Баталиите между ЦРУ и ДС
След като в предишния брой на рубриката разказахме за някои първи стъпки на руското НКГБ в България след 1944 година, в този момент дано хвърлим взор и към " любознанието " на Централно разузнавателно управление на САЩ към нас. Пък и на нашето към тях. И през днешния ден, десетилетия след жестоките борби, които са водили между тях българските и американските спецслужби във втората половина на предишния век, тази страница стои едвам открехната. Един от малцината, който се занимава с към момента горещата тематика, е проф. Йордан Баев, който в своите проучвания изнася извънредно забавни и за експертите, и за необятната аудитория обстоятелства. Може несъмнено да се каже, че пред тях сантименталната активност на Джеймс Бонд и Авакум Захов наподобява като играчка-плачка в детска градина. В това читателят ще се убеди, когато разгърне най-новата книга на проф. Баев, отдадена на борбите сред американското и българското разузнавания, няколко страници от която ви предлагаме през днешния ден.
В тях се открояват десетки портрети, от време на време единствено с по няколко щриха, на огромни български и американски разузнавачи. За множеството от тях се знае по нещичко, само че в своя труд проф. Баев разпростира строго секретни до неотдавна документи за тяхната активност. Например - за Райко Николов, вербувал Шарл Ерню, бъдещия боен министър на Франсоа Митеран, и за още доста други бойци на тихия фронт, воювали по целия свят с неприятелите на родината. Невероятно през днешния ден наподобява проникването в непознатите посолства в София, непристъпните им супер секретни сейфове са отваряни като на подбив. Чрез " оперативно-техническо мероприятие " от сейфа на военния аташе в посолството на Франция да вземем за пример са снимани над 17 000 фотокопия от документи.
И за балет даже става дума. Оказва се, че именитата руска балерина от 30-те и 40-те години на предишния век Марина Семьонова, " гастролира " години по-късно на " българска сцена ", само че зад декорите й, тъй като е една от огромните руски разузнавачки, изпратена по работа у нас...
" Американското разузнаване и България (1944-1991) ", проф. Йордан Баев, изд. " Изток-Запад ", 2021 година
Из Трета глава 1960-1969
...Според персоналните свидетелства на Ричард Столц, активността му като първи представител на Централно разузнавателно управление на САЩ в София в интервала януари 1960 - декември 1961 година не е била обвързвана с рекрутиране на сътрудници или осъществяване на секрети интервенции, а на първо място със събиране и разбор на сведения за България по политически, стопански и военни въпроси. Той отбелязва също, че е имал опция постоянно да пътува из страната, а контролът и наблюдението от страна на българските органи за сигурност не са били непрекъснати и прекомерно натрапчиви. По-нататъшната разследваща кариера на Ричард Столц включва изпращане в посолството в Москва в качество на старши представител на Централно разузнавателно управление на САЩ (където през януари 1965 година е разгласен за личност нон грата)...
Скоро след назначението на първия боен аташе на Съединените щати в България подполковник Едуард Клиъри... в края на декември 1960 година от Второ ръководство на Държавна сигурност на два пъти изпращат в Разузнавателно управление на Генералния щаб добити материали от кореспонденцията на американския боен аташе. Сред документите са образователни материали, указания и наставления от Министерството на защитата и командванията на сухопътните и военновъздушните сили на Съединени американски щати, както и лист със сухопътни, морски, въздушни и ракетни американски бази в целия свят... Според оценките, получените сведения " спомагат за разкриването на огромна част от дислокацията на американските въоръжени сили, в това число и на тези, които се числят в състава на НАТО и са основани в Европа и нашите прилежащи страни Турция и Гърция ".
В сходство със секретно решение Б-1 на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 14 януари 1960 година по отчет на министъра на вътрешните работи от 23 ноември предната година при започване на 60-те години се засилва разследващата и контраразузнавателна активност на Държавна сигурност " по американска линия ". Проведени са нови секрети интервенции по навлизане в американските разследващи центрове в Атина и Истанбул и техни подразделения в Измир и Кавала, а в това време са подхванати контраразузнавателни интервенции против представители на легацията на Съединени американски щати в София...
През 1960-1961 година да вземем за пример са осъществени три... против дипломатическите задачи на Съединени американски щати в София и Москва. Агентката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Семьонова е изпратена в София да възвърне околните си контакти с ръководителя на легацията на Съединени американски щати Едуард Пейдж, който тя познавала от близко от времето на неговия мандат в Москва в годините на Втората международна война (Пейдж персонално превежда при някои от срещите на американския дипломат Аверил Хариман със Сталин и Молотов през 1943-1944 г.).
Балерината Марина Семьонова
Марина Семьонова е една от изявените звезди на Болшой спектакъл през 30-те и 40-те години на ХХ век... В спомените на някогашния шеф на поделение в четвърто ръководство на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Зоя Воскресенская (Рибкина) се загатва, че през 1941 година примабалерината е употребена като прикритие по време на реализиране на контраразузнавателна акция в Посолството на Третия райх, седмици преди нападението на нацистките войски против Съветския съюз. След 1952 година Семьонова се отдава напълно на преподавателска активност и подкрепя одобряването на плеяда надарени балерини, сред които Майя Плисецкая и Наталия Бесмертнова. Удобен претекст за образуване на визитата ѝ в България е оказване на методическа помощ за развиването на българския балет.
Според отчетите на българското контраразузнаване, резултатът от " интервенцията " по възобновяване на контактите сред Семьонова и Едуард Пейдж са " обнадеждаващи ". Това се вижда от два доклада за съдействието с ВГУ-КГБ през 1961 година Различни обаче са свидетелствата по същия случай на Ричард Столц. Той споделя в свои мемоари, че пълномощният министър Едуард Пейдж му разказал в конфиденциален проект за изненадващата среща със своята някогашна близка другарка от Москва. Когато се срещнали, тя незабавно признала, че е изпратена от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че че нейните планове са били единствено да се възползва от опцията да го види още веднъж и да постои известно време отвън Съюз на съветските социалистически републики...
В известие от София до Лубянка се отбелязва, че личността на сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним Бистра провокира нараснал интерес у представителя на Централно разузнавателно управление на САЩ в София. Този псевдоним в действителност е за дъщерята на екзекутирания през 1942 година като " американски разузнавач " деятел на Български земеделски народен съюз инж. Георги Вълков. Още в края на 50-те години неговите деца Ивайла и Виктор (псевдоним Пенчев) са вербувани от българското контраразузнаване по " британска и американска линия " с основателно съмнение, че с тях е допустимо да се свържат представители на разследващите служби на Англия и Съединени американски щати. В тези години Ивайла Вълкова към този момент се демонстрира като обещаващ публицист с необятна просвета. Бистра е насърчена да затвърди контактите си със Столц. След предварителна договореност с Комитет за Държавна сигурност (на СССР), през 1961 година тя е изпратена за една година в Москва като сътрудник на " Земеделско знаме " за да употребява предходните си връзки и да откри контакт с някои дипломати от посолството на Съединени американски щати в Съюз на съветските социалистически републики. Съвместната интервенция е замислена през ноември 1960 година, когато българският министър на вътрешните работи Дико Диков уведомява ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Александър Шелепин за добита посредством Бистра секретна информация по отношение на идна координационна среща във Виена на работещи в източноевропейските страни американски " дипломати ". В срещата в австрийската столица щели да вземат участие от легацията в София Ричард Столц и консулът Хари Шлаудеман...
Ивайла Вълкова
Виктор Вълков
Характерен е един отчет на българското контраразузнаване (Второ ръководство на ДС), препратен до министъра на защитата генерал-полковник Добри Джуров. В документа се показва, че в дните на Кубинската ракетна рецесия (октомври 1962 г.) по директива от американския разследващ център в Истанбул военният аташе в София полковник Едуард Клиъри провел серия от конфиденциални заседания с военните аташета на Англия, Франция, Италия, Гърция и Турция за съгласуване активността по събиране на разследващи сведения за въоръжените сили на България и възможното придвижване на руски войски на Балканите. Особено внимание се обръща върху извличане на данни за дислокацията на ракетните поделения на българска територия...
В приложена към решението информация за консула Шлаудеман се твърди, че през лятото на 1961 година е вербувал някогашния публицист в Димитровград Христо Николов със задача да даде сведения за урановата мина в Бухово, през юли 1961 година получил " оскърбителен сведения " от различен български жител и настрана изпращал писма до близки на " изменници на родината " с " подстрекателство " към тяхно изселване в Съединени американски щати...
Случаят " Райко Николов " повдига въпроса за съществуването на резидентура на българското разузнаване в Съединените щати... Райко Николов е първият кадрови чиновник на Първо ръководство на Държавна сигурност, който идва под дипломатическо прикритие във Вашингтон през октомври 1959 година (псевдоним Драгов). Той към този момент има сполучлива разследваща задача в Париж (псевдоним Виноградов), където е съумял през 1953 година да притегли за съдействие обещаващия млад публицист Шарл Ерню, предстоящ министър на защитата на Франция при държавното управление на президента Франсоа Митеран. След разкриването му от ФБР Райко Николов напуща разследващото ръководство през 1963 година и се отдава напълно на дипломатическа кариера, в това число като дипломат в Кувейт, Белград и Рим и началник на българската задача към службата на Организация на обединените нации в Женева.
...Общо за този интервал в Съединените щати са изпратени 23-ма офицери от българското външнополитическо разузнаване, двама от които по-късно доближават до заместник-началници на Първо главно управление (на ДС) - Любен Гоцев (Ленков) и Тодор Бояджиев (Кисимов).
Първоначално главните задания, сложени от " Центъра " в София, са в две посоки - придобиване на външнополитическа и контраразузнавателна информация. По първото направление напъните са ориентирани към приемане на сведения за политиката на Съединени американски щати към България и социалистическите страни, военностратегическите проекти на НАТО и вътрешнополитическата конюнктура в Съединените щати. По второто направление (КРО) се събират сведения за американските разследващи и контраразузнавателни служби и техни филиали и оперативни центрове в Европа, както и за радио " Свободна Европа " и организациите на " вражеската емиграция ", основно Български национален комитет (българска политическ и Български национален фронт (българска политическа. От 1967 година се засилва и активността на отдела за научно-техническо разузнаване (НТР), чиито сътрудници са под прикритие на чиновници в комерсиалното посланичество в Ню Йорк или " специализанти " в университетски и бизнес организации.
...През втората половина на 60-те години се появяват и първите случаи на " метод " от страна на ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ за рекрутиране на български дипломати, измежду които се оказват и оперативни служащи под прикритие...
...В НАТО деликатно събират и проучват всяка налична информация за характера и обсега на провежданите многостранни военни учения на Варшавския пакт. Показателни са да вземем за пример " ситуационните разбори " на Изследователския отдел в радио " Свободна Европа " за провежданите взаимни учения сред руската, румънската и българската войска на територията на Народна република България и в прилежащата акватория на Черно море. В информациите особено се оповестява за наличие на министрите на защитата и висши офицери от другите страни - членки на Варшавския контракт, както и оценки на главнокомандващите Обединени въоръжени сили (на страните-членки на Ва маршал А.А. Гречко и маршал И.И. Якубовски при анализа на завършилите оперативно-тактически или командно-щабни учения...
* * *
Най-известната взаимна контраразузнавателна интервенция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Държавна сигурност от 60-те години е обвързвана с разкриването на значимия сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ Жорж Дювал. След сигнал от руска страна за приключване на изключително скъпа поверителна информация от българската задача в Организация на обединените нации по отношение на руските планове и политически цели през 1961 година във Второ ръководство на Държавна сигурност е извършено секретно следствие. Сред разследваните (в листата под №5) е и заместител ръководителят на задачата на Народна република България в Ню Йорк Асен Христов Георгиев... На 16 май 1962 година отделът за външно наблюдаване на Държавна сигурност прихваща писмо до Асен Георгиев, пуснато от консула в легацията на Съединени американски щати в София... Томас Блякшир, открит кадрови шпионин на Централно разузнавателно управление на САЩ...
След няколко месечно следене и съвещания с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на 8 септември 1963 година, по време на уредено посещаване на Георгиев в Москва, той е задържан в хотел " Метропол " от специфичен екип, изпратен предния ден от София. Към българския екип са прикрепени в допълнение 80 оперативни служащи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)...
На 31 декември 1963 година Асен Христов Георгиев е наказан на гибел и присъдата е изпълнена четири дни по-късно, откакто Президиумът на Народното събрание отхвърля молбата за опрощение...
* * *
Сред най-известните " шпионски афери " от началото на 70-те години, въпреки и индиректно обвързвана с Централно разузнавателно управление на САЩ, е карцерът на доктор Хенри Натан Шпетер. В документите по неговото разследване се твърди, че е бил обвинен в " нерегламентирани контакти " и издаване на " руски военни обекти " още през 1945-1946 година когато е бил преводач към Съюзната контролна комисия... Д-р Шпетер е теоретичен служащ в Икономическия институт на Българска академия на науките и консултант в Министерския съвет... След няколкомесечно наблюдаване, през ноември 1973 година е задържан от органите за сигурност при опит да изнесе в чужбина 1500 страници секретни аналитични материали... Осъден е на гибел, само че присъдата му не е изпълнена... Самият Шпетер след 1990 година в изказвания пред публицисти твърди, че бил освободен заради покровителство от страна на израелското държавно управление, " международното публично мнение " и авторитетни персони като Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински. В същото време през март 1993 година Върховният съд в България отхвърля молбата му за анулация на издадената присъда и той въобще не се завръща в София до кончината си през 2009 година
* * *
Твърде забавен документ - информация, изпратена от от началника на на българското контраразузнаване ген. Георги Аначков до Тодор Живков в края на октомври 1981 година - пресъздава наличието на прихванато писмо на Джак Пери до наследилия го в края на 1981 година на поста дипломат на Съединени американски щати в София Робърт Бери...:
" Ти ще бъдеш заинтригуван основно от това да се срещаш с българи и аз мисля, че знаеш пречките, които ще срещнеш по пътя си. Нужно е самообладание...
В Министерството на външните работи както знаеш [Любен] Гоцев е добра връзка и мисля, че е почтен човек, с който можеш да работиш. Умен и добър придружител е и неговата брачна половинка, която е и изискана. Някои от нашите любимци са Александър Стрезов [началник на кабинета на Младенов] и неговата брачна половинка Илияна, говореща френски език... Измежду големците аз намирам [Андрей] Луканов като най-хубав за водене на диалог. И [Огнян] Дойнов също намирам за добър. Веднъж се срещнах с [Тодор] Божинов и ти предлагам да се опиташ да се запознаеш с него. Данило Пурич (югославският дипломат в България - б. Хр.Г.) споделя, че той е бил изборът на Живков за министър-председател, само че руските ръководители са упорствали за [Гриша] Филипов). Разбира се аз не съумях да посетя Филипов, само че ти ще успееш. Аз намирам Станко Тодоров за извънредно общителен и се надявам, че ти ще му направиш още първоначално посещаване на новата му парламентарна служба. Аз загатнах [Любомир] Левчев (председател на Съюза на писателите, обаятелен човек и поет) и [Александър] Фол (министър на образованието, професор, експерт по Древна Тракия, деликатен човек) - и двамата всред любимците на Людмила [Живкова]. Друг любим е [Благовест] Сендов, заместник-председател на академията на науките, математик и извънредно внимателeн човек...
Накрая аз разбирам, че главното ми възприятие тук е било значимостта да не се подценява България... Мисля, че заслужава да ѝ се отдели повече внимание в нашата политика и посолството би трябвало да бъде по-способно да служи на ползите на Съединени американски щати ".
В тях се открояват десетки портрети, от време на време единствено с по няколко щриха, на огромни български и американски разузнавачи. За множеството от тях се знае по нещичко, само че в своя труд проф. Баев разпростира строго секретни до неотдавна документи за тяхната активност. Например - за Райко Николов, вербувал Шарл Ерню, бъдещия боен министър на Франсоа Митеран, и за още доста други бойци на тихия фронт, воювали по целия свят с неприятелите на родината. Невероятно през днешния ден наподобява проникването в непознатите посолства в София, непристъпните им супер секретни сейфове са отваряни като на подбив. Чрез " оперативно-техническо мероприятие " от сейфа на военния аташе в посолството на Франция да вземем за пример са снимани над 17 000 фотокопия от документи.
И за балет даже става дума. Оказва се, че именитата руска балерина от 30-те и 40-те години на предишния век Марина Семьонова, " гастролира " години по-късно на " българска сцена ", само че зад декорите й, тъй като е една от огромните руски разузнавачки, изпратена по работа у нас...
" Американското разузнаване и България (1944-1991) ", проф. Йордан Баев, изд. " Изток-Запад ", 2021 година
Из Трета глава 1960-1969
...Според персоналните свидетелства на Ричард Столц, активността му като първи представител на Централно разузнавателно управление на САЩ в София в интервала януари 1960 - декември 1961 година не е била обвързвана с рекрутиране на сътрудници или осъществяване на секрети интервенции, а на първо място със събиране и разбор на сведения за България по политически, стопански и военни въпроси. Той отбелязва също, че е имал опция постоянно да пътува из страната, а контролът и наблюдението от страна на българските органи за сигурност не са били непрекъснати и прекомерно натрапчиви. По-нататъшната разследваща кариера на Ричард Столц включва изпращане в посолството в Москва в качество на старши представител на Централно разузнавателно управление на САЩ (където през януари 1965 година е разгласен за личност нон грата)...
Скоро след назначението на първия боен аташе на Съединените щати в България подполковник Едуард Клиъри... в края на декември 1960 година от Второ ръководство на Държавна сигурност на два пъти изпращат в Разузнавателно управление на Генералния щаб добити материали от кореспонденцията на американския боен аташе. Сред документите са образователни материали, указания и наставления от Министерството на защитата и командванията на сухопътните и военновъздушните сили на Съединени американски щати, както и лист със сухопътни, морски, въздушни и ракетни американски бази в целия свят... Според оценките, получените сведения " спомагат за разкриването на огромна част от дислокацията на американските въоръжени сили, в това число и на тези, които се числят в състава на НАТО и са основани в Европа и нашите прилежащи страни Турция и Гърция ".
В сходство със секретно решение Б-1 на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 14 януари 1960 година по отчет на министъра на вътрешните работи от 23 ноември предната година при започване на 60-те години се засилва разследващата и контраразузнавателна активност на Държавна сигурност " по американска линия ". Проведени са нови секрети интервенции по навлизане в американските разследващи центрове в Атина и Истанбул и техни подразделения в Измир и Кавала, а в това време са подхванати контраразузнавателни интервенции против представители на легацията на Съединени американски щати в София...
През 1960-1961 година да вземем за пример са осъществени три... против дипломатическите задачи на Съединени американски щати в София и Москва. Агентката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Семьонова е изпратена в София да възвърне околните си контакти с ръководителя на легацията на Съединени американски щати Едуард Пейдж, който тя познавала от близко от времето на неговия мандат в Москва в годините на Втората международна война (Пейдж персонално превежда при някои от срещите на американския дипломат Аверил Хариман със Сталин и Молотов през 1943-1944 г.).
Балерината Марина Семьонова
Марина Семьонова е една от изявените звезди на Болшой спектакъл през 30-те и 40-те години на ХХ век... В спомените на някогашния шеф на поделение в четвърто ръководство на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Зоя Воскресенская (Рибкина) се загатва, че през 1941 година примабалерината е употребена като прикритие по време на реализиране на контраразузнавателна акция в Посолството на Третия райх, седмици преди нападението на нацистките войски против Съветския съюз. След 1952 година Семьонова се отдава напълно на преподавателска активност и подкрепя одобряването на плеяда надарени балерини, сред които Майя Плисецкая и Наталия Бесмертнова. Удобен претекст за образуване на визитата ѝ в България е оказване на методическа помощ за развиването на българския балет.
Според отчетите на българското контраразузнаване, резултатът от " интервенцията " по възобновяване на контактите сред Семьонова и Едуард Пейдж са " обнадеждаващи ". Това се вижда от два доклада за съдействието с ВГУ-КГБ през 1961 година Различни обаче са свидетелствата по същия случай на Ричард Столц. Той споделя в свои мемоари, че пълномощният министър Едуард Пейдж му разказал в конфиденциален проект за изненадващата среща със своята някогашна близка другарка от Москва. Когато се срещнали, тя незабавно признала, че е изпратена от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че че нейните планове са били единствено да се възползва от опцията да го види още веднъж и да постои известно време отвън Съюз на съветските социалистически републики...
В известие от София до Лубянка се отбелязва, че личността на сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним Бистра провокира нараснал интерес у представителя на Централно разузнавателно управление на САЩ в София. Този псевдоним в действителност е за дъщерята на екзекутирания през 1942 година като " американски разузнавач " деятел на Български земеделски народен съюз инж. Георги Вълков. Още в края на 50-те години неговите деца Ивайла и Виктор (псевдоним Пенчев) са вербувани от българското контраразузнаване по " британска и американска линия " с основателно съмнение, че с тях е допустимо да се свържат представители на разследващите служби на Англия и Съединени американски щати. В тези години Ивайла Вълкова към този момент се демонстрира като обещаващ публицист с необятна просвета. Бистра е насърчена да затвърди контактите си със Столц. След предварителна договореност с Комитет за Държавна сигурност (на СССР), през 1961 година тя е изпратена за една година в Москва като сътрудник на " Земеделско знаме " за да употребява предходните си връзки и да откри контакт с някои дипломати от посолството на Съединени американски щати в Съюз на съветските социалистически републики. Съвместната интервенция е замислена през ноември 1960 година, когато българският министър на вътрешните работи Дико Диков уведомява ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Александър Шелепин за добита посредством Бистра секретна информация по отношение на идна координационна среща във Виена на работещи в източноевропейските страни американски " дипломати ". В срещата в австрийската столица щели да вземат участие от легацията в София Ричард Столц и консулът Хари Шлаудеман...
Ивайла Вълкова
Виктор Вълков
Характерен е един отчет на българското контраразузнаване (Второ ръководство на ДС), препратен до министъра на защитата генерал-полковник Добри Джуров. В документа се показва, че в дните на Кубинската ракетна рецесия (октомври 1962 г.) по директива от американския разследващ център в Истанбул военният аташе в София полковник Едуард Клиъри провел серия от конфиденциални заседания с военните аташета на Англия, Франция, Италия, Гърция и Турция за съгласуване активността по събиране на разследващи сведения за въоръжените сили на България и възможното придвижване на руски войски на Балканите. Особено внимание се обръща върху извличане на данни за дислокацията на ракетните поделения на българска територия...
В приложена към решението информация за консула Шлаудеман се твърди, че през лятото на 1961 година е вербувал някогашния публицист в Димитровград Христо Николов със задача да даде сведения за урановата мина в Бухово, през юли 1961 година получил " оскърбителен сведения " от различен български жител и настрана изпращал писма до близки на " изменници на родината " с " подстрекателство " към тяхно изселване в Съединени американски щати...
Случаят " Райко Николов " повдига въпроса за съществуването на резидентура на българското разузнаване в Съединените щати... Райко Николов е първият кадрови чиновник на Първо ръководство на Държавна сигурност, който идва под дипломатическо прикритие във Вашингтон през октомври 1959 година (псевдоним Драгов). Той към този момент има сполучлива разследваща задача в Париж (псевдоним Виноградов), където е съумял през 1953 година да притегли за съдействие обещаващия млад публицист Шарл Ерню, предстоящ министър на защитата на Франция при държавното управление на президента Франсоа Митеран. След разкриването му от ФБР Райко Николов напуща разследващото ръководство през 1963 година и се отдава напълно на дипломатическа кариера, в това число като дипломат в Кувейт, Белград и Рим и началник на българската задача към службата на Организация на обединените нации в Женева.
...Общо за този интервал в Съединените щати са изпратени 23-ма офицери от българското външнополитическо разузнаване, двама от които по-късно доближават до заместник-началници на Първо главно управление (на ДС) - Любен Гоцев (Ленков) и Тодор Бояджиев (Кисимов).
Първоначално главните задания, сложени от " Центъра " в София, са в две посоки - придобиване на външнополитическа и контраразузнавателна информация. По първото направление напъните са ориентирани към приемане на сведения за политиката на Съединени американски щати към България и социалистическите страни, военностратегическите проекти на НАТО и вътрешнополитическата конюнктура в Съединените щати. По второто направление (КРО) се събират сведения за американските разследващи и контраразузнавателни служби и техни филиали и оперативни центрове в Европа, както и за радио " Свободна Европа " и организациите на " вражеската емиграция ", основно Български национален комитет (българска политическ и Български национален фронт (българска политическа. От 1967 година се засилва и активността на отдела за научно-техническо разузнаване (НТР), чиито сътрудници са под прикритие на чиновници в комерсиалното посланичество в Ню Йорк или " специализанти " в университетски и бизнес организации.
...През втората половина на 60-те години се появяват и първите случаи на " метод " от страна на ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ за рекрутиране на български дипломати, измежду които се оказват и оперативни служащи под прикритие...
...В НАТО деликатно събират и проучват всяка налична информация за характера и обсега на провежданите многостранни военни учения на Варшавския пакт. Показателни са да вземем за пример " ситуационните разбори " на Изследователския отдел в радио " Свободна Европа " за провежданите взаимни учения сред руската, румънската и българската войска на територията на Народна република България и в прилежащата акватория на Черно море. В информациите особено се оповестява за наличие на министрите на защитата и висши офицери от другите страни - членки на Варшавския контракт, както и оценки на главнокомандващите Обединени въоръжени сили (на страните-членки на Ва маршал А.А. Гречко и маршал И.И. Якубовски при анализа на завършилите оперативно-тактически или командно-щабни учения...
* * *
Най-известната взаимна контраразузнавателна интервенция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Държавна сигурност от 60-те години е обвързвана с разкриването на значимия сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ Жорж Дювал. След сигнал от руска страна за приключване на изключително скъпа поверителна информация от българската задача в Организация на обединените нации по отношение на руските планове и политически цели през 1961 година във Второ ръководство на Държавна сигурност е извършено секретно следствие. Сред разследваните (в листата под №5) е и заместител ръководителят на задачата на Народна република България в Ню Йорк Асен Христов Георгиев... На 16 май 1962 година отделът за външно наблюдаване на Държавна сигурност прихваща писмо до Асен Георгиев, пуснато от консула в легацията на Съединени американски щати в София... Томас Блякшир, открит кадрови шпионин на Централно разузнавателно управление на САЩ...
След няколко месечно следене и съвещания с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на 8 септември 1963 година, по време на уредено посещаване на Георгиев в Москва, той е задържан в хотел " Метропол " от специфичен екип, изпратен предния ден от София. Към българския екип са прикрепени в допълнение 80 оперативни служащи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)...
На 31 декември 1963 година Асен Христов Георгиев е наказан на гибел и присъдата е изпълнена четири дни по-късно, откакто Президиумът на Народното събрание отхвърля молбата за опрощение...
* * *
Сред най-известните " шпионски афери " от началото на 70-те години, въпреки и индиректно обвързвана с Централно разузнавателно управление на САЩ, е карцерът на доктор Хенри Натан Шпетер. В документите по неговото разследване се твърди, че е бил обвинен в " нерегламентирани контакти " и издаване на " руски военни обекти " още през 1945-1946 година когато е бил преводач към Съюзната контролна комисия... Д-р Шпетер е теоретичен служащ в Икономическия институт на Българска академия на науките и консултант в Министерския съвет... След няколкомесечно наблюдаване, през ноември 1973 година е задържан от органите за сигурност при опит да изнесе в чужбина 1500 страници секретни аналитични материали... Осъден е на гибел, само че присъдата му не е изпълнена... Самият Шпетер след 1990 година в изказвания пред публицисти твърди, че бил освободен заради покровителство от страна на израелското държавно управление, " международното публично мнение " и авторитетни персони като Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински. В същото време през март 1993 година Върховният съд в България отхвърля молбата му за анулация на издадената присъда и той въобще не се завръща в София до кончината си през 2009 година
* * *
Твърде забавен документ - информация, изпратена от от началника на на българското контраразузнаване ген. Георги Аначков до Тодор Живков в края на октомври 1981 година - пресъздава наличието на прихванато писмо на Джак Пери до наследилия го в края на 1981 година на поста дипломат на Съединени американски щати в София Робърт Бери...:
" Ти ще бъдеш заинтригуван основно от това да се срещаш с българи и аз мисля, че знаеш пречките, които ще срещнеш по пътя си. Нужно е самообладание...
В Министерството на външните работи както знаеш [Любен] Гоцев е добра връзка и мисля, че е почтен човек, с който можеш да работиш. Умен и добър придружител е и неговата брачна половинка, която е и изискана. Някои от нашите любимци са Александър Стрезов [началник на кабинета на Младенов] и неговата брачна половинка Илияна, говореща френски език... Измежду големците аз намирам [Андрей] Луканов като най-хубав за водене на диалог. И [Огнян] Дойнов също намирам за добър. Веднъж се срещнах с [Тодор] Божинов и ти предлагам да се опиташ да се запознаеш с него. Данило Пурич (югославският дипломат в България - б. Хр.Г.) споделя, че той е бил изборът на Живков за министър-председател, само че руските ръководители са упорствали за [Гриша] Филипов). Разбира се аз не съумях да посетя Филипов, само че ти ще успееш. Аз намирам Станко Тодоров за извънредно общителен и се надявам, че ти ще му направиш още първоначално посещаване на новата му парламентарна служба. Аз загатнах [Любомир] Левчев (председател на Съюза на писателите, обаятелен човек и поет) и [Александър] Фол (министър на образованието, професор, експерт по Древна Тракия, деликатен човек) - и двамата всред любимците на Людмила [Живкова]. Друг любим е [Благовест] Сендов, заместник-председател на академията на науките, математик и извънредно внимателeн човек...
Накрая аз разбирам, че главното ми възприятие тук е било значимостта да не се подценява България... Мисля, че заслужава да ѝ се отдели повече внимание в нашата политика и посолството би трябвало да бъде по-способно да служи на ползите на Съединени американски щати ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ