, че смяната към стягане на причната политика евентуално ще е най-вероятната причина за идната криза. Историята демонстрира, че сходни преходи са изпълнени с опасности. Когато Фед стартира да подвига лихвите през 1994 година, това провокира най-големия срив при корпоративните облигации от две десетилетия. Това също по този начин спомогна за неочакваното обезценяване на мексиканското песо и за последвалата рецесия.
Несигурността се ускорява и от това, че мандатите на трима от четиримата най-важни шефове на централни банки в света са към своя край и те може да бъдат сменени. Същите фактори може да накарат техните наследници да пристъпят към понижаване на паричните тласъци.
Повечето стопански системи регистрират стабилен напредък. Пазарите на труда се завърнаха към положението, което политиците дефинират като цялостна претовареност. Доходите на американските семейства са на рекордно високи равнища.
Пострадалите от рецесията европейски страни, като Испания, възвърнаха икономическите загуби. Китай се отърси от страховете от дългова рецесия. Дори Япония излезе от дългия цикъл от мини-рецесии.
Истина е, че централните банкери не реализират задачите си за инфлацията; това, че цените не се покачват е един от признаците, че икономическият напредък е под междинното равнище. Централните банкери обаче оставят това опасения настрани и от ден на ден се концентрират върху ограничението на финансовите остатъци, които могат да приготвят сцената за нов срив.
ЕЦБ
Президентът на ЕЦБ, Марио Драги, даде обещание преди пет години, че ще направи “всичко, което е необхдоимо ”, с цел да избави еврото. Дотук бяха нужни над 2 трлн. евро. С толкоз се е нараснал салдото на централната банка. На 26 октомври от ЕЦБ оповестиха, че изкупуването на облигации ще продълци до септември 2018 година, само че количеството ще бъде понижено на половина до 30 милиарда евро месечно от януари. От финансовата институция също по този начин акцентираха на обстоятелството, че ще реинвестират постъпленията от дълга с предстоящ падеж в нескончаем интервал от време.
Представителите на ЕЦБ бяха измежду най-твърдите във връзка с акцията си за събаряне на лихвите по кредитирането. Те даже вкараха негативни лихви.
За разлика от Фед, която ограничи изкупуваните активи до държавни и ипотечни облигации, ЕЦБ купува и корпоративен дълг. С този си ход тя подкрепя компаините в Европа, които в противоположен случай можеше да се наложи да редуцират разноските си.
Тази настъпателност в никакъв случай не се е харесвала на немските ръководители, които обичайно избират по-строг надзор, с цел да бъде непокътнато ниско равнището на инфлацията. Мандатът на Драги изтича през октомври 2019 година Евентуален немски претендент би имал преимущество за позицията, поради обстоятелството, че най-голямата европейска имономика в никакъв случай не е имала собствен представител отпред на ЕЦБ.
Федералният запас
Фед наля към 3.6 трлн $ в щатската стопанска система в интервала 2008 – 2014 година Връзката сред паричните тласъци и пазарите бе удивително тясна - повече от половината от растежа на S&P 500 от 2008, до края на 2015 година, когато Фед стартира да подвига лихвите, е осъществен в дни, в които централната банка е обявявала решенията си във връзка с паричната политика.
По тази причина, макар уверенията на ръководителя на Фед, Джанет Йелън, че намаляването на салдото няма да бъде нещо видимо, е невероятно да се изключи някаква внезапна реакция на пазарите.
Фед спря да заменя някои облигации с падеж през октомври и на процедура остави процеса по свиването на салдото на автопилот. Централната банка ще отстранява по 50 милиарда $ на месец от пазарите на облигации до октомври идната година.
Четиригодишният мандат на Йелън изтича през февруари.
Президентът Доналд Тръмп ще разгласи шефа от ФЕД Джером Пауъл за неин правоприемник. Пауъл се чака да продължи статуквото във връзка с паричната политика. Пауъл е републиканец, който бе назначен от предходния президент Барак Обама и има репутацията, че работи неидеологически и прагматично. Той симпатизира на апелите на Белия дом за облекчение на финансовите регулации.
Централната банка на Япония
Управителят на Централната банка на Япония Харухико Курода и бордът на шефовете дадоха обещание да продължат със тласъците, до момента в който инфлацията се повиши до над 2%, равнище, което нито един икономист не вижда по какъв начин ще бъде реализирано години наред. Въпреки това темповете, с които се основават нови пари, ще се забавят. Една от аргументите е, че Централната банка на Япония натрупа толкоз доста държавни облигации (над 40% от пазара), че няма потребност да купува повече, с цел да задържа лихвите по 10-годишните бумаги покрай нула, каква е задачата й.
Петгодишният мандат на Курода изтича през април. Според последователите на по-консервативните парични способи, политиката на лесни пари на Курода е разрешила на държавното управление на премиера Шиндзо Абе да избегне битката с най-големия обществен дълг в света.
Техните апели за по-центристка политика евентуално ще останат незабелязани след изборите на 22 октомври, които затвърдиха позициите на ръководещата партия. Пазарни наблюдаващи считат, че Абе, който е заявявал, че има “пълно доверие ” в качествата на Курода, ще го възнагради с невиждан втори мандат.
Централната банка на Китай
Централната банка на Китай е по-непрозрачна от останалите централни банки. Въпреки това наблюдаващите на Китай се сплотяват към мнението, че през 2018 година банката евентуално ще ускори напъните си да ограничи рекордното струпване на дълг във финансовата система от международната рецесия насам.
По време на Конгреса на Китайската комунистическа партия през октомври президентът Си Дзинпин съобщи, че ограничението на финансовите опасности е един от главните му цели.
Въпреки съществуването на напиталов надзор, дейностите на Централната банка на Китай могат да раздрусат пазарите по света. Изненадващият ход на банката от август 2015 година да обезцени валутата си се оказа толкоз стеснителен, че Фед се отхвърли от очакванотo повдигане на лихвите през идващия месец.
Управителят на централната банка на Китай Джоу Сяочуан заема поста от близо 15 години. Въпросът кой ще го размени закупи прочут детайл на неотложност, откакто той загатна пред конгреса на партията, че е подготвен да се отдръпна.
Въпреки че централната банка получава указания непосредствено от държавното управление, изборът на шеф не е незначителен. Наследникът на Джоу ще би трябвало да създаде парична политика, която балансира опасенията във връзка с националния дълг с поддръжката за стопанската система, която мина към по-бавни темпове на напредък./profit.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ